Решение № 873 от 14.7.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1026/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на "Трейдфарма" ЕООД, ЕИК 813208525 представлявано от Е.Т.Б. с адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Вилна зона“, ул.“Манол Йорданов“ №16, срещу Наказателно постановление № 03-014000/08.01.2025г., на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева, на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 77 ал.2 от ЗТМТМ. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си да провери обосноваността и законосъобразността на акта, както и да събере допълнителни доказателства за извършването на нарушението; актът е съставен от лице, което не е изяснило в пълнота фактическата обстановка и обстоятелствата, поради което лицето е било на работа; описаното в НП административно нарушение не е извършено. В съдебно заседание въззивното дружество, се представлява от адв. С., АК- Варна, който поддържа жалбата по изложените в нея основания. Моли да бъде отменена административната санкция поради липса на извършено нарушение, твърди, че съгласно представените доказателства в с.з., и към настоящия момент не е безспорно установено, дали ще бъде продължено законното пребиваване на лицето П. в страната, видно от приложеното копие на Решение №13631 на АССГ от 17.04.2025г., с което е отменена Заповед № 5364-8305/20.08.2024г. издадена от зам.директор на на Дирекция „Миграция“ – МВР, с която е прекратено административното производство по Заявление рег.№125560-1087/13.02.2024г. по описа на сектор „Миграция“ при ОД МВР – Варна за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в РБългария, като незаконосъобразна. Твърди, че процесното дружество и работника П. не са били уведомени за прекратяването на производството за издаване на разрешение за продължително пребиваване на територията на РБългария на П. и сключения между страните трудов договор №105 е бил с дата 07.06.2024г., към който момент П. М.Р.С. е пребивавал законно в страната. Към датата на проверката - 18.09.2024г. липсват данни да са били уведомявани работникът или работодателя за това, че пребиваването на П. в страната не е било продължено. Твърди, че на посочената в НП дата на нарушението – 18.09.2024г. такова нарушение не е било извършено Претендира разноски. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, между които и свид. К. В. Д. н а 18.09.2024г. извършили проверка в обект на въззивното дружество за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството. Дружеството стопанисвало търговски обект – хотел "Вемара Бийч", находящ се в К.К. „Златни пясъци“. В хода на проверката било установено, че с трудов договор № 105/07.06.2024г. лицето П. М.Р.С. – гражданин на трета държава – Шри Ланка, бил назначена на длъжност "перач" с място на работа – пералното помещение на хотел „Вемара Бийч“. Трудовият договор бил сключен за срок от 6 месеца с 30 дни изпитателен срок. Работникът попълнил декларация пред контролните органи, като посочил работното си място – пеалното помещение къмхотела, работното си време – описано в трудовия договор, договореното трудово възнаграждение – съответно на описаното в трудовия договор. Въз основа на писмо изпратено от сектор „Миграция“ при ОД МВР Варна ДИТ е приела за установено, че лицето гражданин на Шри Ланка –П. М.Р.С. е имало подадено заявление с рег.№ 125560-1087/13.02.2024г. за получаване на пребиваване на осн.чл.24к/18/ЗЧРБ, но със заповед №3305/26.08.2024г. Дирекция „Миграция“ – София е прекратила административното производство по подаденото заявление и и лицето П. М.Р.С. се явява незаконно пребиваващо на територията на страната. Въз основа на така изложените факти, които не се оспорват от страните по делото, актосъставителя е приел за установено, че на 18.09.2024г. в общ.Варна, К.К.“Златни пясъци“ в хотел „Вемара Бийч“, „Трейдфарма“ ЕООД е наело на работа лицето П. М.Р.С., роден на 22.03.1993г., гражданин на трета държава – Шри Ланка, който е незаконно пребиваващ на територията на РБългария. Нарушението е квалифицирано по чл.13 ал.1 вр. чл.77 ал.2 от ЗТМТМ. Съставен е бил АУАН с №03-014000/21.11.2024г., който е надлежно връчен на упълномощено от въззивното дружество лице, което е отказало да подпише акта. Отказът е надлежно установен с подписа на един свидетел. Възражения не срещу АУАН не са били депозирани. Въз основа на съставения акт на 08.01.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00лева за извършено нарушение на чл. 13 ал.1 вр. с чл.77 ал.2 от ЗТМТМ. По делото е безспорно установено, че на дружеството жалбоподател не е било известно обстоятелството, че наетото от него на работа лице от трета държава, според ОД на МВР Варна е незаконно пребиваващо на територията на страната към момента на извършване на проверката. Нещо по-вече, по делото е установено и че самия работник не е знаел, че според ОД на МВР Варна се счита за незаконно пребиваващ в РБългария. Същия е подал по надлежния ред и в срок заявление за получаване на пребиваване в страната на основание чл.24к от ЗЧРБ с №125560-1087/13.02.2024г. пред съответните миграционни служби и сам се е обадил да провери до къде е придвижена процедурата по заявлението му, когато е установил, че е прекратено производството образувано по подаденото от него заявление. За съдът е ясно, че П. М.Р.С. е обжалвал в срок и по надлежния ред прекратяването на производството по продължаване на пребиваването му в страната и е налице произнасяне от страна на АССГ от17.04.2025г. Съдът не намира за нужно да обсъжда становището на съдията разглеждал производството пред АССГ, но намира, че от факта че е налице произнасяне по жалба на П. М.Р.С. на АССГ с решение от 17.04.2025г.1 което не е окончателно и подлежи на обжалване следва единствения извод, че заповедта издадена от отдел „Миграция“ с която е прекратено производството по продължаване пребиваването на П. М.Р.С. в страната не е окончателна, не е влязла в законна сила и следователно същия не се явява незаконнопребиваващ към момента на извършената проверка 18.09.2024г., която дата предхожда с 8 месеца датата на произнасяне на съдебното решение от АССГ – приложено по делото и не влязло в законна сила. Отделно от изложеното съдът споделя разбирането, че възраженията на процесуалния представител на процесното дружество, че към 18.09.2024г. „Трейдфарма“ ЕООД е сключила трудов договор с П. М.Р.С., лице от трета държава – Шри Ланка не отговаря на действителността. От приложения по делото трудов договор между „Трейдфарма“ ЕООД и П. М.Р.С. се установява, че същия е сключен много по-рано – на 07.06.2024г.Към тази дата липсват твърдения П. М.Р.С. да е пребивавал законно в РБългария. От разпита на свидетеля Д., които съдът намира, че следва да кредитира изцяло като последователни и логични се установява, че тя е приела, че е извършено нарушението описано в АУАН, въз основа единствено и само на писмо от отдел „Миграция“ в ОД МВР Варна, в което се установява, че П. М.Р.С. пребивава незаконно в страната. Свидетелката установява, че не е изследвала въпроса дали информацията от отдел „Миграция“ за П. М.Р.С., която е подадена до ДИТ Варна е била известна на работодателят „Трейдфарма“ ЕООД. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че „Трейдфарма“ ЕООД не е извършило нарушението за което е санкционирано. На първо място невярно се явява твърдението изложено от ДИТ Варна, че на 18.09.2024г. дружеството жалбоподател е сключило трудов договор с лице от трета държава П. М.Р.С., което е пребивавало незаконно на територията на страната. Липсват каквито и да било данни за недобросъвестност от страна на работодателят при сключването на трудовия договор с П. М.Р.С., като са били спазени предвидените за това ред и процедури. Безспорно е доказано и не се спори, че П. М.Р.С. е подал заявление за продължаване на пребиваването си в страната и към момента процедурата по обжалване на зарпореждането за прекратяване на производството по подаденото заявление продължава. Съдът намира, че жалбата срещу НП е подадена от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с установяване на нарушението и действителната фактическа обстановка, което води до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, но изписаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Предвид изложеното съдът приема, че въззивното дружество н е е осъществило състава на вмененото му нарушение, на посочената в НП дата и място. СЪдът намира, че не следва да се поризнася по отношение приложението или не на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изхода на делото и направеното от п роцесуалния представител на въззивника искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът