Решение № 1342 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5960/2024 г.
Районен съд - Варна06.04.2026 г.докладчик Моника Жекова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 32 ,ал.2 от Закона за собствеността от ищците, представлявани от адв.Д. Г. от АК Варна, а именно : С. Н. Д. , ЕГН ••••••••••, с адрес ••• ;З. А. П. ,ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Л. И. Р. , род.на •••••••••• г. , гражданин на ••• , с адрес •••; Ю. В. К. , род. на ••• г., гражданин на •••, с адрес •••; М. Д. К. ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; А. С. Б., род. на •••••••••• г., гражданин на ••• , с адрес ••• ;М. В. Л., род. на •••••••••• г. гражданин на ••• с адрес •••; Н. В. Л., род. на •••••••••• г. гражданска на •••, с адрес •••; М. П. П. , ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; К. Й. К. ЕГН ••• с адрес •••; В. В. Н., ЕГН •••••••••• с адрес •••; С. В. Ч. , род. на •••••••••• г., гражданска на •••,, с адрес ••• , с адрес •••; Н. Л. Ч., род .на •••••••••• г. гражданин на ••• , с адрес ••• с адрес ••• ; Г. П. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; М. Л. Д. род. на •••••••••• г. гражданка на ••• , притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., •••, с адрес •••; И. Ч. , род. на ••• г. гражданка на ••• притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., ЛН•••, с адрес •••; Г. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.•••, ж.к.•••, № •••••• ; З. К. К., ЕГН •••, с адрес ••• ; П. В. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес •••.; Х. И. Х., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; Т. Я. Ч., ЕГН •••••••••• с адрес г••• ; Н. Г. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на ••• , с адрес ••• против ответниците : М. Д. П. , ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Д. П. С. , ЕГН •••••••••• , с адрес •••; С. П. С., ЕГН •••••••••• , с адрес •••; К. Г. А. , ЕГН ••••••••••, с адрес г•••; Д. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; М. Р. Л. , ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Й. В. Е., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; И. Г. Л. И. , ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; И. А. А. ЕГН •••••••••• , с адрес ••• и А. С. Е. ЕГН ••••••••••, с адрес ••• ,с ИСКАНЕТО е съдът да се произнесе с Решение, с което да РАЗПРЕДЕЛИ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на свободната част от 1167 кв. м от ДВОРНОТО МЯСТО, съставляващо поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр.Варна, одобрена със Заповед № 300 -5-64/08.08.2003г. на ИД на АГКК Варна , с адрес на имота •••, № •••, цялото с площ 1458 кв.м , стар идентификатор - няма ,номер по предходен план •••, при граници: имоти с идентификатори ••• ; ••• ; •••; ••• ; ••• , както следва: за •••, съставляващо ПИ •••.••• на ••• етаж собственост на Л. И. Р., род. на ••• г. гражданин на •••: 3.6290/1167 кв.м ид.ч.; за •••, съставляващо ПИ •••.••на ••• етаж, собственост на Ю. В. К., род. на •••••••••• г. гражданин на •••: 3.6290/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на Д. С. П. , ЕГН ••••••••••, К. Г. АрА. , ЕГН •••••••••• и М. Р. Л., ЕГН ••••••••••: 8.12/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж собственост на З. А. П., ЕГН •••••••••• : 3.1050/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Д. К., ЕГН •••••••••• : 10.29/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на А. С. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на •••: 5.8459/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. В. Л. род. на ••• г. гражданин на ••• :7.67/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Й. В. Е., ЕГН •••••••••• и А. С. Е. , ЕГН •••••••••• :7.66/1167 кв.м ид.ч , от ОЧС , придобит с нот.акт •••, т. ••• от ••• г. на СВ Варна с покупко-продажба; за СОС •••.••• на ••• етаж собственост на М. П. П. , ЕГН •••••••••• , притежаващ :4.1277 % ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на К. Й. К. - Н.а, ЕГН •••••••••• и В. В. Н., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Д. П. С., ЕГН •••••••••• и С. П. С., ЕГН •••••••••• : 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. А. А., ЕГН ••• 7.66/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж: 9.19/1167 кв.м ид.ч. , собственост на С. В.* Ч., род. на ••• г. гражданка на ••• и Н. Л. Ч. , род . на •••••••••• г. гражданин на •••; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. П. Ц., ЕГН •••••••••• 5.1867/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Л. Д., род . на •••••••••• г. , гражданка на •••: 2.3812/1167 кв.м ид.ч ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Д. П., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д., ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• : 9.19/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. Г. Л. И., ЕГН •••••••••• :4.1277/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на З. К. К., ЕГН •••••••••• и П. В. Н., ЕГН ••••••••••: 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Х. И. Х. , ЕГН •••••••••• : 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• и Т. Я. Ч., ЕГН •••••••••• : 9.19/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Л. И. Р. , род . на •••••••••• г. гражданка на ••• : 9.19/1167 кв.м ид.ч ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Н. Г. Б., род. на •••••••••• г. , гражданин на ••• : 7.66/1167 кв. м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• : 7.06/1167 кв.м ид.ч ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 7.06/1167 кв.м ид.ч ;за СОС •••.•• на ••• етаж , собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 3.99 /1167 кв.м ид.ч ;за СОС •••.••• на ••• етаж,собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 3.99 /1167 кв.м ид.ч. ОСЪЖДА ищците С. Н. Д. , ЕГН ••••••••••, с адрес ••• ;З. А. П. ,ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Л. И. Р. , род.на •••••••••• г. , гражданин на ••• , с адрес •••; Ю. В. К. , род. на ••• г., гражданин на •••, с адрес •••; М. Д. К. ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; А. С. Б. ,род. на •••••••••• г. , гражданин на ••• , с адрес ••• ;М. В. Л. , род. на •••••••••• г. гражданин на ••• с адрес •••; Н. В. Л., род. на •••••••••• г. гражданска на •••, с адрес •••; М. П. П. , ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; К. Й. К. , ЕГН ••• с адрес •••; В. В. Н., ЕГН •••••••••• с адрес •••; С. В. Ч. , род. на •••••••••• г., гражданска на •••,, с адрес ••• , с адрес •••; Н. Л. Ч., род .на •••••••••• г. гражданин на ••• , с адрес ••• с адрес ••• ; Г. П. Ц., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; М. Л. Д. род. на •••••••••• г. гражданка на ••• , притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., •••, с адрес ••• ;И. Ч. , род. на ••• г. гражданка на ••• притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., ЛНЧ •••, с адрес •••; Г. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••, ж.к.•••, № •••••• ; З. К. К., ЕГН ••• , с адрес ••• ; П. В. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес •••.; Х. И. Х., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; Т. Я. Ч., ЕГН •••••••••• с адрес г••• ; Н. Г. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на ••• , с адрес •••, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на всеки от ответниците: М. Д. П. , ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Д. П. С. , ЕГН •••••••••• , с адрес •••; С. П. С., ЕГН •••••••••• , с адрес •••; К. Г. А. , ЕГН ••••••••••, с адрес г•••; Д. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••• , к.к. •••, к-с ••• , •••; М. Р. Л. , ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и И. А. А. ЕГН •••••••••• , с адрес •••, сторените от последните пред настоящата инстанция съдебно- деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер от п о 511,29 евро (1000 лева ) в полза на всеки от изброените ответници, на основание чл. 78, ал.3 ГПК . РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа . ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните . Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Мотиви
Производството по делото е по чл.32, ал.2 ЗС, образувано въз основа на искова молба с рег. вх. №39568/16.5.2024г.( уточнявана с молби с рег.№ 5427/5.7.2024 г., рег. № 58082/16.07.2024 г.,а с Определение № 8599 /02.08.2024 г. съдът е конституирал в качество на ответници лицата, срещу които допълнително насочена молбата, вписал е в СЛП в качество на ищец и невписаната в СЛП ищца, допуснал е корекция в част от данните за страните като имена и ЕГН ). Районен съд Варна е сезиран с искова молба с правно основание чл.32 , ал.2 ЗС , предявена от ищците, представлявани от адв.Д. Г. от АК Варна, а именно : С. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; З. А. П.,ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Л. И. Р. , род.на •••••••••• г. , гражданин на ••• , с адрес •••; Ю. В. К. , род. на ••• г., гражданин на •••, с адрес •••; М. Д. К. ЕГН •••••••••• с адрес •••; А. С. Б. ,род. на •••••••••• г. , гражданин на ••• , с адрес •••; М. В. Л. , род. на •••••••••• г. гражданин на ••• с адрес •••; Н. В. Л., род. на •••••••••• г. гражданска на •••, с адрес •••; М. П. П. , ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; К. Й. К., ЕГН ••• с адрес •••; В. В. Н., ЕГН •••••••••• с адрес •••; С. В. Ч. , род. на •••••••••• г., гражданка на •••,, с адрес ••• , с адрес •••; Н. Л. Ч., род. на •••••••••• г. гражданин на •••, с адрес ••• с адрес •••; Г. П. Ц., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; М. Л. Д. род. на •••••••••• г. гражданка на ••• , притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., •••, с адрес •••; И. Ч. , род. на ••• г. гражданка на ••• притежаваща удостоверение за постоянно пребиваване в РБ № •••, изд.на ••• г., ЛНЧ •••, с адрес •••; Г. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; З. К. К., ЕГН •••, с адрес •••; П. В. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Х. И. Х., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• с адрес •••; Т. Я. Ч., ЕГН •••••••••• с адрес г••• ; Н. Г. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на ••• , с адрес ••• против ответниците : М. Д. П. , ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Д. П. С. , ЕГН •••••••••• , с адрес •••; С. П. С., ЕГН •••••••••• , с адрес •••; К. Г. А. , ЕГН ••••••••••, с адрес г•••; Д. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••; М. Р. Л. , ЕГН ••••••••••, с адрес •••; Й. В. Е., ЕГН •••••••••• , с адрес ••• ; И. Г. Л. И. , ЕГН •••••••••• с адрес ••• ; И. А. А. ЕГН •••••••••• , с адрес ••• и А. С. Е. ЕГН ••••••••••, с адрес ••• . Отправеното от ищците до съда искане е съдът да се произнесе с Решение, с което да разпредели правото на ползване на свободната част от 1167 кв. м от ДВОРНОТО МЯСТО, съставляващо поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на гр.Варна, одобрена със Заповед № 300 -5-64/08.08.2003г. на ИД на АГКК Варна , с адрес на имота •••, № •••, цялото с площ 1458 кв.м , стар идентификатор - няма ,номер по предходен план •••, при граници : имоти с идентификатори ••• ; ••• ; •••; ••• ; ••• , както следва: за •••, съставляващо ПИ •••.••• на ••• етаж собственост на Л. И. Р., род. на ••• г. гражданин на •••: 3.6290/1167 кв.м ид.ч.; за •••, съставляващо ПИ •••.••• на ••• етаж, собственост на Ю. В. К., род. на •••••••••• г. гражданин на •••: 3.6290/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на Д. С. П., ЕГН ••••••••••, К. Г. АрА., ЕГН •••••••••• и М. Р. Л., ЕГН ••••••••••: 8.12/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж собственост на З. А. П., ЕГН ••••••••••: 3.1050/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Д. К., ЕГН •••••••••• : 10.29/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на А. С. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на •••: 5.8459/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. В. Л. род. на ••• г. гражданин на ••• :7.67/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Й. В. Е., ЕГН •••••••••• и А. С. Е. , ЕГН •••••••••• :7.66/1167 кв.м ид.ч , от ОЧС , придобит с нот.акт •••, т. ••• от ••• г. на СВ Варна с покупкопродажба; за СОС •••.••• на ••• етаж собственост на М. П. П. , ЕГН •••••••••• , притежаващ :4.1277 % ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на К. Й. К. - Н.а, ЕГН •••••••••• и В. В. Н., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Д. П. С., ЕГН •••••••••• и С. П. С., ЕГН •••••••••• : 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. А. А., ЕГН ••• 7.66/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж: 9.19/1167 кв.м ид.ч. , собственост на С. В. Ч., род. на ••• г. гражданка на ••• и Н. Л. Ч. , род . на •••••••••• г. гражданин на •••; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. П. Ц., ЕГН •••••••••• 5.1867/1167 кв.м ид. ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Л. Д., род . на •••••••••• г., гражданка на •••: 2.3812/1167 кв.м ид.ч ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Д. П., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д., ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. Г. Л. И., ЕГН •••••••••• :4.1277/1167 кв.м ид.ч. ; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на З. К. К., ЕГН •••••••••• и П. В. Н., ЕГН ••••••••••: 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Х. И. Х. , ЕГН •••••••••• : 7.66/1167 кв.м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• и Т. Я. Ч., ЕГН ••••••••••: 9.19/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Л. И. Р. , род . на •••••••••• г. граждА. на •••: 9.19/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Н. Г. Б., род. на •••••••••• г. , гражданин на ••• : 7.66/1167 кв. м ид.ч.; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• : 7.06/1167 кв.м ид.ч; за СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• : 7.06/1167 кв.м ид.ч ;за СОС •••.•••на ••• етаж , собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 3.99 /1167 кв.м ид.ч ;за СОС •••.••• на ••• етаж,собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН ••••••••••: 3.99 /1167 кв.м ид.ч. Ищците молят за присъждане на разноски по делото . Исковата си молба ищците основават на следните твърдения : Ищците твърдят да са собственици на апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, к.к. „••• „, комплекс ••• , изграден в поземлен имот с идентификатор •••, целия с площ 1458 кв. м , а по предходен документ за собственост с площ 1456 кв. м , както и на съответстващите йм идеални части от правото на строеж върху поземления имот . За жилищната сграда, сочат ищците, че било издадено Разрешение за строеж № 187/14.12.2004 г. на Община Варна и строежа бил въведен в експлоатация съгласно Удостоверение № 34/24.08.2007 г. на Община Варна. Първите четирима от ответниците/ изброени в сезиращата съда искова молба М. П., Д. С., С. С. и К. А. / сочат ищците, че от своя страна се легитимирали като собственици на идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО - съответно М.П. на 486.41 кв.м ид.ч.; Д.С. на 506.21 кв.м ид.ч. , К.А. на 463.39 кв. м ид.ч. а останалите ответници притежавали само СОС / самостоятелни обекти на собственост / в изградената в имота сграда и идеални части от правото на строеж върху двора. На второ място се твърди в исковата молба, че жилищния комплекс се състоял от две самостоятелни сгради, разположени в два УПИ /урегулирани поземлени имота/. Обектът, собственици на СОС , в който страните по делото притежавали, бил ситуиран в южната част на кк ••• в ПИ с ид. № •••, обл.Варна , гр.Варна , р-н ••• , к.к. ••• •••, № ••• ,вид собственост : частна,вид територия - урбанизирана , НТП , за складова база , площ 1458 кв.м , стар номер ••• , съгласно Заповед за одобрение на КК и КР № 300 - 5- 64/08.08.2023 г. на ИД на АК . От север, изток и юг , имотът твърдят ищците , че граничел с улици , а от запад - с друг поземлен имот .Теренът имал значителна денивелация към южната граница на парцела . За всяка от двете сгради бил предвиден самостоятелен паркинг.Автомобилният подход за блок * бил от север . Предвидени били басейн и рекреативни площи в северната част за блок *. Блок * бил на 5 етажа и терасовиден етаж.Проектиран бил и сигурен етаж.Застроената площ била 278 кв.м. На партерно ниво се развивали 3 броя апартаменти,подход и сградата , застроена площ 316 кв.м .Следващите етажи били четири типови етажа с 4 апартамента на всеки етаж , като апартамент*и * били огледални съответно на апартамент * и *. Апартамент *: двустаен - дневен тракт с кухненски бокс, спалня , баня , балкон, застроена площ 65.9 кв.м. Апартамент * : двустаен - дневен тракт с кухненски бокс , спалня ,баня ,балкон , застроена площ 78.8 кв.м .Конструктивна височина на типовия етаж 2.80 м , застроена площ 315 кв.м . Пети етаж се развивал като мансарден .Там били проектирани 4 тавански помещения , като всички имали тераси . Площ на УПИ блок* - 1458 кв.м , Застроена площ на блок * - 219 кв.м , РЗП на блок * - 1291 кв.м. ,в това число сутерен и терасовиден етаж 463 кв.м. Твърди се в сезиращата съда искова молба, че на дата 26 септември 2021 г. собствениците на обекти в сградата провели ОС , на което взели решения за регистрация на ЕС , избиране на управител и управление на общите части, както и поддръжка на двора и намиращите се в него съоръжения : басейн , барбекю, тревни площи и други . Твърди се от ищците ,че въпреки многократни опити за уреждане на отношенията с първите четирима ответници, които се легитимирали като собственици на имота, •••я и •••я придобили имота в режим на СИО, върху който била построена сградата , същите считали, че ищците като собственици на апартаменти имали право да ползват единствено сградата и пътеката, която била подхода откъм улицата до самата сграда. На 08.05.2024 г. ответниците били поставили колчета , които да оградят сградата с цел поставяне на ограда за възпрепятстване на достъпа до двора и паркинга.Басейнът бил изпразнен и не се ползвал , т.к. ответниците не давали да се ремонтира. Ищците имали непрестанни спорове с ответниците относно ползването на двора . Ищците считат, че макар и ответниците да се легитимирали като собственици на голата собственост на дворното място , същото имало характер на обща част , т.к. върху него било изградена сграда в режим на ЕС.Общите части в ЕС се делели на две групи - по естество и по предназначение . Дворът, извън застроената му част, бил сред изрично изброените в чл.38 ЗС като обща част. ЕС възниквала по право в момента, в който отделните обекти в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и станали собственост на тези лица от който момент те станали собственици и на общите части , визирани в чл.38 ЗС. Ищците се позовават на съдебна практика, като твърдят, че т.к. вече 3 години откакто било взето решение на ОС, първите четирима от ответниците продължавали да възпрепятстват ползването на двора и съоръженията в него, а с останалите ответници ищците също не били постигнали съгласие относно ползването на имота, с което ищците обосновават правния си интерес от избраната форма на защита . Ищците са пояснили още : В поземления имот ПИ •••.•••.••• твърдят ищците, че има построена само 1 сграда с ид. № •••• със застроена площ 291 кв.м. Представят СКИЦА на процесния имот с ид.№ ••• по КККР , одобрена със Заповед №300 -5 - 64/8.8.2003 г. сочат административния адрес на имота -Варна, кк ••• , ••• № ••• с площ 1458 кв.м , стар идентификатор - няма , номер по предходен план •••, при граници - имоти с ид. № ••• ; ••• ; ••• ; •••.••• и •••.•••.•••. В т.3 от уточнителна молба ищците са очертали кръга от лица, които имат права на собственост върху СГРАДАТА , както следва : СТУДИО * - ПИ , съставляващо ПИ •••.••• на ••• етаж собственост на Л. И. Р. ,род. на ••• г. гражданин на ••• ,притежаваща 3.6290 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, придобито съгласно нотариален акт *, т. ••/••г. на АВСВ с покупко- продажба. СТУДИО * , съставляващо ПИ •••.••• на ••• етаж, собственост на Ю. В. К., род. на •••••••••• г. гражданин на ••• - притежаващ 3.6290 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, придобито съгласно нотариален акт ••, т. ••/••г. на АВСВ с покупко- продажба. СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на Д. С. П. , ЕГН ••••••••••, К. Г. А. , ЕГН •••••••••• и М. Р. Л. ЕГН •••••••••• - прижаващи 8.12 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, придобито съгласно нотариален акт •••, т. ••/••г. с покупко- продажба. СОС •••.••• на ••• етаж собственост на З. А. П. , ЕГН •••••••••• - притежаваща 3.1050 % ид.ч. от ОЧС, придобит с НА *,т.•• г. с покупко- продажба. СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на М. Д. К., ЕГН •••••••••• - притежаващ 10.29 % ид.ч. , придобит с НА ••, т. ••/••на СВ Варна с покупко -продажба. СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на А. С. Б. род. на •••••••••• г. гражданин на ••• - притежаваща 5.8459 % ид.ч. от ОЧС, придобит с НА № ••, т. ••/••г.на СВ Варна чрез дарение. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. В. Л. род. на ••• г. гражданин на ••• - притежаващ 7.67 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА № ••, т. ••с покупко- продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Й. В. Е., ЕГН •••••••••• и А. С. Е. , ЕГН •••••••••• - притежаващи 7.66 % ид.ч , от ОЧС , придобит с нот.акт •••, т. ••• от ••• г. на СВ Варна с покупко -продажба ; СОС •••.••• на ••• етаж собственост на М. П. П. , ЕГН •••••••••• , притежаваща 4.1277 % ид.ч. от ОЧС, придобит с НА № ••, т. ••• от ••г. на СВ Варна, с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на К. Й. К. - Н.а, ЕГН •••••••••• и В. В. Н., ЕГН •••••••••• - притежаващи 9.19 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА № *,т. * , от ••г. с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Д. П. С., ЕГН •••••••••• и С. П. С., ЕГН •••••••••• - притежаващи 7.66% ид.ч.от ОЧС , придобит с НА № * , т.*/•••. на СВ Варна с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. А. А., ЕГН ••• -притежаващи 7.66 % ид.ч от ОЧС , придобити с НА № ••,т.••/ •• г. с покупко-продажба ; СОС •••.••• на ••• етаж - 9.19 % ид. ч. от ОЧС , собственост на С. В.* Ч., род. на ••• г. гражданка на ••• притежаваща една втора ид.ч. придобита с покупко- продажба с НА ••, т.•••от •••. и една втора ид.ч. собственост на Н. Л. Ч. , род. на •••••••••• г. гражданин на ••• -придобит с НА * , т. ••от ••г. на СВ Варна -по дарение . СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. П. Ц., ЕГН •••••••••• притежаващ 5.1867 % ид.ч. от ОЧС, придобит с НА ••, т. ••от ••на СВ Варна, с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Л. Д., род . на •••••••••• г. , гражданка на ••• ,притежаваща 2.3812 % ид.ч. от ОЧС, придобит с НА *,т. ••с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на М. Д. П., ЕГН •••••••••• притежаващ 9.19 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА № ••,т. ••г. на СВ Варна с дарение. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д., ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• притежаващи 9.19 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА ••, т. •••/••г. на СВ Варна, с покупко- продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на И. Г. Л. И. , ЕГН •••••••••• притежаваща 4.1277 % ид.ч. от ОЧС ,придобит с договор за доброволна делба , вписан с акт № *, т. */•• г. на СВ Варна . СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на З. К. К., ЕГН •••••••••• и П. В. Н., ЕГН •••••••••• -притежаващи 7.66 % ид.ч. от ОЧС , придобити с НА ••, т. ••от ••г. на СВ Варна с покупко- продажба . СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Х. И. Х. , ЕГН •••••••••• притежаващ 7.66 % ид.ч. придобити с НА ••, т. *, от •••г. на СВ Варна с покупко - продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Г. И. Ж., ЕГН •••••••••• и Т. Я. Ч. , ЕГН•••••••••• притежаващи 9.19 % ид.ч от ОЧС , придобити с НА № ••, т.* от ••г. , с покуко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Л. И. Р. , род. на •••••••••• г. гражданка на ••• - притежаваща 9.19 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА № ••, т.••от ••г. на СВ Варна , с дарение. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на Н. Г. Б., род. на •••••••••• г. , гражданин на ••• -притежаваща 7.66 % ид.ч. от ОЧС - придобит с НА № ••от •••г. на СВ Варна, с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• -притежаващи 7.06 % ид.ч от ОЧС ,придобит с НА ••, т. ••от ••г. на СВ Варна, с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж, собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• притежаващи 7.06 % ид.ч от ОЧС за които не притежават към момента на сезиране на съда документ за собственост, но упражняват фактическа власт с намерение за своене и предприели процедура по снабдяване с нот.акт по давност . СОС •••.••• на ••• етаж , собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• -притежаващи 3.99 % ид.ч от ОЧС , придобит с НА № ••, т. ••от •••г. на СВ Варна, с покупко-продажба. СОС •••.••• на ••• етаж,собственост на С. Н. Д. ЕГН •••••••••• и Г. Д. В., ЕГН •••••••••• -притежаващи 3.99 % ид.ч. от ОЧС , придобит с НА ••, , т. ••от •••г. на СВ Варна, с покупко-продажба. В уточнителната си молба ищците сочат, че ПРАВА върху ДВОРНОТО МЯСТО ПИ с ид. № ••• притежавали лицата : М. Д. П. , ЕГН •••••••••• , притежаващ 486.41 кв.м. ид.ч, придобити чрез покупкопродажба , в индивидуална собственост с НА ••, т. ••от ••г. на СВ Варна ; Д. П. С. ЕГН •••••••••• , притежаваща в режим на СИО със С. П. С., ЕГН •••••••••• - 506.21 кв.м от поземления имот, придобити с НА ••, т.••от ••г. на СВ Варна . К. Г. А., ЕГН •••••••••• , притежаващ в режим на СИО със съпругата си И. А. А., ЕГН ••• - 463.39 кв.м. ид.ч. , придобити с НА№ ••, т.••от ••г. на СВ Варна. С уточнителната молба е представена скица на имота, удостоверения за гражданско състояние , пояснено , че се желае конституиране на съпругите на ответниците К.А. и Й.Е. , съответно И. А. и А. Е., като е прецизиран и петутум на искането. В подкрепа на твърденията и исканията си ищците представят заверени за вярност с оригинала копия на документи . В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците : 1) М. Д. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••; 2) Д. С. П. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. ••, •••, к-с •••, ••• ; 3)Д. П. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••; 4) С. П. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••; 5)И. А. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес в ••• ; 6)К. Г. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес в ••• и 7)М. Р. Л. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, к-с •••, ••• , всички чрез адвокат В. И. Г. с личен номер ••• при Варненска адвокатска колегия, с адрес на кантората в •••, със съдебен адрес за съобщения но делото: •••, Адвокатско дружество „И. и съдружници“ ,чрез адв. В. И. Г.. Във връзка с предявения иск за разпределяне правото на ползване на ПИ ••• („Имотът“), посочените ответници, чрез адв. В.Г. изразяват следното писмено становище: 1 .По редовността на исковата молба : Исковата молба посочените ответници намират за нередовна поради неяснота в твърденията на ищците. Ищците желаели разпределяне па ползването на Имота по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. За целите на този иск обаче, подчертават ответниците, че трябва да притежават собственост върху имота респективно, всички ищци и всички ответници трябва да са безспорно собственици на земята, за да бъдат активно и пасивно легитимирани по иска. От твърденията в исковата молба за ответниците било видно, че ищците един път твърдели, че ответниците притежават собствеността върху имота, но същият се явява обща част на етажната собственост, а после навеждали твърдението, че с възникването на етажната собственост, етажните собственици са станали собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС. С уточняващата си молба от 04.07.2024 г. ищците твърдели изрично, че собственост върху дворното място притежават ответниците М. П., Д. С. и С. С. (СИО), К. А. и И. А. (СИО). Поради това, неясно за ответниците, представлявани от адв.В.Г. оставало, дали ищците твърдят, че притежават собственост от имота, поради което предявяват иск за разпределяне ползването му по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, или твърдят, че имотът е обща част на етажната собственост и управлението му се осъществява по реда на ЗУЕС. Гореописаните неясноти считат ответниците, че трябва да се изяснят, защото ако ищците твърдят собственост върху имота, то налице ще бъде преюдициален спор за собственост, а ако не твърдят собственост върху имота, то ищците не са активно процесуално легитимирани да предявят иска, а ответниците, които не притежават собственост върху имота, не са пасивно легитимирани да отговарят по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.В тази връзка ответниците молят съдът да укаже съдът да укаже на ищците да изчистят противоречията в твърденията си с оглед защита на ответниците по иска. 2.Становището на ответниците представлявани от адв.В.Г. по допустимостта на иска е следното : Ако ищците твърдят право на собственост върху имота, придобито с възникването на етажната собственост, то искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС намират за допустим. Ако ищците не твърдят, че са придобили собственост върху имота, искът по чл. 32. ал. 2 е недопустим. 3.Изложено е от ответниците, представлявани от адв.В.Г. следното становище по фактите : 1 .Ответниците И. А. А. и К. Г. А. твърдят, че са собственици на 463,39 кв. м. идеални части от имота, в режим на СИО, по силата на Нотариален акт дв. вх. peг. № ••• г., вх. рeг. № ••• г., акт •••, том •••, дело ••• г. 2.Ответникът М. Д. П. твърди да е собственик на 486,41 кв. м идеални части от Имота, по силата на Нотариален акт дв. вх. Peг. № ••• г., вх. peг. № ••• г., акт •••, том •••, дело ••• г. 3.На 30.11.2020 г. ответниците Д. П. С. и С. П. С. твърдят , че са придобили 506,21 кв. м. идеални части от Имота, в режим на СИО, по силата на Нотариален акт дв. вх. р. № ••• г., вх. peг. № ••• г., акт •••, том •••, дело ••• г.., на СВ - Варна. На •••г. ответниците прехвърлили собствеността си на П. С.ов С. с ЕГН •••••••••• по силата на Нотариален акт вх.рег.№••• от •••г., дв.вх.рег.№ •••, акт №•••, том •••, дело №••• по описа на СВ- гр.Варна; 4.Върху Имота била построена само една сграда в режим на етажна собственост с идентификатор № •••.* („Сградата“). 5.Ответниците И. А. А. и К. Г. А. твърдят, че са собственици на СОС с идентификатор •••.•••, в сградата находяща се в Имота, по силата на Нотариален акт вх.рег.№••• от •••., акт №•••, том •••, дело №••• от •••. но описа на СВ-гр.Варна. 6.Ответниците Д. П. С. и С. П. С. твърдят, че са собственици на СОС с идентификатор •••.••, в Сградата находяща се в имота, по силата на Нотариален акт от •••.•••.с вх.рег.№••• от •••.•••., акт №•••, том •••, дело ••• по описа на СВ-гр.Варна 7.Ответникът М. Д. П. твърди, че е собственик на СОС с идентификатор •••.••, в сградата находяща се в Имота, но силата на Нотариален акт вх.рег.№••• от •••., дв.вх.рег. №•••, акт том •••, дело №•••г. по описа на СВ-Варна; 8.Ответниците Д. С. П., К. Г. А. и М. Р. Л., твърдят, че са собственици на СОС с идентификатор •••.••, в Сградата находяща се в Имота, по силата на Нотариален акт вх.рег. №•••г., дв.вх.рег.№•••, акт №•••, том •••, дело ••• по описа на СВ- Варна; 9.Освен цитираните лица по т. 1, 2 и 3 в отговора на искова молба твърдят представляваните от адв.В.Г. ответници , че други лица нямат собственост върху имота. 10.Върху незастроената част от Имота сочат ответниците, че имало изграден паркинг и басейн. П о основателността на исковата претенция становището на седемте ответника, подали чрез адв.В.Г. отговор на исковата молба е , че искът е неоснователен .С възникването на сградата, която попадала в режим на етажна собственост, ищците не придобивали собственост върху имота. Имотът не бил с обща част на етажната собственост по смисъла на чл. 38 от ЗС, защото не всички собственици на самостоятелни обекти в Сградата притежавали собственост . Още повече, че един от собствениците на Имота не притежавал самостоятелен обект в Сградата. Ищците, собственици на самостоятелни обекти в Сградата, имали право да използват Имота единствено доколкото е необходимо да използват самата Сграда, т.е., да преминават и да влизат в сградата, както и да им се осигури достъп за извършване на ремонт на фасадата на самата Сграда. Правата на етажните съсобственици не включвали ползването на паркинга, басейна и други съоръжения в Имота.Следвало да се вземе предвид, че към настоящия момент в Имота се паркирали автомобили и се съхранявали вещи на собственици и ползватели на Сградата. 100% от Имота и съоръженията в него сочат ответниците в отговора на искова молба, че били собственост на И. А. А. и К. Г. А., в режим на СИО, М. Д. П. и на П. С.ов С., който не бил страна по настоящото дело. Единствено те имали право да решават как ще се използва Имота и съоръженията в него и то по реда на ЗС, а не по реда на ЗУЕС.Ищците не притежавали права на собственост върху Имота.За доказване твърдения си ответниците прилагат и молят съда да приеме писмени доказателства. В проведеното по делото първо о.с.з./л.275 гръб / с оглед възраженията на ответниците, представлявани от адв.В.Г., адв.Д.Г. в качеството си на процесуален представител е обобщила твърденията на ищците , че ищците са суперфициални собственици , които желаят разпределение на правото на ползване на незастроената част от дворното място, считайки че всички ответници са конституирани . В същото о.с.з. адв.В.Г. е поддържал възражението си ,че към момента не е конституиран П. С. .От своя страна адв.Д.Г. е завила от името на ищците, че те не предявяват претенцията си по чл.32, ал.2 ЗС към П.С., т.к. той не е суперфициарен собственик , а има само голата собственост .В тази връзка адв.Г. се позовава на съдебна практика, постановена по идентичен казус – решение постановено по гр.д. № 4660/2018 г. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.03.2026 г. ищците чрез адвокат Д.Г. молят съда да уважи исковата молба, а ответниците представлявани от адв.Г. молят съда да отхвърли исковата молба, в условията на евентуалност ответниците желаят съда да прекрати производството по делото. В срока предоставен на страните за писмени бележки процесуалният представител на ответниците адв.Г. е депозирал писмена защита в която излага по същество правни доводи за неоснователност на иска, евентуално – за прекратяване на производството. СЪДЪТ въз основа на събраните по делото доказателства , приложимия закон , становищата на страните и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : От приобщеното на л.11-ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение № 34/24.08.2007г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж се установява, че жилищен комплект ••• блок * , находящ се в УПИ ••• – ••• за жилищно строителство, кв.*по плана на КК Зл.пясъци Варна, е въведен в експлоатация на 24.08.2007 г.; строителството е разрешено със разрешение за строеж № 187 от 14.12.2004 г. от гл.архитект на Община Варна /л.15/ с вписана забележка за изменение в одобрения инвестиционен проект по време на строителството на 17.11.2006 г. от гл.архитект на Община Варна. Разрешението за строеж е издадено на възложителите : 1. Р. ООД Варна , представлявано от И. А. А. , собственик на имота съгласно нот.акт № ••, т.*, рег.№ *д. № ••/••г., 2. Ю. П. П. суперфициар съгласно нот.акт № ••, т. *, рег.№ ••, д. ••/••г., 3.Ю. Ж. Т. суперфициар съгласно нот.акт № ••, т.••, рег.№ ••дело ••/••г., 4.С. П. С. и Д. П. С. – суперфициари съгласно нотариален акт № ••, т. ••, рег.№ ••дело № ••/••г. , 5.К. Г. А. и И. А. А. – суперфициари съгласно нот.акт ••т. *, рег. № *дело ••/ ••г .; 6.Д. С. П. и Е. А.П. – супефициари съгласно нот.акт № •••, т.*, № ••дело ••/••г.; 7. И. Г. Л.- И. – суперфициар съгласно нот.акт № *т.•• , рег.№ ••дело ••/••г., при спазване на следното ограничително условие за ползване на строежа : използването на кафе - бара и фитнеса в сутерена да стане след изпълнение на вентилацинната инсталация на същите , на основание чл.177 , ал.3 ЗУТ. Установява се от приобщеното на л. 8-11 заверено за вярност с оригинала копие от протокол, че на 26.09.2021 г., в двора на комплекс ••• –блок •• к.к .••• е било проведено ОС на ЕС при вписан в 6 точки дневен ред ,като е взето решение по т.1 да се :„уреди ЕС съгласно изискванията на ЗУЕС „ .. и за управител на ЕС е била избрана С. Н. Д.. Видно от л. 13 -ти , на 12-10-2021 г. в р-н ••• управителят на ЕС Ст.Д. е подала до районната администрация Уведомление по чл. 46б ЗУЕС. На л.181 по делото е приложено заверено за вярност с оригинала копие на скица на поземлен имот с ид. № ••• по КККР на гр.Варна .От копието на скицата, издадена от АГКК Варна се констатира, че към 25.10.2017 г. поземлен имот с ид.№ ••• , съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № 300- 5 – 64/08.08.2003 г. на ИД на АГКК, посл.изм. със Заповед № 18 – 3072/ 19.03.2014 г. на Началник СГКК Варна има площ 1458 кв.м , трайно предназначение на територията урбанизирана ,, начин на трайно ползване – за складова база, с граници имоти с идентификатори : •••; ••; •••.•••.••, като за собственик на този имот към посочената дата е вписан Р. ООД ,съгласно нотариален акт ••, т.••, рег. № ••, д. ••от ••г. Видно от доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявената от ищците искова молба по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните ,като е указа на ищците, че следва при условията на пълно и главно доказване да установят фактите, от които извеждат твърдяното пораждане на съсобственост между сочените страни, по отношение на процесната незастроена част от дворното място , на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в съсобствеността; че незастроената част от дворното място подлежи на разпределяне между съсобствениците при условията на чл. 32, ал.2 ЗС ; в тежест на ищците е да установят колко и кои са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, а и на дворното място.В тежест на ответниците е да докажат своите положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последиции в частност твърденията си за недопустимост на иска, че ищците не са собственици / съсобственици на незастроената част от дворното място , чието разпределение се иска, както и че е взето решение по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС за определяне начина на ползване на незастроената част от дворното място. Спорно по делото е дали искането на ищците по чл.32, ал.2 ЗС е допустимо , а ако е допустимо дали подлежи на уважаване. Същността на спора се разкрива в хода на последното по делото открито съдебно заседание, като е видно, че страните по делото не оспорват притежаваните от тях права на собственост , не се спори и затова кой в какъв обем права на собственост притежава върху СОС , нито какъв е обема на права върху дворното място . Единствената причина поради която страните не са постигнали доброволно разрешаване на спора се оказва противоречията в групата на ищците. Въпреки възраженията на ответниците заявени в срока по чл.131 ГПК за недопустимост на избраната форма на искова защита, поддържани в хода на спора по същество вече в условията на евентуалност, съдът намира че производството по делото не подлежи на прекратяване , а искът следва да се разгледа по същество. Воден от твърденията на ищците , съдът намира, че за тях е налице правен интерес от постановяване на съдебно решение по чл.32, ал.2 ЗС, като споделя практиката, че ако тази форма на защита не е приложимата, искът следва да се отхвърли . Съдът на база представените от двете страни писмени доказателства , подробно изброени по-горе, намира че е несъмнено доказано , че ответниците на база представените от титули за собственост са доказали обема от права които имат върху процесното дворно място, а част от тях и върху СОС в сградата построена в имота. В тази връзка : нот.акт, вписан с дв. вх. рeг. № ••• г., вх. рeг.№ ••• г, акт •••, том •••, дело ••• г., доказва собствеността на И. А. А. и К. Г. А. в СИО върху дворното място ; нотариален акт дв. вх. рeг. № ••/••г., вх. рег. № ••• г., акт •••, том •••, дело •••г., доказва собствеността на М. Д. П. върху дворното място ; нотариален акт дв. вх. р. № ••• г., вх. Peг. № ••• г., акт •••, том •••, дело ••• г., на СВ - Варна, доказва собственостга на Д. П. С. и С. П. С. в СИО върху дворното място ; нотариален акт вх. рег. № ••• от •••г., дв.вх.рег.№ ••• акт №•••, том •••, дело №••• по описа на СВ-гр.Варна, доказва собствеността на П. С.ов С. върху дворното място ;нотариален акт вх.рег.№ ••• от •••., дв.вх.рег.№•••, акт том •••, дело №•••г. по описа на СВ-Варна, доказва собствеността на М. Д. П. върху СОС •••.•••.;нотариален акт вх.рег.№•••г., дв.вх.рег.№•••, акт №•••, том •••, дело ••• по описа на СВ-Варна, доказва собствеността на Д. С. П., К. Г. А., М. Р. Л., върху СОС •••.•••. ; нотариален акт с вх.рсг. №••• от •••., акт №•••, том •••, дело №••• от •••. по описа на СВ-Варна, доказва собственостга на И. А. А. и К. Г. А. върху СОС •••.••.Нотариален акт с вх.рег.№••• от •••.•••.,акт №•••, том •••, дело №••• по описа на СВ-Варна, доказва собствеността на Д. П. С. и С. П. С. върху СОС •••.•••. Ищците не твърдят да имат право на собственост върху дворното място, а твърдят, че като собственици на СОС – апартаменти в сградата построена в дворното място като суперфициари имат правото да ползват дворното място съответно на процента от общите частите на всеки един техен СОС и правото на строеж върху дворното място. Твърдят, че дългогодишното неразбирателство с ответниците, които считали че ищците можело да ползват само пътеката към сградата, но не и басейна и други съоръжения построени в двора им , ги мотивира да потърсят точно този път на защита от съда . За допустимостта на иска, предявен против ответниците по делото ищците се позовават на Решение № 175/18.12.2019 г. постановено от ВКС, Първо г.о. , ГК с докладчик съдията Бонка Дечева, постановено по гр.д. № 4660/2018 г. Цитираното решение е постановено по друг вид искова защита, на действително обосновава допустимост на исковата защита избрана от ищците против посочените от ищците ответници, т.к. се спори относно правото на ползване на незастроено дворно място в жилищен комплекс от затворен тип между собствениците само на СОС имащи качество суперфиари . Съдът на база събраните по делото писмени доказателства и заключението по допуснатата и неоспорена СТЕ изготвена от вещите лица Й. К. и В. А., която експертиза кредитира напълно като обективно и компетентно дадена, намира за безспорно изяснено на база СТЕ , че вещите лица са определили необходимата прилежаща площ към сградата построена в поземления имот, която площ е повдигната в жълт цвят. В аналогичен казус е постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 480 от 29.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина ГЕ., чиито мотиви са задължителни за настоящия първоинстанционен съд и основават и извода за неоснователност на иска . Исковата защита предприета от ищците е по чл.32 , ал.2 ЗС, докато с иска по чл. 64 ЗС съдът определя площта от дворното място, която суперфициарният собственик може да ползва с цел използването на собствената си сграда според нейното предназначение, но не може да ограничава собственика на земята да използва същата площ по начин, който не препятства ползването на суперфициаря. С иска по чл. 64 ЗС съдът не може да разпределя отделни части от дворното място за ползване между собственика на земята и суперфициарния собственик по подобие на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Ето защо съдът счита, че след като вещите лица са определи прилежаща площ по чл.64 ЗС, а не са предложили вариант на разпределение по чл. 32 , ал.2 ЗС , то искът е неоснователен и недоказан. От приобщеното по делото заключение на вещите лица по допуснатата СТЕ изготвена от в.л.Й.К. и в.л.Вл.А. ( листи 342-350 ) се установява еднозначно, че сграда с ид. № •••.•••.* се намира в урегулиран поземлен имот / имота с ид. № •••.••• /, че е в режи на ЕС , но в АВ СВ Варна вещите лица не са открили вписан договор по чл.2 , ал.1 ЗУЕС за самостоятелните обекти в сградата , като е дадено още заключение/ т.1 изр. Последно от СТЕ / че достъпа до имота е контролиран и ограничен за външни лица . В т.2 от СТЕ в.л. дават заключението, че дворът е предназначен за общо ползване, има особени площи за паркиране, придвижване, почивка и спорт, а именно : паркинг на северната част на имота /извън оградата ( сн.1 на стр.3 от СТЕ, л. 344), паркинг в западната част на имота /с вход през портална врата (сн.2 на стр.3 от СТЕ, л. 344) ; сграда за охрана , сграда със сервизно помещение , портална врата за пропускане на ППС ; площадка ( сн. 1 и 2 на стр.4 от СТЕ л. 345), площадка за почивка ( сн.3, на стр.4 от СТЕ , л. 345); басейн с плитка и дълбока част, както и с място за външен душ (сн. 1 на стр.5 от СТЕ , л.346) и място за почивка и хранене с поставени маси пейки (сн. 2 , на стр. 5 СТЕ – л. 346) ; място за готвене (сн. 1 на стр. 6 от СТЕ ,л.347) ; две врати за пешеходен достъп и обособено място за паркиране на велосипеди – (сн. 2, 3 на стр. 6 от СТЕ , л. 347 ); както и плочник, шахти ,стълбища , подпорни стени , озелени площи с храстовидна и дървесна растителност . В т.3 от САТЕ (л.348 ) вещите лица дават заключение, че правото на ползване следва да се разпредели между съсобствениците на имот с идентификатор •••.•••.••• „ Р. „ООД и М. Д. П., като се определи необходимата прилежаща площ от 3 метра около сградата, необходима за свободното й обхождане и извършване на ремонтни дейности и пешеходния подход към сградата, които са с височина по-малка от 1,20 м и английския двор в източната част на сградата,служещ за достъп до сутерена, защрихована в жълто на приложената скица към СТЕ ( л.349)с площ 306 кв.м. Част от СТЕ е не само комбинираната скица на л. 349, но и копие от регистъра на имот с ид. № ••• / л.350/ видно от който за поземления имот е записан собственик „Р.“ ООД ЕИК ••• съгласно нот.акт № ••• г., т. ••, д. ••регистър ••и М. Д. П. съгл.нот.акт № •••/ ••., т. ••, д. ••регистър ••. Въз основа на изложеното съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че сградата с ид. № № •••.•••.* ,построена в имот УПИ с ид. № •••.••• е в режим на ЕС и самата сграда е ЖКЗТ по ЗУЕС . Съгласно разпоредбата на чл.2 ЗУЕС : ал.
Управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти., ал.
Договорът по ал. 1 се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.Т.е. приложимия закон по който ищците следва да разрешат спора си с ответниците е ЗУЕС, а не ЗС. Не е налице изключението на чл.3 от ЗУЕС , съгласно което : за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Ето защо и искът е допустим, но неоснователен , т.к. не от доказателствата, а от твърденията на ищците се определя допустимостта на избраната форма на защита. За пълнота на изложеното, съдът подчертава, че легалната дефиниция на жилищен комплекс от затворен тип е дадена в &1, т.3 ДР на ЗУЕС, и гласи : "Жилищен комплекс от затворен тип" е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени една или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. В случая отношенията между съсобствениците на СОС /страните по делото / се регулиран от особения режим на управление по чл.2 ЗУЕС, т.к.съществуват четирите кумулативни признака, дефинирани в § 1, т. 3 на ДР на ЗУЕС (съществуване на отделен урегулиран поземлен имот с предназначение за жилищно застрояване; съществуване на жилищна сграда в режим на етажна собственост; наличие на други обекти, обслужващи собствениците; осигурен контролиран достъп за външни лица). Ищците сами поддържат твърдението, че жилищният комплекс, в който се намира сградата в режим на етажна собственост, в която от своя страна се имат жилища и на ответниците, е такъв от затворен тип по смисъла на чл. 2 ЗУЕС, което обстоятелство не се оспорва от последните. Между страните не е спорно, а и от приобщения писмен доказателствен материал – титули за собственост подробно изброени по-горе се доказва наличието на безспорния между страните обем на самотоятелни права на собственост върху процесната сграда и обем от идеални части от ОЧС, както и твърденията на ищците , че имат качество суперфициари. Следователно, по отношение на управлението на общите части на процесната сграда в етажна собственост е приложим режимът на управление по чл.2 ЗУЕС . В този смисъл са и мотивите на Решение № 87/09.03.2012 г. по гр. д. № 1115/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.- разпоредбата на чл.2 ЗУЕС предвижда особена форма на управление на общите части на комплексите от затворен тип, съгласно което, управлението на общите части на тези комплекси се урежда с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора на комплекса и собствениците на индивидуални обекти в същия. Разпоредбата на чл.2 ЗУЕС е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от затворен тип, както и само до управлението на общите части на същия. В обобщение при установено и доказано по делото наличие на ЖКЗТ , приложимост на чл.2 ЗУЕС, както и обективното и компетентно заключение на в.л. А. и К., кредитирано напълно от съда като обективно и компетентно дадено , съдът следва да отхвърли иска по чл.32, ал.2 ЗС , като неоснователен . На последно място все във връзка с принципната допустимост на исковата молба с правно основание чл.32 , ал.2 ЗС и очертаната от ищците пасивна легитимация, съдът се позовава и на Научно приложния коментар Право и собственост и други вещни права – ИК ТРУД и ПРАВО –София 2021 Раздел Втори съсобственост , Глава Осма етажна собственост § 3 Статут на дворното място като обща част, особености и специфика на собствеността при жилищните комплекси от затворен тип /стр. 407 -419/ , цитираната съдебна практика на ВКС и споделя извода, че „липсата на по- подробни законови правила относно възможното съдържание на договора за ЖКЗТ създава множество затруднения при прилагането на чл.2 ЗУЕС „ , както и че „ЖКЗТ е правен институт налагащ една нова вещна тежест, непозната за българското вещно законодателство преди влизане в сила на ЗУЕС 01.04.2009 г., която – ако бъде добре уредена от закона, би могла да посрещне множество от предизвикателствата , които съвременното строителство отправя към модерното вещно право .“ В обобщение : пред ищците стои открита възможността да търсят друг път по който да им се осигури от останалите съсобственици/в частност ответниците / правото да ползват незастроената част от дворното място в което е изградена сградата в която имат самостоятелни обекти на собственост, т.к. в производство по спорна администрация по чл.32, ал.2 ЗС при установеното вече и чрез СТЕ при наличие на ЖКЗТ това не може да се осъществи. С оглед изхода на спора, фактическата и правна сложност на същия, съдът присъжда в полза на седем от общо десетте ответника, сторените по делото от последните разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК . В полза на ответниците представили списък по чл.80 ГПК съдът присъжда разноски от по хиляда лева / в евровавата йм равностойност 511,29 евро /. , които са платени в брой и отговорят на обема на осъществената защита и характера на предприетите от адв.Г. действия . Съдът намира, че възражението на ищците за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК не може да се сподели, т.к. спорът по начина по който е очертан и въведен като предмет на защита сам по себе си поставя редица преюдициални въпроси, чието разрешаване е достатъчно сложно за да се приеме, че възнаграждение от хиляда лева за една страна от делото от общо 23 ищци и 10 ответника е несъразмерно високо. Ето защо, съдът присъжда съдебно –деловодни разноски в размер на 1000 лв. в тежест на ищците и в полза на всеки от ответниците : М. Д. П. , ЕГН ••••••••••; Д. П. С., ЕГН ••••••••••; С. П. С., ЕГН ••••••••••; К. Г. А. , ЕГН ••••••••••; Д. С. П., ЕГН ••••••••••; М. Р. Л., ЕГН ••••••••••, и И. А. А. ЕГН •••••••••• . Воден от горното , Варненският районен съд
Цитирани разпоредби
22- чл. 32, ал. 2 ЗС
- чл. 38 ЗС
- чл. 64 ЗС
- чл. 2 ЗУЕС
- чл. 32
- чл. 32, ал. 2
- чл. 131 ГПК
- чл. 236 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 32, ал. 1 ЗС
- чл. 2, ал. 1 ЗУЕС
- чл. 3 ЗУЕС
- чл. 46 ЗУЕС
- чл. 177, ал. 3 ЗУТ
- чл. 1
- чл. 235
- чл. 3
- чл. 30, ал. 3
- чл. 31, ал. 1