Решение № 14 от 27.2.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 370/2025 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Делото е образувано по искане от осъдения П. Ц. П., подадено чрез изрично упълномощения му за това производство защитник адвокат С. Г. от АК-Ловеч, за възобновяване на ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч /НОХД № 2/2021год. по описа на Районен съд-гр.Троян/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Излагат се доводи, че с Писмо изх. № Р-187/29.09.2025 год. на Районна прокуратура - Ловеч осъденият и защитникът му са уведомени, че на 25.09.2025 год. е постъпило Писмо от Отдел 03 „Съдебен“ при ВКП, в което е констатирано, че при постановяване на решение рег. № 94С14.07.2025год. по ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч , страните в процеса не са отчели, че деянието, за което П. е осъден, е извършено на 24.08.2019 год. Посочено е, че наказанието за престъплението по чл. 133, ал. 1 НК е лишаване от свобода до 1 година или пробация и при това положение законът предвижда наказателното преследване да бъде изключено по давност, като срокът за това в конкретния случай е изтекъл на 24.02.2024 год., при което съдът е следвало да съобрази това обстоятелство. Излага се, че с посоченото писмо осъденият и защитникът му са уведомени, че на основание чл. 421, ал. 3 НПК имамат възможност да направят искане възобновяване на наказателното производство, поради което и възползвайки се от това, правят следното искане: Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК Великотърновският апелативен съд да постанови решение, с което след като възобнови производството по НОХД № 2/2021 год. по описа на Районен съд - гр. Троян, да прекрати същото на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В съдебното заседание във ВТАС осъдения П. Ц. П. и защитника му адвокат С. Г. поддържат искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в искането съображения. Адвокат Г. счита, че са изпълнени изискванията на закона за възобновяване на производството по наказателното дело, тъй като е налице настъпила погасителна давност на деянието, за което П. П. е осъден от ОС-Ловеч с решение по ВНОХД № 418/2023год., поради което моли Великотърновският апелативен съд да уважи искането за възобновяване като основателно. Осъденият П. поддържа казаното от защитника му. Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на искането за възобновяване на наказателното дело и моли съда да го уважава. Излага съображения, че въззивната инстанция не е съобразила, че към момента на постановяване на въззивното решение погасителната давност за деянието по чл.133 от НК е изтекла, тъй като деянието е извършено на 24.08.2029год., предвиденото наказание за него лишаване от свобода до една година и абсолютната давност, която е четири години и шест месеца е изтекла на 24.02.2024год., т.е преди постановяване на решението на въззивната инстанция. Счита, че въззивното производство по делото следва да бъде възобновено, П. П. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл.133 от НК и да не му бъде налагано наказание, а производството да бъде прекратено след възобновяване. В последната си дума осъденият П. Ц. П. заявява, че иска да се възобнови делото и да се прекрати по давност. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в предвидения в чл.421 ал.3 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по съществото, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно по следните съображения: С присъда № 7/02.05.2023год., постановена по НОХД № 2/2021год. по описа на Районен съд- гр.Троян, първоинстанционният съд направил следното: Признал подсъдимият П. Ц. П. за виновен в това, че около 18:00 часа на 24.08.2019 г. в с. Черни Осъм, обл. Ловеч, махала „Жеравица", на път, минаващ пред къщи за гости „Робин Худ", с административен номер 13, посредством хвърляне от намираща се над пътя оградена тераса с басейн на празна масивна стъклена халба с вместимост 0,500 мл и нанасяне с нея на директен удар в предната част на защитната каска (предпазните й очила) на движещият се по посочения път мотоциклетист Х. В. З. от гр. Троян, обл. Ловеч (довело до загубата му на контрол върху управляваното от него моторно превозно средство и последващото му падане в дере до пътя, в дясно по посоката на неговото движение), по хулигански подбуди, умишлено му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната ключица и лопатка, обусловило трайно за срок не по-малък от месец и половина - два месеца затрудняване на движението на десния му горен крайник; излив на кръв и въздух в дясната му гръдна половина, наложили оперативно лечение - торакоцентеза, евакуация на кръвно - въздушната колекция и поставяне на дренаж, обусловило разстройство на здравето му, временно опасно за живота и счупване на носните му кости, довело до изкривяване на носната преграда наляво и стесняване на левия му носен проход, пречещо на нормалния въздушен поток, обусловило постоянно разстройство на здравето му, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 12 (дванадесет) месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. от гр. Троян сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2, предл. последно, алт. 1 и 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния размер от 70 000,00 лв. (седемдесет хиляди лева), като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. от гр. Троян сумата от 1 528,40 лв. (хиляда петстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, предл. 2, алт. 2, предл. последно, алт. 1 и 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 06.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Постановил веществените доказателства: 1 (един) брой предпазна каска за мотоциклетизъм в цветове оранжево и червено, с надпис на козирката „Airoh" и от двете й страни надписи „КТМ" с поставен изписан фабричен номер на предпазния колан, както следва: „ЕЗ" - оградено в кръг и номер 052580IP и под него № 0120586 и 1 (един) брой предпазни очила, поставени на описаната под № 1 каска. Цвят на рамката тъмно и светлосиньо и изписано върху ластика име на фирмата производител „100%" - също отляво и дясно на ластика и на рамката на очилата вляво. Предпазната слюда на описаните очила е спукана на две места, като в средата на спуканата част ясно се вижда следа от окръжност, наподобяваща дъно на бутилка, чаша или кен, да се върнат на Х. В. З. от гр. Троян, след влизане в сила на присъдата. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати на адв.Ц. В. А.- повереник на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З., на осн. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, сумата 9 822.27 лв. (девет хиляди осемстотин двадесет и два лева и 27 ст.) - разноски за осъществена безплатна адвокатска защита. Осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата 1 461.14 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и 14 ст.), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважените граждански искове. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 1 153,20 лв. (хиляда сто петдесет и три лева и двадесет стотинки) - разноски по делото от досъдебното производство. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъдил подсъдимия П. Ц. П. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата 3 822.02 лв. ( три хиляди осемстотин двадесет и два лева и 02 ст.) - разноски по делото от съдебното производство. Присъдата е обжалвана с въззивна жалба от подсъдимия П. Ц. П., чрез защитника му адвокат С. Г. с искане за оправдаване на подсъдимия, намаляване на наказанието и намаляване на присъденото обезщетение и с въззивна жалба от гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З., чрез повереника му адвокат Ц. А., с искане за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като въз основа на подадените въззивнни жалби е образувано ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч. С Решение № 94/14.07.2025год., постановено по ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.334 т.3 от НПК, въззивният съд направил следното: Изменил присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД № 2/2021 г. по описа на Троянския районен съд, в частта, в която подсъдимият П. Ц. П. е бил признат за виновен за извършено престъпление във връзка с чл.131, ал.1, т.12, предл. 1 от НК, като го признал ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил престъплението по хулигански подбуди и ГО ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл. 1 от НК. Изменил присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД № 2/2021 г. по описа на Троянския районен съд, като преквалифицирал престъплението по чл.133 от НК, като признал подсъдимия П. Ц. П. за виновен в това, че около 18:00 часа на 24.08.2019 г. в с. Черни Осъм, обл. Ловеч, махала „Жеравица", на път, минаващ пред къщи за гости „Робин Худ", с административен номер 13, посредством хвърляне от намираща се над пътя оградена тераса с басейн на празна масивна стъклена халба с вместимост 0,500 мл. и нанасяне с нея на директен удар в предната част на защитната каска (предпазните й очила) на движещият се по посочения път мотоциклетист Х. В. З. от гр. Троян, обл. Ловеч (довело до загубата му на контрол върху управляваното от него моторно превозно средство и последващото му падане в дере до пътя, в дясно по посоката на неговото движение), по непредпазливост му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната ключица и лопатка, обусловило трайно за срок не по- малък от месец и половина - два месеца затрудняване на движението на десния му горен крайник; излив на кръв и въздух в дясната му гръдна половина, наложили оперативно лечение - торакоцентеза, евакуация на кръвно - въздушната колекция и поставяне на дренаж, обусловило разстройство на здравето му, временно опасно за живота и счупване на носните му кости, довело до изкривяване на носната преграда наляво и стесняване на левия му носен проход, пречещо на нормалния въздушен поток, обусловило постоянно разстройство на здравето му, неопасно за живота, поради което и на основание чл.133 от НК му наложил наказание „Пробация“ включващо следните пробационни мерки : по чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес гр. Бяла Слатина, обл. Враца, ••••••••••••, за срок от 8 (осем) месеца - два пъти седмично и по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца - два пъти седмично. Изменил присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД № 2/2021 г. по описа на Троянския районен съд, в частта, в която П. Ц. П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Х. В. З. от гр. Троян, сумата 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, като намалил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди на 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева. Изменил присъда № 7/02.05.2023 г., постановена по НОХД № 2/2021 г. по описа на Троянския районен съд, в частта, в която П. Ц. П. е бил осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата 1 461.14 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и 14 ст.), представляваща 4% държавна такса върху размера на уважените граждански искове, като намалил същата на 761,14 (седемстотин шестдесет и един лева и 14 ст.) лева. Осъдил П. Ц. П. да заплати сумата от 2 603,63 (две хиляди шестотин и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, по сметка на Окръжен съд - Ловеч, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, представляващи разноски за въззивната инстанция. Осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА (Закона за адвокатурата), във вр. с чл.13, ал.1, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, П. Ц. П. да заплати на адв. Ц. В. А. от АК - Ловеч сумата от 6 830 (шест хиляди осемстотин и тридесет) лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Потвърдил присъдата в останалата й част. Решението на въззивната инстанция не е проверявано по касационен ред и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила в момента на постановяването му на 14.07.2025год. На същата дата е влязла в сила и изменената с въззивното решение първоинстанционна присъда. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира за основателни доводите в искането за възобновяване за допуснати от въззивния съд съществени нарушения по чл.348 ал.1-3 от НПК при постановяване на Решение № 94/14.07.2025год., постановено по ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, заради изтекла погасителна давност за наказателно преследване за престъплението по чл.133 от НК, което обстоятелство не е съобразено от съставът на ОС-Ловеч. Следва да се направи уточнение, че пределите на касационната проверка в настоящото производство по възобновяване е определен от наведените в искането за възобновяване основания и доводи. Ето защо законосъобразността на процесуалната дейност на въззивния съд във връзка със събиране и проверка на доказателствата, тяхната оценка и правилността на приложената квалификация по чл.133 от НК, не влизат в пределите на настоящата касационната проверка. За престъплението по чл.133 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. С оглед предвиденото за престъплението по чл.133 от НК наказание, основната давност да наказателно преследване е три години- съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, а съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК абсолютната давност за наказателно преследване е четири години и шест месеца. Видно от материалите по делото, в конкретният случай няма тригодишен период, в който да не е прекъсвана давността на основание чл.81 ал.2 от НК, поради което не е изтекла основната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, но на 24.02.2024год. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, която е четири години и шест месеца и на основание чл.80 ал.3 от НК е започнала да тече от 24.08.2019год., когато е довършено престъплението. От гореизложеното е видно, че преди постановяване на решението на въззивната инстанция е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл.133 от НК, за което с Решение № 94/14.07.2025год., постановено по ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, П. Ц. П. е признат за виновен и осъден на наказание „Пробация“ . След като е преквалифицирал деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 от НК в такова по чл.133 от НК, съставът на Ловешкия окръжен съд е бил длъжен да съобрази, че предвид датата на извършване на инкриминираното деяние- 24.08-2019год., към датата на постановяване на въззивното решение- 14.07.2025год. е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК за престъплението по чл.133 от НК. В конкретният случай, към датата на постановяване на въззивното решение давността за наказателно преследване е била изтекла за престъплението по чл.133 от НК, но не е била изтекла за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, предл. предпоследно, алт. 1 и 2 от НК (за последното законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и за него основаната давност за наказателно преследване по чл.80 ал.1 т.3 от НК е десет години, а абсолютната по чл.81 ал.3 от НК е петнадесет години), за което е повдигнато обвинение на П. П. с обвинителния акт и е било водено наказателното производство срещу него. При това положение, съгласно съдебна практика, след извършената преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.133 от НК, въззивният съд не е следвало да прекратява наказателното производство срещу подсъдимия на основание чл.334 т.4 вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК, тъй като не е била изтекла давността, за престъплението, за което е било образувано и се е водило наказателното производство. При тази хипотеза въззивният съд е бил длъжен на основание чл.317 вр. с чл.305 ал.5 от НПК да приложи правилата за давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК и да не налага наказание на П. Ц. П. за престъплението по чл.133 от НК, тъй като когато наказателната отговорност за дадено престъпление е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, е недопустимо деецът да бъде наказван за това престъпление. Като не е приложил правилата за давността, Ловешкият окръжен съд е допуснал съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като не е приложил чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, който закон е трябвало да приложи. Освен това въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при изтекла погасителна давност за наказателно преследване за престъплението по чл.133 от НК, не е изпълнил задължението си да извърши проверка дали е изтекла давността за наказателно преследване за престъплението, не е съобразил това обстоятелство при решаването на делото и в нарушение на чл.317 вр. с чл.305 ал.5 от НПК не е приложил правилата за давност, а е наложил на подсъдимия П. П. наказание за престъпление, за което е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, съгласно чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. От друга страна, наложеното наказание за престъпление, за което е изтекла давността за наказателно преследване, винаги е явно несправедливо, при положение, че законът не допуска да се налага наказание за престъпление, за което наказателното преследване е погасено по давност. Допуснатите от състава на Ловешкия окръжен съд съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, представляват основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на ВНОХД № 418/2023год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч. След възобновяване на делото, Великотърновският апелативен съд следва да упражни правомощието си по чл.425 ал.1 т.4 от НПК, а именно: да измени въззивното решение, като го отмени в частта, с която на П. Ц. П. е наложено наказание „Пробация“ за престъпление по чл.133 от НК, да приложи правилата за давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК и да не му налага наказание за това престъпление. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.4 от НПК, Великотърновският апелативен съд: