Решение № 59 от 30.6.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 157/2026 г.

наказателно дело № 20265440200157 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „* ООД срещу наказателно постановление № * от 11.03.2026 г., издадено от * –Смолян в *, с което на основание ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 260 евро за нарушение на В жалбата се навеждат доводи за липса на извършено нарушение поради това, че мястото на изпълнение на услугата не е на нтериторията на страната. Излагат се доводи за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Иска се обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се пердставлява от адв.*, който поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. *, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 26.01.2026 г., при проверка по повод подаване на заявление за регистрация по ЗДДС било установено, че „* ООД, в качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС е полубило услуга с място на изпълнение на територията на стратата , за която данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2 от „*“ LDА по фактура №*6г., *равено плащане за услугата на 07.01.2025г. за инспекзиция на ветрогенератори, поради което е било длъжно да подаде заявление за регистрация на основание чл.97а ал.1 не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем/ авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. „* ООД е подало заявление за регистрация по чл.100 ал.1 от ЗДДС-регистрацияя по избор на лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС. Издаден бил акт за регистрация по * Въз основа на така събраните писмени доказателства на 02.02.2026г. от свидетелката Ю. Я. на длъжност инспектор по приходите в * в присъствието на свидетелите М. П. и Н. Ч. на „* ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение на за нарушение на чл. 97 а, ал. 4 във вр. с чл.97а ал.1 от ЗДДС. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 02.02.2026г. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № *-* от 11.03.2026 г., издадено от * в *, с което на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 260,00 евро за нарушение на чл. 97а, ал. 4 във вр. с чл.97 а ал.1 от ЗДДС.от Закона за данък върху добавената стойност. Препис от същото бил връчен на управителя на дружеството срещу подпис, на 13.03.2026 г. В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю. Я., М. П. и Н. Ч., които поддържат фактическите констатации, отразени в АУАН, съставянето и връчването му на управителя на дружеството- жалбоподател. Съдът намира показанията им за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира изцяло. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – заявление за регистрация по ЗДДС, акт за регистрация по ЗДДС, искане за предсатавяне на документи фактура )FT M/* от 06.01.2026г., договор за присъединямане на обект на независил производител на ел.енергия от 13.04.2020г., заповеди относно заеманите от актосъставителя и АНО длъжности. При така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от Ю. *, която работи на длъжност " инспектор по приходите" в *. Със заповед № 3ЦУ-30-*/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на * органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на * или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай НП е съставено о*., който работи на длъжност "директор" на офис/дирекция "Обслужване" Смолян в *, като със заповед № 3ЦУ-30-*/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на * директорите на дирекции "Обслужване" са оправомощени да съставят наказателни постановления. В АУАН и НП е налице словесно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението и правната му квалификация в НП са идентични на тези в АУАН. По безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението – 06.01.2026г. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя, на когото екземпляр от акта е бил връчен. По същество на спора: Съгласно разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, гласящ, че когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Съгласно ал. 4 за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. От издадената процесна фактура се установява, че жалбоподателят е получател на доставка на услуга от ДЗЛ от ЕС/ чуждестранно юридическо лице/, регистрирано на територията на друга държава, и с място на изпълнение - територията на Република България. Съдът не възприема становището наа жалбоподателя,че мястото на изпълнение е Испания, където се намират ветрогенераторите, които са предмет на извършената услугаинспекция на ветрогенератори, описана във фактурата. Съгласно чл.21 ал.4 от ЗДДС Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.В случая ветрогенераторита са трайно прикрепени към земята и се определят като недвижима вещ, поради мястото на изпълнение на услугите свързани с тях са мястото където те се намират. Видно от представяния по делото договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 13.04.2000г. предмета на дейност на дружеството е свързан с производство на електрическа енергия от възобновяеми източници като стопанисвания от жалбоподателя имот се намира в с.Крупен, общ.Каварна, обл.Добрич. Предвид установеното, дружеството-жалбоподател, като получател на доставка на услуга от доставчик – задължено лице от ЕС, е следвало да подаде като данъчно задължено лице по ЗДДС заявление за регистрация по чл. 97а ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем - авансово плащане или данъчно събитие, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Предвид това, че данъчното събитие е на 06.01.2026 г., когато е издадена фактурата за доставка, не по-късно от 7 дни преди тази дата е трябвало да се подаде заявлението или до 13.01.2026 г., който е присъствен ден,което жалбоподателят не е *равил. Съгласно разпоредбата на чл. 178 ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лева. Съдът намира, че определената санкция в минимален размер от 260,00 евро е съответна на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието. Отчени са за определяне на наказанието в минимално предвидения от закона размер като смегчаващи отговорността обстоятелства липсата на друго такова нарушение на разпоредбите на ЗДДС, както и липсата на вреди. По отношение на възражението за прилагане на чл. 28 ЗАНН съдът намира следното: Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Конкретното административно нарушение е въведено за опазване на обществените отношения, свързани с редовното начисляване и събиране на данъка, който в случая се дължи от получателя. От значение е и фактът, че процесното нарушение е от категорията на тези, за съставомерността на които не се изисква наличие на определен вредоносен резултат. То е формално нарушение на просто извършване. Предвид това за носене на административнонаказателната отговорност е без значение размерът на вредите, поради което и не може да се постави въпрос за приложението на чл. 93, т. 9 НК в първата му хипотеза, при която като критерий са предвидени липсата или незначителността на вредоносните последици. В тази връзка възраженията за липса на настъпили вредни последици, се явяват ирелевантни именно поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на такива. Следва да се посочи и обстоятелството, че се касае за първо нарушение не омаловажава извършеното, а правилно е било отчетно от административно наказващия орган при индивидуализиране на санкцията, наложена в минимално предвидения от закона размер. По тези съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление, а същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, в размер на 40,90 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Смолянски районен съд