Решение № 604 от 28.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 227/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от Национална агенция за приходите, срещу решение № 34/18.11.2024 г. по т.д. № 10/2024 г. по описана Окръжен съд – Кюстендил, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от въззивника против ЕТ „З. В. – З. /н./, ЕИК 19020820 искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за признаване за установено съществуването на неприети в производство по несъстоятелност на ЕТ „З. В. – З. /н./, публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ размер на 355, 14 лв., от които главници - 290, 23 лв. и лихви - 64, 91 лв., начислени върху главниците до 18.04.2022 г., с основания за възникването им, както следва: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 1928/07.05.1998 г., Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 6003002719/07.11.2018 г. и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0848001230/28.09.2009 г. и с искане за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ по отношение на главниците. Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено. Оспорва изложените от съда мотиви, че за да бъдат изискуеми процесните данъчни задължения, те трябва да бъдат установени с издадени от НАП актове по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Ответниците по жалбата ЕТ „З. В. – З.“ и синдикът Ц. В. М. не изразяват становище. Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в установения от закона срок и от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът като прецени доводите на страните и при съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Производството по несъстоятелност срещу ЕТ „З. В. – З.“ е открито с решение от 06.06.2011 г. по т. д. № 32/ 20111 г. на ОС – Кюстендил. Ищецът поддържа легитимацията си на кредитор с доводите, че има публични вземания към ЕТ „З. В. – З.“ за местни данъци и такси битови отпадъци за имоти по подадени от търговеца декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.2018 г. за главница от 148, 88 лв. и лихва от 36, 61 лв. начислени за периода от 2017 г. до 2021 г., с вх. № 6003002719/07.11.2018 г. за главница от 70. 97 лв. и лихва от 10, 93 лв. за периода от 2019 г. до 2021 г. и с вх. № 0848001230/28.09.2009 г. за главница от 70, 38 лв. и лихва от 17, 37 лв. за периода то 2017 г. до 2021 г., като всички лихви върху просрочените главници са начислени до 18.04.2022 г. Процесните вземания в общ размер на 355, 14 лв., от които главници 290, 23 лв. и лихви 64, 91 лв., ведно с приложени доказателства за възникване на вземанията, а именно, копия на данъчните декларации, писмо от Община Дупница с изх. № 42-01-99/26.04.2022 г. и 6 бр. справки за вземанията по отделните декларации и вид на вземанията са предявени от НАП на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ с молба от 13.05.2022 г. пред съда по несъстоятелността. Тези вземания обаче, са включени от синдика в обявения под № 20220610083032 в ТР списък на неприетите вземания. На 17.06.2022 г. НАП е подала възражение пред съда по несъстоятелността срещу включването на вземанията в списъка на неприетите вземания. С определение № 260024/07.02.2024 г по т. д. № 32/2011 г. на ОС - Кюстендил, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от НАП възражение, с мотивите, че публичните вземания са недоказани, неразграничени по основание и размери, включително и по отношение на акцесорното вземане за лихви. Според приетата по делото ССЕ, за недвижимия имот по декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1928/07.05.2018 г., за периода 2017 г. – 2021 г. неплатените задължения за такса битови отпадъци са в размер на 100, 54 лв. и лихвата за забава върху главниците е в размер на 25, 31 лв. За данък недвижими имоти, за същия период общия размер на задълженията е 48, 34 лв. и на лихвата за забава върху главниците е 11, 30 лв. За недвижимия имот по декларацията с вх. № 6003002719/07.11.2018 г. за периода 2017 г. – 2021 г. неплатените задължения за такса битови отпадъци са в размер на 53, 91 лв. и лихвата за забава върху главниците е в размер на 13, 55 лв. За данък недвижими имоти, за същия период общия размер на задълженията е 16, 47 лв. и на лихвата за забава върху главниците е 3, 82 лв. За недвижимия имот по декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 0848001230/28.09.2009 г. за периода 2019 г. – 2021 г. неплатените задължения за такса битови отпадъци са в размер на 46, 79 лв. и лихвата за забава върху главниците е в размер на 7, 32 лв. За данък недвижими имоти, за същия период общия размер на задълженията е 24, 18 лв. и на лихвата за забава върху главниците е 3, 63 лв. Вещото лице е обобщило, че по трите декларации, дължимите главници за такса битови отпадъци възлизат на 201, 24 лв. и за данък недвижими имоти - 88.99 лв. или общо задълженията са в размер на 290, 23 лв. Размерът на дължимите лихви върху такса битови отпадъци е 46, 29 лв., а върху данък недвижими имоти е 18, 65 лв. или общо задълженията са в размер на 64, 93 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 694 ТЗ кредиторът с неприето вземане има право да предяви иск за установяване съществуването на неприетото вземане, ако е направил възражение по чл. 680, ал. 1 ТЗ, но съдът е оставил възражението му без уважение, каквато е и настоящата хипотеза, поради което и иска е допустим. Не се спори между страните, че В. В. и З. В. са декларирали процесните недвижими имоти, като са подали, в качеството си на съсобственици на една втора идеална част от тях за всеки и съответно на ползватели, представените по делото декларации по чл. 14 ЗМДТ. По делото няма данни, в последствие да са подавани други декларации за същите имоти свързани с промяна на титуляра на правото на собственост, респективно на правото на ползване, нито тези факти се оспорва от ответника. Според нормата на чл. 166 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, компетентен по съответния закон, който в случая е ЗМДТ. В съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП /чл. 4, ал. 5 ЗМДТ/. Способите за установяване на местни данъци и такси са с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Когато установяването на задълженията се осъществява с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, компетентен да го издаде е органът по приходите и съобразно чл. 107, ал. 4 ДОПК този акт подлежи на ожалване в 14 – дневен срок от получаването му пред директора на ТД на НАП. Изрично с измененията на разпоредбата ДВ. бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. е посочено, че освен по молба на заинтересованото лице и служебно, в случаите на констатирани различия в декларираните обстоятелства, такъв акт се издава и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно с последната хипотеза е идентичен правния спор по делото. Не се спори, че процесните задължения не са платени и за тях не е извършвана ревизия. Ето защо, в този случай, закона е императивен, че следва да бъде издаден акт за установяване на задълженията и той да е влязъл в сила след приключване на процедурата по обжалването му, за да бъде прието в производството по несъстоятелност на длъжника, че вземанията на НАП съществуват. По изложените съображения, предявения главен иск от НАП е неоснователен и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Неоснователността на главния иск, обуславя неоснователността и на акцесония за лихва за забава, който също следва да бъде отхвърлен и решението в тази част потвърдено. Водим от горното, Софийски апелативен съд,