Решение № 237 от 13.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 97/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение рег. № 1849/30.12.2025 г., постановено по т.д. № 1745/2024 г., СГС, ТО, VІ- 16 състав е отхвърлил предявените от „ХИКС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК: 206706256, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА'' АД, ЕИК: 000694959, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане сума в общ размер 76345,79 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на неосъществен контрол при обслужване на банкова сметка с ••••••••••, заедно с обезщетение за забава върху сумата 3258 лв. за периода от 25.03.2024 г. до 22.08.2024 г. в размер на 187,68 лв. и върху сумата от 73 087,79 лв. за периода от 27.03.2024 г. до 22.08.2024 г. в размер на 4154,29 лв., с присъждане на разноски. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Хикс Инженеринг“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че съдът неправилно е квалифицирал исковете, като е ограничил преценката си единствено до разпоредбата на чл.90 ЗПУПС, без да отчете заявеното в исковата молба и императивните изисквания на чл.7, ал.3 от Регламент /ЕО/2015/847, който задължава доставчикът на платежни услуги на получателя за провери точността на информацията относно получателя при преводи над 100 евро, като несъответствието между посочения в пл. нареждания получател – „Хикс инженеринг“ ООД, и реалния титуляр на с IBAN- А. Б., представлявало именно такава неточност, която е следвало да бъде установено и да доведе до спиране или отказ от трансакциите, съгл. чл.34 от Съвместните насоки JC/GL2017/16 на ЕБО. Сочи и че материалният закон е приложен неправилно и при установяване на причинно- следствената връзка, която пряка връзка е между неизпълнението на банката и вредата, а не между подмяната и вредите. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на разноски. С писмения си отговор „ОББ“ АД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски. САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното: Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.91 ЗПУПС и чл.86 ЗЗД. В исковата молба на „Хикс Инженеринг“ ООД се излага, че е бил страна по договор за банкова сметка и банкови услуги от 02.11.2021 г., с посочен IBAN. За периода 25.03.2024 г. - 27.03.2024 г. в негова полза били наредени пет плащания, в платежните нареждания на които била посочена платежна сметка с друг IBAN, която била с титуляр трето лице. Банките на платците изпълнили платежните операции и сумите по тях постъпили в „ОББ“ АД. Сочи, че в издадените от него фактури е посочило платежната си сметка, но при генерирането им чрез електронна платформа, вместо действителната платежна сметка се печатала тази с друг ••••••••••. Смята, че ответната банка е била длъжна да провери точността на информацията относно получателя на транзакцията, но не изпълнила това свое задължение, като допуснала да бъде заверена сметка на клиент с различно наименование от посочения в платежните нареждания получател на плащането- „Хикс Инженеринг“ ООД, което неизпълнение му причинило имуществени вреди, които банката следва да възмезди. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди „ОББ“ АД да му заплати сумата от общо 76345,79 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на неосъществен контрол при обслужване на банкова сметка с ••••••••••, заедно с обезщетение за забава върху сумата 3258 лв. за периода от 25.03.2024 г. до 22.08.2024 г., в размер на 187,68 лв., и върху сумата от 73 087,79 лв. за периода от 27.03.2024 г. до 22.08.2024 г., в размер на 4154,29 лв., с присъждане на разноски. С писмения си отговор „ОББ“ АД оспорва да дължи репариране на вредите, тъй като платежната сметка, по която постъпили сумите, била посочена от платците и обслужващите ги банки извършили плащанията. Банка не била платежната институция, която носела отговорност за платежните операции, а трето за тези операции лице и нямала качеството на доставчик на платежна услуга. Затова счита искът за недопустим, а по същество оспорва предявените искове. САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна, следното: Не се спори, че на 02.11.2021 г. между страните е сключен договор за откриване на банкова сметка и банкови услуги, като тези услуги били предоставяне във връзка със сметка с IBAN ••••••••••, която след правоприемство в кредитната институция, получава IBAN ••••••••••, като плащания по 5 платежни нареждания, дадени на 25.03.2024 г. и на 27.03.2024 г., в които платците са посочили платежна сметка с IBAN ••••••••••, са постъпили по сметка, която е с титуляр А. В. Б., а не „Хикс Инженеринг“ ООД. Въз основа на проформа фактура, издадена от доставчик „Хикс Инженеритг“ ООД на Т. П. с посочена във фактурата платежна сметка на доставчика ••••••••••, на 25.03.2024 г. е извършено плащане от платежна сметка на Т. П. на сумата по фактурата в размер на 3258 лв., като в платежното нареждане получател на плащането е „Хикс Инженеринг“ ООД. Въз основание фактура № 0000000463/26.03.2024 г., издадена на Д. Д., с посочена във фактурата сметка на доставчика „ХИКС НЖЕНЕРИНГ“ ООД ••••••••••, от платежна сметка на Х. Д. Х., на 27.03.2024 г. е нареден превод на сумата 14357,70 лв., с посочен в платежното нареждане получател „Хикс Инженеринг“ ООД. Подобно плащане на сума в размер на 948 лв. е наредено от ПГХ и ХВТ „Д.И. Менделеев“, гр. Варна, в полза на „Хикс Инженеринг“ ООД по сметка ••••••••••, съгласно фактура № ••••••••••/26.03.2024 г. По същата сметка ••••••••••, с посочен титуляр в платежното нареждане „Хикс Инженеринг“ ООД, е нареден и превод на сумата 52161 лв. от „Ювиком“ ООД в изпълнение на задължението му по фактура № 0000000465/26.03.2024 г., в която платежната сметка на доставчика е с ••••••••••. Последният превод по платежната сметка, указана в издадена от „Хикс Инженеринг“ ООД данъчна фактура на стойност 5621,09 лв., ••••••••••, ••••••••••50, е извършен от И. Д. Д. на 27.03.2024 г. за закупена климатична система. Процесните 5 фактури са съставени от Х. К., като във всяка от тях се съдържа изрично посочена платежна сметка на „Хикс Инженеринг“ ООД, с ••••••••••, като съответните клиенти на дружеството са извършили паричните преводи по така указаната им сметка. Фактурите са генерирани от електронна платформа, собственост на „БулМар Пъблишинг“ ЕООД. С уведомление до един от клиентите си Х. Д. Х., ищцовото дружеството изрично е заявило, че при генериране на фактурите се е съдържала платежна сметка ••••••••••, на която „Хикс Инженеринг“ ООД не е титуляр, поради което платецът е насочен да предприеме действия чрез обслужващата го банка за възстановяване на преведената сума. По делото са представени подадени от „Ювиком“ ООД и И. Д. молби до банките, чрез които са изпълнени преводите, за възстановяване на сумите, но те не са възстановени. Оспорване на транзакциите е направено и от „Хикс Инженеринг“ ООД, с твърдения, че наредените плащания са били в негова полза, но то не е титуляр на платежна сметка ••••••••••, поради което и сумите следвало да му бъдат възстановени по действително притежаваната от него платежна сметка с посочен IBAN. Съгласно приложимите общи условия към сключения на 02.11.2021 г. договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица, когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него IBAN, то се смята за точно изпълнено по отношение на получателя – т. 28.2. Видно от приетото от първонистанционният съд и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническа експертиза, „ОББ“ АД, в качеството си на кредитна институция, използва програмен продукт Т24 на доставчик „Теменос“ АД, който продукт не поддържа час на уникалните записи за извършваните транзакции; независимо от това, времето на извършване на всяка транзакция е установено от съдържащите се в системата БИСЕРА6 записи (в българско време), видно от които в рамките на кратък срок (няколко часа до няколко минути), А. Б. е извършила разпореждания с получените суми по платежна сметка ••••••••••, като ги превела по други свои платежни сметки, първоначално в „ОББ“ АД, а после и в Литва, като са налице и два превода на суми в полза на трето лице – К. К.. Вещото лице посочва, че всички преводи са извършени чрез мобилното приложение на банката, т.е. при използване на мобилно устройство. При откриване на платежна сметка ••••••••••, банката е извършила комплексна проверка на самоличността на А. Б., използвайки интеграция с външен източник на идентификационни услуги Евротръст, но без да са извършени стъпки за потвърждаване на мобилен телефонен номер и адрес на електронна поща. Проверките са извършени еднократно при първоначалната регистрация на потребителя Б.. Всички операции по извършване на банкови преводи са изпълнени в мобилното приложение, което позволява те да бъдат осъществени от произволно трето лице, притежаващо достъп до съответното мобилно устройство. Изискваната от клиента при регистрация информация няма отношение към генерирането на IBAN, което се извършва по автоматизиран алгоритъм от софтуерен продукт. Парични преводи от страни от ЕС се осъществяват автоматично чрез системата Т24, като софтуерният алгоритъм следи само за съответствие на IBAN номер на получател. Преводи от трети страни (извън ЕС) и във валута, различна от евро, се осъществяват при ръчен режим, при който служител на банката следи за съответствие между номер на сметка и получател. Само входящи преводи над 1000 евро по системата СУИФТ се връщат при несъответствие между IBAN и име на получател. Процесните пет превода са обработени и осчетоводени от системата Т24 автоматично. Контролните числа в IBAN номера и проверката за тяхната валидност нямат отношение към посоченото име на получател, тъй като съответствието IBAN – получател на плащането не се проверява. Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното: Трайно в практика се приема, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, и приложи съответния материален закон. Настоящият съдебен състав намира, че дадената от първоинстанцининят съд правна квалификация на предявения иск по чл.79 ЗЗД е неправилна. В случая ищцовото дружество извежда съдебно предявените права при твърденията, че между страните е сключен договор за банкова сметка и банкови услуги от 02.11.2021 г., по силата на който е открита разплащателна банкова сметка с посочен IBAN ••••••••••. Твърди, че за периода 25.03.24 г.-27.03.24 г. негови клиенти са инициирали 5 бр. плащания, изпълнени от банкатаответник, които суми банката неправомерно, без да извърши проверка за съответствие между номера на платежната сметка на получателя и името на получателя, е превела по банковите сметки на др. свои клиенти, поради посочени в преводните нареждания на друг IBAN, на които титуляр са др. лица, а не ищеца, което налага извода за предявен иск с правно основание чл.91 ЗПУПС. Страните в спора са били обвързани в правоотношение, възникнало по силата на валидно сключен договор за разплащателна сметка, като към деня на осъществяването на спорната платежна операция правната регламентация на отношенията между тях е в разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните средства (обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г.) и на Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от управителя на БНБ (обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2018 г., в сила от 08.05.2018 г.). Предмет на делото е претендирано от ищеца, в качеството на ползвател на платежна услуга по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС, право на възстановяване на стойността на неразрешена платежна операция, изпълнена от ответника, като доставчик на платежна услуга, по разпореденото с процесните платежни нареждания плащане на парична сума по сметката на получателя - контрахент по търговска сделка. При изложените в исковата молба твърдения възражението на ответната банка е основано на липсата на основания за ангажиране на отговорността му, тъй като бил изпълнил платежната операция при точно съблюдаване на данните, посочени в попълненото от ищеца платежно нареждане. Първата инстанция се е произнесла по заявените факти, но е дала грешна правна квалификация на спорното право, поради което и въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е задължен да даде вярната квалификация и да реши делото по същество. При неправилно дадена от съда правна квалификация на иска, съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, а не е недопустимо, поради което въззивната инстанция не следва да го обезсилва, а да реши правния спор по същество. Вследствие неправилната квалификация на иска обаче не се е стигнало и до нарушение на съдопроизводствените правила като при подготовката на делото в открито съд. заседание, с определение от 20.01.2025 г. първоинстанционният съд е дал точни указания относно подлежащите на доказване факти, поради което и въззивният съд не дължи страните указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, съобразно действителната правна квалификация на спорното по делото материално право, респ. – на предявения иск. Съгласно разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца се възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1- 5 ЗПУПС предвижда, че когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор; доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор; при и неизпълнение на платежна операция поради посочване на невалиден уникален идентификатор доставчикът на платежни услуги на наредителя възстановява сумата по платежната сметка на наредителя на следващия работен ден; в случаите по ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната операция; когато е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да начисли такса за това възстановяване; доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства на доставчика на платежни услуги на платеца, включително като му предоставя цялата необходима информация за възстановяване на средствата. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 59 от ДР на ЗПУПС, "Уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка". При съобразяване с цитираните по-горе разпоредби и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая ответната банка не носи отговорност за извършените преводи, тъй като те са били изпълнен в съответствие с въведения IBAN, а изпълненото в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, винаги се смята за точно изпълнено /в т. см. е определение № 218 от 23.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 960/2024 г., II т. о., ТК, решение № 139/27.08.2024 г. по т. д. № 2767/2022 г. на ВКС и др. /. По силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN - най-съществената информация, необходима на доставчика на платежни услуги, с цел осъществяване на превода. В случая, банката е получила попълнено платежно нареждане, изхождащо от клиенти на ищцовото дружество, при което за ответната банка не е било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и да не изпълни нареждането. Нареждането е изпълнено незабавно, още на деня на превода сумите са постъпили по посочените в платежните нареждания сметки при крайния получател, където са изтеглени от А. Б.. Както правилно е приел първонистанционният съд, Регламент /ЕС/ 2015/847 е неприложим в случая, доколкото самият ищец не твърди извършените операции да представляват изпиране на пари или да са свързани с финансиране на тероризъм. Дори да се приеме приложимост на сочената разпоредба на чл.7, §3 от Регламента, то съгл. параграф 2 на чл.7, към който тя препраща, в случаите когато доставчикът на платежни услуги на платеца е установен в Съюза се прилага чл.5 от Регламента, който постановява, че когато всеки от доставчиците на платежни услуги, участващи във веригата на платежни операции, са установени в Съюза, преводите и средствата се придружават най- малко от номерата на платежните сметки на платеца и на получателя. В случая, както не се спори и по делото, номерата на платежните сметки на платеца и на получателя, са били посочени в процесните преводи. Ето защо и съдът намира, че изпълнените от банката операции са разрешени, като наредени от клиенти на ищеца- клиент на банката, по установения ред и начин. По делото е безспорно, че платежните операции са точно регистрирани и не са били засегнати от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. При тези изводи, банката –ответник не носи отговорност пред ищеца и не му дължи възстановяване на процесните суми, тъй като не е налице неразрешена от клиента, или неточно изпълнена платежна операция/ платежно нареждане, по см. на чл. 92, ал. 2 от ЗПУПС, липсата на каквото противоправно поведение води до извода и за липса на пряка причинна връзка между това деяние и вредата. С оглед на изложеното и настоящата съдебна инстанция намира, че предявените на основание чл.91 ЗПУПС иска и акцесорните спрямо тях иска с правно основание чл.86 ЗЗД, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, до който правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. По разноските: С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответната банка направените и във въззивното производство разноски в размер на 4596,10 евро с ДДС- заплатено адв. възнаграждение. Воден от изложеното и САС, ТО, 5 състав,