РЕШЕНИЕ

№ 219

гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев Членове: Весислава И.а, Величка Цанова при участието на секретаря Мария Ив. КР.а в присъствието на прокурора В. Г. В. В. М. В. Ив. М. В. М. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600132 по описа за 2023 година Атакувана е присъда № 22 от 27.10.2022 г. по н.о.х.д. № 46/2022 г. по описа на ОС Кюстендил, НО, с която подсъдимият М. З. М. e признат за виновен в това, че на 7.04.2020 г. в местността „Дренски рид“, в землището на гр. Дупница (в района на „Св.Спас“), умишлено умъртвил В. П. Д., на 82 години, от гр. Дупница, като смъртта настъпила на 16.04.2020 г., поради което и на основание чл. 115 НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на 12 години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1 НК.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият М. е бил задържан под стража, считано от 22.04.2020 г. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати 40 000 лева на Ц. П. – неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното плащане, както и да заплати на Д. П. 30 000 лева – неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното плащане.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото, както следва: 1 750.30 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Кюстендил – разноски от досъдебното производство, в полза на бюджетната сметка на ВСС по сметка на ОС Кюстендил сумата от 665 лева – разноски от съдебното производство, както и 2 800 лева държавна такса върху уважените части на граждански искове.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Кюстендил от 27.10.2022 г. следва да обсъди доводите на прокурора, отразени в протеста и допълнението към него, както и възраженията на защитника на подсъдимия М., залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея.

В протеста и допълнението към него се поддържа, че присъдата на Окръжния съд е необоснована и незаконосъобразна в частта, в която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр с чл. 198, ал. 1 НК, тъй като този правен извод на съда е в противоречие с доказателствата по делото. Според прокурора правилно съдът е приел за установено авторството на деянието, но незаконосъобразно го е квалифицирал по чл. 115 НК вместо по първоначалното обвинение; погрешно първият съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия, които следва да се възприемат за защитна теза; твърденията на М., че е ударил починалия с тояга се опровергават от заключението на съдебномедицинската експертиза, което установява, че ударът е причинен с циментов кол; съдът не е обсъдил противоречията в обясненията на подсъдимия относно отнемането на фактическата власт, осъществявана от починалия върху инкриминирания телефон; подсъдимият е проявил намерение за своене на мобилния телефон като го е предлагал безуспешно за продажба и накрая го е дал за ползване на свидетеля Д.; налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК, тъй като употребената от подсъдимия сила е била насочена към отнемане владението на починалия върху мобилния му телефон. В протеста се излагат съображения и за несправедливост на наказанието – представителят на държавното обвинение счита, че наказанието е занижено; че е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца; че направените самопризнания от подсъдимия не следва да се отчитат като смекчаващо обстоятелство, защото той бил принуден от развитието на разследването да го направи при вече доказано обвинение; че М. не е оказал съдействие за намиране на мобилния телефон; че съдът не е отчел многобройните осъждания и лошите характеристични данни за подсъдимия при определяне на наказанието; че не са събрани доказателства за полаган от подсъдимия труд и грижи за децата му; че наказанието неправилно е определено като съдът е надценил смекчаващите и е подценил отегчаващите отговорността обстоятелства. С протеста се отправя искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение, като му се наложи наказанието искано от представителя на ОП Кюстендил пред първия съд – 20 години лишаване от свобода.

В жалбата на защитника и допълнението към нея се развиват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената от ОС Кюстендил присъда. Според защитника правилно съдът е приел, че в случая се касае за ексцес на проявената от подсъдимия агресия, която била провокирана от починалия с обидни думи и вероятно с действия; че употребената от М. сила не е била насочена към отнемане на мобилния телефон на Д. или пък за запазване на владението върху вещта; че подсъдимият не е имал намерения за умъртвяване на починалия, смятал е, че той ще оживее и след като се свести от ударите ще се обади в полицията, поради което му е взел телефона; че последващото поведение на подсъдимия, изразяващо се в предлагане на телефона за продажба, не може да обоснова умисъл за грабеж, придружен с нанасяне на тежка телесна повреда, от която да е последвала смърт; че неправилно съдът е отказал да назначи тройна съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия, която се налагала поради неправилност на приетата от първия съд единична съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р П.; че подсъдимият е действал при условия на патологичен афект, което обаче не било разкрито от вещото лице д-р П.; че правната квалификация на извършеното следва да бъде по чл. 124 НК, доколкото подсъдимият е нанесъл умишлена тежка телесна повреда, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на В. Д.. С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата, за оправдаването на М. да е извършил престъпление по чл. 115 НК и за преквалификация на деянието по чл. 124 НК, както и за отхвърляне на гражданските искове или намаляване на уважения им размер.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП поддържа депозирания срещу присъдата протест. Прокурорът счита, че подсъдимият е автор на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр с чл. 198, ал. 1 НК, защото са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението – деецът е отнел чуждата движима вещ, като е употребил затова сила, причинявайки на жертвата телесна повреда; че твърдението на подсъдимия, че е отнел движимата вещ, за да предотврати обаждане от жертвата, следва да се приеме за негова защитна версия; че правилно съдът е приел евентуален умисъл за извършеното убийство, но наказанието следва да бъде определено до горната граница с оглед съдимостта на подсъдимия, естеството и характера на двете престъпни деяния; че деянието не следва да се квалифицира по чл. 124 НК, както иска защитата, защото ударите, нанесени от подсъдимия са били насочени към жизненоважни части от тялото на жертвата, което навежда на умисъл за убийство, а не на умисъл за причиняване телесна повреда. Прокурорът от САП отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда като се признае подсъдимият за виновен и по двете обвинения и му се наложи справедливо наказание.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия М. адвокат Р. поддържа депозираната срещу присъдата жалба и представеното допълнение към нея. Според защитника съдебният акт на Окръжен съд Кюстендил е законосъобразен в частта, в която подзащитният му е оправдан по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК, защото от действията на М. се установявало, че той не е имал умисъл за извършване на грабеж; доколкото подсъдимият никога не е имал намерение да причини смърт на починалия, то преквалификацията по чл. 115 НК е незаконосъобразна; подсъдимият е имал възможност да причини смъртта на жертвата, но не го е направил, тъй като не е целял този резултат; М. е оставил починалия жив, макар и в тежко състояние; доколкото ударите са били няколко на брой, но не смъртоносни, правилната квалификация е по чл. 124 НК – причинена тежка телесна повреда, от която е настъпила смъртта на жертвата.

В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че поддържа казаното от защитника си, моли за уважаване на жалбата, като се има предвид, че има три малки деца, които страдат заедно с него.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на подсъдимия е частично основателна, а протестът на прокурор от ОП – Кюстендил е неоснователен.

I. По фактите 1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС Кюстендил в тази насока са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

• обясненията на подсъдимия М. М. – частично от съдебното производство – л. 131 – л. 133 от съдебното дело по н.о.х.д. № 46/2022 г. на ОС Кюстендил, както и приобщените на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 НПК обяснения от досъдебното производство – л. 3 от том 2 на досъдебното производство, както и на основание чл. 279, ал. 1, т. 3НПК обясненията дадени пред съдия на досъдебното производство – т. 4, л. 32 – л. 33 от досъдебното производство;

• показанията на свидетелите: А. В. – л. 69 – л. 70 от съдебното следствие; Г. Ц. – л. 70 – л. 70 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 46 от том 4 на досъдебното производство; В. М. – л. 70 гръб от съдебното следствие; Б. Г. – л. 70 гръб – л. 71 от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 25 – л. 26 от т. 2 на досъдебното производство; В. С. – л. 71 – л. 71 гръб от съдебното следствие; Д. С. – л. 71 гръб от съдебното следствие; В. П. – л. 99 – л. 99 гръб от съдебното следствие както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 27 от т. 2 на досъдебното производство; Д. П. – л. 99 гръб – л. 100 гръб от съдебното следствие както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК нейни показания от досъдебното производство – л. 10 от т. 2 и л. 59 – 62 от том 4 на досъдебното производство; Ц. П. – л. 100 гръб – л. 101 гръб от съдебното следствие; Д. Д. – л. 101 гръб от съдебното следствие; М. М. – л. 101 - л. 102 гръб от съдебното следствие; К. О. – л. 102 – л. 102 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 51 от том 4 на досъдебното производство; Л. С. – л. 103 от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК нейни показания от досъдебното производство – л. 74 от том 4 на досъдебното производство; Й. С. – л. 103 – л. 103 гръб от съдебното следствие; М. К. – л. 103 гръб от съдебното следствие; Х. К. – л. 104 – л. 104 гръб от съдебното следствие; П. К. – л. 52 от том 4 на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК; Е. Г. – л. 115 гръб – л. 116 от съдебното следствие; В. Т. – л. 130 – л. 130 гръб от съдебното следствие, както и приобщените на основания чл. 281, ал. 4, вр с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК негови показания от досъдебното производство – л. 50 от том 4 на досъдебното производство; Г. М. – л. 185 гръб от съдебното следствие;

• писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протоколи за оглед на местопроизшествието и фотоалбуми към него – л. 4 – л. 9 от т. 1 и л. 35 – л. 40 от том 2 на досъдебното производство; протоколи за доброволно предаване – л. 11 от том 1, л. 41 – л. 43 от том 2, л. 126 от том 4 на досъдебното производство; справка за съдимост – л. 11 – 20 от том 2 и л. 35 – л. 44 от том 4 на досъдебното производство; справка- характеристика – л. 21 от том 2 на досъдебното производство; протокол за следствен експеримент – л. 32 – 33 от том 2 на досъдебното производство; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване – л. 44 от том 2, л. 127 от том 4 на досъдебното производство; протоколи за приемане и предаване на веществени доказателства – л. 128 – л. 130 том 4 на досъдебното производство; препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки – л. 111 – л. 115 от том 4 на досъдебното производство; заверени преписи от ИЗ № 2185/7.04.2020 г. от МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“ ЕООД Дупница – л. 133 – л. 157 от том 4 на досъдебното производство; справка от ФСМП – Дупница – л. 158 – л. 160 от том 4 на досъдебното производство;

• заключенията, приобщени по реда на чл. 282 НПК, на назначените и изготвени по делото: съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 77/2020 – л. 79 – л. 85 от том 4 на досъдебното производство; съдебно-оценителна експертиза – л. 59 от том 2 на досъдебното производство; съдебнопсихиатрична и психологична експертиза – л. 199 – л. 203 от съдебното дело по н.о.х.д. № 46/22г. по описа на ОС Кюстендил; съдебномедицинската експертиза на труп № 23/2020 г. – л. 94 – л. 96 от том 4 на досъдебното производство.

САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от решаващата инстанция, поради което не намери основания за нейното съществено изменение, а само внесе известни редакционни допълнения и корекции, които не се отразяват значително на релевантните за случая факти.

2. Въз основа на така изброените доказателствени материали, надлежно приобщени от съдебния състав на ОС Кюстендил, са установени по несъмнен начин следните факти, които в своята цялост се възприемат и от този състав на апелативния съд:

М. М. познавал В. Д. от 3 – 4 години преди датата на деянието. По време на инкриминирания инцидент Д. бил на 82 години. Той бил бивш спортист, много човечен, трудолюбив, физически и психически здрав. Въпреки възрастта си той продължавал да отглежда овце в местността „Дренски рид“, в землището на гр. Дупница, в която имал селскостопанска постройка и стаичка за живеене; изкарвал овцете на паша по ливадите в местността; нощувал в помещение от стопанската си постройка до около 2 месеца преди април 2020 г. Тъй като известно време преди април 2020 г. някой започнал да краде храната му, Д. решил да се прибира да нощува в апартамента си в гр. Дупница, в жилищен блок в ж.к. „•••“. Сутрин той отивал в селскостопанската си постройка при животните, грижел се за тях през деня, а вечер се прибирал в жилището си в града; когато отивал при животните, той носел храна, вода и мобилен телефон.

За около две години М. М. бил пастир на крави, които пасял в същата местност, в която починалият изкарвал на паша овцете си, породи което той знаел местонахождението на селскостопанската постройка на жертвата. Освен това М. минавал покрай имота на Д. и когато отивал при майка си, която живеела в близост.

През 2020 г. подсъдимият не работел в местността „Дренски рид“, но я посещавал при отиване в дома на майка си. Дни преди 7.04.2020 г. той срещнал там починалия и той му се оплакал, че някой му краде храната.

Както било обичайно, на 7.04.2020 г. сутринта, В. Д. отишъл при животните си. Той се намирал в стаичката си, до която се стигало по пътека, обградена от двете й страни с множество пръчки, тояги и различни вещи и боклуци.

Около 10: 00 часа покрай постройката му минал подсъдимият М.. Той разбрал, че Д. е там и решил да го потърси. Извикал го и Д. излязъл от стаичката си навън. Двамата се срещнали пред входа на помещението, който бил на пътеката. Подсъдимият го заговорил, като започнал да му описва мъж, който твърдял, че минава покрай стопанската му постройка и вероятно му краде храната. Д. се ядосал и започнал да го гони. Казал му „Вие, циганите, постоянно обикаляте насам“, напсувал го и посегнал с овчарската си тояга към него, като го ударил няколко пъти по гърба. Подсъдимият се подразнил и му нанесъл няколко юмручни удара в лицето, включително в областта на носа, причинявайки му счупване на носните кости и кръвонасядания по лицето. М. взел намиращ се на земята бетонен кол, с дължина около метър, и с него започнал да удря по гърба починалия. Ударил го няколко пъти по гърба и в тилната част на главата. В резултат на ударите М. причинил счупване на черепа в тилната част и тежко увреждане на мозъка на жертвата. От носа на В. Д. потекла кръв, той паднал на земята и останал да лежи на нея, на дясната си страна, в близост до входа за стаичката си.

М. решил да си тръгне. Преди това взел мобилния телефон на жертвата, марка „ENERGY Е 10“, с IMEI 1 № 351638091047268 и IMEI 2 № 351 638091047276, на стойност е 39.90 лв„ който видял, че държи в ръката си. Направил това, за да му попречи да се обади и да извика полиция. После подсъдимият се отдалечил в посока към Ловния дом и Градската градина на гр. Дупница. Размислил, че не е трябвало да взима телефона, но не посмял да се върне, защото решил, че може да се е разбрало за случая и да има полиция. Д. останал да лежи на пътеката. От тилната част на главата му също потекла кръв.

В. Д. не се прибрал вкъщи. След като не се появил по обичайното време и не отговарял на телефонните позвънявания, около 21: 00 часа, неговите зет и дъщеря – Х. К. и Д. П. тръгнали да го търсят. Те го намерили да лежи в близост до входа на стаичката си, на пътеката, при пръчките, на дясната си страна, в безпомощно състояние – с оток на главата, синини и окървавен. Не можел да говори, само мърдал левите си ръка и крак, както и главата. Очите му били затворени от отока около тях и не можел да ги отвори. Главата му била цялата в кръв. По дрехите също имал кръв. От теменната част на главата му течала кръв.

К. и П. се обадили на тел. 112. В 22: 54 ч пристигнала линейка и медицински екип от ФСМП- Дупница, който установил и отразил във фиша за спешна медицинска помощ, че Д. е паднал, неконтактен, пребит, с рана на главата, в областта на тила, пареза на десен горен и долен крайници. Д. бил закаран в МБАЛ, , Св. Иван Рилски – 2003“ гр. Дупница, в която бил прегледан, изследван и настанен. Лекарите уведомили Д. П., че мозъкът му е, , смлян" и няма никакви шансове за оздравяване и живот.

М. М. предложил телефона за продажба на М. М., който работел като пастир при Е. Г.. Двамата се познавали от времето, когато М. работел като пастир в съседна кравеферма в местността „Дренски рид“. М. не пожелал да види и купи телефона. Подсъдимият му поискал 10 лв., за да си купи храна, тъй като не се бил хранил от 3-4 дни, но М. не му дал. Помолил го да го почерпи с цигара и свидетелят го направил, след което подсъдимият си тръгнал.

На 10.04.2020 г. подсъдимият отишъл в с. Каменик във фермата на Н. М. и започнал работа там. В същата ферма работел и Д. Д.. След няколко дни подсъдимият дал на Д. телефона на починалия, а батерията задържал в себе си.

На 16.04.2020 г. В. Д. починал в болницата в гр. Дупница.

При направените оглед и аутопсия на трупа се установило, че смъртта на Д. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма – фрактура на черепа, вътречерепни и вътремозъчен кръвоизливи, мозъчни контузии, последващ мозъчен оток, причинена с поне 2 удара с предмет с продълговата удряща повърхност – дърво, част от бетонно колче или други подобни.

На 22.04.2020 г. полицейските служители – А. В., на длъжност началник „Тежки престъпления“ в РУ на МВР-Дупница, В. С., Б. Г. и В. П. – разузнавачи, Д. С. и В. М. – младши разузнавачи и Г. Ц. – инспектор „Детска педагогическа стая“ отишли във фермата на Н. М., за да търсят и разпитат подсъдимия, тъй като имали оперативна информация, че е там. М. разбрал от работещите във фермата за пристигането на полицаите, поради което се укрил на таван, намиращ се над стая в селскостопанска постройка. Там бил открит от свидетелите В. П. и В. М.. Подсъдимият предал на разследващите доброволно батерията от телефона на починалия, а свидетелят Д. Д. предал доброволно инкриминирания мобилен телефон, даден му преди това от М.. След това подсъдимият бил закаран в районното управление на МВР-Дупница, в което бил задържан. На същия ден М. бил заведен на местопрестъплението, на което посочил мястото на срещата му с починалия и дървен прът, с който той твърдял, че му е нанесъл удари. Дървеният прът бил иззет и описан като веществено доказателство – обект №1 в протокол за оглед от 20.04.2022 г. В близост до него бил намерен и част от бетонен кол, иззет като веществено доказателство – обект №2, по който имало следи от червеникаво кафяв цвят, приличащи на кръв. Дървеният кол и бетонния прът били обект на експертно изследване.

Било установено посредством приетото от първия съд заключение на ДНК експертиза, че описаните следи от червеникаво кафява материя по обект № 77-2-20 – циментов кол, са от човешка кръв, принадлежаща на В. Д., а по обект N° 77-1-20 – парче от дървен прът, с дължина 57 см, с кръгло сечение с диаметър 2, 7 см в единия край и 3 см в другия, сцепено по дължина, почти без кора, със сивочерно кафеникав цвят, не били установени следи от биологичен произход – кръв. От дървото били направени обтривки на стерилен тампон за установяване на евентуален клетъчен материал. В резултат на изследванията бил установен смесен материал от 2 или повече лица ( поне едно от които е от мъжки пол), с невъзможност за извеждане на индивидуални генетични профили.

Установени от съдебномедицинското изследване при огледа, аутопсията и и реаутопсията и повторния оглед са следните увреждания по тялото на В. Д.: тежка открита черепно-мозъчна травма: разкъсно-контузии рани, охлузвания и масивни кръвонасядания по кожата и меките черепни покривки на главата; фрактури на черепа – на мозъчния и лицевия му дял; вътречерепни кръвоизливи – епидурален, субдурален и субарахноидален: масивен вътремозъчен кръвоизлив в лява голямомозъчна хемисфера с пробив във вентрикулната система; мозъчни контузии по двете голямомозъчни хемисфери; мозъчен оток; три умерено изразени кръвонасядания по кожата на гръдния кош и гърба и две малки кръвонасядания в меките тъкани на гърба върху изпъкващите части на лопатките; кръвонасядания в областта на двете лакътни стави и пръсти на лява ръка с охлузване върху кръвонасядането по десен лакът; белодробен оток; остър кръвен застой във вътрешните органи; тъмна течна кръв.

При огледа и аутопсията е установена също – генерализирана атеросклеР. – леко до умерено изразена, лека дребноогнищна миокардиосклеР., плевропневмофибР., малка киста на ляв бъбрек – хронични болестни изменения, без отношение за настъпването на смъртта или към поведението на жертвата преди инцидента.

Установено е също, че смъртта на В. П. Д. се дължи на тежката черепно – мозъчна травма с фрактура на черепа, вътречерепни и вътремозъчен кръвоизливи, мозъчни контузии, последващ мозъчен оток, довела до остри нарушения на сърдечно – съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране.

Посредством приетото от първия съд заключение на съдебномедицинската експертиза е установен механизмът на причиняване на уврежданията по лицето и тялото на В. Д.:

• констатираните по трупа на починалия травматични увреждания са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети с различна форма и големина на удрящата повърхност; за част от тях – раните в теменната област на главата, фрактурата на черепа там и мозъчните увреждания и с по-голяма сила;

• травмите в областта на лицето – нанесени са множество наслагващи се удари с предмети с гладка контактна повърхност, видно от липсата на охлузвания, каквито са и частите на човешкото тяло – ръце, юмруци, глава.

• всичките увреждания са причинени приживе; получени са от множество удари в сравнително кратък интервал от време; последователността им не може категорично да се определи, но предвид тежестта и разположението на уврежданията може да се приеме, че първоначално са причинени уврежданията в лицевата част на главата, възможно и част от тези по тялото и горните крайници и в последствие след падане на пострадалия – по- тежките наранявания в горната част на главата; уврежданията по горните крайници могат да се разглеждат и като „защитни“ – получени при удари по ръцете при опити на починалия да се предпазва при побоя.

Установено е, че получените при черепно-мозъчната травма вътречерепни кръвоизливи и мозъчни увреждания – епидурален, субдурален и субарахноидален кръвоизливи, вътремозъчен кръвоизлив и контузии на главен мозък, са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. При тези увреждания без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ смъртният изход е неизбежен, а много често водят до смърт и въпреки оказана помощ. По-дълбоката рана в теменната област, достигаща до подлежащата кост, и фрактурата на черепа под нея, представляват нараняване, проникващо в черепната кухина.

Фрактурите на лицевите кости и останалите мекотъканни наранявания на главата, поотделно и в съвкупност водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите кръвонасядания и охлузвания по тялото и горните крайници, причиняват болка и страдание.

От специализираното съдебнопсихиатрично изследване се установява, че подсъдимият не страда от душевно заболяване; по време на инцидента не е действал в състояние на физиологичен афект – силно раздразнение или патологичен афект; не е извършвал действия в състояние на уплаха или смущение, водещи до дезорганизирано поведение; не са налице данни за качествено разстройство на съзнанието, лишаващо го от базисните му психични качества, поради което може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; личността на подсъдимия е дисхармонично изградена по типа на личностно разстройство – диссоциален тип, който е със запазена годност за участие в наказателното производство и за даване на обяснения.

Подсъдимият М. З. М. е роден на 14.06.1971 г. в гр. Дупница. Той живее в същия град на ул. „•••“ № •••. М. е български гражданин, с непостоянна работа, с ЕГН: ••••••••••.

Подсъдимият е осъждан многократно. Част от престъпленията извършил при условията на реална съвкупност. Изтърпявал е наказания лишаване от свобода – последно за времето от 6.10.2020 г. до 29.12.2021 г. за престъпление по чл. 346 от НК. Баща е на 3 деца.

3. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото фактическата обстановка е изяснена във възможната й пълнота, като съдът е изследвал всички въпроси, които имат значение за правилното му решаване. Фактическите констатации на ОС Кюстендил са направени след цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали.

3.1. С някои изключения, които ще бъдат коментирани по-долу, решаващият съд е дал законосъобразна и логически вярна оценка на отделните доказателства и доказателствени средства. В мотивите на проверявания съдебен акт са откроени четири групи свидетелски показания, съобразно кръга от фактически положения, които тези свидетели установяват. Съдът е коментирал свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и заключенията на приетите експертизи, като е извел следните основни изводи: че показанията на свидетелите, които са в роднински връзки с починалия не съдържат противоречия и еднопосочно установяват начина на живот на В. Д., намирането му в безпомощно състояние от неговата дъщеря и зет в имота му в местността „Дренски рид“, настъпилата му смърт и претърпените от близките болки и страдания в резултат на това; че показанията на свидетелите полицейски служители, пред които подсъдимият признал за извършеното деяние, както и установяващи обстоятелствата, при които подсъдимият бил заловен, следва да се възприемат за достоверни; че обясненията на подсъдимия в частта за механизма на причиняване на уврежданията на жертвата, са недостоверни, но същевременно за други обстоятелства – за познанството с починалия, за повода за срещата им на инкриминираната дата, за причината да вземе мобилния телефон, съдът е възприел обясненията на М. за достоверен доказателствен източник; че показанията на свидетелите Д., М., С., Г. и М. правдиво установяват обстоятелствата при задържане на подсъдимия, както и начина му на живот.

Освен гласните доказателствени средства съставът на Окръжния съд е обсъдил и възприел при изграждане на убеждението си по фактите и заключенията на съдебномедицинската експертиза на труп, съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ, както и заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза.

3.2. Проследявайки възраженията на прокурора в протеста и поддържани в съдебните прения пред САС, на подсъдимия и на неговия защитник, отразени в депозираната срещу присъдата жалба, както и в защитните им речи пред въззивния съд, се установява, че те оспорват основно фактите, свързани със средството за причиняване на телесните увреждания на починалия, както и за емоционалното и психологическо състояние на подсъдимия по време на инцидента, включително причината за установяване на негова фактическа власт върху мобилния телефон на жертвата.

Възраженията са срещу доказателствената дейност на решаващата инстанция, като се поддържа от прокурора:

• че съдът е възприел неоснователно обясненията на подсъдимия относно използваното от него средство за причиняване на телесните увреждания на жертвата, като в противоречие със заключението на съдебномедицинската експертиза е приел, че ударите са нанесени с дървен кол, а не с намерения на местопрестъплението циментов кол;

• че съдът неоснователно е възприел обясненията на подсъдимия за причината за установяване на негова фактическа власт върху мобилния телефон на жертвата.

Защитата възразява единствено срещу приетото от съда фактическо положение, че подсъдимият е извършил деянието при възможност от негова страна да контролира волевата си дейност, доколкото според защитата подсъдимият е действал при условията на патологичен афект.

При осъществения от САС собствен анализ на доказателствената съвкупност, надлежно приобщена по делото, намира за установено следното:

Основните елементи, включени в релевантната фактология, имащи значение за правилното установяване на съществените въпроси по делото са: за отношенията между подсъдимия и починалия Д. и конкретното развитие на конфликта между тях на 7.04.2020 г.; имало ли е физически и словесен сблъсък между двамата и в какво точно се е изразил; нанасял ли е подсъдимият удари по тялото на починалия и с какъв предмет – в кои части на тялото, с каква интензивност; какви са причинените на починалия телесни увреждания и налице ли е причинна връзка между тях и настъпилата на 16.04.2020 г. смърт на В. Д.; какво е било психичното и емоционално състояние на подсъдимия непосредствено преди и към момента на извършване на деянието; обстоятелствата, при които подсъдимият е осъществил своя фактическа власт върху мобилния телефон на жертвата. Правилното установяване на посочените факти има решаващо значение за законосъобразната квалификация на деянието, извършено от М. М.. Съставът на въззивния съд ще изложи мотиви по така определените фактически и доказателствени въпроси, разглеждайки отделните възражения, формулирани в протеста на прокурора и в жалбата на защитника на подсъдимия.

II. По възраженията в протеста на прокурора и в жалбата на защитника на подсъдимия относно приетите от първия съд факти и доказателствата за тяхното установяване 1. Общи въпроси за дейността на първия съд по допускане, събиране и оценка на гласните доказателствени средства Предварително съставът на САС намира да необходимо да обсъди в общ план законосъобразността на процесуалната дейност на първия съд при допускане, събиране и оценка на доказателствата в хода на съдебното следствие.

1.1. Относно показанията на свидетелите – полицейски служители По отношение на част от показанията на полицейските служители, които са участвали в операцията по задържане на подсъдимия във ферма в с. Каменик, община Бобошево, са налице обстоятелства, които водят до тяхната частична процесуална недопустимост. Към момента на свидетелстването си А. В. е бил началник група „Противодействие на тежката престъпност“ към сектор „Криминална престъпност“ на РУ на полицията в гр. Дупница, а Г. Ц., В. М., Б. Г., В. С., Д. С. и В. П. са били полицейски служители на длъжност „разузнавач“ в същото полицейско управление. Тези свидетели са участвали в полицейска операция по задържането на подсъдимия М. и в това си качество са възпрели обстоятелства от значение за делото. В тази част от показанията им, в която пресъздават фактите за това в кое помещение се е намирал подсъдимият М. при задържането му и цялата хронология на протичане на операцията, показанията им са годно процесуално доказателствено средство, което правилно е възприето от Окръжния съд за достоверен доказателствен източник. Това е така, доколкото в чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК служителите на МВР, които са присъствали при извършване на оглед, освидетелстване, претърсване и изземване и следствен експеримент, могат да бъдат свидетели, освен ако не са участвали в наказателното производство в друго процесуално качество. В този смисъл не съществува формална забрана за свидетелстване на изброените по-горе полицейски служители, доколкото те не са извършвали действия по разследването.

Същевременно обаче, в показанията им пред съда, както и в приобщените техни показания от досъдебното производство, посочените свидетели пресъздават разказаното им от подсъдимия М. в рамките на проведена от тях оперативна беседа. От разпитите на А. В., Г. Ц., В. М., Б. Г., В. С., Д. С. и В. П. Д.а се установява, че свидетелите са били на 22.04.2020 г. в РУ Дупница и заедно с други свои колеги са извършвали оперативни действия във връзка с изясняване на случая с починалия на 16.04.2020 г. В. Д.. По този повод се е установило, че М. М. е един от хората, с когото починалият е поддържал комуникация в местността „Дренски рид“. Това е била причината, поради която свидетелите предприели провеждане на полицейска операция по задържане на подсъдимия, за когото имали информация, че се намира във ферма в с. Каменик. След задържането му полицаите провели беседа с подсъдимия, в рамките на която му задавали въпроси във връзка с извършеното на 7.04.2020 г. деяние и съответно в своите показания те възпроизвеждат казаното от М. в отговор на тези въпроси.

Съществено значение при оценката на показанията на посочените по-горе свидетели – полицейски служители има обстоятелството, че към момента на провеждане на беседата им с подсъдимия към него вече е било отправено подозрение (фактическо обвинение), че е извършител на деянието. Това се установява от показанията на самите свидетели, а освен това към момента на беседата М. е бил задържан със заповед за задържане за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – л. 45 от том 2 на досъдебното производство.

Казано по друг начин показанията на посочените свидетели в съдържат извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия, които обаче са дадени в противоречие с основните положения, гарантиращи правото на защита – М. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник. Така в решение от 25 октомври 2013 г. (Решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н.о.) Върховният касационен съд постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това доказателствено средство е имало за цел да „заобиколи закона“. Подобен подход е приложен и в решението Д. М. срещу България на ЕСПЧ от 8 март 2018 г. – § 64 - § 72.

В решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н.д. № 737/2018 г., III н.о. се приема, че законосъобразността на позоваването на извънпроцесуалните признания на подсъдимия е поставено под сериозно съмнение, особено след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България.

Поради тези съображения САС счита, че показанията на свидетелите А. В., Г. Ц., В. М., Б. Г., В. С., Д. С. и В. П. в частта, в която съдържат извънпроцесните признания на М. трябва да бъдат изключени от доказателствата по делото, доколкото те възпроизвеждат незаконосъобразно снети самопризнания на подсъдимия М.. Изключването на показанията на полицейските служители в посочената част успешно се компенсира от законосъобразно приобщените обяснения на подсъдимия, дадени от него на съдебното следствие и на досъдебното производство в присъствието на надлежно назначен защитник.

