Решение № 41 от 18.4.2024 г. на Районен съд - Дулово по дело № 175/2022 г.

Производството е по реда на чл.92 ЗЗД, вр. чл.234 от КТ. Образувано е по искова молба, подадена от ••••, представлявано от изпълнителния директор •••• против ••••., с ЕГН ••••••••••, •••• Ищецът твърди, че страните сключили договор за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазване, на осн. чл.118, ал.3, вр. чл. 68, ал.1, т.2 КТ, вр. чл. 11, ал.1 от Наредба № 1/2015 г. По силата на сключено между страните на •••• допълнително споразумение № •••• към трудов договор, ответникът приел да изпълнява в •••• длъжността „лекар –специализант по специалност „Гастроентерология“, а ищецът се задължил да осигури на специализанта-ответник условия за практическо обучение за придобиване на квалификация по професията-лекар по специалността „Гастроентерология“ и да заплати разходите за обучение срещу поето от ответника задължение след получаване на специализацията да работи пет години в лечебното заведение. Срокът на обучение, считано от датата на постъпване на специализанта на работа, бил до изпълнение на учебната програма, установено при допускане на специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагане на държавен изпит за специалност в срок до 5 години след изтичане на срока на обучение по специалността „Гастроентерология“ /чл.8.3 от договора/. Със Заповед № •••• трудовите правоотношения на ответника с ищеца били прекратени, на осн. чл.326, ал.1, т.1 КТ, поради отправено писмено предизвестие от служителя, като в заповедта било вписано задължение на ответника да заплати неустойка за неизпълнен договор /чл.8.15 и чл.8.16 от същия/ в размер на 8 000 лв. С покана, получена от ответника на •••• г. /изпратена с обратна разписка/, същият бил поканен да заплати неустойката от 8 000 лв. и му била дадена възможност да бъде назначен на работа в III-то вътрешно отделение на ••••, където да му бъдат осигурени материални и организационни условия за работа и специализация, или да изпълни паричното си задължение. Със заявление вх. № •••• г. ответникът поставил въпроси, свързани с продължаване на специализацията и с наведени твърдения за виновно поведение на ищеца, свързани с вменени задължения да поема дежурства в Спешно отделение и в III-то вътрешно отделение с болни, включително и такива които са диагностицирани с „COVID-19“. С оглед обстоятелството, че ответникът не завършил успешно специализацията си, не е придобил специалност „Гастроентерология“, по която е обучаван по индивидуален план и са му предоставени условия за практически занимания, той следвало да заплати уговорената неустойка в размер на 8 000 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 8 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнен договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор с който оспорва предявения иск като неоснователен. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойката. Моли да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка, поради противоречие със закона. Според него неоснователността на главния иск за неустойка, прави и акцесорния иск за законна лихва неоснователен. Не оспорва твърдението на ищеца, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение по срочен трудов договор. Оспорва между страните да е сключен договор за повишаване на квалификация на специалист в системата на здравеопазването, както било отразено в исковата молба. Твърди, че не се касае за такъв договор по чл.234 от КТ, тъй като такъв е можел да съществува само акцесорно на вече съществуващ трудов договор. Оспорва останалите твърдения изложени в исковата молба. Заявява, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а ищецът не е успявала да обезпечи с кадри своя работен и обучителен процес. Посочва факти в тази насока. Счита, че за да бъде присъдена в полза на ищеца претендираната неустойка, следвало тя да бъде уговорена между страните, ищецът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, а ответникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо или със забава. Прави възражение за недействителност на клаузата в договора – чл.10.10, вр. с чл.10.9 и с чл.10.3, задължаваща ответника да придобие специалност „Гастроентерология“ в срок. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и да се прогласи клаузата за неустойка за нищожна. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Моли за осъждане на ответника да заплати исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира и сторените разноски като представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Депозира по делото писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска, като счита претенцията за неоснователна и излага подробни съображения за неизправност на ищеца като страна по сключения между страните договор по чл.234 от КТ. Претендира разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК От събраните по делото доказателства, предвид и становищата на страните се установява от фактическа страна следното:

Страните били обвързани от трудово правоотношение, като ответникът работил при ищеца, •••• по силата на трудов договор № •••• г. на длъжността „лекар в спешно отделение".

На •••• страните сключили допълнително споразумение, на осн. чл.234 КТ, за повишаване на квалификацията. Ответникът приел да изпълнява длъжността лекар специализант по „Гастроентерология“ срещу задължението да работи при ищеца за срок до изпълнение на учебната програма, установено при допускане на специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагането на държавен изпит за специалност в срок до пет години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност. В чл.8.15 е уговорена и отговорността му при неизпълнение на поетото задължение по чл.8.10 и при прекратяване на договора по инициатива или по вина на ответника преди изтичане на срока посочен в чл.8.3 - неустойка в размер на 8 000 лева или стойността на направените до момента разходи за обучение, ако те не надвишават размера на неустойката.

Въз основа на подадено от ответника писмено предизвестие от •••• г. до Изпълнителния директор на ищцовото дружество, със Заповед № •••• трудовото правоотношение между страните е прекратено, на осн. чл.326, ал.1 КТ - поради отправено писмено предизвестие от служителя. В заповедта изрично е вписано, че служителят- ответник дължи на работодателя-ищец, съгласно чл.8.15 и чл.8.16 от допълнително споразумение № ••••/••••, сумата от 8 000 лева ведно със законната лихва.

Заповедта е връчена на ответника срещу подпис на •••• г. На •••• г. ответникът чрез неговия баща е получил покана за доброволно изпълнение на задължението по чл. 8.15 от допълнителното споразумение по прекратеното вече трудово правоотношение за заплащане сумата от 8 000 лева или да бъде назначен на работа в III-то вътрешно отделение на ••••, където да му бъдат осигурени материални и организационни условия за работа и специализация.

Ответникът нито заплатил доброволно дължимата неустойка, нито приел предложението на ищеца да бъде назначен на работа в III-то вътрешно отделение на ••••, където да му бъдат осигурени материални и организационни условия за работа и специализация.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установят следните предпоставки: наличие на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ действителна уговорка за неустойка); неизпълнение от страна на ответника; размера на обезщетението, забава на ответника и размера на обезщетение за неизпълнение на паричното задължение.

В настоящия случай горните предпоставки са налице и предявеният иск за неустойка следва да се уважи в пълен размер от 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Размерът на уважената част по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е съответен на дължимата неустойка за неизпълнение на задължение за работа при ищеца от пет години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност.

Направените от ответника възражения съдът намира за неоснователни. Договор за повишаване на квалификация от •••• не е нищожен поради противоречие на закона. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, от Наредба №1/2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването регламентират три основания за осъществяване на обучение по клинична специалност:

• срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ /на което се е осъществявало обучението на ответника при ищцовото лечебно заведение/, - договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 КТ и - заповед на министъра на здравеопазването.

Това, че ответникът има сключен договор по чл. 234 от КТ, без да има придобита друга специалност в системата на здравеопазване, не противоречи на наредбата и е в съответствие с разпоредбите на КТ. Само когато обучението му се извършва в лечебно заведение на основание такъв вид договор, специализантът следва да има друга специалност. Договорът за повишаване на квалификацията или за преквалификация, макар и регламентиран в КТ, не е трудов договор, което произтича и от самата норма на чл. 234 КТ /Решение № 227 от 19.04.2011 г. на ВКС по ГД № 1861/2010 г., IV г. о., ГК/. Ответникът, който се е намирал в трудово правоотношение с ищеца, възникнало от срочен трудов договор, които е и основанието за обучение по реда регламентиран в Наредба №1/2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, е сключил договор за повишаване на квалификацията, в който са уговорени условията на обучението и възможностите по чл. 234, ал. 3 от КТ, което не противоречи нито на посочените от ответника разпоредби на Наредба № 1/2015г. нито на други от обективното право.

Сумата от 8 000 лева, уговорена в чл. 8.15, във вр. с чл. 8.10 от договор от •••• между страните, представлява неустойка, която се дължи от специализанта, в случай че трудовото правоотношение бъде прекратено по негова инициатива или вина преди изтичане на срока посочен в т.8.3.

Неоснователното е твърдението на ответника, че не дължи неустойка на ищеца, тъй като такава не била уговорена между страните. Такава има уговорена в чл. 8.15 от договора /допълнителното споразумение/.

Неоснователно е твърдението на ответника, че същият бил заставян да работи в „Спешно отделение“. Видно от представения с исковата молба Трудов договор № •••• г. ответникът е назначен, на осн. чл.110 от КТ, на длъжност „лекар“, с място на работа – „Спешно отделение“.

Видно от представените по делото и приети като доказателства работни графици /том 2 от делото/, ответникът е работил в „спешно отделение“ при ищеца от месец юни 2018 г. до месец май 2019 г. вкл., средно 36 часа на месец. В това отделение наред с ответника са работили и лекари от други отделения.

Същевременно от същите графици става ясно, че основното работно място на ответника от месец януари 2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 25.05.2021 г., е III-то ОВБ, гастроентерология и кл. хематология.

Отделно от това, в щатните разписания за периода от месец май 2018 г. до месец май 2021 г. ответникът се е водил в III-то ОВБ, гастроентерология и кл. хематология на длъжност „лекар, специализант по специалност „гастроентерология“.

Неоснователно е твърдението на ответника, че не му е разрешаван отпуск за провеждане на теоретична подготовка, съгласно учебния му плат в медицински университет. Видно от представените и приети като писмени доказателства заповеди ••••••••••••• на ответника е разрешено ползване на служебен платен отпуск по чл.161, ал.1 КТ в общ размер от 119 дни.

Със Заповеди •••••••••••••/, е наредено на ответника провеждане на практически стаж по различни модули в определените бази – лечебни заведения - във връзка с програмата за придобиване на специалност „Гастроентерология“. Всички заповеди са издадени след подадени молби от страна на ответника до изпълнителния директор на лечебното заведение-ищец във връзка с неговата специализация.

Не са налице доказателства за твърдяното от ответника ищцово неизпълнение по договора. Последният съдържа задължение на работодателя да предложи работа на ответника по специалността „Гастроентерология“, считано от датата на придобиване на правата на специалист по тази специалност /чл.8.11 от договора/ допълнителното споразумение/, т. е. след като той завърши специализацията си и придобие свидетелство за призната специалност.

Доказателства, че ответникът е завършил успешно специализация и ищецът въпреки това не му е предложил работа по специалността „гастроентерология“ не бяха събрани по делото, поради което не е налице обстоятелство, за което кредиторът е отговорен по смисъла на чл. 83 от ЗЗД, на което се дължи ответното неизпълнение.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено по искане на ответника след отправено преди това до ищеца писмено предизвестие и преди изтичане срока на договора.

Съдът намира, че ответникът виновно не е изпълнил задължението си по договора, а именно - да работи при ищеца за срок до изпълнение на учебната програма, установено при допускане на специализанта до държавен изпит, но не по-късно от полагане на държавен изпит за специалност в срок до пет години след изтичане на срока за обучение по съответната специалност, поради което и дължи претендираната неустойка в размер на 8 000 лв.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските: Такива се претендират и от двете страни. Представени са списъци на разноските. При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 820.00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът