Решение № 1210 от 19.11.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1880/2025 г.

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. Д., М. Д. И Е. М., чрез адв. С. против Решение № 2217 от 16.06.2025 година, постановено по гр.дело № 13 192/2022 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на въззивниците К. Н. Д., ЕГН ••••••••••, М. К. Д., ЕГН ••••••••••, Е. К. М., ЕГН •••••••••• за приемане за установено по отношение на ответниците С. М. Р., ЕГН ••••••••••, Б. М. Р., ЕГН •••••••••• и А. П. А., ЕГН ••••••••••, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор ••• с площ 356 кв.м по действащата КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.”, местност „З.”, при граници: ПИ •••, ПИ •••, ПИ •••, ПИ ••• и ПИ •••, на основание упражнено от тях недобросъвестно владение за период от десет години, считано 1985 г., евентуално от 14.06.1999 г. до подаване на исковата молба / 04.10.2022г./, като към същото е присъединено владението на наследодателката им А.С. Д., б.ж. на гр. Варна, поч. на 12.09.2017 г., на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която са били осъдени К. Н. Д., ЕГН ••••••••••, М. К. Д., ЕГН ••••••••••, Е. К. М., ЕГН •••••••••• да платят в полза на С. М. Р., ЕГН ••••••••••, Б. М. Р., ЕГН •••••••••• и А. П. А., ЕГН •••••••••• разноски за производството пред РС Варна за възнаграждение на един адвокат в размер на 1500.00 лева и за депозити за вещо лице в размер на 610.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Съобразно изложеното във въззивната жалба съдебното решение е било постановено в нарушение на материалния закон и съдо -производствените правила. Сочи се, че неправилно съдът е приел отсъствието на идентичност между предоставения за ползване имот и имот № •••, като се приема, че съдът е неглижирал наличните по делото писмени и гласни доказателства. Излага се още, че след смъртта на Алис Д. процесния имот е бил владян и безпроблемно ползван от ищците и до този момент, като в тази насока са били и свидетелските показания, които ВРС, също според жалбата, е игнорирал изцяло. Сочи се още, че придобивната давност е протекла в полза на ищците, като се съобразят сроковете на влизане в сила на ПНИ и на този в Заповед по реда на §4 ал.7 от ЗСПЗЗ. В заключение се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да уважи претенциите. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия А. А., С. Р. и Б. Р., чрез адв. Х.. Настоява се, че жалбата не съдържа годни основания и решението следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. С., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи. Въззиваемите страни, не се явяват, но се представляват от адв. Х., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното: От фактическа е било установено пред ВРС, и не се спори от страните, че съобразно представените писмени документи - Удостоверение за наследници изх. № АУ0804920Д от 16.08.2022 година, Декларация за идентичност на имена, Удостоверение изх. № ••••••••••/24.08.2022г., изд. от Дирекция «Местни данъци» при Община Варна, скица, Удостоверение №213/05.12.1985г. от ОНС - Варна; Разрешение за строеж изд. от ГНС – Варна, оценителен протокол от 19.01.1994г., банкови преводи от 28.03.1994 г. н.а. акт № 55, том XXXV, дело № 15991/20.10.1994г.; Заповед ГПР128/02.04.2009г., Решение № 616/14.06.1999г. на ПК – Варна, 3аповед № 1035/07.07.2004г. на зам. кмет на Община Варна, че на наследодателката на ищците А.С. Д. в изпълнение на ПМС № 11 от 1982 година е било предоставено ползването на хавра с площ 0.8 дка в землището на град Варна, местност Ст.сметище, при граници: С.К., път, път, която може да се ползва за трайни насаждения. В тази връзка е било приложено и Удостоверение за предоставяне право на ползване № 213/1985 г. От Оценителен Протокол от 19.01.1994 година е видно, че е била опредЕ. оценката за имот пл.№ ••• в кв. „Г.“, местност „З.“ за място с площ 950 кв.м. в размер на 33000 лева и също там е посочено, че имота има застроена масивна сграда с площ 35 кв.м. Представени са доказателства за плащане на цената по сметка на общината. Сградата е изградена съгласно разрешение за строеж № 192 от 30.07.1977 г. Видно е от делото, че на 20.10.1994 година наследодателката на ищците А.С. Д. се е снабдила с КНА за собственост по леда на § 4а от ЗСПЗЗ за имот 600/950 кв.м. ид.части от дворно място в землището на кв.Г., местност „З.“, с площ на цялото място 950 кв.м., представляващо имот пл.№ ••• по КП на м-ст „Зеленик“, при граници: от две страни път и имоти пл.№№ ••• и •••, ведно с направените в мястото подобрения и насаждения. Със заповед № Г-ПР 128/02.04.2009 г. на кмета на район А. е разпоредено А.С. Д. да придобие правото на собственост при условията на пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в м-ст „З.“, землище Г., с идентификационен № •••, кад.район 545, целия с площ 600 кв.м. Съгласно скица № 15-1120517-28.09.2022 г., издадена от СГКК-Варна по действаща кад.карта на р-н А., кв.Г., местност „З.“, имот с идентификатор ••• е с площ 600 кв.м. и е записан на А.С. Д.. От своя страна ответниците в процеса се легитимирали с позитивно за тях Решение на ПК Варна № 616 от 14.06.1999 година, съобразно което на наследниците на Л.П.Б. е признато правото на собственост за нива от 13.000 дка в терен по § 4 на Г., м-ст Суванлък по КП на местността имотът е част от имот 153. Посочени са имотите, които обхваща възстановения имот. Със Заповед № 1035 от 07.07.2004 година на Зам.кмет на Община Варна е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Л.П.Б. върху ПИ, представляващ № ••• по ПНИ м-ст „З.“, землище кв.Г., при граници: имоти с ид. №№•••, •••, •••, •••, с площ 356 кв.м. Със Заповед №53/28.03.2022г., влязла в сила на 11.04.2022г. е одобрена оценка на подобренията в частта от имот №••• по КПП към ИНИ за м. З., з- ще Г., който имот е отреден за отреден за ответниците, с обща площ 356 кв.м. по ПНИ. Заповедта не е обжалвана от ищците, същата е влязла в сила и 13.05.2022г. цената на подобренията е внесена по сметка на Община Варна, район А.. С Протокол №5-3/05.07.2022 г. от служител па Община Варна ответниците са въведени във владение на новообразувания имот №••• от КР 545. м."3еленика", община Варна, землище Г.. общ.Варна с обща площ 356 кв.м. по скица №1565 /05.02.2021 г. на Дирекция ОСИСД. Пред ВРС по делото е била изслушана и Съдебно техническа експертиза, съобразно заключението на която става ясно, че не може да се установи идентичност между имота, описан в удостоверение за ползване, в разрешение за строеж и в оценителен протокол, тъй като има съвпадение само по една граница - път. Процесния имот попада изцяло в стар имот 153 по ПКП с обща площ 90507 кв.м., записан на наследниците на Л.Б.. Имота с площ 356 кв.м. е новообразуван от част от имот ••• с площ 936 кв.м. по ПК на ползвателите, записан на А.С.ян. Експерта сочи, че между двата имота няма ограда и е пояснило пред съда, че в момента статута на територията, където се намира процесния имот е със строителни граници на м. „З.“ от 2000 год. или от 2001 год. Дотогава статута е земеделска земя; също, че местността „Суванлъка“ попада в околовръстния полигон на м. „З.“. В.л. дава заключение също, че между имот №••• и имот №••• на място няма ограда, а общо двата имота са оградени. Северната и източната част е с мрежа и бетонови колове, а западната част една част от оградата е масивна, т.е. оградата между имот № 4124 и имот № ••• една част от нея е масивна. Металните пана на постройката могат да се демонтират и да се преместят, като цяло постройката трябва да се разглоби за да се премести. В удостоверение №213/ 1985 год. са записани един съсед С. К. и от две страни – път. В разрешението за строеж пише: от три страни път и д-р С.С., а в оценителния протокол пише само планоснимачни номера така, че такава идентичност между двата имота трудно може да се намери, защото имот №••• в разписния лист от 1979 год. не е съсед на имот №•••. Имот № 372 не е съсед на имот № •••. Съсед е имот № ••• и е записан на Славчо Стойчев. Вещото лице допуска условно ако се приеме, че се касае за печатна грешка, тогава може да се твърди, че има съвпадение на две граници - път и Славчо Стойчев. В оценителния протокол е вписан само един път, който може да е и от двете страни и затова технически по тези данни не мога да кажа дали има идентичност или няма, защото в удостоверението за ползване пише – от три страни път. В разрешението за строеж по същия начин. Само ако се приеме, че д-р С.С. и С. К. са имената на едно и също лице може да се каже, че е налице идентичност по удостоверението за ползване и разрешението за строеж. При положение, че няма трета граница не може да приеме категорично, че има идентичност между двата имота. В сателитно изображение в сайта Google Earth се установява, че в имота има отразена постройка най-рано към 2014 година. Пред ВРС са били разпитани и свидетели – тези на ищцовата страна са посочили, че ги познават 1972-1973 година и че имат имот в местността „З.“ със старо име „Сметище“. През 1964-1965 г. местата в района били дадени за ползване чрез предприятието „Родопа“. Свидетелката Ю.П. сочи, че ответниците пък имат няколко имота в местността „З.“, които са по ПНИ за които тя е правила оценка на подобренията. Имотите са образувани от разликите на ползвателите, които са си платили 600 кв.м. От тези разлики се образуват нови имоти за възстановяване на бившия собственик с процедура по възстановяване, като се издава заповед за възстановяване по пар.4, ал.7. След това се прави оценка на подобрения, трасиране на границите и въвеждане във владение след заплащане на подобренията. Посетила е имот №••• през месец ноември 2021 година и на 17.02.2022 година, когато при огледа присъствал представител на ползвателя и с нея уточнявали подобренията. Тя указва, че постройката е ламаринена, има и една външна тоалетна. Същата не била оценена, тъй като може да се демонтира и да се премести, като н нейно присъствие ползвателите са заявили, че ще се изнесат. Имотът на Л. е възстановен с решение № 616 от 14.06.1999 год. на ПК – Варна и това е записано в оценката, която е изготвила свидетелката. От своя страна разпитана за ответниците свидетелката А. указва, че е посещавала имота на ответниците като брокер на недвижими имоти. Те имат 6-7 имота, които са малки като площ. Разговаряла е с А. за продажба на имотите, след като бъдат възстановени и бъдат въведени във владение. Ходела е многократно на огледи с клиенти. При тези данни ВРС е стигнал до извода за неоснователност на претенцията. Виждането на ВОС е следното: Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут, площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г. подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици, установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост и установяват новите им реални граници Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху административните актове, с които се възстановява право на собственост. Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н. Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността се възстановява след настъпване на множество законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ. Решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти, съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева. От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие, като с тези решения възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова те имат конститутивно действие, което се отнася и за двата вида решения на ПК /ОСЗ/ за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на ПК /ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж, ал. 1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.