Решение № 1446 от 5.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7686/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по подадена от „Н. Г. Н. въззивната жалба срещу решение № 20202947/26.10.2021 г. постановено по гр. д. № 30986/2020 г. на СРС, 159- ти състав в частта, с която е уважен предявеният от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД за сумата от 4986,08 лв. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд досежно приемането, че е възможна суброгация на застрахователя по имуществена застраховка срещу собственик на вещта по чл. 50 от ЗЗД и при липса на виновно и противоправно поведение от негова страна. Моли решението да бъде отменено в тази му част и предявения срещу него иск отхвърлен. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, както и насрещна въззивна жалба. В насрещната въззивна жалба „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД излага доводи за неправилност на решението, като счита, че регресния иск е следвало да бъде уважен срещу предпочитания ответник, а именно наемателя на помещението „АРМЕЕЦ“АД. В отговора на въззивната жалба подадена от Н. Г. Н. изразява становище, че ако не бъде уважена насрещната въззивната жалба, то да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Н. Г. Н.. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от „АРМЕЕЦ“АД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявен е иск от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4986.08 лв„ представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 210214194/12.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.06.2020 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1515.00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2017 г. до 15.06.2020 г. Претендират се и направените по делото разноски. При условията на евентуалност е предявен и иск да бъде осъден ответника Н. Г. Н. да заплати на ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата от 4986.08 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 210214194/12.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 16.06.2020г„ до окончателното и изплащане. Претендират се разноски. В исковата молба се твърди, че на 12.10.2016 г. в гр. Казанлък, бул. „Ал. Батемберг“№43, в помещение, находящо се на първи/надпартерен/ етаж, поради спукване на мека връзка на водозахранващата инсталация, е изтекло значително по обем количество вода, което е наводнило намиращи се на долния етаж помещения, в резултат на което са причинени значителни имуществени вреди. Сочи се, че към този момент, наводнените помещения, представляващи магазин, състоящ се две изложбени зали и офис, находящсе на партерен етаж, били наети от „Дивит 2“ ЕООД по силата на Договор за наем със собственика Н. Г. Н.. Наемателя „Дивит 2“ ЕООД имал сключена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ при ищеца, съгласно полица №08701600523002838 и след подадено уведомление, е образувана щета № 210214194/12.10.2016r„ по която на застахованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4971.08 лв., съобразно представена фактура. Отговорността на първия ответник се аргументира с факта, че същият е отговорен за настъпилото застрахователно събитие като наемател на помещението, в което се е спукала меката връзка на водозахранващата инсталация. Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният не е сторил това. При условията на евентуалност, ако искът бъде отхвърлен, се претендира отговорност на втория ответник Н. Г. Н., като собственик на помещението. В срока за отговор ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че е наел помещенията по силата на Договор за наем №28/28.9.2009 г., съгласно чл. 8, ал. 1 от който наемодателят е бил длъжен да отстрани за своя сметка всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя и не се дължат от обикновеното ползване на имотите. Излага съображения, че не е налице причинна връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилите вреди. Прави възражение за погасителна давност на задължението. Моли съда да отхвърли исковете, като бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е постъпил в срок и писмен отговор от ответника Н. Н. Г., с който същият оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че спукването на меката връзка на водозахранващата инсталация се дължи на обикновеното ползване на наетия от първия ответник имот и съгласно сключения между тях договор за наем, всички повреди свързани с обикновеното ползване на имота са за сметка на наемателя. Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски. С решение № 20202947/26.10.2021 г. постановено по гр. д. № 30986/2020 г. на СРС, 159-ти състав, главният иск срещу предпочитания ответник ЗАД „Армеец“ АД е отхвърлен, а срещу евентуалния ответник Н. Н. изцяло уважен. Срещу така постановеното решение са постъпили въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. По въззивна жалба на Н. Г. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Единственият довод на жалбоподателя е, че липсва законова уредба застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу собственика на вещ, от чието естествено свойство е настъпил вредоносен резултат. Следва да се отбележи, че в настоящия казус е приложим действащият и понастоящем Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от който „ С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите“. Следователно правото на застрахователя, изплатил обезщетение по имуществена застраховка на увреденото лице, да встъпи в правата на последното срещу собственика на вещта, от чиито свойства и характеристики са настъпили вреди за застрахования, е изрично регламентирано в чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ. Ето защо неправилно жалбоподателят се позовава на приложение на Постановление №7/1977 на ВС и на базираната въз основа на него съдебна пракгика, а посочената във въззивната жалба такава понастоящем е преодоляна и изоставена, не е актуална и приложима към процесния случай. Доводът на жалбоподателя е неоснователен, а решението в тази част правилно и като такова трябва да бъде потвърдено. По насрещна въззивна жалба на „Дженерали застраховане“ АД. Предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна жалба в определения срок има за цел да се обезпечи правото й с оглед процесуалното поведение на другата обжалваща страна да обжалва решението, макар и в обусловеност на насрещната й жалба от разглеждането на въззивната жалба на другата страна. Тази възможност обаче е в зависимост от изхода на първоинстанционното производство и при предявяването в настоящия случай на обективно съединените главен и евентуален иск, последният е разгледан при сбъдване на условието за това - отхвърлянето на главния такъв. Уважаването на последния може да бъде постигнато единствено чрез уважаване на подадена срещу него въззивна жалба, за която интересът принадлежи на ищеца, като такава въззивна жалба не е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Ответникът по евентуалния иск е подал въззивна жалба срещу решението по евентуалния иск, в тази част иска неговата отмяна, тъй като същата няма интерес да обжалва решението по главния иск. Поради това въвеждането на предмета по главния иск за разглеждане във въззивното производство не е допустимо да се постигне с подаване на насрещната въззивна жалба от ищецът, който няма интерес от обжалване на предявения от него и уважен евентуален иск. Въззивното производство е образувано по подадената от ответницата въззивна жалба само в тази му част, поради което и приемането на подадената от ищеца насрещна въззивна жалба за разглеждане в настоящото производството се явява недопустимо. В този смисъл е Определение № 24 от 23.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4714/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Н.а. Поради изложеното насрещната въззивна жалба следва да бъде върната, а производството спрямо нея-прекратено. По разноските: При този изхода на спора в полза на въззиваемия „Дженерали застраховане“ АД следва да се присъдят 12.78 евро /25 лв./ разноски за настоящата инстанция. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд