Решение № 23 от 22.4.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 36/2023 г.

Производството е по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.429, ал.3 КЗ. ИЩЦАТА М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Е. р., община Златоград, ул. „В. Т.“ № 4, чрез пълномощника и адв. Р. М., твърди в исковата молба, че на 18.VІІІ.2020год., около 12.10часа, в гр.София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището с ул. „Ивайло“, водачът Г. В. В. на трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ3404, нарушава правилата по ЗДвП, като движейки се от пл. „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, не е внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и блъска пешеходката Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, с което реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на пешеходката Д. Ю. П.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-382/18.VІІІ.2020год.. Образувано е НОХД №5508/2022год. по описа на СГС, НО, 28 с-в. Починалата при злополуката Д. Ю. П. е дъщеря на ищцата М. Т., която изключително тежко понася нейната загуба. М. Т. и дъщеря и Д. П. били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани една към друга. В атмосфера на любов и сговор ищцата отгледала своята дъщеря Д. П.. Двете имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на дъщеря и силно е травмирала ищцата. Починалата била радостта за своята майка, която се гордеела с нея. Ищцата загубила скъп член на семейството си. Д. П. била опора и подкрепа на своята майка, изключително грижовна и внимателна към нея. Двете обичали да прекарват време заедно и да разговарят на различни теми. Починалата помагала с каквото може на своята майка. Д. П. била всеотдайна, много отзивчива и силно привързана към своята майка. Тя я приемала за пример и авторитет, като често се съветвала с нея и заедно преодолявали трудностите в ежедневието. Била до своята майка винаги когато можела, като и показвала своята обич и отдаденост. Д. П. винаги срещала подкрепа и разбиране у своята майка, която създала дълбока духовна връзка със своята дъщеря. В пътния инцидент ищцата М. Т. загубила най-скъпия за нея човек- своето дете, поради което след инцидента тя усещала празнота, която никой не можел да запълни. След ПТП ритъмът на живот на ищцата бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба на детето и. Тя плачела постоянно, спомняйки си с умиление всички хубави мигове, преживени с дъщеря и, починала по такъв нелеп начин. Станала затворена, била дълбоко опечалена и не можела да свикне с мисълта, че е загубила дъщеря си. Страдала от силно безпокойство и тревожност, депресирала се, имала проблеми със съня, сънувала кошмари с непрекъснато повтарящи се картини от произшествието, не можела да спи пълноценно, станала мълчалива. Изгубила апетита си и нямала желание да се храни, вследствие на което се чувствала отпаднала и безсилна. Страдала от липса на концентрация и често забравяла неща. Избягвала да излиза и да среща други хора. След случилото се ищцата станала мрачна, некомуникативна и скърбяла постоянно. Трудно приемала загубата на своето дете, като смъртта му е повлияла общото и емоционално състояние. Ищцата вече не говорела и не се усмихвала, бъдещето и изглеждало заплашително и несигурно. Изпитвала апатия към случващото се около нея и се чувствала смазана под тежестта на голямата болка от загубата на дъщеря и, която нямало да отшуми до края на живота и. Със сетни усилия се опитвала да продължи живота си. От справката, извършена на страницата на Информационния център към Гаранционния фонд, ищцата е установила, че към датата на процесното ПТП, за трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404 е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/23/120000008889, сключена със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД гр.София, ЕИК 121265177, валидна от 1.І.2020год. до 31.ХІІ.2020год. При спазване на изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ, ищцата отправила молба-претенция вх.№ 99-943/6.ІІ.2023год. до застрахователя на отговорния за ПТП водач- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, с искане да и бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, болки и страдания, които са и причинени от смъртта на нейната дъщеря Д. П.. Към настоящия момент, въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата на основание чл. 432, ал.1 КЗ от предявяване на претенцията по съдебен ред към застрахователя. С оглед на обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 6.ІІ.2023год. с извънсъдебна молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал.3 КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното и изплащане. По гореизложеното ищцата моли Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК 121265177 да заплати на М. Ю. Т., ЕГН •••••••••• обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 18.VІІІ.2020год., при което е причинена смъртта на дъщеря и Д. Ю. П., ведно със законните лихви за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие посредством извънсъдебна молба-претенция от 6.ІІ.2023год. до окончателното изплащане на обезщетението, като се присъди на процесуалния и представител адв. Р. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Тъй като в хода на настоящия процес, на 29.VІІІ.2023год. ищцата М. Ю. Т., ЕГН •••••••••• е починала, на основание чл. 227 ГПК с определение № 32/29.І.2024год. в производството по т.д.№ 36/2023год. по описа на Смолянски окръжен съд като ищци са конституирани нейните законни наследници: Н. Ю. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Е. р., община Златоград, ул.„М.“ №1А; З. Ю. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. •••-Б-3-26; П. Р. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к. •••-Б-3-12; О. Р. ПЕХЛИВАНОВ, ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, кв. ••• и Е. Р. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, кв. •••. ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК 121265177, представлявано от изпълнителните директори Ал. П. Л. и Р. К. Д., чрез пълномощника му адв. Т. Т., със съдебен адрес: гр.София, п.к. 1000, ул.“У. Г.“ №20-22, ет.6, офис 18, подава отговор вх.№ 248/22.І.2025год. на исковата молба /с дата на пощенското клеймо 20.І.2025год./. Ответникът оспорва предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ по основание и размер. Не оспорва, че е налице застрахователно правоотношение между ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София и собственика на трамвайната мотриса, участвала в процесното ПТП. Първоначално ответникът твърди, че предявеният иск е недопустим, доколкото няма данни на коя дата е починала ищцата М. Ю. Т., като поддържа, че това е станало преди завеждане на исковата молба. Смолянският окръжен съд е приел за неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск, тъй като ищцата М. Ю. Т., ЕГН •••••••••• е предявила иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ в съда на 17.VІІ.2023год., чрез пълномощника и адв. Р. М.. При извършената от съда служебна проверка е установено, че М. Юриева Т., ЕГН •••••••••• е починала на 29.VІІІ.2023год., т.е. след завеждане на исковата молба в съда и образуване на т.д. №36/2023год. по описа на ОС-Смолян. По делото е било надлежно представено от адв. Р. М. и удостоверение за законните наследници на ищцата М. Т., които са конституирани като ищци по реда на чл.227 ГПК . Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София прави и възражение за местна неподсъдност на предявения иск на Смолянски окръжен съд, съгласно чл.105 ГПК, като счита, че в случая не следва да се прилага подсъдността по чл.115 ГПК, която била относима само към искове с правно основание чл.45 ЗЗД предявени срещу прекия деликвент-физическо лице. С определение №65/29.ІV.2025год. по т.д.№36/2023год. на ОС-Смолян е оставено без уважение възражението на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, ЕИК 121265177 за неподсъдност на делото на Смолянски окръжен съд, като определението е влязло в сила. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, тъй като описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действително развилия се инцидент. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Счита, че настъпилото пътно произшествие е случайно събитие по смисъла на чл.15 НК за водача Г. В. В., като за нея не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Ответното застрахователно дружество счита, че вина за настъпилото ПТП има починалата Д. Ю. П., която е предприела пресичане на необозначено за целта място, като е изскочила внезапно на пътното платно пред трамвая, без да се огледа, да съобрази разстоянието си до него и да го пропусне, и така е допринесла за настъпване на ПТП-то. Ето защо ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Д. П., което съпричиняване се изразява в нарушаване на нормативно установените правила за движение на пешеходците по ЗДвП, т ъ й като пешеходката не е съобразила поведението си с другите участници в движението, не е съобразила разстоянието до приближаващия трамвай, както и неговата скорост на движение, не се е огледала преди да пресече и е предприела пресичане на необозначено за това място и при наличие на затруднена видимост. Тя е минала зад потеглящ друг трамвай, като е навлязла внезапно на релсите пред трамвайната мотриса и е поставила в невъзможност водача да предотврати удара чрез спиране. С тези си действия тя е нарушила императивните разпоредби на чл.113, чл.114 и чл.119 от ЗДвП, като се е изложила на ненужен риск и е направила събитието неизбежно. Противоправното поведение на пострадалата е в пряка и непосредствена причинна връзка е настъпването на произшествието, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение, съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД. Ответникът счита претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за прекомерно и необосновано завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 4/25.V.1961год. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”. Ето защо ответникът твърди, че искът се явява неоснователен в пълния предявен размер. Същият не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания от смъртта на дъщеря и Д. П. при процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение. Претендирания размер не е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Следва да се вземе предвид възрастта на ищцата и починалата и дъщеря, социално-икономическожто положение в страната и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на смъртта на пострадалата, като се вземе предвид и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на предявения главен иск. Съгласно трайната съдебна практика, застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване и изтичане на определение в чл. 496, ал.1 КЗ срок за произнасяне по предявената претенция. Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Ищцата не е сезирала ответника с претенция за изплащане на обезщетение по чл.380 КЗ, тъй като не е посочила банкова сметка, съгласно изискванията на чл. 380, ал.3 КЗ. Претендира за съдебните разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. В законоустановения срок по чл.372 ГПК ищците, чрез пълномощника им адв. Р. М., подават допълнителна искова молба вх. №639/18.ІІ.2025год. /с дата на пощенското клеймо 16.ІІ.2025год./, с която поясняват и допълват първоначалната искова молба, във връзка с направените от ответника възражения в отговора на исковата молба. Представят като доказателство по делото влязлата в законна сила на 10.VІІ.2024год. присъда №109/20.VІ.2023год. по НОХД №5508/2022год. на НО-28състав на СГС, която е потвърдена с решение от 20.V.2024год. по ВНОХД № 1075/2023год. на САС. В законоустановения срок по чл.373 ГПК ответникът е подал отговор вх.№1110/20.ІІІ.2025год. на допълнителната искова молба, с ко йто поддържа направените възражения срещу предявения иск. Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищците и техният пълномощник адв. Р. М. от САК, становището на ответника и неговият пълномощник адв. Т. Т. от САК, обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл. 235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи: Безспорни факти по делото: От представения препис-извлечение от акт за смърт № 0447/20.VІІІ.2020год., издаден от Столична община, се установява, че Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, е починала на 18.VІІІ.2020год. От представеното удостоверение за съпруг и родствени връзки изх.№ РИС 20- УГ51-5368/24.VІІІ.2020год., издадено от Столична община се установява, че законни наследници на починалата Д. Ю. П., ЕГН •••••••••• са: Р. Д. П., ЕГН ••••••••••- неин съпруг, М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••- нейна майка, П. Р. П., ЕГН ••••••••••- неин син, О. Р. П., ЕГН ••••••••••- неин син и Е. Р. П., ЕГН ••••••••••- нейна дъщеря. От представеното удостоверение за наследници изх.№ 3/15.І.2024год. се установява, че законните наследници на починалата на 29.VІІІ.2023год. ищца М. Ю. Т., ЕГН •••••••••• са: Н. Ю. К., ЕГН ••••••••••- нейна дъщеря, З. Ю. П., ЕГН ••••••••••- нейна дъщеря и внуците П. Р. П., ЕГН ••••••••••, О. Р. П., ЕГН •••••••••• и Е. Р. П., ЕГН ••••••••••, които са деца на починалата Д. Ю. П... По делото като безспорен факт по чл. 146, ал.1, т.3 ГПК е прието, че трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404 е собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД гр.София, ЕИК 121683785, управляван от водача Г. В. В., ЕГН •••••••••• при настъпване на процесното ПТП, и за този трамвай има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/120000008889, валидна за периода от 1.І.2020год. до 31.ХІІ.2020год., със ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, ЕИК 121265177. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404, водачът на който е причинил процесното ПТП на 18.VІІІ.2020год.. От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-382/18.VІІІ.2020год. се установява, че на 18.VІІІ.2020год., около 12.10часа, в гр.София, на трамвайното трасе на бул. „Македония“, в района на кръстовището с ул. „Ивайло“, водачът Г. В. В. на трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404, нарушава правилата по ЗДвП, като движейки се от пл. „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, не е внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и блъска пешеходката Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, с което реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на пешеходката Д. Ю. П.. Образувано е ДП №11233/2020год. по описа на „РТП“-ОР-СДВР. По делото като доказателство е представена присъда № 109/20.VІ.2023год. по НОХД № 5508/2022год. на СГС, НО, 28 с-в, с която водачът Г. В. В., ЕГН •••••••••• е призната за виновна в това, че на 18.VІІІ.2020год., в гр.София, при управление на подвижен железопътен състав- трамвайна мотриса „Т8М-700 МIT“ с инв. № 2024, по трамвайното трасе на бул. „Македония“, с посока на движение от площад „Руски паметник“ към площад „Македонишя“, е нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 343, ал.1 , б.“в“ във връзка с чл. 342, ал.1 НК във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е потвърдена с решение от 20.V.2024год. по ВНОХД № 1075/2023год. на САС и е влязла в законна сила на 10.VІІ.2024год. За да наложи това по-леко наказание на подсъдимата Г. В. В., наказателният съд е взел предвид и съпричиняването на процесното ПТП от пострадалата Д. Ю. П., която е предприела пресичане на трамвайното трасе на необозначено за целта място, като към момента на възникване на опасността е имала техническа възможност да възприеме движещата се трамвайна мотриса, да спре и да изчака нейното преминаване. С което пострадалата е нарушила правилата на чл.113 от ЗДвП. Ищцата М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и адв. Р. М., е отправила до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, ЕИК121265177 застрахователна претенция по чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Д. Ю. П., настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год., получена от застрахователя с вх.№ 93-943/6.ІІ.2023год.. В законоустановения срок по чл. 496, ал.1 КЗ и до настоящия момент, ответното застрахователно дружество не е определило и заплатило на ищцата М. Т. или на нейните законни наследници обезщетение по подадената извънсъдебна застрахователна претенция. По делото са разпитани свидетелите Р. Д. П., М. З. П. и М. О.ов П.. Свидетелят Р. Д. П. е съпруг на починалата при процесното ПТП Д. П. и зет на ищцата М. П.. Сочи, че граждански брак С Д. П. са сключили през 1978год., който продължил повече от 40години. Първоначално със съпругата му живеели в с.Е. р. в къща, която е на около 150м от къщата на тъща му М. Т.. Преди 15 години семейството се преместило да живее и работи в гр.София. Свидетелят твърди, че били в много близки отношения с тъща му М. Т., и тъста му, който починал три или четири години преди М. Т.. Тъй като тъща му била нещо болна, то със съпругата му и помагали. И трите дъщери много помагали на своята майка, грижели се за здравето и, водили я по болници при необходимост. Дори когато се преместили в София, съпругата му продължила да поддържа връзка с майка си- по телефона, а на празници, на рождени дни и Нова година, те се прибирали в с.Е. р., за да бъдат близо до М. Т.. Тъй като съпругата му Д. П. работела в София, тя не можела често да пътува до с.Е. р. при майка си, а само по празници и през почивните дни. И тъща му М. Т. също много помагала на своята дъщеря Д. П., като му отгледала и трите деца. Д. П. и М. Т. разчитали много една на друга, като контактът им бил ежедневен. На съпругата му и било тежко, че трябва да остави майка си в с.Е. р., но заминали за София, тъй като в региона нямало работа. Покойната Д. П. била най-голямата дъщеря на М. Т., която има три дъщери. М. Т. разчитала и на трите си дъщери, като връзката им не се прекъснала дори когато те отишли със семействата си в София да работят и живеят. След раздялата, Д. П. запазила връзката с майка си, като ежедневно се чувала с нея по телефона. Затова, когато казали на М. Т., че дъщеря и е починала при катастрофа, и докарали тялото и, за да я погребат в с.Е. р., М. Т. много се разстроила. Тя била на успокоителни и в тежко състояние. Дори извикали лекар на погребението, защото и станало много зле, не можела дори да стои на краката си. След смъртта на дъщеря и М. Т. се променила- била тъжна, започнала да забравя, тръгне за нещо и забравя за къде е тръгнала, след това се връща, здравословното и състояние се влошило. След смъртта на Д. П., М. Т. дошла на лечение в София, тъй като и открили раково заболяване. В София М. Т. живеела при най-малката си дъщеря- ищцата З. П.. Ходили там да я навестяват и да се включат в помощта за нея до смъртта и на 29.VІІІ.2023год.. Свидетелката М. П. е внучка на М. Т. и дъщеря на ищцата З. П.. Твърди, че тя и майка и се обадили на М. Т., за да и съобщят за смъртта на леля и Д. П.. Когато видяла баба си в с.Е. р., след катастрофата, тя не била много добре. Била тъжна, плачела постоянно, зле и било. По време на погребението на Д. П., а и преди това, се наложило да и дават успокоителни. Положението било толкова зле, че свидетелката не знае дали баба и осъзнавала какво се случва в деня на погребението. След смъртта на леля и Д., баба и М. Т. била много зле- не искала да разговаря с никого, не искала да излиза навън, не искала да се храни. След това се разболяла от рак, което наложило да вземат баба и в София, да живее при тях и да се лекува. Не я оперирали, само провели няколко сеанса химиотерапия, след което заболяването преминало в ремисия, а М. Т. останала да живее в София, с тяхното семейство. Свидетелката твърди, че баба и не могла да свикне със София и искала да се върне в с.Е. р., където често гледала през прозореца към гробището, където била погребана Д. П.. Свидетелката твърди, че отношенията на М. Т. и Д. П. били много добри. Д. П. постоянно помагала на своята майка, а когато се преместила със семейството си в София, отново помагала, като постоянно, при възможност се прибирала на село, за да види и помогне на майка си. А през останалото време се чували по телефона. Твърди, че никога не е виждала баба си и леля си да се карат или да има някакъв конфликт помежду им. Уникални били взаимоотношенията на баба и с нейните дъщери, като те дори се разбирали с поглед. Баба и винаги е държала на разбирателството в семейството, да се слушат едни други, да си помагат. Тя сплотявала цялото семейство. Преди смъртта на дъщеря и Д., М. Т. била усмихната, весела жена, която много си говорела със своите дъщери и внуци. След смъртта на дъщеря и, тя станала затворена, тъгувала, често плачела. Когато можели всички- дъщерите и внуците се връщали в с.Е. р., за да помагат на баба и- да и осигурят дърва за огрев през зимата, да приберат реколтата от градината и др.. Свидетелят М. П. е правнук на М. Т. и внук на Д. П., син на ищеца Р. П.. Твърди, че почти всеки ден се виждал с баба си М. Т., като в един дълъг период от живота му живеели в едно жилище, а след това и ходел на гости. Д. П. често ходела да вижда майка си и го вземала със себе си при тези посещения в с.Е. р.. Твърди, че почти всеки месец баба му Д. е посещавала своята майка М. в с.Е. р.. Понякога оставали за седмица, понякога само за 4дни. Отношенията между Д. П. и М. Т. били много близки, като между майка и дъщеря. Доста често се налагало Д. П. да помага на своята майка, като почти всеки ден и звъняла по телефона, макар да било трудно, тъй като М. Т. имала проблем и със слуха, освен заболяване от анемия. Това налагало често да помагат на М. Т., защото от време на време и прилошавало. Свидетелят твърди, че цялото семейство било съкрушено от внезапната смърт на Д. П., а баба му М. Т. дори не можела да стои на краката си. Тя излъчвала скръб, била зле и се налагало да и дават успокоителни при погребението. След погребението на Д. П., когато ходили да видят баба му М., той виждал как тя гасне пред очите им. Последната тема в живота на М. Т. останала смъртта на дъщеря и Д. П., след което тя не се оправила повече. От представената по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Ат. Хр.- съдебен лекар от Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД гр.София, която е приета като доказателство в досъдебното производство № 11233/2020год. по описа на „РТП“-ОР-СДВР, се установява, че на Д. Ю. П. при процеснотото ПТП са причинени: тежка черепно-мозъчна травма, ампутация на десния крак, счупвания на ребра вдясно, счупвания на таза и костите на лявото коляно, рани на лицето, лявата ръка и двата крака, охлузвания по лицето, гръдния кош и левия крак, кръвонасядания в областта на счупванията. Причината за смъртта на Д. П. е тежката, несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчна, гръдна, тазова и травма на крайниците. Гореописаните увреждания са в резултат на действието на твърди и пъти предмети, въздействали върху тялото с голяма кинетична енергия и отговарят да са получени при ПТП-то. От СХЕ № А-565/2020год. и СХЕ № Т-248/2020год. е установено, че преди смъртта на Д. П., тя не е била повлияна от алкохол, наркотични вещества и силно упойващи лекарствени средства. Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза инж. И. В. Н. в заключението си твърди, че ПТП е настъпило на трамвайното трасе на бул. „Македония“ в гр.София на 18.VІІІ.2020год. около 12.10часа. По своята същност трамвайното трасе представлява обособено пътно съоръжение, предназначено за движение на релсови превозни средства, покрито с павирана настилка. Хоризонталната характеристика на пътя определя участъка като напълно прав /праволинеен/, без криви. Вертикалната характеристика на пътя е хоризонтална- липсва описан надлъжен или напречен наклон, който да влияе на спирачната динамика. Анализът на приложения към заключението снимков материал показва, че автомобилното платно също е с паважно покритие, а пешеходните тротоари, покрити с плочки, са оградени от платното с метални ограничителни колчета. В района на местопроизшествието и конкретно върху трамвайното трасе липсва видимо очертана пешеходна пътека, включително отсъства маркирана пешеходна пътека тип „зебра“. Трасето е обособено от затревени площи и зони за паркиране, свързани с пешеходни проходи. Самото трамвайно трасе, което е място на инцидента, е с обща ширина 12м. Автомобилните платна, разположени двустранно на трасето, са със следните габарити: от дясната страна на трамвайното трасе /спрямо посоката на движение/ ширината на платното е 7.8м, а от лявата страна ширината е 7.2м. Тротоарите за пешеходци, обособени от площите на двете страни, са с ширина от по 3.3м. Ширината на релсовия път е стандартна за софийската трамвайна мрежа- 1009мм междурелсие. Вещото лице твърди, че скоростта на движение на трамвайната мотриса към момента на настъпилия удар е била около 27км/ч. /7.67м/сек./. Скоростта на трамвайната мотриса преди възприемането на опасността и преди задействане на спирачната система е била по-висока в границите на 35-40км/ч., която е нормалната експлоатационна скорост за този участък от трасето. Като релсово превозно средство, трамвая се движи по строго фиксирана кинематична крива, дефинирана от железния път. Преди удара, по време на удара и след удара, трамвайната мотриса се е движила праволинейно по трамвайното трасе на бул. „Македония“ с посока от площад „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“. Сблъсъкът с пешеходката, предвид огромната разлика в масите /над 30 000кг трамвая и около 65кг пешеходката/, не е предизвикал и не може да предизвика девиация в траекторията на мотрисата. Първоначалния контакт е настъпил между челната дясна половина на предната маска на трамвая и лявата страна от тялото на пешеходката /основно лявата тазова област и лявата част на гръдния кош/. Вторичният, изключително тежък контакт е настъпил след повалянето на пешеходката на паважа, когато първото дясно колело на първото колоосие от ходовата част на трамвая е преминало през десния крак на пострадалата, причинявайки пълна травматична ампутация на дясното бедро. След преустановяване на движението, трамвайната мотриса се е установила в покой върху релсите с предна част на 16.9м след ориентира и 23м вляво от десния край на платното, а задната и част е останала на 9.7м преди ориентира. Тялото на пострадалата се е установило в състояние на покой частично под трамвая, като долната част на торса, лявата ръка и краката са открити под габарита на мотрисата, докато торсът от гърдите нагоре, дясната ръка и главата са извън габарита, разположени върху паважната настилка, непосредствено пред втората врата /под стълбите/. Главата е фиксирана на 9.4м след ориентира. Според Протокола за оглед на местопроизшествието, атмосферните условия са били оптимални- слънчево време, дневна светлина и добра видимост. Участъкът от пътя е бил напълно прав. При тези условия не са съществували обективни причини пред полезрението на водача на трамвая. Пешеходката е навлязла на трамвайното трасе и се е движила към зоната на удара в продължение на около 2-3 секунди, което значително надвишава времето за реакция на ватмана- около 1секунда. Следователно водачът на трамвая Г. В. е имала обективна техническа възможност за възприеме опасността отдалеч, да задейства екстремната електромагнитна спирачна система на мотрисата и да спре напълно преди точката на удара, с което да предотврати настъпването на ПТП. Според вещото лице, най-вероятният механизъм на настъпване на прцесното ПТП е следният: Пешеходката Д. П. пресича трамвайното трасе отляво надясно с ход, на място, на което не е обозначена пешеходна пътека, водачът на приближаващия се трамвай Г. В. не забелязва своевременно или подценява възникналата опасност и не активира екстремно спиране. Когато пешеходката достига дясната релса, осъзнавайки неизбежността на удара, тя се завърта, излагайки лявата си страна на съприкосновение. Челната дясна страна на трамвая нанася тежък импулсивен удар в лявата страна на тялото, със скорост около 27.6км/ч. Пешеходката е отхвърлена и повалена на паважа, при което дясното първо колело на трамвая прегазва десния и крак, причинявайки ампутация. Мотрисата продължава спирачния процес, избутвайки тялото на пешеходката още няколко метра до спирането. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са комплексни. Основната техническа причина, водеща директно до сблъсъка, е закъснялото действие на водача на трамвая за намаляване на скоростта и аварийно спиране при наличие на видима опасност на пътя. Налице е и рисково поведение на пешеходката, която е предприела пресичане на необозначено място, без да съобрази дистанцията и скоростта на приближаващото релсово превозно средство. Но липсват данни за внезапно предприето пресичане от страна на пешеходката, което да е направило удара непредотвратим. Починалата пешеходка е разполагала с обективна физическа и техническа възможност да предотврати ПТП, като преустанови хода си мигновено, в рамките на части от секундата и в границите на една стъпка. При забелязване на приближаващия трамвая, от физическа гледна точка тя е можела да спре в безопасно пространство /в лявото платно на трамвайното трасе или в междурелсието/ и да изчака преминаването на мотрисата, без да навлиза в нейния опасен габарит. Ето защо, от техническа гледна точка, поведението на пешеходката не е било съобразено с изискванията на чл. 113, чл. 114 и чл. 119 от ЗДвП. Т.е. от физическа гледна точка, пешеходката е следвало да изчака преминаването на трамвая извън неговия габарит на движение и да не навлиза внезапно в опасната му зона на спиране. Ако пешеходката бе реализирала това поведение, то не би се стигнал до кинетичен контакт между нея и трамвая, т.е. не би се реализирало процесното ПТП. Но и от техническа гледна точка, самото навлизане на пешеходката на трамвайното трасе не изключва техническата възможност на водача на трамвая да предотврати удара чрез своевременно задействане на екстремната спирачка, тъй като участъкът от трасето е бил напълно прав, и осигурява видимост на около 100-150м напред, като по делото липсват данни на трасето да е имало преминаващ насреща трамвай, който да е ограничавал видимостта за водача Г. В.. Пешеходката се е движила със скорост около 1.2м/сек. или 4.3км/ч. Предвид дневната светлина, ясно време и праволинейния профил на трасето, водачът на трамвая е разполагал с визуална видимост на стотици метри напред. Реално водачът на трамвая е могъл да възприеме пешеходката още в момента на стъпването и върху пътното платно от левия тротоар. На пешеходката са били необходими около 3.3 до 4.1секунди, за да измине разстоянието от левия ръб на платното до дясната трамвайна релса /около 4- 5м напречен път/, ако се движи със скорост 1.2м/сек. За същия интервал от време, движещият се със 35км/ч /9.72м/сек./ трамвай изминава около 32 до 40м. Следователно, водачът на трамвая е имал обективна възможност да възприеме пешеходката от разстояние най-малко 35-40м преди мястото на удара. Вещото лице сочи, че процесният трамвай тип „Т8М-700М IT“ е съвременно релсово возило, оборудвано с трикомпонентна спирачна системаелектродиналична /моторна/ спирачка, механична /челюстна/дискова/ спирачка и електромагнитна релсова /аварийна/ спирачка. В конкретната пътна ситуация, възприемайки пешеходката в непосредствена близост до габарита на трасето, водачът е бил задължен да приложи именно екстремната електромагнитна спирачка. Тъй като разстоянието на видимост от повече от 35м е било по-голямо от опасната зона за спиране /28.62м/, произшествието е било технически предотвратимо. Съдът възприема заключението на вещото лице по САТЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвено, както и неоспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл. 429, ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК 121265177 да заплати на Н. Ю. К., ЕГН ••••••••••; З. Ю. П., ЕГН ••••••••••; П. Р. П., ЕГН ••••••••••; О. Р. ПЕХЛИВАНОВ, ЕГН •••••••••• и Е. Р. П., ЕГН ••••••••••, в качеството им на законни наследници на М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••, починала на 29.VІІІ.2023год., след предявяване на иска пред съда и образуване на т.д.№ 36/2023год. по описа на ОС-Смолян, обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпените неимуществени вреди от М. Ю. Т., изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 18.VІІІ.2020год., при което е причинена смъртта на дъщеря и Д. Ю. П., ведно със законните лихви за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие посредством извънсъдебна молба-претенция от 6.ІІ.2023год. до окончателното изплащане на обезщетението. Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 429, ал.1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователа писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка по която застрахователят да плати обезщетението. На основание чл. 498, ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването и. В настоящият случай ищцата М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••, като увредено лице, е спазила изискванията на чл. 380 КЗ във връзка с чл. 498, ал.1 и 3 КЗ, като е отправила застрахователна претенция до ЗАД «ОЗК- Застраховане» АД гр.София с молба вх.№99-943/6.ІІ.2023год. за изплащане на 150 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря и Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год.. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София не е определило и изплатило застрахователно обезщетение на М. Т. в законоустановения срок по чл. 496, ал.1 КЗ и до настоящия момент. Ето защо и съгласно чл. 432, ал.1 КЗ се предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл.45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. Искът е предявен на основание чл. 432, ал.1 КЗ срещу ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, ЕИК 121265177, в качеството му на застраховател по валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД гр.София, ЕИК 121683785, управляван от водача Г. В. В., ЕГН •••••••••• при настъпване на процесното ПТП, по застрахователна полица № BG/23/120000008889, валидна за периода от 1.І.2020год. до 31.ХІІ.2020год.. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404, водачът на който е причинил процесното ПТП на 18.VІІІ.2020год.. Първият спорен по делото въпрос е дали М. Ю. Т., ЕГН ••••••••••2, като майка на Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, чиято смърт е настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год., е активно материалноправно легитимирана да предяви прекият иск по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице. Според чл. 478, ал.2 КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Съгласно ТР № 1/21.VІ.2018год. по тълк.д. № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961год. и Постановление № 5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС /деца, родители и съпруг и лица, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи/, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Това задължително тълкуване е възприето от законодателя и в разпоредбата на чл. 493а, ал.3 КЗ, съгласно която в случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта- съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начата, дете, включително осиновено или отгледано, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката по чл. 535, т.11 КЗ. Ищцата М. Ю. Т., като майка /родител/ на Д. Ю. П., чиято смърт е настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год., е материалноправно легитимирана да предяви прекия иск по чл. 432, ал.1 КЗ срещу ответното застрахователно дружество. Активната материалноправна легитимация на М. Т. да претендира обезщетение за неимуществени вреди от загубата на дъщеря и следва от задължителните указания на ВКС по тълкуването на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/21.VІІ.2018год. по тълк.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС относно обхвата на лицата, които могат да търсят такова обезщетение от смъртта на свой близък. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал.1 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди. За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в чл. 154, ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпилото застрахователно събитие /деликт/, претърпените от нея неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на деликвента и валиден застрахователен договор. А в тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже, че поведението на пострадалото при ПТП лице е допринесло за настъпването на вредите. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД. Безспорно е по делото, че с присъда №109/20.VІ.2023год. по НОХД № 5508/2022год. на Софийски градски съд, НО, 28 с-в, водачът Г. В. В., ЕГН •••••••••• е призната за виновна в това, че на 18.VІІІ.2020год., в гр.София, при управление на подвижен железопътен състав- трамвайна мотриса „Т8М-700 МIT“ с инв. № 2024, по трамвайното трасе на бул. „Македония“, с посока на движение от площад „Руски паметник“ към площад „Македония“, е нарушила правилата за движение по чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинила смъртта на Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 343, ал.1 , б.“в“ във връзка с чл. 342, ал.1 НК във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е потвърдена с решение от 20.V.2024год. по ВНОХД № 1075/2023год. на САС и е влязла в законна сила на 10.VІІ.2024год. Съгласно императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На доказване пред гражданският съд, пред който е предявен иска по чл. 432, ал.1 КЗ, подлежат претърпените вреди от ищцата М. Ю. Т., която е починала на 29.VІІІ.2023год. и е заместена в настоящия процес от законните и наследници, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата пешеходка Д. П.. Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните факти, касаещи основанието на иска по чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: настъпването на процесното застрахователно събитие на 18.VІІІ.2020год., около 12.10часа, в гр.София, виновното му причиняване от водача Г. В. В., ЕГН ••••••••••, която при управление на трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404 по трамвайното трасе на бул. „Македония“, с посока на движение от площад „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, е нарушила правилата за движение- чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, при което е причинила смъртта на пешеходката Д. Ю. П., противоправността на това деяние, което е престъпление по НК, както и настъпилата смърт на Дафинка Ю. П. на 18.VІІІ.2020год., която е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От заключението на СМЕ, прието като доказателство в наказателното производство, безспорно е установено, че причината смъртта на пешеходката Д. Ю. П. е тежката, несъвместима с живота съчетана черепномозъчна, гръдна, тазова и травма на крайниците. От заключението на САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: На 18.VІІІ.2020год., около 12:10часа в гр.София, на трамвайното трасе по бул. „Македония“, в района на кръстовището с ул. „Ивайло“, е настъпило ПТП, при което водачът на трамвайна мотриса марка и модел „Т8М-700 МIT“ с инв. № 2024 и рама № 0038 Г. В. В., движейки се по посока от площад „Руски паметник“ към бул. „Христо Ботев“, нарушава правилата за движение по чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, е блъснала пешеходката Д. Ю. П., ЕГН ••••••••••, която вследствие на удара е починала на място. Участъкът от трамвайното трасе, в който е възникнало произшествието, е прав и хоризонтален, със суха настилка, и добри метеорологични условия- слънчево време с добра видимост при дневна светлина. Трамвайното трасе е двупосочно, павирано, предназначено за движение на релсови превозни средства, като в района, където е настъпило произшествието, не се установява наличие на сигнализирана и обозначена пешеходна пътека. Преди настъпване на удара, пешеходката е осъществявала ритмично пресичане на автомобилното платно и трамвайното трасе, като е преминала ограничителните колчета на тротоара, и предприела пресичане отляво надясно спрямо посоката на движение на трамвайната мотриса. В този момент, водачът на трамвайната мотриса е имал пряка видимост от над 100-150м напред, като липсват данни в този момент да е имало насрещно движещ се трамвай, който да е затруднявал видимостта, както на водача на трамвая, така и на пешеходката, която също е имала неограничена видимост в този момент. Пешеходката се е движила със скорост 1.2м/сек. И е изминала разстоянието до мястото на удара /около 4-5метра напречен път/ за около 3.3-4.1секунди. В същия времеви интервал, трамвая се е движил със скорост 35км/ч. и е изминал до мястото на удара 35-40метра. Опасната зона за спиране, при движение на трамвая със 35км/ч., е 28.62метра, при което разстоянието на видимост за водача на трамвая е по-голяма от опасната зона за спиране. Следователно, водачът на трамвайната мотриса Г. В. е имала техническа възможност при своевременно предприемане на мА.ра за аварийно спиране, чрез задействане на електромагнитната релсова /аварийна/ спирачка, да предотврати произшествието. В същото време пешеходката също е имала техническа възможност за възприеме движещата се трамвайна мотриса и да преустанови движението си, пропускайки релсовото превозно средство, движещо се с предимство по трамвайното трасе. От заключението на САТЕ категорично се установява, че ПТП е резултат от субективните действия на участниците в инцидента- водачът на трамвайната мотриса е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да намали скоростта и при необходимост да спре при възникнала опасност за движението, а пешеходката е предприела пресичане на необозначено за това място на трамвайното трасе, без да пропусне трамвая, който се движи с предимство, с което е допуснала нарушение по чл. 113 от ЗДвП. От така установената фактическа обстановка се установява настъпването на застрахователното събитие по смисъла на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ, тъй като деликтната отговорност на водача, реализирал противоправното виновно поведение, е покрита от валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Причинно-следствената връзка между нарушението на правилата за движение от страна на водача и настъпилия летален резултат е безспорно установена от влязлата в сила присъда №109/20.VІ.2023год. по НОХД №5508/2022год. на СГС, като същата има обвързваща сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината. Наред с това следва да бъде отчетено и съпричиняването от страна на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, тъй като същата е предприела пресичане на необозначено място, въпреки че е имала възможност да възприеме трамвая и да изчака неговото преминаване. По гореизложените съображения съдът счита за неоснователни и недоказани възраженията на ответното застрахователно дружество, че водачът на трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404 Г. В. няма вина за настъпилото ПТП на 18.VІІІ.2020год., както и възражението му, че деянието се дължи на случайно събитие по смисъла на чл.15 НК. Съдът счита за основателно възражението на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Д. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка Д. Ю. П., която е предприела пресичане на необозначено за това място на трамвайното трасе, без да пропусне трамвая, който се движи с предимство, с което е допуснала нарушение по чл. 113 от ЗДвП. В задължителната практика на ВКС /т.7 от ППВС №17/1963год./ е застъпено становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР №1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д. №1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица- деликвентът и увреденият. От заключението на САТЕ, както и от постановената влязла в сила присъда №109/20.VІ.2023год. по НОХД № 5508/2022год. на СГС, НО, 28 с-в, безспорно се установява, че вина за настъпване на ПТП на 18.VІІІ.2020год. има водачът на трамвайната мотриса, който не е намалил скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението, като по този начин е нарушил императивните правила на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП, и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката Д. П.. Налице е обаче и принос от страна на пострадалата пешеходка Д. П. за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение. При определяне на степента на съпричиняване съдът съобразява всички установени по делото факти относно поведението на пострадалата пешеходка. От заключението на САТЕ се установява, че пешеходката Д. П. е нарушила правилата на чл. 113, ал.1, т.1, т.4 и т.6 ЗДвП съгласно които „При пресичане на платното за движение пешеходците да длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1.преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства, т.4 да не преминава през ограждения и 6.да пропуснат приближаващите релсови превозни средства“. В случая пешеходката Д. П. е предприела пресичане на трамвайното трасе на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, преминала е през металните колчета, които ограждат трамвайното трасе от тротоарите и пътните платна, имала е техническа възможност на види приближаващия се трамвай, защото участъка от булеварда, където е настъпило ПТП е прав и видимостта е била добра- слънчево време при дневна светлина, без да има препятствие /насрещно движещ се трамвай/, да изчака неговото преминаване, тъй като трамвая като релсово превозно средство се движи с предимство по трамвайното трасе, и след това да пресече. Т.е. пешеходката П. е поела риска от евентуално произшествие, като е започнала неправилно пресичане на трамвайното трасе въпреки движещия се насреща и трамвай. Според вещото лице по САТЕ пешеходка е разполагала с обективна физическа и техническа възможност да предотврати ПТП, като преустанови хода си мигновено, в рамките на части от секундата и в границите на една стъпка. При забелязване на приближаващия трамвай, от физическа гледна точка тя е можела да спре в безопасно пространство /в лявото платно на трамвайното трасе или в междурелсието/ и да изчака преминаването на мотрисата, без да навлиза в нейния опасен габарит. Но липсват данни за внезапно предприето пресичане от страна на пешеходката, което да е направило удара непредотвратим. Но от друга страна следва да се отчете, че водачът на трамвайната мотриса е имал достатъчно видимост и техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП при своевременно предприемане на действия по аварийно спиране за да предотврати удара. Въпреки това той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП да намали скоростта и при необходимост да спре при възникнала опасност за движението. Поради което съдът приема, че основната и преобладаваща причина за настъпване на произшествието се дължи на противоправното поведение на водача на трамвая, доколкото при управлението на трамвайната мотриса той е имал възможност да предотврати произшествието. Основната техническа причина, водеща директно до сблъсъка, е закъснялото действие на водача на трамвая за намаляване на скоростта и аварийно спиране при наличие на видима опасност на пътя. Налице е и рисково поведение на пешеходката, която е предприела пресичане на необозначено място, без да съобрази дистанцията и скоростта на приближаващото релсово превозно средство. Ето защо съдът счита, че приносът на пострадалата пешеходка Д. П. за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде оценен на 30%, докато отговорността на водача на трамвайната мотриса и респективно на застрахователя, следва да бъде оценена на 70%. Този процентен размер съответства на тежестта на нарушението на пострадалата, която е допринесла за настъпване на ПТП чрез неправомерно пресичане на трамвайното трасе, като същевременно отчита водещото значение на противоправното поведение на водача на трамвайната мотриса, чиято отговорност по силата на закона е определяща за причинения вредоносен резултат и чието противоправно поведение е признато за престъпление с влязлата с сила присъда. Не е спорно между страните и съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за трамвай марка и модел „Т8М-700 IT“, с рама № 0038, с инв. № ТМ 3404, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД гр.София, ЕИК 121683785, по застрахователна полица № BG/23/120000008889, валидна за периода от 1.І.2020год. до 31.ХІІ.2020год., съгласно която ответното дружество се е задължило да обезпечи гражданската отговорност на водача на цитирания трамвай, за причинените от него вреди на трети лица при управление на същия. Последният спорен въпрос е за причинените на М. Т. неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищцата М. Т. е претендирала обезщетяване на неимуществените вреди- болки и страдания, причинени и от смъртта на нейната дъщеря Д. Ю. П., настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год.. При увреждане на здравето или на телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С други думи пострадалият или неговите близки са принудени да изживеят отрицателни емоции, лишени са от възможността да живеят пълноценен и щастлив живот, да се радват на живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС №4/1968год. разяснения, понятието «справедливост» по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им да определи справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществеви вреди, а при настъпила смърт, общите критерии при определяне размера на обезщетението по справедливост са: момента на настъпване на смъртта, възрастта на починалия, неговото обществено положение, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съществувалите житейски отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението. От друга страна при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Законодателят определя лимит на отговорността за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждание или смърт в разпоредбата на чл. 492, ал.1, т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. За установяване на претърпените от ищцата М. Т. неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря и Д. П., по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Р. П.-зет на М. Т. и съпруг на покойната Д. П., М. П.- внучка на М. Т. и дъщеря на ищцата З. П. и М. П.- правнук на М. Т. и внук на покойната Д. П., чиито показания са последователни и непротиворечили. Свидетелите познават ищцата и нейните деца, тъй като са близки нейни родственици, знаят за пътния инцидент, станал на 18.VІІІ.2020год., при който починала Д. П.. Твърдят, че М. Т. много тежко преживела смъртта на дъщеря си Д., била сломена от случилото се, плачела непрекъснато, дори се наложило да приема успокоителни преди и по време на погребението. Едвам оживяла след случилото се. Отношенията между майка и дъщеря били много близки. Д. П. била най-голямата от трите дъщери на М. Т.. В момента на настъпване на произшествието Д. П. била на 62 години, социално активна, ежедневно ангажирана с подпомагането на децата и внуците и, както и на майка и, която в този момент била на 82години, останала сама след смъртта на съпруга и, и с различни заболявания. Виждали се всеки ден, когато Д. П. живеела със семейството си в с.Е. р., в къща на около 150м от къщата на родителите и. А когато Д. П. и семейството и се преместили да живеят и работят в гр.София, тя се чувала с майка си по телефона всеки ден и при всяка възможност, през почивни и празнични дни, и за Нова година, се връщала в с.Е. р., за да помага на майка си. Фамилията била задружна и сплотена, отношенията на членовете и били много близки, помагали си, често при възможност се събирали в с.Е. р.. М. Т. отгледала и трите деца на дъщеря си Д. Т., която много ценяла нейната помощ и родителски опит. Двете, майка и дъщеря много разговаряли помежду си, споделяли си. М. Т. много държала на разбирателството в семейството, да се слушат едни други и да си помагат. Тя сплотявала семейството. Свидетелите твърдят, че М. Т. била весел, усмихнат, лъчезарен човек, но след смъртта на дъщеря ии Д. П. станала затворен и тъжен човек, започнала да забравя, не искала да излиза от къщи и да се вижда с други хора, не искала да се храни и за това много отпаднала, плачела много, н е можела да преодолее загубата на детето си. След смъртта на Д. П., открили рак на матката на М. Т. и се наложило тя да се лекува с химиотерапия в София, където останала да живее при най-малката си дъщеря- ищцата З. П.. М. Т. напълно се променила, гаснела пред очите на децата и внуците си, като последната тема в живота и останала нелепата смърт на дъщеря и Д. П., настъпило по този трагичен начин, за което тя често говерела. Или безспорно се установява по делото, че ищцата М. Т. е претърпяла силна мъка, болка и страдание, тъй като приживе между нея и дъщеря и Д. П. е била изградената много силна емоционална връзка, трайна и дълбока близост. След сполетялата я загуба, ищцата е с коренно променена житейската мотИ.ия, с ограничено социалното общуване, дните и са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата, което поддържало състоянието и на отчаяние и безсилие през целият и останал живот, до смъртта и на 29.VІІІ.2023год.. Животът на ищцата изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. В случая се касае за най-тежката мъка и страдание за един родител- смъртта на неговото дете. За всеки родител е непрежалима загубата на неговото дете, още повече внезапността на събитието, причинило смъртта му, и обстоятелството, че същият е низходящ на ищцата, за която болката от факта, че е преживяла детето си, е с висок интензитет и константност и съответно трудно може да се съизмери с някакъв имуществен еквивалент. Тази загуба е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за ищцата М. Т., с трайно и необратимо проявление във времето. Постоянната мъка, страдание и дългосрочна тъга са само част от негативните последици, които ищцата е търпяла от кончината на нейната дъщеря. Внезапната смърт на Д. П. е лишила завинаги майка и от нейната обич и опора, от подкрепата, от която имала нужда в старините си . Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Като се съобрази също с обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на пострадалата Д. П. – 62 години, и възрастта на ищцата М. Т. 82 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и характера на болките и страданията, както и психологическия стрес, който ищцата е претърпяла от внезапната смърт на дъщеря си, и че в резултат на същата, животът на ищцата трайно се е променил в негативен аспект, съдът счита сумата от 100 000лв. за справедлив размер на причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие смъртта на дъщеря и Д. Ю. П., настъпила при ПТП на 18.VІІІ.2020год.. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този, който понася вредите. Този размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД с 30% принос на пострадалата Д. П. за вредоносния резултат, като се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди от М. Т. в резултат на смъртта на дъщеря и, настъпила при процесното ПТП, в размер на 70 000лв.. По гореизложените съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ ще следва да се уважи за сумата 70 000лв., равняващи се на 35 790.43 евро, а за разликата от 70 000лв. до 100 000лв., равняващи се на 51 129.19 евро, ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Тъй като ищцата М. Ю. Т., ЕГН •••••••••• е починала в хода на настоящия процес на 29.VІІІ.2023год., на основание чл.227 ГПК като ищци в производството по т.д.№36/2023год. по описа на ОС-Смолян са конституирани нейните законни наследници: Н. Ю. К., ЕГН ••••••••••- нейна дъщеря; З. Ю. П., ЕГН ••••••••••- нейна дъщеря; П. Р. П., ЕГН ••••••••••; О. Р. ПЕХЛИВАНОВ, ЕГН •••••••••• и Е. Р. П., ЕГН •••••••••• – нейни внуци, деца на покойната и дъщеря Д. П. . Съгласно чл. 5, ал.1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части. А съгласно чл. 10, ал.1 от Закона за наследството низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се замествят в наследяването по закон от своите нисходящи без ограничение в степените. Следователно така определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени вреди от М. Ю. Т. в размер на 70 000лв., равняващи се на 35 790.43 евро, ще следва да се присъдят на законните наследници, съразмерно на наследствените им дялове, както следва: на Н. Ю. К., ЕГН •••••••••• и на З. Ю. Пехлишванова, ЕГН ••••••••••, като нейни дъщери, ще следва да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати по 11 930.14 евро, с левова равностойност 23 333.33лв., на всяка една от тях, а на П. Р. П., ЕГН ••••••••••; О. Р. ПЕХЛИВАНОВ, ЕГН •••••••••• и Е. Р. П., ЕГН •••••••••• ще следва да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати по 3 976.71 евро, с левова равностойност 7 777.77лв., на всеки един от тях /три равни дяла от дела на покойната им майка Д. Ю. П., като дъщеря на М. Т., починала преди своята майка/. Претендират се и законни лихви върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото произшествие с молбапретенция от 6.ІІ.2023год. до окончателното му изплащане, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл. 429, ал.2, т.2 КЗ. А съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на чл. 430, ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице М. Т., считано от датата на предявяване на застрахователня претенция- 6.ІІ.2023год.. Или ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищците законните лихви върху присъдените им обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция на наследодателя им М. Т.- 6.ІІ.2023год. до окончателното им изплащане. На основание чл. 5, чл. 11, ал.2, чл.12, ал.1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета от 8.VІІ.2025год. относно приемане на еврото в България считано от 1.І.2026год., Регламент /ЕС/ 2025/1409 на Съвета от 8.VІІ.2025год. и чл.1 от Реигламент /ЕО/ 2866/98 от 31.ХІІ.1998год., тъй като считано от 1.І.2026год. в Република България официалната валута е евро, с левова равностойност 1.95583лв., то всички суми в лева по настоящето дело следва да се превалутират и присъдят в евро. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ще следва да се осъди ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София да заплати по сметката на ОС-Смолян дължимата ДТ в размер 2 800лв., равняващи се на 1 431.62 евро, съобразно размера на уважения иск. По отношение на разноските: Предявен е иск по чл. 432, ал.1 КЗ с обща цена 100 000лв., равняващи се на 51 129.19евро, който съдът е уважил общо за сумата 70 000лв., равняваща се на 35 790.43евро, присъдена на ищците съобразно наследствените им дялове. Ищците са освободени от такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на петимата ищци от адв. Р. И. М., ЕГН •••••••••• от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № 1800586610 по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Ответникът претендира разноски в общ размер на 16 825лв., равняващи се на 8 602.49 евро, от които 15 000лв. с ДДС- платено адвокатско възнаграждение за процесуален представител по делото, 120лв.- депозит за разпит на свидетел, 1 000лв.- депозит за изготвяне на САТЕ, 700лв.- депозит за изготвяне на СМЕ и 5лв. ДТ за изготвяне на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства по делото. Ищците са направили възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като отчете решението от 25.І.2024год. на СЕС по дело С-438/22год., както и чл. 7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба №1/9.VІІ.2024год. за възнаграждения за адвокатска работа/ последно изменение 18.ІІ.2025год./, фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършените процесуални действия, цената и броя на исковете, и приключването на производството в три открити съдебни заседания, счита, че следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за адвоката на ищците в размер на 6 250лв. без ДДС или 7 500лв. с ДДС, равняващи се на 3 834.69 евро с ДДС. На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД гр.София да заплати на пълномощника на ищците адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 7 500лв. с 20% ДДС, равняващо се на 3 834.69 евро с ДДС. Съдът счита за основателно възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1/9.VІІ.2004год. за възнаграждения за адвокатска работа /последно изменение 18.ІІ. 2025год./, съобразно цената на предявения иск 100 000лв., адвокатското възнаграждение с дължимо ДДС от 20%, е в размер на 10 380лв., а се претендира адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 15 000лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал.5 ГПК съдът ще следва да намали претендираното адвокатско възнаглраждение на ответника от 15 000лв. с ДДС на 10 380лв. с ДДС. На основание чл. 78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от предявения иск, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 7 266лв. с ДДС, равняващо се на 3 715.05евро. Ще следва да се осъдят ищците да заплатят на ответника разноски в настоящето производство общо в размер на 8 271лв., равняващо се на 4 228.90евро, съгласно списъка по чл.80 ГПК, от които за адвокатско възнаграждение с ДДС 3 715.05евро, за изготвяне на САТЕ 511.29евро и 2.56евро ДТ за издаване на съдебно удостоверение или по 1 409.63евро от ищците Н. К. и З. П., и по 469.88евро от ищците П. П., О. П. и Е. П.. Сумите 700лв. депозит за изготвяне на СМЕ, която бе отменена с протоколно определение на съда по искане на страните и 120лв. депозит за призоваване на свидетел, който бе заличен като такъв по делото, ще следва да се възстановят на ответника по негова молба до съда, а не да се присъждат в тежест на ищците. На основание гореизложеното и чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ Смолянският окръжен съд