Решение № 1298 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 86/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО. Административното дело е образувано по жалба на Г. Г. Б., чрез законен представител Д. Д. П., [населено място], [улица] срещу решение № 1040-21-687/24.11.2025 г. на директор на ТП на НОИ София град. В жалбата се посочва, че счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НМЕ не изисква задължително наличие на протокол от аутопсия, за да се произнесе ТЕЛК по причинна връзка , а и по делото са налице медицински документи и следва да е налице произнасяне . Моли за отмяна на решението и признаване на злополука за трудова. Ответникът по жалбата директор на ТП на НОИ София град представя становище по жалбата, в което посочва, че същата е неоснователна. Счита решението за законосъобразно, постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила , тъй като не е осъществен състав на трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочва се, че приемането на злополука за трудова при нетравматично увреждане, настъпила по време на работа, зависи от решението на органите на експертизата на работоспособността, тъй като съгласно чл. 66 от КСО те следва да произнесат по причинната връзка. В случая е налице произнасяне - ЕР на ТЕЛК № 90722/30.07.2025 година влязло в сила на 10.09.2025 година, в което се посочва, че не може да се установи, налице ли е причинна връзка , тъй като не налице протокол от аутопсия. Счита, че при липса на елемент от фактически състав правилно е прието, че настъпилата смърт на лицето не може да се определи като трудова злополука. Приема за неоснователно възражението на лицето, че тъй като макар и нетравматично , смъртта е настъпила на работното място, то е налице трудова злополука. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна „Интернешънъл стил тюбс“ АД , [ЕИК], [населено място], [улица]представя становище по жалбата, в което посочва, че същата е неоснователна. Посочва, че безспорно е установено , че на 07.04.2025 година Г. Б. на длъжност „машинен оператор изтегляне на безшевни тръби“ в производствена база на дружеството в [населено място] внезапно е напуснало производственото помещение и след това е починало. Инцидентът е деклариран от работодателя и след провеждане на производство по разследване на злополука от компетентни органи и произнасяне на НЕЛК, то не е установена причинна връзка между смърт на лицето и извършавана работа и правилно е прието от органа, че не е налице трудова злополука. Правилно е установено, че смъртта е настъпила от нетравматично увреждане и при липса на протокол от аутопсия, правилно е прието от органите на експертиза на работоспособност, че не е възможно произнасяне по причинна връзка. Счита, че при произнасяне на органа са взети предвид всички представени документи и правилно е прието, че не е налице трудова злополука. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, като с молба от 01.04.2026 година е представена фактура от 11.03.2026 година за платени разноски в размер на 1842 евро за изготвяне на отговор по жалба и процесуално представителство по делото. В съдебно заседание оспорващият- Г. Г. Б., чрез законен представител Д. Д. П., [населено място], [улица], не се явява, не се представлява. В съдебно заседание ответникът – директор на ТП на НОИ София град, не се явява, не се представлява. В съдебно заседание заинтересованата страна – „Интернешънъл стил тюбс“ АД , [ЕИК], [населено място], [улица], не се явява, не се представлява. Подадена е молба за даване ход на делото, поддържа писмен отговор, оспорва се жалбата и се иска отхвърлянето и присъждане на разноски в размер 1842 евро. Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното: Работодателят „Интернешънъл Стил Тюбс" АД. [ЕИК] е представил в ТП на НОИ София-град съгласно чл. 57. ал. 1 от КСО декларация за трудова злополука с вх. № 5101-21-425 от 11.04.2025 г.. въз основа на която е открито досие № 36651./л. 94/, в която се посочва, че е налице злополука на 07.04.2025 година в 15.00 часа в [населено място], с лицето Г. П. Б. от [населено място] и са посочени свидетели. Според декларацията и приложения протокол от 08.04.2025 г./ л. 97 и сл./ за извършено разследване на основание чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ от назначена от осигурителя комисия, на 07.04.2025 г. около 15.00 часа. Г. П. Б. на длъжност машинен оператор изтегляне безшевни тръби, е бил на обичайното си работно място в [населено място]. [улица]. цех 4-5 на пулта за управление на агрегата за гравление /байцваме/ на горещо валцувани рулони, като в даден момент взема бутилка вода и излиза от северната врата на производственото хале и се свлича на земята. При пристигане на извиканата спешна помощ с констатирана смъртта на лицето. Съгласно съобщение за смърт № 5/07.04.2025 г.. издадено от ФСМП - Левски, причина за смъртта на Г. П. Б. с „остра сърдечна и дихателна недостатъчност, хипертонична болест, туморно образувание на гърлото", като в т. 11 от същото изрично е вписано ..че смъртта с настъпила от заболяване". С придружително писмо изх. №5101-21 -425# 1 /16.04.2025 г. /л. 93/ документите са изпратени за разследване в ТП на НОИ - [населено място], по адрес на мястото на злополуката. Разследването е извършено от комисия, включваща съгласно чл.8. ал.2 от НУРРОТЗ представители на ТП на НОИ - Плевен. Дирекция „Инспекция по труда" - Плевен и осигурителя ..Интернешънъл Стил Тюбс" АД. В Протокол № 5103-17-4 от 20.05.2025 г. л. 33 по делото са оформени резултати от разследване на злополуката и е посочено с оглед събрани медицински документи, че е налице нетравматично увреждане , като причинна връзка между нетравматичното увреждане и настъпилата смърт се установява от органите на медицинската експертиза. С ЕР на ТЕЛК № 90722/30.07.2025 година на УМБАЛ Левски“ ЕООД е посочено , че по отношение на смъртта на Г.Б. е направено освидетелстване по документи и при липса на протокол за аутопсия, който е задължително условие за произнасяне на ТЕЛК, то не може да се произнесе по причинна връзка . На л. 22 по делото е представена извадка от медицинско досие на Г. П. Б. и е посочено, че ЕР на ТЕЛК № 90722/30.07.2025 година е влязло в сила. С разпореждане [номер] от 15.10.2025 г. на длъжностното лице по чл.60. ал.1 от КСО, заповед за компетентност на л. 19 по делото, не е приета злополуката , настъпила на 07.04.2025 година, за трудова, тъй като не е налице един от признаци на трудовата злополука - причинна връзка между настъпилото по време на работа здравословно увреждане /остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност/ и изпълнението на трудовите функции. Посочва се, че с оглед ЕР на ТЕЛК , то не е извършено произнасяне по отношение на наличие на причинна връзка, тъй като липсва протокол от аутопсия, който е задължителен в тези случаи. Срещу разпореждането е подадена жалба и е постановено процесното решение, с което е оставена без уважение жалба е вх. № 1012-21-1262/28.10.2025 г. на Г. Г. Б., чрез законен представител Д. Д. П. срещу разпореждане [номер] от 15.10.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60. ал. 1 от КСО като неоснователна. В решението е прието, че е спазена процедура по разследване на трудова злополука, описват се установените факти и се приема, че след като Експертно решение № 90722 от зас. № 59 от 30.07.2025 г. на ТЕЛК „УМБАЛ -Левски" ЕООД не се произнася по причинна връзка и е влязло в законна сила на 10.09.2025 година, същото е придобило стабилитет и е задължително за административния орган, водещ производството по чл.60. ал.1 ог КСО за квалифициране на злополуката и настъпилото на 07.04.2025 г. здравословно увреждане на Р. П. Б., довело до неговата смърт, не може да се приеме за трудова злополука, тъй като не е осъществен фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинила неработоспособност или смърт. Посочва се, че за да се квалифицира дадена злополука за трудова по смисъла на чл. 55. ал. 1 от КСО следва да бъде установено внезапно увреждане на здравето, което не само е настъпило през време на извършваната работа, но също така е във връзка с извършваната работа, по повод на тази работа или въобще при работа, извършена в интерес на предприятието. При увреждане от нетравматичен произход съгласно чл. 60. ал. 2 от КСО разпореждането по ал.1 да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, а в случая е налице такова, влязло в сила, което не може да се поизнесе по причинна връзка, тъй като липсва протокол от аутопсия по чл. 60, ал. 2 от НМЕ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. В чл. 117, ал. 3 от КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им и в случая решението е издадено от компетентен орган - директор на ТП на НОИ София и съгласно заповед № 1712/17.08.2015 г на л. 11 по делото. Оспореният акт е издаден в установената писмена форма, изложени фактически и правни основания, не са налице нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл. 58, ал. 3 КСО разследването на трудовата злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникването й, вида на уврежданията, както и всякакви други сведения, които ще подпомогнат съответното ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката, което в случая е сторено. Резултатите от разследването са оформени в протокол в типизирана форма, който е със съдържание, отразяващо данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) относно осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор. Протоколът е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 58, ал. 6 КСО вр. чл. 179 ГПК), като по делото не са събрани доказателства, които да оборят констатациите в същия. При издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола, а самото разпореждане е издадено въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността, в съответствие с чл. 60, ал. 2 КСО, доколкото е безспорно, че злополуката е настъпила в резултат на нетравматично увреждане. Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон. Следва да се посочи, че между страните няма спор по фактите, свързани с настъпилата смърт на Г. Б., починал на 07.04.2025 година на работното си място. Спорен по делото е само въпросът, дали е налице причинна връзка между увреждането на здравето, причинило смърт, и извършваната работа. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Съгласно чл. 66, ал. 1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Съгласно чл. 66, ал. 2 от НМЕ, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Смисълът на разпоредбата е, че липсата на протокол за аутопсия води до липса на представа за органната патология към момента на смъртта. Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане, каквото несъмнено е процесното, разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С оглед цитираните по-горе разпоредби на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е станало в конкретния случай, като по силата на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка, дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. В този смисъл е практиката на ВАС, /напр. решение № 2359 от 13.02.2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г., VІ отд. на ВАС, решение № 9730 от 2.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2022 г., VI о. /. В случая е налице влязло в сила ЕР на ТЕЛК на 10.09.2025 година, за което няма данни да е обжалвано , и при соченото в него, че поради липса на протокол за аутопсия не е възможно произнасяне по причинна връзка, правилно е прието, че не е осъществен фактически състав за признаване на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като липсва произнасяне, налице ли е причинна връзка между смъртта и извършваната работа , която причинна връзка е от значение за характеризирана на злополуката като трудова. Неоснователно е възражение на оспорващ, че протокол за аутопсия не е задължителен и, че следва да се произнесе ТЕЛК въз основа на медицинска документация. В настоящото производство не е предмет на разглеждане ЕР на ТЕЛК, тъй като то подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол за законосъобразност, но при влязло в сила ЕР на ТЕЛК, длъжностното лице в НОИ следва да се съобрази с него . Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (в съответствие с чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията ( чл. 66, ал. 1 НМЕ). При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод, дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК и това е с оглед специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка, дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане и не е предвидена възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, още по-малко – от органите по осигуряването в НОИ. Предвид горното съдът намира, че решението е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено. С оглед изход на делото искането на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски е основателно. С. Г. Г. Б., [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 143, ал. 3, АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. чл. 24, изр. 1-во от Наредбата за заплащане на правната помощ да заплати на ТП на НОИ-София разноски в размер на 200 лева или 102, 26 евро и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на „Интернешънъл стил тюбс“ АД , [ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6. разноски в размер на 1842 евро с оглед представено пълномощно на л. 23 по делото и фактура от 11.03.2026 година за платено възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът