Решение № 1269 от 5.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 286/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл.

С Решение № 20048593/18.07.2022г по гр.д. 16993 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 65-ти състав е 1. намалено на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН по иска на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• срещу С. М. Н., ЕГН •••••••••• завещателно разпореждане извършено от наследодателя З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г. чрез саморъчно завещание от 26.02.2017г. в полза на С. М. Н., ЕГН •••••••••• със сумата от 55792, 33лв., както следва: с 53005, 62лв или 53005, 62/65697 ид.ч. от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 185505.391.8 с площ от 37531 кв.м. на стойност от 65697лв; с 2786, 71лв. или 2786, 71/3453 ид.ч. от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 18505, 136.98. с площ от 1973 кв.м. със стойност от 3453лв., като е възстановена запазена част на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• в размер на 1/3 ид.ч. или 58877, 33лв. от наследството на З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г;

1. отхвърлен иска на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• срещу С. М. Н., ЕГН •••••••••• за намаляване на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на извършеното в полза на С. М. Н., ЕГН •••••••••• от З.Ц. Н. дарение с нотариален акт № 90, том 1, рег. № 2512, дело № 74 от 24.08.2004г. на недвижим имот изграден в груб строеж, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ж.к. •••• състоящ се от една стая и кухня със застроена площ от 44, 39 кв.м. заедно с мазе № 17 с площ от 3, 46 кв.м. и таван № 17 с площ от 7, 93 кв.м., заедно с 0, 984% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж;

1. С. М. Н., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 800лв., представляващи съдебни разноски;

1. Г. М. Н., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на С. М. Н., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 575лв. представляващи съдебни разноски.

С Решение № 20104169/29.09.2023г. по дело № 16993/2021г. на Софийски районен съд, 65-ти състав на основание на чл. 247 от ГПК е поправено постановеното Решение № 20048593/18.07.2022г. по дело № 16993/2021г. на СРС, като вместо изписаното в решението „ намалява на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН по иска на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• срещу С. М. Н., ЕГН •••••••••• завещателно разпореждане извършено от наследодателя З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г. чрез саморъчно завещание от 26.02.2017г. в полза на С. М. Н., ЕГН •••••••••• със сумата от 55792, 33лв., както следва: с 53005, 62лв или 53005, 62/65697 ид.ч. от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 185505.391.8 с площ от 37531 кв.м. на стойност от 65697лв; с 2786, 71лв. или 2786, 71/3453 ид.ч. от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 18505, 136.98. с площ от 1973 кв.м. със стойност от 3453лв., като възстановява запазена част на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• в размер на 1/3 ид.ч. или 58877, 33лв. от наследството на З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г; е постановено да се чете:

„Намалява на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН по иска на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• срещу С. М. Н., ЕГН •••••••••• завещателно разпореждане извършено от наследодателя З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г. чрез саморъчно завещание от 26.02.2017г. в полза на С. М. Н., ЕГН •••••••••• със сумата от 55792, 33лв., както следва: с 53005, 62лв от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 185505.391.8 с площ от 37531 кв.м. на стойност от 65697лв; с 2786, 71лв. от нива в с. Гложене, ПИ с идентификатор 18505, 136.98. с площ от 1973 кв.м. със стойност от 3453лв., като възстановява запазена част на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• в размер на 1/3 ид.ч. на стойност от 58877, 33лв. от наследството на З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• починала на 07.07.2020г.

С Определение № 20069715/1.12.2022г. по дело № 16993/2021г. на СРС, 65-ти състав е оставена без уважение молба на Г. М. Н. по чл. 248 от ГПК за присъждане на всички направени по делото разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25059453/23.08.2022г. от ответника по исковете С. М. Н., ЕГН •••••••••• в частта, в която е уважен иска и е възстановена запазената част на ищеца с парична сума, поискал е този иск да се отхвърли, евентуално да се намали определената от съда запазена част на ищеца с размера на полученото от ответника дарение. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон. Посочил е, че бил оспорил допуснато о увеличение на иска и СРС постановил решение преди определението му да влезе в сила. Неправилно не му била дадена възможност да ангажира доказателства по делото за плащанията за имота по отчуждителната преписка, доказателствените искания за същото бил направил своевременно. Тези обстоятелства били релевантни защото относимо към предмета на делото било дали З. Н. е платила суми за изграждане и придобиване на собствеността върху апартамента 24 в ж.к. Банишора, бл. •••• от Г. Н.. Правилно била приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК /отм/, но неправилно било прието от СРС, че дяловете на съпругата и децата на М. Н. били равни, както и че с отказа на С. Н. от наследството на М. Н. се бил увеличи дела на З. Н.. Цялата част от имота принадлежаща на М. Н. се придобивала от децата му при равни дялове, след отказа от наследство от едното от децата – С. Н., цялата част от имота се придобивала от другото дете- Г., а не от майка им. Отказът от наследството направил по съвет на адвокат изцяло с дарствено намерение за сестра си Г.. Делът от наследството от което се отказал по отношение на отчуждения имот бил на стойност от 4021лв., толкова бил и делът на Г., този имот послужил за обезщетение и като частично заплащане на придобития по-късно от Г. апартамент на обща стойност от 26231лв. Стойността на това дарение към днешна дата било на стойност от 29532лв.. Полученото от ищеца дарение на стойност от ¼ от стойността на отчуждения имот било облагодетелстване. Направено било под формата на отказ от наследство за спестяване на разходи, то било мотивирало наследодателя да извърши процесните дарение и завещание, защото била приела, че ищцата била достатъчно възмездена с част от семейното имущество. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец Г. М. Н., ЕГН •••••••••• е оспорила жалбата.

Посочила е, че нямало пречка да се постанови решение въпреки че определението за размера на иска не било влязло в сила. Отчуждителната преписка била представена по делото, пропускът на ответника да поиска правилното съдебно удостоверение не било обстоятелство по чл. 266 от ГПК. Наследството на баща им и отказът от наследството не били предмет на делото, отказът бил направен доброволно от въззивника преди много години. Правилно била приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК /отм/, правилно били определени и квотите от наследството на баща им. Преживелият съпруг наследявал частта от имота, принадлежаща на починалия съпруг, заедно с децата при равни квоти. За тази част се прилагали разпоредбите на ЗН, включително и чл. 9, ал.1 от ЗН. Отказът от наследство не бил дарение, за последното си имало изискване за форма за действителност, предмет и воля, които в случая не били установени да са се осъществили. Имотът на Г. Н., сочен от въззивника, бил нейна индивидуална собственост, нямал отношение към наследствената маса, тя била първи по ред негов собственик. Претендирала е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22006472/25.03.2021г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания на 13.07.2021г., вх. рег. № 49040/13.07.2021г., акт № 144, том 9, дело № 38090, имотна партида 740086 на Г. М. Н., ЕГН •••••••••• срещу С. М. Н., ЕГН ••••••••••, с която е поискала от съда на основание на чл. 30, ал.1 от ЗН на възстанови запазената й част от наследството на майка й З.Ц. Н., ЕГН ••••••••••, починала на 07.07.2020г., като намали с 1/3 завещателните разпоредби по саморъчно завещание от 26.10.2020г. за ниви в с. Гложене с идентификатор 18505.391.8 18505.136.98, както и дарението, извършено с нотариален акт № 90, том 1, рег. № 2512, дело № 74/24.08.2004г. на нотариус П.П. за апартамент № 40 в ж.к •••• в гр. София. Навела е твърдения, че с ответника са брат и сестра, майка им починала на 07.07.2020г., след смъртта й било обявено саморъчното й завещание, с което завещала на ответника нивите в с. Гложене, приживе през 2004г. майка им дарила на ответника апартамент № 40. Така З. Н. прехвърлила на ответника с безвъзмездни актове недвижимото си имущество, нарушавайки разпоредбата на чл. 28 от ЗН. Имала запазена част от имуществото й от 1/3. Към момента на откриване на наследството активите в него били двете ниви в с. Гложене, както и ½ ид.ч. от дворно място –земеделска земя, в с. Крушовица, община Елин пелин, което било с площ от 600кв.м. и било реална част от парцел 7 целият с площ от 1000кв.м. заедно с построената в това място сграда за сезонно ползване с РЗП от 22 кв.м. Наследството на баща им не било предмет на делото, отказът от наследство не бил дарение, още по-малко бил такъв в полза само на един от наследниците. Придобила апартамент № 24 без да има дарение или завет за него. Съсобствениците на отчуждения имот сами определили начин на обезщетение и тя избрала да е с имот – ап. № 24, който в последствие дарила на сина си. В отчуждителното производство тя участвала преди да се разведе и затова фамилното й име било посочено като Б.. В това отчуждително производство З. Н. получила ап. № 40. Поискала е размер на иск да се счита че е 56800лв. с молба от 14.04.2022г., сочейки че това е 1/3 от пазарната стойност на имотите. Претендирала е разноски.

Ответникът С. М. Н., ЕГН •••••••••• е оспорил иска. Навел е твърдения, че ищцата в резултат на дарение от З. Ц. Н. придобила апартамент № 24, бл. 70А, вх. Б, ет. 4 в гр. София и стойността на същото дарение следвало да бъде прихванато при допълването на запазената й част. Апартамент № 24 и апартамент № 40били получени като обезщетение за отчуждения имот, който бил собствен на З. Н. и двете й деца при квоти от ½ за З. Н. и по ¼ за всяко от децата. Ищцата придобила безвъзмездно следващото се на З. Н. обезщетение и това, което се следвало на С. Н., който се бил отказал от наследството на бащата на страните М. Н.. Ищцата ползвала ¾ от обезщетението за придобиването на апартамент № 24, а за ¼ от обезщетението за майката З. Н. бил придобит апартамент № 40. По същият начин поради отказа от наследство направен от С. Н. ищцата придобила и ¼ ид.ч. от дворното място в с. Крушовица и построената в него сграда за сезонно ползване. При съобразяване на така направените дарения, то следвал извод, че нямало накърняване на запазената част на ищеца от наследството на майка й. Причината за завещанието и дарението били желанието на З. Н. двете й деца да получат равностойни части от имуществото на родителите си. Ищцата получила практически безвъзмездно имот в Банишора с площ от 90 кв.м., ответникът не получил нищо от наследството на баща си, това мотивирало майка му да състави завещанието, да направи и дарението, за да може децата й да получат съпоставими части от имуществото на родителите си и материална подкрепа от тях. Отказът от дарение бил фактическо дарение в полза на ищеца. Претендирал е разноски.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № 2281/27.07.2020г., издадено от СО, район Сердика, съгласно което З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• е починала на 07.07.2020г., като е оставила наследници по закон децата си Г. М. Н., ЕГН •••••••••• и С. М. Н., ЕГН ••••••••••.

Приети са саморъчно завещание, протокол от 26.10.2020г. съставен от нотариус В.Г., рег. № 340 на Нот.К., съгласно които на 26.10.2020г. по молба на С. Н. е обявено саморъчно завещание на З.Ц. Н., датирано в края с дата 26.02.2017г. и подписано с три имена и параф, в текста на което няма зачерквания, но има поправки на първа страница на думата „изплатихме” и на втора страница на думата „неправда”, изписано ръкописно със заглавие „саморъчно завещание”, с което З.Ц. Н., ЕГН •••••••••• е завещала на сина си С. М. Н. притежаваните от нея 39, 497 дка в землище на с. Гложене, община Козлодуй, като е посочила, че мотивите за същото са следните: „….през 50те години на миналия век тя и М. Г. Н. закупили общинско жилище на изплащане за 20 години, което изплатили, живели в него 37 години, общината през 80-те години решила да събори къщата, жилището било оценено за 16000лв, с която сума трябвало да се включат в двата блока, които щели да се построят близо до къщата. По предложение на свекъра на дъщеря й – адв. Д.Б., синът й С. Н. направил отказ от наследството на баща си, защото живеел в държавно жилище под наем и нямал право се включи в новите блокове. Така оценката от 16000лв. останала за З. Н. и за дъщеря й Г. Н., от която З. трябвало да получи 8000лв., а останалите 8 000лв. трябвало да поделят по равно тя и Г. – по 4000лв. всяка, но в крайна сметка и частта на З. от 4000лв. отишла при Г., за да може тя да има по-добър избор за жилище – тези, които имали по-големи суми първи избирали етажи, разположение и други предимства.

В края на краищата Г. получила всичко от наследството на М. Н., а майка й и брат й не получили нищо, това било неприятно на З. Н. и затова тя оставяла притежаваната от нея земя на С. Н., за да компенсира донякъде тази неправда….“.

Приет е нотариален акт № 90, том 1, рег. № 2512, дело № 74/2004г. съставен от нотариус П.П., рег. № 157 на Нот.К., съгласно който на 24.08.2004г. З.Ц. Н. е дарила на сина си С. М. Н. недвижим имот, изграден на груб строеж, представляващ апартамент № 40 в гр. София, ж.к. •••• със застроена площ от 44, 39 кв.м. състоящ се от стая и кухня, заедно с мазе № 17 к площ от 3, 46кв.м. и таван № 17 с площ от 7, 93кв.м., заедно с 0, 984% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено.

Приет е нотариален акт № 60, том 4, дело № 742/1999г., съставен от нотариус Д. Г. на 27.04.1999г., Решение № 1/01.11.2000г. на ПК-Община Козлодуй, скици, издадени на 10.11.2020г. от АГКК, съгласно които на З.Ц. Н. по ЗСПЗЗ е предоставено като обезщетение със земя по влезлия в сила план за земеразделяне нива от 1, 972 дка, 4-та категория, местност Турски дол, имот 136098, за което била издадена и скица за който имот по ККР идентификатор е 18505.136.98, а на 27.04.1999г. тя е призната за собственик на нива с площ от 37, 525 дка в м. Старото пасище”, с. Гложене, собствеността върху която й е възстановена по ЗСПЗЗ с Решение № 1/01.10.1998г. на ПК-Община Козлодуй, за който била издадена и скица, за който имот по ККР идентификатор е 18505.391.8.

Приет е нотариален акт № 55, том 4, дело № 1219/1994г., съставен от нотариус А., при елински РС, с който наследниците на М. Г. Н. – З.Ц. Н., Г. М. Б. са признати за собственици на основание на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя-дворно място от 600кв.м., реална част от парцел 7, целият с площ от 1000 кв.м., кв.12 по парцеларния план на м. „Гладно поле” в землището на с. Крушовица, община Елин Пелин заедно с построената в него сграда за сезонно ползване с РЗП от 22 кв.м. Приет е нотариален акт № 116, том 1, рег. № 4508, дело № 106/02.04.2019г. съставен от помощник нотариус С. по заместване при нотариус М.Ш., рег. № 042 на Нот.К., съгласно който на 02.04.2019г. Г. М. Н. е дарила на синовете си Л.Л.Б. и Ф.Л.Б. апартамент № 24, ет. •••• в ж.к. Банишора”, гр. София с площ от 94, 83 кв.м., заедно с прилежащите му мазе № 12 с площ от 14, 20кв.м. и таван № 12 с площ от 18, 30 кв.м., 4, 693% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена, като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота пожизнено. Като документи, удостоверяващи правото на собственост са описани заповед от 23.10.1986г. вр. със заповед от 25.09.1985г. по чл. 100 от ЗТСУ, заповед от 23.06.2005г. за изменението й, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 22.05.2008г.

Прието е неоспорено от страните удостоверение от 1984г., издадено от Софийски районен съд, съгласно което С. М. Н. е подал молба вх. № 7544/08.11.1984г., с която е заявил, че се отказва от наследството, останало от покойния му наследодател М. Г. Н., починал на 14.06.1982г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 874/1984г.

Приети за Заповед № РД-40-1075/25.09.1985г., Заповед № РД-41- 2211/23.10.1986г., Заповед № РД-41-72/23.06.2005г., Заповед 0 РД-41- 2205/23.10.1986г., допълнителна заповед № РД-41-39/10.03.2003г., , молба от 12.11.1984г., декларация от 08.11.1984г, оценка, удостоверение № 878/18.07.1986г., съгласно които на 25.09.1985г. е издадена заповед на основание на чл. 98 от ЗТСУ за отчуждаване на имот, представляващ част от имот пл. № 9, кв. 20 – стар 85, местност Банишора, ул. ••••” № ••-.ялото дворно място, ет.2, 3 и тавански етаж от сградата, за бл. 70 и бл. 70а – държавно жилищно строителство и улица, собственост на Г. М. Б., З.Ц. Н., С.Н.М., С.П.К. и държавата, имот е оценен на 44044, 76лв., като за обезщетение на собствениците са определени имоти, за Г. Б. е определено тристайно жилище в бл. •••• за З. Н. – едностайно жилище в бл. 70, апартамент № 40 вх.Б, посочено е че от Г. М. се отчуждава ½ от етаж 2, от З.Ц. – ½ от етаж 2.

С приети по делото заключения по съдебно-техническата експертиза, неоспорени от страните, вещото лице след запознаване с документи по делото, оглед на имотите в гр. София е посочила, че към юли 2020г. пазарната стойност на имотите е както следва: ½ ид.ч. от имота в с.Крушовица – 6170лв; нивата в с.Гложене с площ от 37531 кв.м. – 65679лв; нивата в с.Гложене с площ от 1973 кв.м. – 3453лв; апартамент № 40 в бл. 70 ж.к. Банишора, гр. София - 101 330лв; апартамент № 24 в бл. 70а в ж.к. Банишора, гр. София – 192650лв. Земите в с. Гложене били в една от най-плодородните в България, т.нар. „Златията”, при проучване в интернет установило, че процесните ниви в тази област са обработваеми, по данни на ответника получавал рента за тях. Посочило е, че двете страни му казали, че мястото в с.Крушовица не се поддържа, изоставено е и е разграбено, няма захранване с ток и вода, непосредствена близост била магистрала Тракия на около 35 км., достъп бил откъм гр. Елин Пелин. Към момента стойността им била по-висока съответно: 11820лв; 93827, 50лв; 4932, 50лв; 155170лв; 305290лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата част, след като се прихванат направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане/дарение е имуществено право и то може да се упражни и от наследници на лице с накърнена запазена част, но не може да се упражни от други приобретатели на наследствени права, освен ако то не им е прехвърлено изрично (ППВС №7/73). Намалението се извършва в размер, необходим за допълване на запазената част на наследника, който го е поискал – то не ползва другите наследници, които не са направили такова искане. При възстановяване на запазена част се прихваща завещаното/дареното в полза на наследника с право на запазена част.

Искането за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно право, което се реализира чрез конститутивния иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. Правото да се иска намаляване на завещание или дарение има имуществен характер и е ограничено със срок – общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като за дарения началото на давностния срок е моментът на откриване на наследството. Това е така, защото за разлика от завета, при дарението надареният упражнява правата си по договора от момента на приемане на дарението, тоест от сключване на договора за дарение, но накърняването на запазената част се определя към момента на откриване на наследството и едва тогава за наследниците със запазена част възниква правото по чл. 30, ал.1 от ЗН и от този момент започва да тече 5 – годишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

Когато наследникът упражнява правото си по чл. 30 от ЗН спрямо лица, които са наследници по закон, не е необходимо той да е приел наследството по опис.

При направено искане по чл. 30 от ЗН следва да се направи наследствена маса, в която да се включи цялото наследство, което е принадлежало на наследодателя към неговата смърт- имущества, права и задължения. Ако по делото не е установено наследодателят да е притежавал други имоти към момента на смъртта си, освен завещаните/дарените, масата се формира само от завещаните/дарените имоти.

Разполагаемата част и размерът на запазената част се извършва съобразно чл. 31 от ЗН, като разполагаемата част се изчислява върху чистия актив – само от него могат да се правят облагодетелствания. Към тази маса се прибавят даренията, като тяхната стойност се определя към момента на подаряването ако са движими вещи, а на другите имоти- към откриване на наследството. При така определената наследствена маса се определя разполагаемата и запазената част като цифров израз и ако се установи, че наследодателят е излязъл от рамките на разполагаемата част, то съдът постановява намаляване на завещанието/дарението по реда на чл. 32-37 от ЗН. Ако имуществото с което е надхвърлена разполагаемата част не може да се върне в натура по правилата на чл. 36 от ЗН, то намалението се извършва чрез заплащане на съответната сума на наследници със запазена част. Ако стойността на имота надвишава разполагаемата част с повече от ¼, то тогава целият имот остава в наследствената маса, а на лицето в чиято полза е направено дарението се присъжда за уравнение стойността на разполагаемата част. Ако имотът не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част, то тогава лицето, в чиято полза е направено дарение/завещание може да задържи имота, като заплати на наследника стойността на запазената част към момента на намаляването. Ако лицето в чиято полза е дарение/завещание е наследник със запазена част, то той може да задържи имота и да плати съответни уравнения, ако стойността на имота не надхвърля разполагаемата част и запазената част на този наследник.

Действията по формиране на масата по чл. 31 от ЗН са действия на съда.

При формиране на масата съдът следва да вземе предвид всички имущества, права и задължения на наследодателя към момента на неговата смърт, които са установени от събраните по делото доказателства. Масата се формира само от онези имущества, които са установени от събраните по делото доказателства. Ако липсват доказателства за някои имущества, за които са наведени твърдения, то масата по чл. 31 от ЗН се формира без тях.

Заветникът/надарения имат интерес да установят по-голям обем на масата по чл. 31 от ЗН, а наследникът предявил иска за възстановяване на запазена част няма такъв интерес. Имуществото, включено в състава на наследството се оценява съобразно стойността, която е имало към момента на откриване на наследството, но даренията съобразно чл. 31 от ЗН се оценяват съобразно момента на подаряването за движимите вещи.

По делото се установи от приетото удостоверение за наследници, че З.Ц. Н. е починала на 07.07.2020г., оставила е за наследници по закон двете си деца – страните по делото, като към момента на откриване на наследството тя е притежавала: ½ ид.ч. от имот в с.Крушовица -дворно място с площ от 600кв.м., част от парцел 7, заедно с построената в него сграда за сезонно ползван; нива в с.Гложене с площ от 37531 кв.м. с идентификатор 18505.391.8; ; нива в с.Гложене с площ от 1973 кв.м. с идентификатор 18505.136.98.

Установи се от приетия по делото нотариален акт № 90/24.08.2004г., както и от приетото по делото саморъчно завещание, протокол за обявяването му, че приживе, на 24.08.2004г. З. Н. е дарила на сина си и ответник по делото – С. Н. собствения и апартамент № 40 в бл. 70, вх. Б, ж.к Банишора, гр. София, а със саморъчно завещание му е завещала земите си в с Гложене с обща площ от 39, 497 дка. Страните не спорят, че завещанието е валидно и че с него са завещани на ответника имотите с идентификатор 18505.391.8 и с идентификатор 18505.136.98, от съдържанието на същото не се установява пороци, които да доведат до извод за нищожността му.

По делото не се твърди и не се установява към момента на откриване на наследството З. Н. да е имала задължения, не се установява да е притежавала други имущества, нито да е извършила други дарения приживе или завещателни разпореждания. При така установеното съдът приема, че при формиране на наследствената маса следва да се включат нивите в с. Гложене, ½ ид.ч. от имота в с.Крушовица, апартамент № 24 в ж.к. Банишора.

Съдът приема за установено по делото от приетото заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, че стойността на наследствената маса е била в размер на 176 632лв. При съобразяване на разпоредбата на чл. 29 от ЗН, и на установеното по делото, че след смъртта си З. Н. е оставила за наследници по закон двете си деца, то съдът приема за установено, че всяко от тях е имало запазена част от наследството й от 1/3, като стойността на същата е 58877, 33лв.

Неоснователни са доводите на въззивника, че от тази запазена част следва да се приспадне стойността на наследствения му дял от наследството на бащата на страните-М. Г. Н. от апартамент № 24 в ж.к. Банишора, бл. 70а, вх. Б. По делото е установено, че ответникът С. Н. се е отказал от наследството на баща си М. Н.. Този отказ от наследство обаче съдът приема, че не представлява дарение по смисъла на чл.30, ал.1 пр. последно от ЗН. Дарението е договор, с който дарителят се разпорежда със свое имуществено право върху конкретна вещ в полза на надарения безвъзмездно. Отказът от наследство представлява едностранен акт на разпореждане, предмет на същия не е имуществено право върху конкретна вещ. Предмет на отказа от наследство е субективното право на наследяване, което отказът от наследство погасява. С упражняване на отказа от наследство, наследникът губи всички възможни облаги, но се освобождава и от всички тежести, с които е било обременено наследството. Частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници /чл. 53 ЗН/. В случая не е установено отказът от наследство да е недействителен, нито волята при извършването му да е опорочена или симулативна. Твърденията на въззивника, че с този отказ целял да надари сестра си не са установени по делото. Приемането от Г. Н. на наследството от баща й М. Н. не може да се цени като съглашение за сключване на договор за дарение с брат й и то за конкретно имуществено право. Договорът за дарение е формален, каузален, двустранна сделка, изисквания за сключване на който в случая не е установено да са осъществени. Следва да се посочи, че по делото не е установено за отчуждения през 1986г. имот З. Н. и Г. Н. да са получили суми като доплащане на стойността на отчужденото или те да са извършвали доплащане на суми за уравнение на предоставените им в обезщетение имоти, независимо че въззивният съд е издал на въззивника исканото от него съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства за тези факти. Така съдът приема, че доводите на въззивника основани на такива плащания са неоснователни. При така възприето без значение остават по делото доводите на въззивника, основани на приложението на чл. 14, ал. 7 от СК /отм/ и дали с отказа си от наследството на М. Н. е увеличил дела само на дъщеря му Г. Н. или и дела на съпругата му З. Н.. За пълнота на изложението следва да се добави следното: По делото не се спори, че отчужденият имот е бил съпружеска имуществена общност на З. и М. Н.и, че той е починал през 1982г., когато е действала разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК /отм/. Така съдът приема, че действително с отказа от наследство от баща си М. Н. ответникът С. Н. е увеличил дела на сестра си Г. Н.. Това е така, защото при тази хипотеза съпругата З. Н. не наследява каквато и да е част от наследството на М. Н. от този имот, който те двамата са придобили при условията на съпружеска имуществена общност. Това обаче, няма значение по делото защото не е установено да има изобщо дарение в полза на ищеца, а още по-малко такова, което е извършено от З. Н.. Дарение, което е извършено в полза на Г. Н., но което не е извършено от наследодателя З. Н., е без значение за иск по чл. 30, ал.1 от ЗН предявен по отношение на наследството от З. Н.. За пълнота на изложението и във връзка с оплакванията по въззивната жалба следва да се посочи, че в отчуждителната преписка ясно е посочено, че ет.2 се отчуждава от Г. Н. и от З. Н. при равни квоти, като всяка от тях е получила като обезщетение отделен и конкретен имот, съответно ап. 24 в бл. 70а и ап. 40 в бл. 70, . Така посочените квоти х.при отчуждаването на имота съответстват на правилното приложение на чл. 14, ал. 7 от СК /отм/ при съобразяване на отказа от наследството на М. Н., направен от ответника. При придобито от З. Н. и от Г. Н. в индивидуална собственост конкретно имущество за обезщетение на отчуждение от тях имот, при липса на доказателства за доплащане от/изплатени на Г. Н. на суми, предоставени по дарение от З. Н., при съобразяване на извода на съда че отказа от наследство извършен от ответника не представлява дарение по смисъла на чл. 30, ал.1 от ЗН, то съдът приема за правилен крайния извод на районния съд, че в случая в полза на Г. Н. не са извършени дарения, които следва да се приспаднат от запазената й част от наследството й от З. Н.. По делото не е установено, отделянето на част от имотите по саморъчното завещание да може да се направи удобно, същевременно стойността на имотите в с.Гложене не надвишава с повече от ¼ разполагаемата част от наследството на З. Н.. При така установеното съдът приема, че съобразно правилата на приложимата в случая чл. 36, ал.2 от ЗН ответникът може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената им при намалението. Това е така, защото стойността на разполагаемата част и на запазената част на ответника надвишават стойността на имотите по завещанието. Ответникът не е направил избор по чл. 34 от ЗН, поради което съдът приема, че намаляването на завещанието следва да се извърши по правилата на чл. 32 от ЗН и намалението следва да е и от двата имота съразмерно. Стойността на двата завещани имота надхвърля запазената част на ищеца от наследството на майка й, тоест тези имоти са достатъчни, за да се възстанови запазената й част, поради което и съобразно чл. 33 от ЗН няма основание да се намалява дарението. При така възприето съдът приема, че възстановяването на запазената част на ищеца от наследството от майка й и намаляването на завещанието следва да се извърши като ответникът бъде осъден да възмезди ищеца със стойността на превишението.

В случая въззивната жалба е подадена от ответника по исковете, поради което и съдът не разполага с право да влошава положението му и да определи по-голям размер на сумите, с които той следва да възмезди ищеца. Следва да се посочи, че във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за стойността, от която следва да се извърши намалението. Правилно е прието от районния съд че следва да се съобрази че частта от имота в с.Крушовица не е предмет на завещанието, нито на разпоредителни сделки от наследодателя на страните приживе, че половината от частта от този имот е преминал по реда на наследяването по закон за всяка от страните по делото, поради което и сумата от 3085лв следва да се приспадне от запазената част на ищеца от наследството на З. Н.. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, основани на постановяване на решението от СРС преди да се изчака изхода на делото по депозираната частна жалба срещу определението на районния съд по чл. 214 от ГПК. Тази частна жалба не се отразява на допустимостта и правилността на извършените от районния съд процесуални действия, нито на правилността на постановеното по делото решение. При хипотезата, при която съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 36, ал. 1 или, ал. 2 ЗН и заветникът, респ. надареният има правото да задържи имота, със съдебното решение се определя сумата, която следва да бъде заплатена на наследника с право на запазена част от наследството. В тази част съдебното решение по правната си природа е осъдително. Самото съдебно решение представлява правното основание, по силата на което се дължи плащането на тази сума. Именно то има изпълнителна сила, която възниква по правило от деня на влизане на решението в сила. За да бъдат присъдени горепосочените суми, не е нужно страните да са направили искане за присъждане на сумите, защото присъждането им е част от предвидения в Закона за наследството начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазената част от наследството, с което искане съдът вече е сезиран.

При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за производство пред СГС в размер на 1200лв. с включен ДДС представляващи заплатен адвокатски хонорар, както и сумата от 350лв. разноски за вещо лице.

Така мотивиран, Софийски градски съд