Решение № 149 от 4.10.2017 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 157/2017 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано по протест от Б. В. – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Кърджали, с който е предложено Административен съд Кърджали, да отмени разпоредбите на чл.1, ал.2, чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Момчилград, приета с Решение №107 от 28.10.2008г. на Общински съвет – Момчилград. В протеста се твърди несъответствие на оспорения текст на чл.1, ал.2 от Наредбата с разпоредбата на чл.1, ал.2 от Закона за пътищата. Сочи се, че в такова несъответствие се намират и разпоредбите на чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредбата, съответно спрямо разпоредбите на чл.52, чл.53, ал.1 и ал.2 и чл.54, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата. По горните съображения се иска отмяната им като незаконосъобразни. Претендира деловодни разноски.

След образуване на настоящото дело в Административен съд Кърджали е постъпила и жалба с вх. № •••/••• от П.Т.З. ••• против разпоредбата на чл.29 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Момчилград. С определение №109/11.09.2017г., постановено по настоящото дело на основание чл.189, ал.2 от АПК, към оспорването досежно разпоредбата на чл.29 от Наредбата е присъединен П.Т.З. •••. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС категория „А“ „Б“ „М“ и управлява автомобили, вкл. и на територията на община Момчилград, поради което счита, че е възможно да извърши някое от деянията описани в оспорената част на наредбата и така да понесе предвидената санкция – глоба, в размер на 50 до 100 лв., и от 100 до 250 лв., за повторно нарушение, които несъответстват на размерите на глобите определени в нормативен акт от по-висока степен, а именно чл.52 от Закона за пътищата. Излага съображение за нищожност на оспорената разпоредба, като издадена извън правомощията на ОбС. Иска отмяна на оспорената разпоредба на общинската наредба и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Момчилград, чрез пълномощника си адв. Х., намира протеста на Окръжна прокуратура Кърджали досежно разпоредбата на чл.1, ал.2 от наредбата за неоснователен. Относно законосъобразността на разпоредбата на чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 от наредбата предоставя на съда. По отношение на жалбата на П.З. сочи, че последният не е установил правен интерес от оспорването и в тази връзка счита същата за недопустима.

Установи се от приложения по делото протокол №14 от проведеното н а 28.10.2008г. заседание на ОбС Момчилград, че приемането на Наредбата е било включено като т.7 в дневния ред на заседанието, въз основа на докладна записка на кмета на общината, съдържащо мотиви. Установи се също, че предложението е било подкрепено от постоянните комисии към общинския съвет.

Оспорени те текст ове на чл.1, ал.2, чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Момчилград, са приети с Решение №107 от Протокол №14 от 28.10.2008г. на ОбС Момчилград, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.23 от Закона за пътищата и чл.37 от Правилника за прилагане на закона за пътищата. Решението е било взето, с необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 26 общински съветника.

Оспорените разпоредби от Наредба за управление на общинските пътища на територията на община Момчилград, имат следното съдържание:

„Чл.1, ал.2 Тази наредба не се прилага за: 1. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделските земи; 2. горските пътища; 3. частните пътища.“ „Чл.29 (1) Наказват се с глоба от 50 до 100 лв. физическите лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя:

1. изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева без разрешение на администрацията, която управлява пътя;

1. паша на добитък и опожаряване на растителността;

1. движение с непочистени от кал машини;

1. превозване на мокри товари, с които се овлажнява платното за движение;

1. превозване на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване;

1. поставяне и складиране на материали, които не са свързани с експлоатацията на пътя;

1. влачене на дървета и други предмети;

1. движение с верижни машини, освен при снегопочистване.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 100 до 250 лв.“ „Чл.30 (1) Наказват се с глоба от 100 до 1000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите за забрана за строителство в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване, както и нормалното функциониране на водоотводните съоръжения или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

1. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

1. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

1. извършване в обхвата на пътя на: а) дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата извън тяхното предназначение; б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

1. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на: а) строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на урбанизираните територии и в населените места без регулационни планове; б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали; в) откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти; г) изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали;

1. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 150 до 1500 лв.“ „Чл. 31 (1) В случаите на нарушения по чл. 29 и 30 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 150 до 1500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 250 до 2500 лв.“ По делото въпреки изричните указания на съда не е приложено извлечение от интернет страницата на община Момчилград, удостоверяващо, че предложението на кмета на община Момчилград, ведно с мотивите към него, както и предложения проект на Наредбата, са публикувани на страницата на Общински съвет за обществено обсъждане.

При тази фактическа обстановка и след проверка на допустимостта на оспорванията, както и на законосъобразността на оспорени те разпоредби, съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

По отношение допустимостта на оспорването на П.Т.З., съдът приема следното:

Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспор ят подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. По силата на горната разпоредба оспорването на подзаконов нормативен акт е допустимо само при наличие на личен и пряк правен интерес, а хипотезата на възможност да бъдат засегнати права или законни интереси е приложима когато възможността за засягане е реална, а не хипотетична. В случая, П.З. обосновава правния си интерес с факта, че е правоспособен водач и управлява автомобили на територията на община Момчилград, както и че е възможно да понесе санкция при извършване на някое от деянията описани в оспорената част от наредбата. Видно от приложените по делото документи – лична карта, СУМПС и СРМПС, З. е правоспособен водач, с постоянен адрес •••, като и личният му лек автомобил също е с регистрация в •••. За да се приеме обаче, че оспорените разпоредби от общинската наредба реално застрашават правата и интересите на оспорващия, е необходимо да е налице трайна връзка между него и територията на община Момчилград, на чиято територия е приложима наредбата. По делото липсват каквито и да било твърдения за някаква трайна връзка на оспорващия с община Момчилград, произтичаща от притежаван от лицето недвижим имот, полагане на труд, осъществяване на търговска дейност, които обстоятелства биха наложили честото или периодично управл ение на автомобил на територията на община Момчилград. Застрашаването на оспорващия от извършване на нарушение и налагане на глоби е толкова вероятно, колкото и за всеки един друг водач на МПС, поради което съдът намира, че неговите права и законни интереси не са засегнати пряко, лично и непосредствено от разпоредб ата на чл.29 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на община Момчилград /в този смисъл Определение № 6730/30.05. 2017 г. по адм.дело № 5863/ 2017 г. по описа на ВАС/. Не се установи уредените в чл.29 от общинската наредба правила да засягат или застрашават пряко и непосредствено правната сфера на оспорващия З. и затова последният няма правен интерес от оспорването им. Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба в т.ч. и срещу подзаконов нормативен акт, съдът намира, че жалбата на З. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено по отношение на оспорващия П.З. При това положение на оспорващия не се дължат претендираните по делото разноски.

Оспорването на ОП Кърджали е допустимо. Протестът е подаден от прокурор, който съгласно чл.186, ал.2 АПК разполага с правомощието да оспори пред настоящия съд процесните текстове на наредбата, като това оспорване, според чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено със срок.

Общинската наредба е приета от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Общинският съвет е орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. С чл.23 от Закона за пътищата правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. Налице е законова делегация на компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗП.

При приемането на наредбата съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила. Ответника по делото не ангажира доказателства установяващи, че проектът на Наредбата, както и предложението на кмета на община Момчилград, ведно с мотивите към него е публикуван на интернет страницата на общината в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗНА.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА /, в относимата редакция на текста, обн. ДВ, бр. 46/2007 г., преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Последното задължение е императивно и има за цел да гарантира принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а неизпълнението му води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща отмяната му в оспорената част.

По отношение на оспорените текстове на чл.1, ал.2, чл.29, чл.30, ал.1 и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 от общинската наредба, освен констатираното съществено нарушение на административно производствените правила, съдът установи и нарушение на материалния закон.

По силата на цитирания по-горе текст на чл.8 от ЗНА, при приемането на наредби, регламентиращи обществени отношения с местно значение, общинските съвети следва на първо място да се съобразяват с нормативните актове от по-висока степен. В този смисъл е и предвиденото в чл.76, ал.3 АПК, уреждащ компетентността на общинските съвети по издаване на нормативни актове.

Оспорения текст на чл.1, ал.2 от Наредбата урежда случаите, в които тя не се прилага: за селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделските земи; горските пътища; частните пътища. Така уредените изключения от приложното поле на местната наредба не съответстват на императивно уредените случаи, в които се прилага ЗП, посочени в чл.1, ал.2, т.1-4 от същия закон. Съответно остава извън обхвата на чл.1, ал.2 от наредбата изискването за неприлагането и по отношение на улиците в населените места и селищните образования, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища, уредени в чл.1, ал.2, т.1 от ЗП. Неуредено в разпоредбата на чл.1, ал.2, т.3 от наредбата остава и неприлагането й за частни пътища, неотворени за обществено ползване, както е посочено в разпоредбата на чл.1, ал.2, т.4 от Закона за пътищата.

Незаконосъобразни, като несъответстващи на норми на ЗП, са и оспорените разпоредби на чл.29, ал.1 и ал.2 от наредбата. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от наредбата, предвижда налагане на санкция „глоба“ от 50 до 100 лева на физически лица, които извършат или разпоредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1-8 от същия текст, в обхвата на пътя, а ал.2 на чл.29 от наредбата предвижда, че при извършване на повторно нарушение по ал.1 санкцията е в размер от 100 до 250 лева. Съпоставяйки административно наказателните разпоредби на чл.29, ал.1 и ал.2 от наредбата с тези на чл.52, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата се установява, че и двете разпоредби уреждат един и същ състав на административно нарушение, но предвидените минимален и максимален размер на санкциите в местната наредба както за първо нарушение по ал.1, така и за повторно нарушение по ал.2, са по-ниски от минималния и максималния размер на санкциите, уредени в закона, като по чл.52, ал.1 от ЗП глобата е в размер от 200 до 500 лв., а по чл.52, ал.2 от ЗП от 500 до 1000 лв.

На следващо място незаконосъобразни, като несъответстващи на норми на ЗП, са и оспорените разпоредби на чл.30, ал.1 и ал.2 от наредбата. В разпоредбата на чл.30, ал.1, т.5, б.“в“ и „г“ от наредбата са предвидени санкции за физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на: откриване на нови и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти и изграждане на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали. След отмяната на разпоредбата на чл.53, т.5, б.“в“ и „г“ от ЗП / ДВ, бр. 39 от 2011г. / посочените деяния не съставляват административни наказания и съответно не подлежат на санкциониране. Както правилно се сочи в протеста на Окръжна прокуратура, довод който се споделя и от настоящата инстанция, налице е и несъответствие в минималния и максимален размер на административните наказания, уредени в чл.30, ал.1 и ал.2 от местната наредба и тези предвидени за същите нарушение в разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата. В чл.30, ал.1 от наредбата наказанието „глоба“ е в границите от 100 до 1000 лева, докато в чл.53, ал.1 от ЗП санкцията е от 1000 лв. до 5000лв. В 30, ал.2 от наредбата за повторно нарушение по ал.1 е предвидена глоба от 150 до 1500 лв., докато в ал.2 на чл.53 от ЗП предвидената санкция е в размер от 2000 до 7000лв.

В същото несъответствие се намира и следващата оспорена разпоредба тази на чл.31, ал.1 и ал.2 от наредбата, тъй като същата в санкционната си част противоречи на чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗП. С цитираната разпоредба от наредбата е предвидено в случаите на нарушения по чл. 29 и 30 на юридическите лица и на едноличните търговци да се налага имуществена санкция от 150 до 1500 лв., а при повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 250 до 2500 лв. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗП при нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв. При повторно нарушение по чл. 52 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв., а по чл. 53 - в размер от 4000 до 12 000 лв.

При така констатираното несъответствие на оспорени те текстове от наредбата с предвиденото в чл.1, ал.2, чл.52, ал.1 и ал.2, чл.53, ал.1 ал.2 и чл.54, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата, настоящата инстанция счита, че оспорените разпоредби те на чл.1, ал.2, чл.29, чл.30, ал.1, т.5, б.“в“ и „г“ и ал.2 и чл.31, ал.1 и ал.2 от общинската наредба са приет и в противоречие с материалния закон, поради което подлеж ат на отмяна, като противоречащ и на нормативен акт от по-висока степен.

При този изход на делото, в полза на ОП Кърджали следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена такса за обява в ДВ, в размер на 20 лв., платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 и чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд Кърджали