Решение № 3896 от 30.5.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 4689/2018 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №225963 от 29.09.2017г., постановено по гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, е признато за установено по предявените от З. „Б.и.” АД, чийто правоприемник е З. „Б.В.И.Г.” АД срещу „Т.Б.” ООД искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД сумата от 50.00 лв., неустойка за невърнат в срок екземпляр от застрахователна полица, както и сумата от 832.00 лв., неустойка в размер на изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011г. до окончателното плащане, дължими по т.6.2. и т.6.3. от договор №106051 от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и във връзка с договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ”, обективиран в полица №045070156437, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №26665/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 59-ти състав, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца във връзка с договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ”, обективиран в полица №045090070171 следните суми: 14.20 лв., неустойка за непреведена в срок застрахователна премия, 50.00 лв., неустойка за невръщане в срок на екземпляр от полицата, както и 103.00 лв., неустойка в размер на изплатено застрахователно обезщетение, като неоснователни. С решението е осъден „Т.Б.” ООД да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1125.60 лв., разноски в исковото производство, изчислени съразмерно уважените части на предявените искове, както и сумата от 289.80 лв., разноски в заповедното производство. Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Е.Е.П.И.Б.” ООД /с предходно наименование „Т.Б.” ООД/, чрез процесуален представител адв.Е.З., с която се обжалва решение №225963 от 29.09.2017г., постановено по гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД сумата от 50.00 лв., неустойка за невърнат в срок екземпляр от застрахователна полица, както и сумата от 832.00 лв., неустойка в размер на изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011г. до окончателното плащане, дължими по т.6.2. и т.6.3. от договор №106051 от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и във връзка с договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ”, обективиран в полица №045070156437. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части. Излага се, че първоинстанционният съд е обосновал погрешен извод, че застрахователна полица №045070156437 е била сключена чрез посредничеството на брокера, предвид на което е достигнал и до неправилните изводи, че са налице основания по т.6.2. и т.6.3. от договор №106051 от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и е уважил предявените искове за заплащане на неустойки. Твърди се, че от анализа на доказателствата по делото не може да се установи по категоричен начин, че процесната застрахователна полица №045070156437 е била предадена на „Т.Б.” ООД, респективно че е била сключена с неговото посредничество. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна - З. „Б.В.И.Г.” АД /правоприемник на З.”Б.и.” АД/, чрез своя процесуален представител адв.Ал.Б., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността по подадената въззивна жалба на ответника. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че дружеството-ответник е изпаднало в забава по отношение на поето от него със сключения договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство задължение, регламентирано в т.3.7 от договора, а именно да върне в застрахователното дружество в срок единият екземпляр от подписаната застрахователна полица №045070156437, ведно със съпътстващите документи, както и платежен документ, удостоверяващ извършено плащане на застрахователната премия по сметка на застрахователя, както и че в периода от сключването на застрахователния договор до момента на отчитане в застрахователното дружество е настъпило застрахователно събитие по което е изплатено застрахователно обезщетение, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати неустойки, регламентирани в т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” на сключения договор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД /универсален правоприемник на З. „Б.и.” АД/, чрез процесуален представител адв.Ал.Б., с която се обжалва решение №225963 от 29.09.2017г., постановено по гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД във връзка с сключен договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство относно задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” с полица №045090070171 следните суми: 14.20 лв., неустойка за непреведена в срок застрахователна премия, 50.00 лв., неустойка за невръщане в срок на екземпляр от полицата, както и 103.00 лв., неустойка в размер на изплатено застрахователно обезщетение. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че изводът на СРС, че брокерът е изпълнил задълженията си по т.3.7 и т.3.8 от сключения договор за застрахователно брокерство като е отчел на застрахователя полица №045090070171, както и че е заплатил на същия получени застрахователни премии е в пълно противоречие на събраните доказателства. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваема страна - „Е.Е.П.И.Б.” ООД депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата насрещна въззивна жалба. Изложени са съображения, че от събраните доказателства се налага извода, че застрахователният брокер е изпълнил изцяло поети от него със сключения договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство относно задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” с полица №045090070171 задължения, а именно да отчете същата на застрахователя и да заплати дължимата застрахователна премия, поради което не се дължат неустойки по т.6.1 и т.6.2 от договора, както и липсва основание за ангажиране на отговорността му по т.6.3 от договора. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Предявени са от З. „Б.В.И.Г.” АД /правоприемник на З.”Б.и.” АД/ срещу „Е.Е.П.И.Б.” ООД /с предходно наименование „Т.Б.” ООД/ установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица № 045090070171, както и установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.7 от същия договор по отношение на полица №045070156437. С оглед заявения петитум на въззивната и насрещната въззивна жалба, с които съдът е сезиран, се приема, че предмет на съдебен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение. Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната и насрещната въззивна жалба, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Разгледани по същество въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявени те от въззивника - ищец З. „Б.В.И.Г.” АД срещу въззивника-ответник - „Е.Е.П.И.Б.” ООД при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.7 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица №045070156437; респективно за не основателност на предявени те от въззивника - ищец З. „Б.В.И.Г.” АД срещу въззивника-ответник - „Е.Е.П.И.Б.” ООД при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица № 045090070171. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации / чл.272 ГПК /. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени във въззивната и насрещната въззивна жалба са изцяло неоснователни. В конкретния случай не се спори между страните и от доказателства се установява, че между тях е възникнала валидна облигационна връзка на основание сключен договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него, съгласно който З.”Б.и.” АД в качеството на застраховател и „Т.Б.” ООД в качеството на застрахователен брокер се договарят последният да осъществява дейност по застрахователно посредничество по повод възлагане от потребители на застрахователни услуги, в резултат на което да се сключва застрахователен договор със застрахователя по конкретно изброени в Приложение №1 към договора застраховки, между които е и застраховка „Гражданска отговорност”. В сключения договор са уред ени реда за осъществяване на действия, предхождащи, съпътстващи и следващи момента на сключване на окончателна застрахователна сделка между потребител на застрахователна услуга, възложил посредничество на брокера и съответното изплащане на възнаграждението на посредника от договорената застрахователна премия за сметка на застрахователя чл.153, ал.3 КЗ. В същия договор „Т.Б.” ООД в качеството на застрахователен брокер е поел конкретни задължения, както следва: да превежда застрахователната премия по сметка на застрахователя - З.”Б.и.” АД в рамките на 7-дни, считано от сключването на застрахователния договор /т.3.6/; в срок от 7 дни след сключване на застрахователния договор да върне на застрахователя единият екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, ведно със съпътстващите документи, както и платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане на застрахователната премия по сметка на застрахователя /т.3.7/; както и се задължава да информира застрахователя за всички сключени с неговото посредничество застрахователни полици най-късно до 24.00ч. на деня, предхождащ началото на действието на застрахователния договор /т.3.8/. Уговорено е изрично между страните по договора в Глава 6, Санкции и неустойки, че при неизпълнение на конкретно посочените задължения на „Т.Б.” ООД в качеството на застрахователен брокер да дължи различни по вид и размер неустойки, както следва: при неизпълнение в срок на поетото задължение по т.3.6 да дължи неустойка в размер на 10% от непреведената сума /т.6.1/; при неизпълнение в срок на поетото задължение по т.3.7 да дължи неустойка в размер на 50.00 лв. /т.6.2/; при неизпълнение в срок на задължението по т.3.8 и при случаите, когато в периода до получаването от застрахователя на информация за сключването на застрахователния договор настъпи застрахователно събитие, се дължи неустойка в размер на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение /т.6.3/. Въззивният съд счита, че договорените клаузи за неустойка в сключения договора за застрахователно брокерство №106051/22.11.2006г., конкретно регламентирани в т.6.1, т.6.2 и т.6.3 имат за цел от една страна да служат като обезпечение на изпълнение на поети с договора задължения за застрахователния брокер, както и от друга страна представляват обезщетение за застрахователя при настъпила забава при изпълнение на поетите от застрахователния брокер договорени задължения в конкретно установените в договора срокове. Така договорените неустойки имат компенсатор е н характер и служат като обезщетение на застрахователя за причинени вреди от неизпълнението на конкретно поети задължени я от застрахователния брокер. От анализа на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 045090070171, със срок на валидност от 14.01.2009г. до 13.01.2010г., със застраховател З.”Б.и.” АД, е сключена чрез посредничеството на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД. От констатациите на експерта-счетоводител в приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е превело на застрахователя дължимите премии по сключената застраховка по полица № 045090070171, поради което претендираната неустойка по чл.6.1. от договора не се дължи, както и от приложени по делото отчети е видно, че е бил върнат на застрахователя единият екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, поради което не се дължи и неустойка по чл.6.2. При това положение не е налице и хипотеза за ангажиране на отговорността на ответника по чл.6.3 от сключения между страните договор. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица №045090070171, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На следващо място основният спорен между страните въпрос досежно задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по полица №045070156437, със застраховател З.”Б.и.” АД, е дали е сключена чрез посредничеството на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД, въззивният съд приема, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява по категоричен начин, че тази застрахователна полица е била сключена чрез посредничеството на ответника, но същата не е отчетена своевременно, както и не е бил върнат на застрахователя единият екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица. От констатациите на експерта-счетоводител в приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при проверка в счетоводството на застрахователното дружество е констатирано, че на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД са предадени полици с посочени поредни номера, между които е и процесната полица №045070156437. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че липсват категорични доказателства, че спорната полица №045070156437 е била предадена с приемо-предавателен протокол на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД. По делото е прието като доказателство писмо, изпратено по факс от „Т.Б.” ООД на застрахователното дружество - З. „б.и.” АД, с което се уведомява застрахователя, че полицата е била загубена, поради която причина не е била отчетена. Следователно се налага извода, че ответникът сам признава неизгоден факт, че полицата му е била предадена, но същата не е била отчетена своевременно поради факта, че е била загубена. Неоснователен се явява и доводът, че лицето, подписало от името на застрахователния посредник „Т.Б.” ООД изпратеното по факс писмо е нямало представителна власт. Доказателства в подкрепа на това твърдение следва да бъдат ангажирани от въззивника-ответник, което същият не е сторил в хода на производството пред първата инстанция. Въз основа на горните доводи въззивният съд счита, че при правилен анализ на събраните по делото и неоспорени от страните доказателства СРС е обосновал извода, че процесната застрахователна полица №045070156437 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е била сключена чрез посредничеството на застрахователния брокер „Т.Б.” ООД въз основа на сключен договор за застрахователно брокерство №106051/22.11.2006г., по който застрахователният брокер не е изпълнил договорените си задължения по т.3.7, а именно не е върнал в срок на застрахователя единият екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, ведно със съпътстващите документи, както и платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане на застрахователната премия по сметка на застрахователя. На следващо място по делото е установено от прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено по надлежния ред от ответника, че в периода от сключване на застрахователния договор до момента на отчитането му пред застрахователя е настъпило застрахователно събитие, по което е образувана преписка-щета и е изплатено застрахователно обезщетение. Следователно се налага извода, че по делото е доказано, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по съответните договорни клаузи по т.6.2. и т.6.3. от договора за заплащане на неустойка за невърнат на застрахователя екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, както и за заплащане на неустойка в размер на платеното от застрахователя застрахователно обезщетение. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица №045090070171, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция сторените от страните разноски следва да останат в тежест на всяка от тях така както са направени. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав