Решение № 81 от 2.7.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 145/2026 г.

гражданско дело № 20263500500145 по описа за 2026 година Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образувано е по жалба, депозирана от адв. М.Д., АК-София, като пълномощник на Д. В. С., Р. С. Р. и В. С. Р. (приложено пълномощно) – взискатели по изп.дело № 508/2004 г. на ДСИ при РС – Търговище, срещу Разпореждане от 15.05.2026 г., с което на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК ДСИ Моллова е постановила прекратяване на изпълнителното дело, поради изплащане на задължението. С оплаквания, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалния закон, жалбоподателите молят въззивният съд да го отмени и да върне делото на ДСИ с указания „да извърши цялостно преизчисление и законосъобразно разпределение на всички постъпили суми от страна на длъжника, считано от септември 2019 г. до момента между двете присъединени производства“. Претендират разноски. Към жалбата прилагат: копия от цитираното заключение на СИЕ, Постановление за възлагане от 2010 г., справка от АВп.към 15.04.2026 г., пл.документ за д.такса по ВЖ; пълномощно и ДПЗС от 01.06.2026 г. В жалбата се излагат следните доводи и съображения: 1.Налице е несъбрано вземане по присъединено производство – с разпореждане от 29.01.2015 г. настоящото ИД 508/2004 г. е било присъединено към ИД № 423/2001 г., образувано по-рано между същите страни, въз основа на ИЛ от 16.05.2001 г. по НОХД № 170/1999 г. Съгласно заключението на СИЕ по присъединените изпълнителни дела към 16.09.2019 г. по ИД № 508/2004 г. общият размер на дълга е бил 7 558.34 лв. (3 864.15 евро), а по ИД № 423/2001 г. общият размер е бил 137 242.46 лв. (70 170.95 евро). Към днешна дата по ИД № 423/2001 г. все още на взискателите е дължима сума в размер на 78 625 евро, т.е. към датата на издаване на обжалваното разпореждане (15.05.2026 г.) съвкупният дълг по двете присъединени производства (главното и присъединеното) не е удовлетворен и констатацията на ДСИ Моллова в обжалваното разпореждане, че вземането е изцяло събрано и задължението по делото - изплатено, не отговаря на обективната истина. Позовавайки се на чл. 457, ал.1 от ГПК, както и на ТРешение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС за правата на присъединения взискател, въззивниците сочат, че по реда на чл. 433. ал. 2 от ГПК изп.производство се приключва само след пълното събиране на задължението и всички разноски по което и да е от присъединените дела. При наличието на присъединени взискатели изп.процес е единен за всички тях, поради което незаконосъбразно е прекратено ИД 508/2004 г. при наличие на дължими суми към взискателите по ИД № 423/2001 г., още повече че по ИД № 508/2004 г. са наложени, респ. са вписани и са активни описаните в жалбата обезпечения (възбрани). Изложени и са оплаквания за допусната грешка в издаденото Постановление за възлагане от 20.05.2010 г. относно описания възбранен имот. Въззивниците сочат, че прекратяването на ИД 508/2004 г. би довело до незаконосъобразно отпадане на тези възбрани по право (чл. 433, ал.2 ГПК), което ще наруши правата и интересите на взискателите и ще създаде риск длъжникът да се разпореди с имущество, което към момента обезпечава неговия дълг; 2.Нарушение на чл. 460 и чл. 462 от ГПК – не са спазени законовите изисквания при всяко постъпление на суми от длъжника ДСИ да разпределя пропорционална част от тях по присъединените дела, съгласно изготвен Протокол за разпределение. Тъй като изп.дела са присъединени през 2015 г., постъпващите суми от доходи от длъжника след 16.09.2015г. е следвало да се разпределят по реда на чл. 460 ГПК, докато ДСИ е отчитал сумите единствено по ИД 508/2004 г. в нарушение както на чл. 460 ГПК, така и на чл. 462 ГПК, (Решение № 228/12.12.19г. по гд № 3047/19г. на ВКС, ІІІг.о.) – ДСИ неправомерно е отнасял всички плащания, направени от длъжника след 2019 г., за погасяване на остатъка от дълга по ИД 508/2004 г. и едва след като е формирана платена сума, погасяваща вземането по този изпълнителен лист, последващите плащания са отнасяни към погасяване на задължения по ИД 423/2001 г. Въззивниците считат, че ако конкретното задължение по ИЛ от 16.02.2004 г., издаден въз основа на реш. № 41/18.08.2003 г.по гд.№ 333/2002 г. на ОС –Търговище е погасено по предвидения от закона начин (което не е така в конкретния случай), то ДСИ би могъл да прекрати изпълнението по този лист, но не и самото дело, защото по първия изп.лист има висящ дълг, а наложените възбрани трябва да продължат да служат като обезпечение за него. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът, на когото препис от ВЖ е връчен лично на 03.05.26 г., НЕ Е подал писмени възражения срещу жалбата. На осн.чл. 436, ал.3, изр.2 ГПК към жалбата са приложени обясненията на ДСИ при РСТ, със становище, че жалбата е неоснователна , действията на ДСИ са законосъобразни. В обясненията са проследени част от изп.действия по делата; пояснено е, че на 22.07.2008 г. жалбоподателите са депозирали молба за присъединяване на двете ИД, на осн.чл. 126, ал. 3 от тогава действащия ПАРОАВАС, върху която молба няма резолюция от предходния ДСИ-докладчик по делото, тъй като „това действие е било необходимо изцяло за процесуална икономия“. На 29.01.2015 г. ДСИ Моллова е издала разпореждане за отбелязване в програмата на СИС като забележка на този факт, но не се касае за същинско присъединяване на взискател по смисъла на чл. 456 ГПК. По оплакванията във ВЖ са изложени следните доводи за тяхната неоснователност : 1.Всички действия по двете дела са извършвани паралелно, с изключение на наложената възбрана. Проведената публична продан също е оповестена и приключена по ИД № 508/2004 г. Запорът върху трудовото възнаграждение е наложен отделно и по двете дела, работодателят е започнал изплащане по поредност на налагане – погасявал е първо по ИД № 508/2004 г., като е изписвал номерът на делото в платежния документ. Това отново е в полза на взискателите, тъй като погасяването се извършва по по-малкото и поскорошно задължение. Съответно сумите са се разпределяли по делото, по което постъпват от третото задължено лице. Видно от делото, не е депозирана молба за удовлетворяване на взискателя от възбранените имоти. В същото време, при наложена възбрана, длъжникът се е разпоредил с единия имот (справка на стр. 629) и следва взискателят да търси правата си по съдебен ред, за което е уведомен още през 2019 г. 2.По оплакването, че в издаденото през 2010 г. Постановление за възлагане има техническа грешка – ДСИ Моллова отбелязва, че тази грешка е установена от нея и през изминалите години е уведомявала многократно взискателката, която е следвало да е инициативната страна (поради липса на служебно начало в изпълнителния процес), но и до момента от взискателката няма депозирана молба в тази връзка. ДСИ сочи още, че поправката може да бъде извършена и при приключено дело. 3 . П о оплакването в жалбата за неправилност на извършените по делото разпределения: ДСИ сочи, че при присъединяване на взискател по чл. 456 от ГПК е следвало делото да бъде прекратено още през 2008 г., изпълнителният лист да е приложен по ИД 423/2001 г. и задължението да се формира общо. За изготвяне на цитираното разпределение на осн. чл. 460 – 462 от ГПК следва да има множество кредитори. В случая, сумите постъпват по конкретно дело и се разпределят по него, видно от приложените писмени разпределения от 2019 г. насам. В случай, че жалбоподателите са установили нередност при разпределяне на сумите, е следвало да подадат жалба своевременно, спазвайки законовите срокове, които са изтекли към настоящия момент /последна разпределена сума на 18.10.2024 г./. Последващите плащания се разпределят и прилагат по ИД № 423/2001 г. ДСИ счита, че няма основания за цялостно преизчисление и разпределение от страна на ДСИ, още повече, че всички суми са постъпили при жалбоподателите и са погасявали задълженията към тях. Ако съдът прецени, че разпределенията са незаконосъобразни, следва сам да извърши ново разпределение, съгласно т. 2 от тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК. Отговорността за разноски се определя от изхода на делото на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка относно допустимостта на настоящата жалба, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ТЗ, от надлежна страна, редовни пълномощия, срещу акт, подлежащ на обжалване, съгл.изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима. За да се произнесе по същество по жалбата, въззивът взе предвид следното: По реда и на осн.чл. 436, ал.2, изр.2 от ГПК с жалбата ДСИ е изпратил КОПИЕ от изп.дело № 508/2004 г. (ТРИ тома), като от извършената проверка по ИД се установява следното: Изп.дело е образувано на 20.04.2004 г., по молба, депозирана пред ДСИ на 19.04.2004 г. ДСИ от Д. В. С., лично и като законен представител на децата си Р. С. Р. и В. С. Р. (взискатели) срещу длъжник: Н. С. Н., по представен изпълнителен лист (ИЛ) от 16.02.2004 г. по гр.д.№ 333/2002 г. на ОС-Търговище, за принудително събиране на посочените в ИЛ суми: 8 910 лв. – главница с правно осн.чл. 45 ЗЗД (стойността на причинена вреда по чл. 45 ЗЗД), 3 345 лв.- лихва за забава, сч.от 05.06.2002г. до окончателното изплащане и 282.98 лв. – разноски + 3 лв. за издаване на ИЛ. По молба от 01.04.2005 г., с разпореждане от 04.04.2005 г. на ДСИ взискателите са освободени от заплащане на д.такси и разноски по делото на осн.чл. 63, ал. 1, б.“б“ от ГПК (л. 26 от ИД). С ПДИ до длъжника е наложен запор върху трудовото му възнаграждение при посочения работодател – „МИКС-ПС“ ООД , гр. София, съобщ.получено с обр.разписка на 15.07.2005 г. (л. 49), с което дружество длъжникът е в ТПО от 31.12.2002 г. (справка – л.57), запорното съобщение от 22.07.05 г. е получено от касиера на „МИКС-ПС“ООД – на 02.08.2005г. (л. 63). По делото няма доказателства за превеждани суми от това ООД, въпреки напомнително от 24.01.07г., получено на 12.03.07 г. от касиера, както и последващо напомнително от 24.04.08г., получено от дружеството на 24.07.2008 г. (към която дата, видно от справка за труд.договори, ТПО на длъжника с това дружество е вече прекратено на 01.01.2007г.) На 17.10.2005г. взискателят Д. С. е подала молба по ИД 508/04 (л. 76) на осн.чл. 350 ГПК да бъде конституирана като присъединен взискател по ИД 508/05г., обосновано с обстоятелството, че е взискател срещу същия длъжник (Н. С. Н.) по ИД 423/2001г. на СИС при РСТ, образувано по ИЛ, издаден по влязла в сила присъда по НОХД 170/99 г. на ЛОС с оглед уважен граждански иск за причинени неимуществени вреди, С МОЛБА по служебен ред бъде изискано и приложено ИД № 423/2001 г. Върху молбата е изписано на ръка разпореждане от 17.10.2005 г. на ДСИ с указания да бъде представено от молителката/взискател удостоверение от ДСИ гр. Търговище, „че изпълнителният лист е приложен по ИД 423/2002 г. – във връзка с което да представи такова удостоверение, от което е видно, че Д. В. С., лично и като законен представител Р. С. Р. и В. С. Р. имат образувано дело в СИС при РС – Търговище и сумата, за която е образувано делото“ (л. 76 и л.102) – съгл. чл. 350, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм. от 01.03.2008 г.) и необходими документи. Молителката е уведомена още, че върху трудовото възнаграждение има наложен запор, постъпила е сума 20 лв., но поради освобождаване от внасянето на д.такси, първо ще бъдат удържани дължимите такива (л. 102). Съобщението е връчено на взискателите на 01.11.2005 г., чрез адв. Силвия Павлова, гр. Разград. На 20.04.2006 г. взискателката, чрез адв. Павлова, е депозирала молба по ИД 508/05г. (л.128), с която ДСИ е уведомен, че с влязло в сила решение 480/02.07.02г. по гд № 987/02г. на РС-Търговище е обявена спрямо тримата взискатели по делото недействителността на сделка, извършена от длъжника Н. С. по нот.акт 51/2000 г.: продажбата на ½ ид.ч.от описания недв.имот, находящ се в гр. Търговище, ул. Чипровци, №2, с искане да бъде наложена възбрана върху имота и същият да бъде обявен на публична продан, поради липсата на друго имущество на длъжника. Приложен е препис от вл.в сила реш. по гр.д. № 987/2002 г. на РС-Търговище. На същата дата 20.04.2006 г.( близо 6 месеца след получаване на уведомлението от ДСИ) в изпълнение указанията на ДСИ от 17.10.2005г., взискателката С. е представила изисканото удостоверение от ДСИ- Търговище под № 423/22.11.2025 г. (л. 129-130), видно от което в СИС при РСТ е образувано ИД № 423/91г. с взискател Дияна С., лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца Р. и В. Р.и и длъжник Н. С. Н., образувано въз основа на ИЛ, издаден по НОХД 170/99г. на ОС – Ловеч за сумите по 10 000 лв. за всяко от двете деца и на Д. В.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер 8000 лв. и на родителите на починалия Н. И. Р. и Ради С. Радушев неим.вреди в размер на по 5000 лв. (общо за сумата 38 000 лв.), считано от 06.01.1998 г., 200 лв. – разноски по делото. Върху молбата има резолюция на ДСИ от 21.04.2006 г.: „ На осн.чл. 350 ГПК Д. В. да се счита за присъединен взискател за посочената сума в настоящото удостоверение“ и последващ абзац „Без движение до представяне на пълномощно“ , представено с молба от 16.05.2006 г., върху която молба ДСИ е поставил „К.д“ (към дело). На 16.06.2006г. – е извършен опис на недв.имот на ул. Чипровци“2 (л. 164). Молба от 20.06.2006г. от Кирил Маринов Тодоров, че от 01.03.2005 г. е собственик на имота, моли спиране на изпълнението на осн.чл. 416, ал. 2 ГПК – представя нот.акт № 90/01.03.05г., вписан в СВп.№ 199, т.ІІ, д.458/05г. След нова справка за актуални трудови договори на длъжника, на 18.04.2008 г. ДСИ е наложил запор върху труд.възнагр. на длъжника при „МИКС-Констръкшън“ ООД, София и е изпратено ново напомнително до „МИКС-ПС%“ ООД, София. Запорното съобщение е получено от „Микс- Констръкшън“ ООД на 24.07.2008 г. Двете дружества са с едни и същи съдружници и управители (справка в ТРРЮЛНЦ). С второто дружество длъжникът е в ТПО от 18.12.06г до 12.04.2011г. (видно от СПРАВКА за труд.договори, л.206 от ИД 423/2004 г. на ДСИ-Търговище) С молба от 22.07.2008 г . взискателката ОТНОВО е поискала ИД 423/01г. да бъде присъединено към ИД 508/04г., тъй като взискателят и длъжникът са едни и същи и за процесуална икономия. На 31.07.2008г. е внесла указаната й от ДСИ д.такса за присъединяване (50 лв.). Произнасяне на ДСИ по искането за присъединяване няма. По молба на взискателката от 17.09.08г., на 13.09.08 г. ДСИ е разпоредил налагането на възбрана върху „описания в молбата имот“ на ул.Чипровци № 2. Видно от справка в АВп. на 07.10.08 г. е вписана възбрана върху сгради в имота, а на 24.11.08г. – и на 1/4ид.ч. от ПИ (след реш.на съда за отменя отказа на съдията по вписванията). Следват първите документи за извършени преводи по наложения запор от „МИКС КОНСТРЪКШЪН“ ООД: от 22.10.08г., 27.11.08г.,15.01.09г., 12.02.09г.,11.03.09г.,14.04.09г.,12.05.09г.,10.06.09г.,08.07.09г.,05.08.09г.,14.09.09г.,09.10 28.05.10г., 28.06.10г., 29.07.10,19.08.10, 17.09.10, 25.10.10, 17.11.10, 17.12.10, 02.02.2011г., 02.03.11, 04.04.11г., като във всяко преводно нареждане за основание на превода е посочено: „ИД 20013530400423, длъжник Н. Н.“. Съгласно представената от НАП Справка (л.501 от ИД) ТПО на длъжника с „Микс-Констръкшън“ ООД е прекратено на 12.04.2011г. Междувременно, след извършена публ.продан на 17.03.2010г., с протокол от 17.03.10г. тримата взискатели са ОБЯВЕНИ ЗА КУПУВАЧИ на описания недв.имот. С ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА НЕДВ.ИМОТ същият е възложен на тримата взискатели за сумата 18 000 лв., която сума се приспада от общото задължение на длъжника. Въводът във владение е извършен на 31.03.2011г. След извършени справки за имуществено състояние, следват: -РАЗПОРЕЖДАНЕ от 29.01.2015г. (л.535), с което ДСИ ОТМЕНЯ свое Постановление от 16.01.2015 г., поради допусната техническа и организационна грешка и постановява ИД 423/2001 и ИД 508/2004 г. да се присъединят и да се отрази в системата на СИС при ТРС, -ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 29.01.2015г. (л.536), с което ДСИ ОТМЕНЯ издаденото постановление по ИД № 423/01г. на СИС при ТРС, -справка по изп.дело 423/10.07.2001г., с отбелязване, че делото е присъединено към дело № 508/2004г. (л. 537). По молба на взискателката от 15.09.2016 г. по ИД № 508/04г. с разпореждане от 19.09.2016 г. ДСИ е наложил запор върху арендни вземания на длъжника и възбрана върху ½ ид.ч.от имота на ул. Чипровци“ № 2, вписана в СВп. – на 27.09.2016 г. След справка за труд.договори към 29.01.24г., (л. 721), на 30.01.2024 г. ДСИ е наложил ЗАПОР върху трудовото задължение на длъжника, получавано от „Автомагистрали Черно море“ АД, гр. Шумен – приложени преводни нареждания от 28.02.2024 г., 27.03.24г., 26.04.24г.,02.05.24г.,27.05.24г. – до 26.11.24г., месечно, във всяко преводно нареждане посочено основание за превод: ИД 20043539400508, длъжник Н. С. Н.. След последните два превода от 28.10.24г. и 26.11.24 г., сумите по които ДСИ е разпоредил да се разпределят/отразят по ИД № 423/01г. (л.774, л.783) е издадено обжалваното Разпореждане от 15.05.2026 г. Във връзка с твърденията в жалбата за присъединяване на изп.дела, както и мотивите на ДСИ в Разпореждането от 29.01.2015г. и в Постановлението от 29.01.2015 г. е изискано и представено ИД 423/01г. От извършената проверка по ИД № 423/2001 г. на ДСИ при СИС Търговище, се установява : Изп.дело е образувано на 10.07.2001г. по молба на взискателите: Дияна С. –лично и като майка и зак.представител на Р. Р. и В. Р., Н. Р. и Ради Радушев и длъжник Н. С. Н., по изп.лист от 16.05.2001г., издаден по НОХД № 170/99 г. на ОС-Ловеч, за сумата от общо 38 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди (описана по горе по отношение на всеки взискател), ведно със законната лихва от 06.01.98 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер 200 лв. Посочени способи за изпълнение: ПДИ, опис и продажба на недв.и дв.имущество; искане за справка от ТД НАП Търговище за имущество;искане на осн.чл. 76, т.3 от ЗБДС на длъжника да бъде наложено ограничение за напускане пределите на РБ. ПДИ връчена на длъжника на 16.07.2001г. От справка НАП – длъжникът няма декларирани дв. и недв.имущества, с последвало уточнение, че към 03.05.98 г.- длъжникът е деклариран недв.имот на ул.Чипровци 2, Т-ще, но към дата 06.08.2001 г.- няма декларирано им-во. Последващо е отразено, че на 12.10.01г. ИД 423/01 е изпратено за прилагане по ГД № 987/2001г. на РС-Тще (предмет: иск по чл. 135 ЗЗД). С молба от 02.07.2003 г. първите трима взискатели са поискали спиране на делото на осн.чл. 329,б.“б“ от ГПК – до приключване на съдебния спор по образувано исково производство по ГД № 987/2001 г. на РСТ по иск с пр.осн. чл. 135 ЗЗД, тъй като длъжникът се е разпоредил с недв.идв.имущество – в полза на неговите родители с нот.акт № 51 от 25.02.2000 г. С разпореждане от 02.07.2003 г. производството е СПРЯНО. В отговор на писмо от 18.03.05 г. от Комисията по ЖПГ към 39-то НСъбрание (във вр. с жалба на взискателката С. за съдействие от ДСИ за разкриване на трудови доходи на длъжника), ДСИ е поставил резолюция от 21.03.05г., че след възобновяване на производството, изпълнителни действия ще бъдат извършени по искане на взискателя. На 28.03.2005 г. тримата взискатели са поискали възобновяване на производството (поради приключване на спора по чл. 135 ЗЗД с вл.в сила реш.на ВКС от 28.01.05 г. по гд 1156/2003г., приложени л. 39-50), МОЛБА за налагане ВЪЗБРАНА върху описания имот (предмет на отменителния иск) и НАСРОЧВАНЕ НА ОПИС на осн.чл. 373 ГПК, предвид несеквестируемостта му съгл. чл. 340, ал.2, б.“а“ ГПК (отм.01.03.2008 г.). С влязлото в сила на 28.01.2005 г. решение по гд № 987/2002г. на РСТ е обявена за недействителна спрямо първите трима взискатели СДЕЛКАТА, предмет на Нот.акт 51 от 25.02.2000 г., по силата която длъжникът и неговата съпруга продават на родителите на длъжника Ст. Митев и Б.Митева ½ ид.ч. от описания имот на ул. „Чипровци“ №2 в гр. Т-ще, заедно с втори жил.етаж, заедно с ½ от 4 избени и 1 таванско помещение, на осн. чл. 135 от ЗЗД. По молба на взискателката Д.С. от 21.11.2005г., е издадено удостоверение № 423/22.11.2005г. относно страните по изп.д. 423/01г., изпълнителен лист и присъдените суми с него (бел.съда – във вр.с указанията на ДСИ по ИД 508/2004г. по молбата на взискателката на осн.чл. 350 ГПК от 17.10.2005г. по ИД № 508/04г., описана по-горе в мотивите). По искането за възбрана (в молба от 28.03.2005 г.): Междувременно, след поредица от указания по молбата за вписване на възбрана (във вр. със заплащане на д.такса/респ. освобождаване на взискателя от д.т.), с разпореждане от 30.10.2006г. ДСИ е разпоредил да се наложи възбраната, заявено до АВп. с молба от 31.10.2006г. Последвал е ОТКАЗ на съдията по вписванията от 05.12.2006г. , сътветно възбраната е вдигната по разпореждане на ДСИ от 10.11.2006г. (заличаване 14.11.06г.) Това действие (вдигане на възбраната) е обжалвано от взискателката, като с решение от 07.03.2007 г. по Вгд 76/2007г. на ОСТ жалбата е оставена без уважение (длъжникът и съпругата му са извършили разпореждане с посочения недв.имот, в полза на трето лице Кирил М.Тодоров с нот.акт № 90 от 01.03.2005 г.- продажба на ¼ ид.ч. от описания НИ на ул. Чипровци, което разпореждане ПРЕДХОЖДА възбраната от 31.10.2006 г. и не е налице хипотезата на чл. 346, ал.2 от ГПК). По молба на взискателката Д. С. от 26.05.2008 г., ДСИ е разпоредил на 28.05.2008 г. налагането на ЗАПОР върху труд.възнаграждения на длъжника, получавани от „Микс Констръкшън“ ООД София и „Микс-ПС“ ООД, София (дружества с едни и същи съдружници и управители, справка в ТРРЮЛНЦ), изпратени са запорни съобщения, получено от първото дружество на 31.05.2008 г. (л. 122). Няма последващи действия по делото до 16.01.2015 г. С постановление от 16.01.2015 г., ДСИ е прекратил производството по делото на осн.чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК (л.129). Взискателката е уведомена на 27.01.15г., длъжникът – не е открит на посочения адрес в гр. София. На л.142 е съобщението до длъжника за връчване на Постановление от 29.01.2015г. за отмяна на постановлението за прекратяване на ИД 423/01г. Постановление от 29.01.2015 г. няма по ИД 423/01 г. Следва получено от ТД на НАП-София писмо вх. № 623/ 11.02.2015 г., в ОТГОВОР на искане на ДСИ изх. № 549/29.01.2015 г. (каквото искане от ДСИ по ИД 423/2001г. няма) информация на осн.чл. 74, ал.1, т.4 от ДПК за длъжника Н. С. Н. – Справка за актуални трудови договори видно към 06.02.2015 г. (л.134): 1.Тр.договор с Микс-Констръкшън – скл.18.12.06г. – прекр.12.04.2011г. 2.Тр.договор с Микс-ПС - скл.31.12.2002г. – прекр.01.01.2007 г. По молба на тримата взискатели от 17.06.15 г. (представени са пълномощни от Р. и В. за упълномощаване на майка им Д.С. от 2014 г.), ДСИ е разпоредил извършването на проверка на имущественото състояние на длъжника. Представена е справка към 31.05.2015г. от НАП (по данни от КАТ) за регистрирани като собствени на длъжника 2 МПС: л.а. и мотопед, с вписан запор от 05.01.2011г.; както и за недв.имот, описан, като в графа: начин на придобиване е посочено: „28.02.2005г.,съд.решение ( л. 150). На 14.07.2015 г.ДСИ е изпратил уведомление до Д. В., че от справката на НАП е установено, че „длъжникът не притежава не притежава дв. и недв.имущество и не работи“. По разпореждане на ДСИ от 22.10.15г. до КИРИЛ МАРИНОВ ТОДОРОВ в гр. Търговище, ул. „Чипровци“ № 2, е изпратено уведомление да осигури достъп до имота-собственост на Д. В. незабавно (л. 160-162), без да става ясно по чие искане и защо ? Следват УВЕДОМЛЕНИЯ за постъпили плащания от работодател на длъжника АМ „Черно море“ АД, гр. Шумен: 6 бр.преводни нареждания от 28.10.24 г., 26.11.24г., 20.12.24г., 27.01.25 г., 27.02.25г. и от 27.03.25г., всяко от от които с вписано основание за плащане: изп.дело 508/2004г. и месеца, за който се отнася, Н. С. Н. (л.162-196). По разпореждане на ДСИ тези плащания са отнасяни за погасяване задълженията по ИД 423/2001г., съответно сумите, след приспадане на д.такси (поради освоб..взискателите от д.т. в изп.производство) са изплащани на взискателя – видно и от отбелязванията на гърба на ИЛ от 16.05.2001г. На 16.05.25 г., поради спиране на преводите, с разпореждане ДСИ е разпоредил справка на трудови договори на длъжника (л. 188 –справка), след което е разпоредил изпращане на СТРОГО НАПОМНИТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ до АМЧМ АД, Шумен, по запора, получено на 02.06.25г., с отговор от 05.06.25 г., че длъжникът има два запора, наложени от ДСИ, като по ИД 508/04г. са правили удръжки до заплатата му за м.02.2025г., „защото удържаната сума до този момент покрива запорираната сума по това ИД“ От заплатата му за м.03.25 г. започнали удръжки по ИД 423/01 г., има 2 плащания, прилагат пл.нареждания от 20.05.25 г. и 27.05.25г. с посочено в тях основание „ ИД 423/01 г., съответно: за м.03.25 и м.04.25г.) – л. 199-200. Последващо още едно плащане – от 27.06.25 г. (за м.05.25 г.)., Последно плащане на 27.06.25 г. По разпореждане на ДСИ от 19.01.26г. е извършена справка, в отговор на запорното съобщение с писмо от 04.02.26г. АМЧМ е уведомило ДСИ, че от 19.05.2025 г. до 16.02.26 г. длъжникът Н. С. Н. е в болнични. Последен превод по ИД 423/2001г. – от 28.05.26 г. от АМЧМ. Върху ИЛ като изплатени на взискателя са посочени още и суми, съответно по пл.нареждане от 31.03.25 до 29.05.26 г. В преводните нареждания от АМЧМ АД, Шумен от 20.05.25г., 27.05.25г., 27.06.25г. и 28.05.26 г. като основание е посочено ИД 423/01 г. При така установеното, по оплакванията в жалбата въззивът намира следното: Съгласно разпоредба на чл. 433, ал. 2 ГПК: “ Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението“. А съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 „съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно след като постановлението за приключване или разпореждането за приключване влезе в сила. С обжалваното Разпореждане от 15.05.2026 г. ДСИ ПРИКЛЮЧВА изпълнителното производство по ИД № 508/2004 г. с длъжник Н. С. Н. и взискатели: Р. С. Р. и В. С. Р. е разпоредил „Да се изпрати препис на страните, като изрично се упомене, че делото се прекратява поради изплащане на задължението.“ В мотивите на разпореждането е изложено, че след като ДСИ се е запознал с материалите по делото, е установил, че по ИД 508/04 г. са изпълнени всички действия, изискуеми по закон; няма неудовлетворени вземания, поради което и на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК приключва изпълнителното производство. Въпреки отправените по ИД № 580/2004г. две молби от взискателката Д. С. (на 17.10.2005 г. на 22.07.2008 г.), след изпълнение (в първия случай съc закъснение от 6 месеца) на указанията на ДСИ, съответния ДСИ-докладчик по делото към него момент не е постановил утвърдително разпореждане, респ. отказ по тези молби, като изключим първия абзац от разпореждане на ДСИ върху молбата на взискателката от 17.10.25 г., и неяснотата относно неговата „съдба“, предвид поставената върху текста диагонална черта и изпращане на взискателката разпореждането на ДСИ от втория абзац „Без движение до представяне на пълномощно“. Върху втората молба, след изпълнение указанията за внасяне на 50 лв. д.такса за присъединяването пък изобщо липсва произнасяне от ДСИ, съответно уведомяване на взискателя за „волята“ на съдебния изпълнител. Всъщност липсата на произнасяне е констатирана и в изготвеното от служителя на СИС при РСТ писмено обяснение, разпоредено от ДСИ Моллова. Въпреки това, видно от предприетите от ДСИ действия по двете дела, както и разпореждания за „отнасяне“ на внесени по едното дело суми за разпределение/отразяване по другото дело, видно както от изричните УВЕДОМЛЕНИЯ, изготвяни от ДСИ (л.162- 196 и отразеното съответно на гърба на ИЛ от 16.05.01г. по ИД 423/01г.; л. 392 -398, л.403, л.412,л.431 и отразеното на гърба на оригинала и на копието на ИЛ от 16.02.04 г. съответно от том І и от том ІІІ на ИД 508/04г.) с разпределяне на съответната постъпила сума по запора (за д.такси и др. такси, предвид освобождаване взискателите от внасяне на д.такси, съответно – превод на остатъка за изплащане на посочените суми на взискателя, е очевидно, че въпреки липсата на изрично разпореждане, фактически изпълнителните действия са били предприемани смесено и по двете дела. Очевидно и взискателката е приела (макар „възприятията на страните“ сами по себе си да нямат правно значение), че след изпълнение указанията на ДСИ, представяне на удостоверението по чл. 350 ГПК (отм.), на пълномощно и на д.такса 50 лв. (и липсата на уведомяването й за отказ на тези нейни молби) присъединяването е факт, видно и от посочваното от нея в различни молби по делата – че е взискател „по присъединените дела/като присъединен взискател, „след обединението на делата“ (молба от 16.09.18г.)“ и т.н. В тази връзка не отговаря точно на проследените изпълнителни действия по двете дела посоченото от ДСИ във възраженията му по чл. 436 от ГПК, че изпълнителните действия били водени паралелно – видно е, че основно изпълнителните действия са се водели по ИД 508/04 г.(по което е поискано присъединяването на 423/01г.); въпреки че по ИД 423/01 е наложен запор върху труд.възнагр. на длъжника при „Микс-ПС“ и „Микс Констръкшън“ по това дело няма приложени преводни нареждания от този работодател (преводите от 2008 и 2009 г., макар и с посочено основание по ИД 423/01г., по разпореждане на ДСИ са разпределяни и изплащани за погасяване вземането по ИД 508/04г.), а са приложени преводите от друг работодател „Автомагистрали Черно море“, въпреки посоченото в тях основание за превод ИД 508/04г. Отразяването на преводите по ИД 423/01г. е с начало на погасяване – 29.10.2024 г., въпреки извършените преводи на суми от предходни години (описани по-горе в мотивите). Наложените възбрани на имоти, на арендни плащания (вписани в АВп.- видно от справката) са по ИД 508/04 г. Именно във връзка с „обединението“ на двете ИД са и Разпореждането на ДСИ от 05.08.2018г. и Постановлението на ДСИ от 05.08.2018 г. – и двете по ИД 508/04г., в изпълнение на което в.л. Бижева е изготвила икономическа експертиза „по ИД № 508/04 и присъединено към него ИД 423/01 г.“ (л. 636 – 646). С постановеното от ДСИ Моллова РАЗПОРЕЖДАНЕ от 29.01.2015г. (л.535) фактическото положение е придобило своята „правна рамка“ - ДСИ е постановил ИД 423/2001 и ИД 508/2004 г. да се присъединят. Неоснователно е възражението на ДСИ, че не се касае за същинско присъединяване на взискател по смисъла на чл. 456 от ГПК, с доводи, че посочената разпоредба изисква прекратяване на делото, заличаване на възбраните и присъединяване па изпълнителния лист. Макар да не са изрично спазени разпоредбите на чл. 456, ал. 3 и на чл. 460-462 от ГПК, това не влияе върху законосъобразността на предприетите изпълнителни действия по налагане на запори, възбрани, справки, продажба, постановление за възлагане и др. Налице е и извършено плащане по погасяване задълженията по двата изпълнителни листа, приети от взискателите. В допълнение, евентуално приключването на ИД 508/04 г. по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК–поради изпълнение на задължението и събиране разноските по изпълнението (за което не са налице категорични данни, декларативното посочване, че задължението е изплатено не е доказателство), ще има последиците по чл. 433, ал.3, предл.2 ГПК, а наложените възбрани, вписани в АВп., са единствено по това изп.дело, въвод във владение на взискателите и др. изпълнителни действия са продължили и продължават именно по ИД 508/04г. Предвид изложеното обжалваното разпореждане за приключване на ИД № 508/2004 г. на осн.чл. 433, ал. 2 от ГПК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неоснователно е искането в жалбата за разпореждане към ДСИ да извърши „цялостно преизчисление и законосъобразно разпределение“ на постъпилите сума от страна на длъжника. Подобно действие не е в обхвата на съдебната проверка по реда на чл. 435 от ГПК, по аргумент от разпоредбите на чл. 462 във вр. с чл. 457 и чл. 460 от ГПК. По отношение оплакването, че в издаденото Постановление за възлагане е допусната грешка в индивидуализацията на имота, взискателката разполага с възможността да поиска извършването на поправка от ДСИ, въз основа на изложените съображения за несъответствие. По искането за разноски: Въпреки представеното пълномощно и представителството на адв. М. Д. по делото във вр. с обжалването, съгласно представения ДПЗС от 01.06.2026 г. договореното възнаграждение от 306 евро е платимо по банков път, за каквото плащане доказателства страната не е представила, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно (т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 та ОСГТК на ВКС). По отношение д.такса – предвид основателността на жалбата, на осн.чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските от 13 евро са за сметка на длъжника. Водим от горното, съдът