Решение № 550 от 1.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4257/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-35/02.07.2025 г. на Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. “Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение на §.70 ал.4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ), обн.ДВ, бр.86 от 2023г., в сила от 13.10.2023г., на основание чл.68 ал.1 от ЗЕВИ. Жалбоподателят „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез жалбата и чрез упълномощения си процесуален представител в съдебно заседание юрисконсулт – юрк. А.П.Г.Н., оспорва НП като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Аргументите са свързани с неприложимост на твърдяната за нарушена разпоредба на ЗИД на ЗЕВИ по отношение на процесната процедура, неправилно определена дата на нарушението, бланкетно описание на обективните признаци на изпълнителното деяние, както и доводи за липса на обществена опасност на нарушението и приложимост на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Прави се искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране в писмено становище и в съдебно заседание представлявана чрез упълномощения си процесуален представител – йрисконсулт – гл. юрк. Н.Н., аргументира искане до съда за оставяне без уважение на жалбата като неоснователно и недоказана и потвърждаване на издаденото НП. Претендират се разноски за процесуалното представителство. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Дружеството жалбоподател „Електроразпределение Юг“ ЕАД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от членовете на Съвета на директорите на дружеството С.З.В., З.О.Б. и Й.Г.. На дружеството е издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Със Заповед № З-Е-291/11.10.2024 г., изменена със Заповед № 378/19.12.2024 г., Заповед № З-Е-1218/28.10.2022 г., изменена и допълнена със Заповед № З-Е-45/23.02.2024 г., и Заповед № З-Е-291/11.10.2024 г., изменена със Заповед № З-Е-378/19.12.2024 г. на Председателя на КЕВР, била формирана работна група от експерти от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР, които да извършат планова проверка по документи и на място по изпълнение на издадената на дружеството жалбоподател лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Периодът на проверката обхващал от 01.03.2023 г. до 31.08.2024 г. В работния екип участие взел Г. И. М. – гл. експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР. От изисканата от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация, експертите избрали на случаен принцип процедури по присъединяване на фотоволтаични централи към електроразпределителната мрежа на дружеството. Проверена била процедура № 4566542, за която св. М. установил, че на 30.03.2023 г. от производителят на електрическа енергия Л.Т.Н. било подадено Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство или съоръжение за съхранение на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Процедурата по присъединяване на обект за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници № 4566542 касаела обект с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХ-211, кв.2, с. Добралък, общ. Куклен, обл. Пловдив. В тази връзка на 16.05.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало становище № 4566542 за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Установено било, че към 13.10.2023 г. – датата, на която влезли в сила законодателни промени в ЗЕВИ с ДВ, бр. 86 от 2023 г., касаещи процедурата по присъединяване, заявителят Л.Т.Н. нямал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на горепосочения обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Договор за присъединяване бил сключен на 29.12.2023 г. В тази връзка св.М. приел, че съгласно измененията на ЗЕВИ, в сила от 13.10.2023 г., за Любомир Тодоров Наков възникнало задължение да предостави банкова гаранция или депозит в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект в срок до 15.01.2024 г., която инспекторът констатирал от предоставените документи, че не била депозирана. Приел, че въз основа на това, по силата на закона, процедурата била прекратена на 15.01.2024 г. Констатирано било още, че на 03.07.2024 г. Л.Т.Н. представил на „Електроразпределение Юг“ ЕАД декларация, която замествала договора за достъп, съгласно чл.30 ал.2 от ЗЕВИ, която декларация била приета от дружеството жалбоподател след 15.01.2024 г., без представена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа на гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. Констатираното по време на проверката по отношение на процедура по присъединяване № 4566542 било квалифицирано от гл. инспектор М. като извършено от дружеството жалбоподател нарушение на §.70 ал.4 от ЗЕВИ, тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД с приемането на представената от заявителя Л.Т.Н. декларацията, заместваща договора за достъп, съгласно чл.30 ал.2 от ЗЕВИ на 03.07.2024 г. от гр. Пловдив ул. „Христо Г. Данов“ № 37, е продължило прекратената по закон на 15.01.2024 г. процедура № 4566542 по присъединяване на обект с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХ-211, кв.2, с. Добралък, общ. Куклен, обл. Пловдив. За приетото за извършено административно нарушение св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-32 от 25.03.2025 г. за нарушение на §.70 ал.4 от ЗЕВИ, с което бил осъществен състава на чл.68 ал.1 от ЗЕВИ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който посочил, че ще представят възражения в законоустановения срок. По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка за така вмененото нарушение административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.68 ал.1 от ЗЕВИ наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушението на §.70 ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Г. И. М., както и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН; Заповед № З-Е-291/11.10.2024г., Заповед № З-Е-378/19.12.2024г., Заповед № З-Е-1218/28.10.2022г., Заповед № З-Е-45/23.02.2024г. всички на Председателя на КЕВР, работна програма за осъществяване на планова проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за дейността „разпределение на електрическа енергия“, Констативен протокол № Е-36 от 20.12.2024г., писмо изх.№ Е-13-262 192/14.10.2024г., ведно с приложение, писмо от 08.11.2024г., ведно с приложение в табличен вид – данни за присъединен обект, Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 30.03.2023г., Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, декларация, заместваща договор за достъп, съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕВИ от 03.07.2023г., нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 189, том І, рег.№ 05252, дело № 175 от 2008г., скица № 89/17.03.2023г., становище за условията и начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4566542 от 16.05.2023г., онлайн заявка за услуга: Искане за изготвяне на договор за присъединяване на производител на ел.енергия от 15.12.2023г., Разрешение за строеж № 108/21.11.2023г., фактура № 7000130848-копие от 04.01.2024г., онлайн заявка за услуга: Заявление за предоставяне на достъп до ЕРМ на обекти за производство/съхранение на електрическа енергия от 14.06.2024г., Заповед № З-ОХ-19/28.03.2025г. на Председателя на КЕВР, Решение № Ж- 834/30.10.2024г., Заповед № З-Е-28/20.01.2025г. на Председателя на КЕВР. Така приетите писмени доказателства се кредитират от съда с доверие, тъй като по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността им. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят посочва целта и обстоятелствата по така извършената проверка, както и установеното от нея, а именно – продължена процедура по присъединяване, която е била прекратена поради невнесената в законоустановения срок банкова гаранция или депозит. Въз основа на това и събраната документация, св. М. съставил АУАН в присъствието на представител на дружеството жалбоподател. Съдът намира показанията на свидетеля М. за подробни, конкретни и обективни, поради което им дава вяра като достоверен източник на информацияи ги кредитира. При така установената фактическа обстановка на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и предвиденото в нормативната уредба съдът прие, че неправилно наказващият орган е приложил материалния закон, като е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на §.70 ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. Съгласно повдигнатото обвинение за извършване на нарушение по §.70 ал.4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., в случай че гаранцията по ал.2 не бъде предоставена в срока по ал.3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява, като ал.3 на §.70 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ предвижда гаранцията по ал.2 да се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Съответно разпоредбата на ал.2 на §.70 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., предвижда гаранцията по чл.29 ал.1 от ЗЕВИ да се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. От своя страна нормата на чл.29 ал.1 от ЗЕВИ (отм.-ДВ, бр.21 от 2021г., нова, бр.86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. ) сочи, че „В тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл.26 ал.1 производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно“. До измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електрическата мрежа се урежда от Закона за енергия от възобновяеми източници и Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). В зависимост от техническите особености на конкретния енергиен обект, законът предвижда различни процедури за присъединяване, уредени в чл. 23 от ЗЕВИ (отм.), чл. 24 от ЗЕВИ (отм.), чл. 25 от ЗЕВИ (отм.). Процедурата се счита за започнала с подаването на искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЕВИ (отм.). С измененията в ЗЕВИ с ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., чл.23, чл.24 и чл.25 от ЗЕВИ са отменени, като процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредена в новата редакция на чл.26 от ЗЕВИ. Отменена е и Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., като на подзаконово ниво процедурите, уредени в новата редакция на чл.26 от ЗЕВИ, са детайлизирани в новата Наредба № 6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Едновременно с това изменение се изменя и чл.29 от ЗЕВИ, който в новата си редакция, цитирана по-горе, въвежда задължение за производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници да представят гаранция в полза на електроразпределителните дружества в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл.26 ал.1, като, в случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. От текста на чл.29 ал.1 от ЗЕВИ е видно, че задължението за внасяне на гаранция е директно приложимо по процедурите, които са започнали по реда на новата редакция на чл.26 ал.1 от ЗЕВИ. За тези процедури по отменените членове 23, 24 и 25 от ЗЕВИ, започнали до влизането в сила на измененията с ДВ бр. 86 от 2023 г. (в сила от 13.10.2023 г.), §.69 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ предвижда да се довършат по досегашния ред. В случая безспорен по делото е фактът, че на 30.03.2023 г. Л.Т.Н. е подал към „Електроразпределение Юг“ ЕАД Заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 29,64 kW, предвиден за изграждане в УПИ ХХ-211, кв.2, с. Добралък, общ. Куклен, обл. Пловдив. В този смисъл процедурата по отношение на Л.Т.Н. е стартирала на 30.03.2023 г. при действието на старата редакция на ЗЕВИ и при действието на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., и преди влизане в сила на новата редакция на чл.29 от ЗЕВИ (в сила от 13.10.2023 г.). Не се спори и по обстоятелството, че процесният енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е такъв, отговарящ на изискванията на чл.25 от ЗЕВИ(отм.), отразено и в издаденото от жалбоподателя на 16.05.2023 г. становище, в което е посочено, че е стартирана процедура по чл.25 от ЗЕВИ (отм.), като електрическата централа ще отдава електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и ще бъде присъединена по реда на Част ІІІ, Глава пета, Раздел І от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). При това положение разглежданата процедура по присъединяване по реда на чл.25 от ЗЕВИ (отм.), като започнала с подаването на заявлението за проучване преди измененията на ЗЕВИ (ДВ, бр.86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) и влизане в сила на новата редакция на чл.29 от ЗЕВИ, при действието на старата редакция на ЗЕВИ и отменената Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г., следва да бъде довършена по реда, действащ към момента на подаването на заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване, така както е предвидено в §.69 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, ДВ, бр. 86 от 2023 г. Там именно се урежда преходния режим на започналите процедури за присъединяване на обектите, визирани в отменените чл.23, чл.24 и чл.25 от ЗЕВИ. Само това тълкуване на закона би могло да разкрие действителната воля на законодателя, за да се постигне целта на правната норма. Всяко друго тълкуване обезсмисля включването на чл.24 и чл.25 в обсъжданата разпоредба. Гаранцията, предвидена след изменението на ЗЕВИ, следва да се внася единствено по отношение на новите процедури по подадени заявления по реда на чл.26 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) и по реда на новата Наредба № 6 от 02.04.2024 г., а не по процедурите, започнали по отменените разпоредби на чл.23, чл.24 и чл.25 от ЗЕВИ, в които процедури няма изискване за внасяне на депозити или банкови гаранции. Следователно, приетата от административното обвинение разпоредба на §.70 ал.4 от ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) не е приложима по отношение на започналите до влизане в сила на този закон процедури по отменените чл.23, чл.24 и чл.25 от ЗЕВИ, каквато е процесната процедура по присъединяване (чл.25 от ЗЕВИ (отм.). В този смисъл е актуалната съдебна практика на Административен съд – Пловдив – Решение № 2692 от 09.03.2026 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 130/2026 г.; Решение № 2916 от 13.03.2026 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 60/2026 г.; Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2818/2025 г.; Решение № 1644 от 12.02.2026 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 27590/2025 г.; Решение № 4149 от 08.04.2026 г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 418/2026 г. Това води до извод за неправилно ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател и отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. На следващо място административнонаказващият орган неправилно е приел, че започналата процедура по присъединяване е прекратена „ех lеgе“. Няма такъв регламент в сочената като нарушена разпоредба на §.70 ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Последната гласи, че в случай, че гаранцията по ал.2 (гаранцията по чл. 29, ал.1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване) не бъде предоставена в срока по ал.3 (до три месеца от влизането в сила на този закон), процедурата по присъединяване на обекта се прекратява. Това прекратяване следва да стане с нарочен акт, обективиращ изричното волеизявление за прекратяване на процедурата. В случаите, при които законодателят предвижда правните последици от конкретен юридически факт да не са опосредени от изрично волеизявление, а да произтичат пряко от правната норма, се използват ясни изрази за това, като „се счита за прекратена“ или „се смята за прекратена“, както е например в чл. 29 ал.1 от ЗЕВИ, предвиждащ, че в случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно (подобна хипотеза има например и в чл.121 ал.4 ДОПК, както и в много други нормативни актове). „Се прекратява“ предполага извършването на изрично волеизявление за това, каквото в случая няма – в този смисъл са Решение № 1657 от 13.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2818/2025 г.; Решение № 1851 от 17.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2903/2025 г.; Решение № 2304 от 26.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2026 г. Гореизложеното е допълнително основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11 ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52 ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП имуществена санкция в размер на 5000 лева, следва да бъде с равностойност евро – 2556,46 (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента) евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на жалбоподателя и на процесуалния му представител за присъждане в полза на санкционираното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от юрисконсулт. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, предвид извършените в хода на настоящото производство процесуални действия. По аргумент от т.6 от ДР на АПК вр. чл.27 от ГПК легитимиран да получи/заплати разноски е юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за енергийно и водно регулиране, която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. В се с оглед изхода на делото – по отмяна на обжалваното наказателно постановление, не следва да се уважава искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза на сторените разноски. По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.