Решение № 1460 от 14.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1010/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 260395 от 28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 143/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. А. Д., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 28.05.2019 г., постановена по НОХД № 892/2013 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, влязла в сила на 13.06.2019 г., които неимуществени вреди се състоят в претърпени негативни психически емоции, притеснения, стрес, душевни болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса, да заплати на адв. К. М. М. сумата от 715 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., както и да заплати по сметка на СГС сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице. Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, е депозирана въззивна жалба от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд е изброил общо, без преценка на значението им, някои от елементите, влияещи върху обезщетението, но без да даде отговор на въпроса защо е приел, че определеният размер на обезщетението е справедлив – доколко съответства на общия критерий за справедливост. Счита, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и е в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и на формираната съдебна практика по подобни случаи. Поддържа, че решаващият съд е ценил някои обстоятелства превратно, а други са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживените болки и страдания, на обществените представи за справедливост в аспекта на обществено-икономическите условия на живот към момента на настъпване на вредите. Счита, че решаващият съд не е съобразил продължителността на досъдебното производство. Наказателният процес е протекъл в разумни срокове, като производството е приключило на една съдебна инстанция. Не е доказано твърдението на ищеца, че наказателното производство е протекло за периода от 05.11.2009 г. до 16.06.2019 г. Твърди, че досъдебната фаза на наказателното производство е приключила през 2013 г., когато е внесен обвинителният акт. Независимо от това съдебната фаза е продължила два пъти по – дълго от досъдебната фаза. С оглед на това счита, че не е станал причина за продължителността на наказателното производство в която и да е фаза на наказателния процес. Поддържа, че оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен претърпените от ищеца страдания, съгласно формираната съдебна практика. Решаващият съд не е обсъдил възражението му, че съгласно представената по делото справка за съдимост ищецът е бил осъждан трикратно. Счита, че наличието на други влезли в сила осъдителни присъди води до извода за по – нисък интензитет на търпените евентуални вредни последици, което не е отчетено то СГС. Наличието на две висящи производства, завършили с осъдителни присъди, сочат за невъзможност за отграничаването на страданията, а оттам и на вредите на ищеца. Счита, че решаващият съд е следвало да прецизира по кое производство какви болки и страдания е изпитвал ищеца, което не е сторено. Съдът не отчел също така, че ако има някакво засягане на неимуществената сфера на ищеца, то е значително по – слабо от претендираното и е в минимална степен. С ищеца са извършени абсолютния минимум процесуални действия и в двете фази на производството. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Последното не е медийно отразено, както и липсват доказателства то да се е отразило върху професионалното развитие на ищеца. Решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза, като не е съобразил, че вещото лице е дало отговори за минал период, без наличието на актуална медицинска документация. Вещото лице е основало изводите си на анамнезата от ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивнта жалба от ищеца П. А. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд е изложил подробни съображения при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е отчетено обстоятелството, че същият не влияе на продължителността на наказателния процес в съдебната фаза. Внесеният обвинителен акт очертава предмета на доказване, броя на лицата, които трябва да бъдат разпитани като свидетели и изслушани като вещи лица. Това се отразява и върху продължителността на съдебната фаза на наказателното производство. Твърди, че по другите наказателни производства, по които е постановена осъдителна присъда, не се касае за тежки престъпления, за които да е предвидено лишаване от свобода до 8 години и глоба във висок размер. Тъй като е съзнавал вината си по тези наказателни производства, не е страдал по тях. Счита, че от ангажираните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертиза е доказана силата и интензитета на претърпените от ищеца болки, мъки и страдания. Определеният от СГС размер на дължимото обезщетение счита, че е съобразен с ангажираните по делото доказателства, с тежестта на обвинението, личността на ищеца, социалното му и здравословно състояние, икономическата обстановка и др. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е инвалид с 95 % трайна неработоспособност, с необходимост от чужда помощ, тъй като страда от ДЦП. Независимо от това е бил обвинен за престъпление за упражнено насилие над здрав човек – престъпление по чл.213, ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. Наказателното производство е образувано по ДП № ЗМ 4429/09 по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 64411/2009 г. Ответникът е повдигнал и поддържал обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 892/2013 г. на СРС, НО, 116 състав. В резултат от воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, свързани с унижения, притеснения и стрес, душевни и морални страдания от воденото срещу него наказателно производство. Общата продължителност на наказателното производство е от 05.11.2009 г. до 13.06.2019 г. На 04.11.2009 г. бил задържан за 24 часа, а на 05.11.2009 г. му било повдигнато обвинение. Твърди, че по време на наказателното производство изживял изключително силни чувства на страх, отчаяние, стрес от обвинението против него. Изпитвал притеснения и от факта, че тъй като не може да се самообслужва, ако му наложат наказание „лишаване от свобода“, няма да може да се обслужва сам в затвора, няма да може да оцелее физически и психически. Непрекъснато мислел по този въпрос в продължение на близо 10 години, което му нанесло силни душевни болки и страдания. Твърди, че изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не искал да вижда никого. Изпитвал чувство на безпомощност и тревожност, както и обида и унижение от използваните спрямо него специални разузнавателни средства. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че наказателното производство е започнало спрямо ищеца на 05.11.2009 г., когато му било повдигнато обвинение. Не са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото на ищеца обвинение. Оспорва основанието за ангажиране на отговорността у по отношение на сочените от ищеца вреди в личен план, изразяващи се в затваряне в себе си и ограничаване на контактите. Поддържа, че това са решения на самия ищец, за които ответникът не носи отговорност. Ищецът не може да търпи вреди от използвани срещу него специални разузнавателни средства през време на използването им, а едва след узнаване за тях. Счита, че не носи отговорност и за разгласяване на наказателното производство, тъй като това не е сторено от ответника. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в завишен размер, който не е съобразен с изискването на чл.52 ЗЗД за справедливост, както и с икономическия стандарт в страната. Поддържа, че наказателното производство в досъдебната му фаза е продължило в разумен срок, а оправдателната присъда дава морално обезщетение и компенсира до известна степен претърпените страдания, съгласно практиката на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. С постановление от 04.11.2009 г. по пр. пр. № 6441/2009 г. по описа на СРП, е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 31.10.2009 г., в ж. к. „•••-1“, до бл.9, с цел да принуди Е. С. Ч. да поеме имуществено задължение в размер на 740 лв., го е заплашил с насилие – престъпление по чл.312а НК. С постановление от 05.11.2009 г. по посочената преписка П. А. Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 04.11.2009 г., в гр. София, , в ж. к. „•••“-1, в заведение „Кафе- бар Туборг“, в съучастие като извършител с Б. Д. Й. – извършител и С. Т. В. – извършител, с цел да принуди Е. С. Ч. да се разпореди с вещ, на 04.11.2009 г., около 18.30 ч., в гр. София, ж. к. „•••“-1, в заведение „Кафе-бар Туборг“, да предаде на П. А. Д. сумата от 740 лв., го заплашил с насилие – заплашил пострадалото лице, че ще бъде бито - престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1, алт.1 НК. Определена е мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1 000 лв. На 18.01.2013 г. СРП е внесла обвинителен акт срещу П. А. Д. за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, заедно с още две лица. С присъда от 28.05.2019 г., постановена по НОХД № 892/2013 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, П. А. Д. е признат за невиновен в това, че на 04.11.2009 г., в гр. София, в ж. к. „••• 1“, в заведение „Кафе- бар Туборг“, в съучастие като извършител с Б. Д. Й. – извършител и С. Т. В. – извършител, с цел да принуди Е. С. Ч. да се разпореди с вещ, на 04.11.2009 г., около 18.30 ч., в гр. София, ж. к. „••• 1“, в заведение „Кафе-бар Туборг“, да предаде на П. А. Д. сумата от 740 лв., го заплашил с насилие – заплашили Ч., че ще бъде пребит: …“ ще те пребия, а след като спре да те боли, ще пребия семейството ти пред теб…“, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 13.06.2019 г. По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 03.04.2002г., съгласно което на ищеца е определена трайна неработоспособност от 95 %, с чужда помощ. Водещата диагноза е ДЦП. От представената справка за съдимост, издадена на 21.01.2020 г., се установява, че ищецът е осъждан по НАХД № 1411/2006 г. на СРС, като с влязло в сила решение е освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78А, ал.1 НК, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., като на основание чл.78А, ал.4 вр. с чл.343 Б, ал.1 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 месеца. На 15.12.2009 г. е подписано споразумение, по силата на което А. Т. Д. се е признал за виновен за деянието, извършено на 01.10.2009 г., в гр. София, поради което и на основание чл.343Б, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК му е наложено наказание „пробация“. На 04.06.2018 г. е одобрено споразумение, по силата на което А. Т. Д. се е признал за виновен за деянието, извършено на 18.11.2017 г. в гр. София, поради което и на основание чл.343Б, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, а на основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.1 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка Г. П. С. – майка на ищеца, се установи, че знае, че срещу ищеца е водено наказателно производство, което продължило 19 години. Той бил задържан за едно денонощие по това дело. Наказателното производство приключило с постановена оправдателна присъда. Свидетелката живеела заедно с ищеца, включително и по време на наказателното производство. Тя се грижила за него, тъй като страдал от ДЦП. Заради наказателното производство ищецът изпаднал в депресия – мълчал, плачел, не спял, не се хранел. Наказателното дело му се отразило негативно имало подигравки и съжаление от страна на съседите, както и на техни приятели. След приключване на наказателното производство ищецът се успокоил и понастоящем бил малко по – добре. От заключението на вещото лице Д. З. – С. по изслушаната пред СГС съдебнопсихологическа експертиза се установява, че ищецът е преживял силни негативни емоции в резултат на воденото срещу него наказателно производство, като най-интензивни са били при задържането му за 24 часа и повдигането на обвинение. В последствие е развил продължителна адаптационна реакция в отговор на травматично събитие и процесуалните действия, в които е участвал. Понесъл е силен емоционален стрес, безпокойство, тревожност, безсъние, потиснатост, страх от евентуална ефективна присъда, засилен от специфичното му здравословно състояние с убеденост, че е възможно да не оцелее физически, ако бъде поставен в такива условия. Изпитал е чувства на срам и унижение пред близките и познатите си, ограничил контактите си, избягвал да излиза навън. След постановяване на наказателната присъда се почувствал облекчен., но споменът за преживяното останал. Опитвал се на не мисли за случилото се, за да не се натоварва емоционално. Вещото лице приема, че споделеното от ищеца се потвърждава от проективното тестово изследване – Люшер тест, както и от обстоятелството, че все още са налице последици от травматичното събитие, изразяващи се в засилена психологическа потребност от спокойствие и защита от неблагоприятни външни въздействия, заемане на пасивна житейска позиция, ограничаване на контактите, усещане на слабост и апатия, раздразнителност, стремеж към постигане на устойчиво емоционално състояние и възвръщане на чувството за самоуважение. Вещото лице приема, че описаното емоционално състояние на ищеца е психологически изводимо от обстоятелствата, при които е бил поставен същия и следва да се приеме като следствие от воденото срещу него наказателно производство. Експертното заключение е изготвено от вещото лице след проведен личен преглед на ищеца. При изслушването му вещото лице е пояснило, че ищецът не е споделил с вещото лице за водени срещу него други наказателни производства. Вещото лице приема, че при всички случаи други осъждания на ищеца са щели да окажат допълнително влияние, без да може да се изключи и травматичното преживяване по разглежданото наказателно производство. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивата жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Жалбоподателят оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му. Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. В случая СРП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК – изнудване, извършено от повече от две лица, с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ го заплаши с насилие, с тежки последици за него или негови ближни, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3 000 до 5 000 лева. С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение. По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя, че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни. Спори се между страните в производството и относно обема на отговорността на ответника. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В случая ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете продължителността на наказателното производство. Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 05.11.2009 г., когато е привлечен като обвиняем. Това обстоятелство е безспорно установено по делото, доколкото е изискано и приложено наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза. Ето защо възраженията на жалбоподателя за недоказаност на твърдението на ищеца за продължителността на наказателното производство се явяват неоснователни. Същевременно оправдателната присъда е влязла в сила на 13.06.2019 г. С оглед на това наказателното производство е продължило над 9 години, 7 месеца и 8 дни. Спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. В съдебното производство са проведени множество открити съдебни заседания, като за периода 21.11.2016 г. – 14.06.2017 г. делото е отлагано поради неявяването на подсъдимия – ищец в настоящото производство. От ангажираните показания на разпитаната по делото свидетелка, ценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост, се установи, че ищецът се притеснявал от воденото срещу него наказателно производство, което му се отразило негативно. Ищецът се затворил в себе си, не разговарял, не излизал притеснявал се от коментарите за наказателното производство от негови съседи и приятели. Съдът възприема показанията на свидетелката Д.а, с изключение на продължителността на наказателното производство, тъй като същата има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитана. Показанията й са логични и последователни и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. В частта относно продължителността на наказателното производство свидетелските показания противоречат на данните, съдържащи се в ангажираното наказателно производство, поради което в тази им част съдът не ги възприема. Показанията на свидетелката относно негативното отражение на наказателното производство върху ищеца кореспондират с експертното заключение по изслушаната съдебнопсихологическа експертиза, обсъдена по - горе. Съдът възприема експертното заключение, което е задълбочено обосновано. Вещото лице е основало изводите си на лично проведен прегледна ищеца. Заключението не е оспорено от страните и не са ангажирани доказателства, които да разколебаят изводите на вещото лице или да ги опровергаят. Действително не са ангажирани медицински документи относно здравословното състояние на ищеца през периода на наказателното производство, но вещото лице посредством проведените от него тестове е обосновало изводите си и съответно достоверността на сведенията, дадени от ищеца. От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че не са налице трайни и необратими последици за ищеца, в резултат от воденото спрямо него наказателно производство, като претърпените от него неимуществени вреди са в рамките на обичайните. Изключение от това е притеснението на ищеца от възможността да се обслужва при евентуално налагане на наказание лишаване от свобода, предвид здравословното му състояние. Основателни са доводите на жалбоподателя, че при преценка обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди от значение е също така и обстоятелството, че ищецът е осъждан, като преди започване на разглежданото наказателно производство е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“, а в хода на висящото наказателно производство са одобрени споразумения, по силата на които на ищеца е наложено наказание „пробация“, както и „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено. Ответникът своевременно е заявил възражение в тази насока – с писмения отговор на исковата молба, което не е обсъдено от решаващия съд. Също така от представената по делото справка за съдимост твърденията на ответника в тази насока са доказани. След като е ангажирана наказателната отговорност на ищеца през време на разглежданото наказателно производство, не би могло да се приеме, че преживените от ищцата неимуществени вреди са резултат единствено и само на незаконното обвинение за процесното деяние, за което е постановена оправдателна присъда. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.11, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. С оглед на това щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. Вредите, причинени от обвинението по едно от всички, са само част от общите неимуществени вреди, което дава съответното отражение върху размера на паричното обезщетение. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан. В тази насока е трайната съдебна практика - решение № 270/2017 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 29/27.03.2017 г. по гр. д. № 2788/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Доколкото по едно и също време е имало още две наказателни производство, по които ищецът е бил привлечена като обвиняем, като в хода на разглежданото наказателно производство по посочените две обвинения е одобрено от съда споразумение и е ангажирана наказателната му отговорност, се налага изводът, че причинените на ищеца неимуществени вреди са във връзка както с процесното обвинение, така и с останалите двете повдигнати обвинения. Изпитаните притеснения, страх от изхода на разглежданото наказателно производство, неудобства, затваряне в себе си, емоционален дискомфорт и др., са резултат от всички повдигнати обвинения, а не само от разглежданото наказателно производство. Ето защо отговорността на ответника може да се ангажира само за онази част от търпените неимуществени веди през исковия период, които са в причинна връзка с неоснователното обвинение на ищеца за принуда, като се съобрази, че то е най - тежкото престъпление, за което на ищеца е повдигнато в този период обвинение. По изложените съображения и с оглед продължителността на наказателното производство, неговото неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца, преживеният от него стрес и безпокойство, затварянето му в себе си и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Отделно от това осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че отговорността му следва да се ограничи само за досъдебното производство. Ответникът участва по делото като процесуален субституент на държавата, като е надлежен ответник по исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, по които отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице – чл.4 ЗОДОВ. Отговорността на ответника не е ограничена само за незаконното повдигане на обвинение в извършване на престъпление, но е и за незаконното поддържане на това обвинение. Върху продължителността на наказателния процес се е отразило обстоятелството, че ответникът не е протестирал оправдателната присъда – обстоятелство, което е отчетено при определяне обема на отговорността на ответника. Страните не спорят относно момента, от който се дължи законна лихва върху дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се отмени в частта, с която е предявеният иск е уважен за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., като искът в тази му част следва да се отхвърли, като решението в останалата обжалвана част следва да се потвърди. По разноските по производството: Тъй като страните не претендират разноски за настоящата съдебна инстанция, такива не следва да им се присъждат. Воден от горното, съдът