Решение № 1686 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Л. А., [ЕГН], против заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета на Община Дряново, в частта й, с която се изменя източната регулационна граница на УПИ II, кв. 87 по регулационния план на гр. Дряново, в частта, с която тази граница е преместена чрез отнемане на площ от улица с о.т. 382 – 350.

Жалбоподателят, действащ в процеса чрез адв. Й. Ц.-Кашавелова, оспорва изменението на регулационната граница, сочейки че преместването й води до отнемане на площи от улица с о.т. 382 – 350, които осигуряват единствения му транспортен достъп до собствения му гараж, представляващ имот с [идентификатор] по КККР на гр. Дряново, който е изграден в УПИ III по плана на гр. Дряново и е съседен на УПИ II. Възразява се, че изменението на регулационната граница е основано на грешно отразяване на кадастралната граница на имот с [идентификатор] по КККР на гр. Дряново, представляващ имот с пл. № 1782 по кадастралния план на гр. Дряново и УПИ II, кв. 87 по регулационния план на гр. Дряново, двата приети през 1988 г. Сочи, че отнемането на транспортния достъп до гаража е в противоречие с чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и че е извършено само в графичната част на оспорваната заповед, но не и чрез изрично волеизявление, формирано в самата заповед. Поддържа тезата, че изменението на регулацията касае улицата като имот публична общинска собственост, респ., че без съгласие на Общински съвет Дряново част от този имот е „приобщен“ към имот частна собственост в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗОС. Иска заповедта, в обжалваната й част, да бъде отменена, алтернативно обявена нейната нищожност. Претендират се разноски по списък по чл. 80 ГПК (л. 218).

Ответната страна – кметът на Община Дряново, и заинтересованата страна -Община Дряново, чрез адв. Г. Н., в хода на делото по същество и с представена писмена защита поддържат, че жалбата е недопустима, респ. неоснователна.

Доводите за недопустимост са свързани с приложението на чл. 159, т. 5 АПК и фактът, че макар заповедта да не е връчвана редовно на жалбоподателя, тъй като същият не е разглеждан от ответника като неин адресат и заинтересовано лица, то А. сам е потърсил от ответника информация за нейното съществуване и съдържание и е узнал за същата „в едни по–късен момент“ като с негово заявление от 29.08.2024 г. сам е поискал и изменение на плана, предмет на оспорваната заповед.

В защита законосъобразността на заповедта се сочи, че изменението в регулационната граница на улица с о.т. 382 – 350 следва от изричното изявление на органа „…част от дворищнорегулационната граница в източната част да мине по имотната граница на същия имот“, както и че чл. 6, ал. 1 ЗОС не е нарушен по арг. от решение № 502/23.09.2010 г. на Общински съвет Дряново, с което е дадено съгласие за изменението на плана за регулация (ПР). В писмената защита на ответника и Община Дряново се признава се, че при издаване на заповедта не е посочено като правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но съгласно подробните мотиви към акта се установява, че спорното изменение е във връзка с поставяне на регулационните граници спрямо имотните такива, отразени в КК. Признава се също така, че по делото е установено, че изменението е извършено върху грешна кадастрална карта, тъй като при одобряването й е била допусната грешка, но че този факт не може да обоснове нищожност на заповедта. Сочи се, че в оспорваната й част заповедта не е приложена към настоящия момент, респ. че жалбоподателят има достъп до улицата, тъй като засегната част от улицата е с непроменена собственост и предназначение.

Заинтересованата страна - „Роялбилдинг БГ“ ЕООД, [ЕИК], в качеството на собственик на имота, предмет на плана, придобило го от „Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация“ ЕООД (заличен търговец, л. 2 и 69), не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че не са налице основания по чл. 159 АПК за прекратяване на делото.

Жалбата е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 214, т. 1 във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Въпросът относно активната процесуална легитимация на А. Л. А. е решен с определение № 9637/13.10.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), в мотивите на което е прието, че „с одобрения план се променя предназначението на имот от предметния му обхват, а именно частта от улицата о.т. 382-350, която преминава към новоурегулирания УПИ ІІ-за болница, с което се доказва наличието на правен интерес за жалбоподателя да оспори процесната заповед на основанието по чл.131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Същият е носител на вещно право върху имот, съседен на имот – предмет на плана, за който е предвидена промяна на предназначението.“.

Относно срочността на оспорването съдът приема, че същата е подадена преди началото на срока по чл. 215, ал. 3 ЗУТ, тъй като е депозирана на 02.10.2024 г., по електронен път. Съдът прави този извод, доколкото ответникът нито твърди, нито представя доказателства, че заповед № 557/05.11.2010 г. е редовно съобщавана на А. по реда на АПК и § 4 ДР на ЗУТ, какъвто е приложимият ред по арг. от чл. 136, ал. 1 ЗУТ във вр. с приложимия към момента на издаване на заповедта (2010 г.) чл. 130 ЗУТ (отм. ДВ, бр. 82/2012 г.) или с приложимия след ДВ, бр. 82/2012 г. чл. 129, ал. 2 ЗУТ.

Възраженията за приложимост на 14-дневния срок по чл. 215, ал. 3 ЗУТ, считано от момента на узнаване на съдържанието на заповедта, след нейното нарочно изискване от ответника, са неоснователни.

На първо място, представеното от ответника заявление на А. от 29.07.2024 г. (л. 122) може да свидетелства, че същият е поискал „заверено копие на част от плана на гр. Дряново всички предходни и заповед 519 от 20.08.2021 г. …“, както и че услугата е получена, но този документ не обективира кога точно А. е получил услугата, нито какво точно е било съдържанието на услугата.

На второ място, ответникът не твърди и не сочи доказателства да е указвал конкретно на А., че има право да оспори заповедта, респ. по какъв ред и пред кой орган подлежи на обжалване. В тази връзка, следва да се посочи, че заповедта съдържа бланкетни позовавания за това кога „Заповедта влиза в сила: “, които представляват по същество обща препратка към чл. 132 ЗУТ, която препратка не изпълнява по своето съдържание и цел общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, а именно, в административния акт да се посочи конкретно, точно и ясно пред кой орган и в какъв срок може да обжалва. Съгласно общото правило на чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Следователно, дори да се допусне, че А. е получил заповедта на неустановена дата в изпълнение на заявената на 29.07.2024 г. услуга, то след като в заповедта не е указано на А. пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, а нарочно съобщение до него не е изпращано с такова съдържание, то следва да се приеме, че приложимият срок за обжалване на заповедта е двумесечният по чл. 140, ал. 1 ЗУТ, а не 14-дневният по чл. 215, ал. 3 ЗУТ. Доколкото обаче ответникът не сочи и не представя доказателства за датата на получаване на услугата и нейното съдържане, съдът не може да приеме и че към 02.10.2024 г. е изтекъл срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК.

Несподеляеми са и възраженията на ответника за просрочие на жалбата от 02.10.2024 г. спрямо датата 29.08.2024 г., като момент, когато А. е подал искане до ответника „служебно“ да издаде заповед за отпочване на производство по изменение на действащия план за регулация за УПИ Х, кв. 87, приет със заповед № 519/20.08.2021 г. на ответника. Не е спорно по делото и между страните, че заповед № 519/20.08.2021 г. на кмета е последващ акт спрямо заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета, с който се одобрява частично изменение в ПР на УПИ II, от който се образува УПИ X, и че това изменение не променя границата на УПИ X с улица с о.т. 382 – 350, така както е приета за УПИ II с понастоящем оспорваната заповед. Единствено за изчерпателност на мотивите на съда в тази част и във връзка с допустимостта на жалбата и предмета на спора е необходимо да се уточни, че освен, че не е спорно между страните, че с издадената от ответника заповед № 519/20.08.2021 г. не се променя границата на УПИ II, от който се образува УПИ X, с улица с о.т. 382 – 350, така както е приета със сега оспорваната заповед, респ. не е спорно, че същата е зачетена като изменена по силата на сега оспорваната заповед № 557/05.11.2010 г., на съда е и служебно известно, че А. е оспорил по съдебен ред заповед № 519/20.08.2021 г. на кмета на Община Дряново, в частта й, с която се изменя регулационна граница на УПИ Х с улица с о.т. 382 – 350. Това оспорване е предмет на адм. дело № 390/2024 г. по описа на АС Габрово, което е спряно в о.с.з. на 05.12.2024 г. с протоколно определение до приключване с окончателен съдебен акт на настоящото производство по адм. дело № 370/2024 г. на АС Габрово. Така, доколкото по настоящото дело не е спорно, че заповед № 519/20.08.2021 г. не изменя регулационната граница, която е предмет на настоящото дело, а тази граница само се ползва във вр. с изменението в регулацията на УПИ II по силата на заповед № 557/05.11.2010 г., съдът няма основание да приеме, че с приемането на заповед № 519/20.08.2021 г. е отпаднал правният интерес на жалбоподателя да търси защита против заповед № 557/05.11.2010 г., в частта й, с която се внасят изменения в регулационната граница между източната граница на УПИ II и западната граница на улица о.т. 382 – 350.

Безспорно е също, че заявлението от 29.08.2024 г. само по себе си свидетелства, че А. познава към тази дата както съдържанието на процесната заповед, така и на заповед № 519/20.08.2021 г. По аргумент, обаче, както от посочената по–горе липса на доказателства за редовно съобщаване на процесната заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета на Община Дряново по реда на АПК, за да бъде приложим срокът по чл. 215, ал. 3 ЗУТ, така и за приложимостта на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 АПК, съдът приема, че жалбата от 02.10.2024 г. не е просрочена спрямо 29.08.2024 г. като дата на подаване на цитираното искане, и който момент впрочем се налага да се разглежда по тълкувателен път, за де се приеме за релевантен досежно срок за оспорване без да има конкретни доказателства за съобщаване на заповедта.

Във връзка с предмета на делото съдът следва да посочи, че макар в мотивите на определение № 678/22.05.2025 г. по делото да е прието, че заповед № 557/05.11.2010 г. се оспорва „в частта й, с която се предвижда изменение на източната граница на УПИ II, кв. 87 по регулационния план на гр. Дряново в частта й с улица с о.т. 382-350“, то в диспозитива на акта е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата на А. против заповед № 557/05.11.2010 г. изцяло. С определение № 9637/13.10.2025 г. на ВАС е отменено определение № 678/22.05.2025 г. на АСГ без изрични мотиви за възприемане или критика към диспозитива на първоинстанционния акт, респ. дали делото е върнато за съдебен контрол върху заповед № 557/05.11.2010 г. на кмета на Община Дряново в цялост или в частта й, посочена в жалбата на А. като оспорвана.

Настоящият съдебен състав като съобрази, че както в жалбата, така и с процесуалното си поведение жалбоподателят търси защита само и единствено по повод изменението, касаещо уличната регулация, както и че в нито един момент от делото жалбоподателят не е заявил искане за цялостна отмяна/обявяване нищожността на заповедта, не може да приеме, че предметът на делото надхвърля частта на заповед № 557/05.11.2010 г., с която се изменя източната регулационна граница на УПИ II чрез отнемане на площ от улица с о.т. 382 – 350.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд Габрово, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК и за наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК, намира жалбата за основателна при следната фактическа обстановка и съответно от правна страна:

С оспорваната заповед № 557/05.11.2010 г. (Заповед) е одобрен проект, който е нейна неразделна част (л.18) за частично изменение на ПУП-ПР на гр. Дряново за УПИ ІІ, отреден за болница с поликлиника, от кв.87 и улица с о.т. 407, 381 и 349, като:

1. уличните регулационни линии на УПИ ІІ в северозападната и югозападната част се преместят по границите на [ПИ] по КК;

2. част от дворищнорегулационната граница в източната част да мине по имотната граница на същия имот;

3. УПИ ІІ се раздели на УПИ ІХ-за поликлиника и УПИ ІІ – за болница;

4. улица с о.т. 407, 381 и 349 се измести по северната имотна граница на [ПИ].

В относимата си по делото част на Заповедта е одобрено дворищнорегулационната граница в източната част на УПИ II да мине по имотната граница на [ПИ] по КК като при това минаване (преместване) се отнема от площта на улица с о.т. 382 – 350, съгласно комбинирана скица като неразделна част от Заповедта.

Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма.

Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.

Предмет на Заповедта е изменение на РП и е с обхват имоти от кв. 87 по плана на гр. Дряново. В този смисъл съдът намира, че кметът на община Дряново е предметно и териториално компетентният орган във вр. с издаване на оспорваната Заповед.

При проверка на формата и съдържанието на Заповедта, съдът намира, че същата е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, касаещи индвидуализацията на издателя, момента на издаване и предмета на властническото разпореждане. В този смисъл, според съда, Заповедта има годен предмет, респ. не е налице липса на предмет като порок, засягащ действителността на самото волеизявление.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на Заповедта, доколкото не се установяват пороци свързани с валидността на изявлението, формата му, невъзможност на предмета или особено съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е възражението, че процесното изменението на ПР не е част от волеизявлението на ответника, съгласно текстовата част на Заповедта, респ. че същото е част само от графичната част на акта. Процесното изменение е следствие от изричното одобряване на дворищнорегулационната граница в източната част на УПИ II и напълно реферира с графичната част на одобрения проект акта, който е неразделна негова част. В този смисъл, съдът не установява порок в предмета на Заповедта.

При проверката за спазването на производствените правила, съдът намира, че същите са съществено нарушени относно мотивирането на акта като посочени правни основания във вр. с изследването на фактите, касаещи изменението на плана, респ. относно спазването на процесуалните правила по допускане изменението в ПР и одобряването му.

Видно от Заповедта същата не съдържа конкретно посочени основания по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, при което е допуснато изменението. Заповедта е издадена в производство по служебно допуснато изработване на проект за изменение по реда на чл. 135, ал. 2 ЗУТ, съгласно заповед № 478/24.09.2010 г. на ответника (л. 23), според която същото се допуска на основание „чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ“. Посочените правни основания не са относими към хипотези за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове, а към влезли в сила общи устройствени планове. Също така, те са свързани с настъпването на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, възникването на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Заповед № 478/24.09.2010 г. е издадена съгласно скица – предложение (л. 30), което съдържа и процесното изменение на регулационната граница с улица о.т. 382 – 350. Съгласно обяснителната записка към изработения и одобрен проект (л. 17), проектантът също сочи, че: „Проектът е изработен на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.“.

В представената по делото преписка никъде не се сочи, че Заповедта се издава на правно основание, различно от цитираните. Нещо повече, в решение № 43/23.09.2010 г. на Общински съвет Дряново (л. 27) се сочи, че се „допуска частично изменение“ във връзка само с „чл. 134, ал. 1, т. 1“ ЗУТ, а това решение е издадено на основание „чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА“ по предложение на ответника от 16.09.2010 г. (л. 28), което също цитира чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Доколкото обаче това решение на Общински съвет Дряново е без правно значение, тъй като същото няма за предмет одобряване на план или негово изменение, а допускане изработване на проект по реда на чл. 135 ЗУТ за изменение на ПУП, то същото не следва да бъде и обсъждано. По същите съображения е без правна стойност и предложението от 16.09.2010 г., тъй като при условията на служебно начало кметът на общината е единственият компетентен орган, а не съответния общински съвет, в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г.).

В тази връзка, съдът намира за неотносими и недоказани правните основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, при които е допуснато изменението в обжалваната част на Заповедта. Това е така, тъй като при условие, че липсва посочено позоваване от страна на ответника в Заповедта на чл. 134, ал. 2 ЗУТ, така посочените от него правни основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ могат да реферират само към хипотези за изменение на общи устройствени планове, а не на подробни такива, какъвто е планът предмет на Заповедта.

От друга страна, дори са се наложи по подразбиране да се приеме, че тези основания са аргумент за изменение на ПУП, съгласно Заповедта, то те не са доказани по никакъв начин. Фактически твърдения за едновременно настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, както и за възникване на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества не се сочат.

Изводът на съда за този порок на акта не се променя и не могат да бъдат легитимирани мотиви за Заповедта чрез защитната теза по делото, която признава за неотносими основанията по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, но поддържаща, че макар, че при издаване на заповедта не е посочено като правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, това следвало да се приеме като приложимо основание, респ. че изменението в източната регулационна граница спрямо съществуващата улица е във връзка с поставяне на регулационните граници спрямо имотните такива, отразени в КК.

По арг. от чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а по арг. от Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че: „Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове …Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. ЗАП. ….допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.“ От така изложеното съдът приема, че „мотиви“ към Заповедта не могат да се съдържат в изявленията на ответника, направени чрез процесуалния му представител в хода на делото. Този опит за мотивиране на акта е недопустим, доколкото цели саниране на условията, при които е издадена самата Заповед, и е в противоречие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Постоянната практика на административните съдилища не допуска допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в хода на образуваното съдебно производство.

Наред с горното, дори да бъде прието, че Заповедта не е издадена на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, а на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, то в редакцията си към 05.11.2010 г., а именно ДВ, бр. 1 от 2001 г., тази норма предвижда, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план, като в този случай изменение на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправ и, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Кадастралната карта на гр. Дряново е одобрена със заповед № РД-18-108/18.12.2008 г. на изп. директор на АГКК. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице (л. 184 и сл.) се установява, че КК е приета с грешка в нанесеното местоположение на имотната граница между имоти с идентификатори 23947.501.1782 (УПИ II) и 23947.501.9517 (улица с о.т. 382 – 350). Грешката в КК не се оспорва и от ответника, съотв. и заинтересованата страна Община Дряново, като заявяват чрез процесуалния представител, че е безспорно установено, че Заповедта е издадена „върху грешна кадастрална карта, тъй като при одобряването й е била допусната грешка“.

При така установеното и като се отчете, че по делото няма доказателства че Заповедта е издадена „след като“ по см. на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 1 от 2001 г.) е поправена, грешно одобрената КК по отношение на границата между имоти с идентификатори 23947.501.1782 и 23947.501.9517, ergo само по тази причина Заповедта се явява и материално незаконосъобразна към момента на своето издаване.

Измененията в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, следващи датата на издаване на Заповедта на 05.11.2010 г., са ирелевантни, поради което и не следва да бъдат обсъждани, но за пълнота следва да се посочи, че в никоя от редакциите си чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ не може да се тълкува като допускащ изменението на ПУП да бъде обосновано без изследване за наличие на грешка в КК относно имотните граници или въпреки знанието на ответника, че е налице такава грешка. В този смисъл, както липсата на мотиви към Заповедта за липса на грешка в КК, така и предвид заключението на вещото лице по делото в тази части и самото становище на ответника и на заинтересованата страна Община Дряново в хода на производството, че Заповедта е издадена „върху грешна кадастрална карта, тъй като при одобряването й е била допусната грешка“, са основания, изключващи законосъобразността на оспорвания акт.

С оглед изложеното, съдът намира Заповедта за процесуално и материално незаконосъобразна, поради което на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. § 1 от ДР на АПК и чл. 236 от АПК във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер 2265 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК, които съдът намира за доказани. Възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения не се прави, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, Административен съд Габрово – VIII състав,