1.2. Общи въпроси при оценка на обясненията на подсъдимия Доказателствена стойност имат обясненията на подсъдимия М., депозирани пред първоинстанционния съд (л. 131 – л. 133 от съдебното дело на ОС Кюстендил), както и надлежно приобщените негови обяснения от досъдебното производство – пред съдия по чл. 222 НПК (л. 32 – л. 33 от том 4 на досъдебното производство) и пред орган на разследваното, в присъствие на защитник – л. 3 от том 2 на досъдебното производство.

САС констатира, че при оценка на обясненията на подсъдимия Окръжният съд е допуснал известни отклонения от установените принципи в наказателния процес. При подробния анализ на обясненията на М., съдът ги е игнорирал за определени факти поради това, че той не е успял да докаже възраженията си, както и че при оценката им за достоверност значение имат личността и миналото му:

• съдът е приел за нелогично подсъдимият да е нанесъл ударите върху главата и тялото на починалия с циментов кол, доколкото той бил по-тежък, а на разположение имало по-леки дървени пръчки и тояги;

• за възможни, но недоказани съдът е приел твърденията на подсъдимия, че В. Д. го е напсувал и ударил с дървена пръчка по гърба;

• съдът не е изключил достоверността на обясненията на подсъдимия за нанесени удари върху него от жертвата, но ги е приел за недоказани;

• съдът е приел обясненията на М. за нанесени му удари от починалия и за казани от него обидни думи, за вероятни, като се е позовал на характеристичните данни на подсъдимия, миналите му осъждания, начина му на живот и трудовата му дейност; при посочените съображения съдът е приел обясненията в тази им част за недостоверни, но вероятни, поради недоказаност.

Известно е, че правото на защита и свързаната с него презумпция за невиновност, установени в чл. 15 и чл. 16 НПК, задължават съда да осигури на подсъдимия ефективното упражняване на всички процесуални средства, необходими за защита на неговите права и законни интереси. Предвидената в чл. 103 от НПК тежест на доказване е една от гаранциите за ефективното упражняване на правото на защита. Според чл. 103, ал. 2 НПК подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, а според ал. 3 на същия текст – не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия, поради това, че не е доказал възраженията си. В наказателния процес прокурорът трябва да докаже, че твърдените от подсъдимия факти, които изключват неговата наказателна отговорност, не са настъпвали, защото подсъдимият не е задължен да доказва своята невинност – недопустимо е всякакво прехвърляне на доказателствената тежест върху подсъдимия, включително и за направените от него възражения (решение № 144-1989 г. на ВКС, I н.о., № 238-1994 г. на ВКС, I н.о.).

Приложението на описаните основни принципи на наказателния процес, при оценка на доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия, изисква твърденията на М. за отделните факти да бъдат съпоставени с останалите надлежно приобщени доказателствени материали. И едва при тази съпоставка следва да се обоснове извод за несъмнено и достоверно установените релевантни факти. Обясненията на подсъдимия не могат да се отхвърлят за това, че той не е доказал отделните свои възражения или че казаното от него е вероятно, но не е достоверно, каквито изрази е използвал първоинстанционния съд в мотивите на присъдата.

Недопустимо е също така да се използват данните за личността на подсъдимия или съдебното му минало като аргумент за недостоверност или недобросъвестност на отделните твърдения за факти, съдържащи се в неговите обяснения. Данните за личността на подсъдимия са включени в предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК, но сами по себе си те не могат да служат като доказателство за авторството на деянието или за останалите обективни и субективни съставомерни признаци.

При описаните по-горе общи бележки за доказателствената дейност на Окръжния съд апелативната инстанция разгледа отделните възражения на прокурора и защитата, свързани с доказаността на отделните елементи от релевантната фактология.

2. За авторството и механизма на инкриминираното деяние Този състав на въззивния съд, подобно на първоинстанционния, счита, че комплексната оценка на доказателствата установява въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК по начина изискуем по чл. 303, ал. 2 НПК.

Доказателствата за случилото се 7.04.2020 г. между М. и починалия Д. се извличат от обясненията на подсъдимия от съдебното и досъдебното производство, надлежно приобщени към материалите по делото, показанията на свидетелите Д. П., Х. К., Д. Д. и М. М.. Данни, които служат основно за контрол за достоверност на посочените гласни доказателствени средства, се съдържат в заключенията на съдебномедицинските експертизи на труп и на веществени доказателства, на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, в протоколите за оглед на местопроизшествие; в протоколите за доброволно предаване и за вземане на образци за сравнително изследване.

В този смисъл пълното и цялостно установяване на релевантните за делото факти може да се реализира чрез анализа поотделно и при съпоставката между посочените по-горе доказателствени източници.

Обясненията на подсъдимия от съдебното и досъдебното производство, приобщени надлежно към материалите по делото на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 НПК и чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, са основен източник на преки и първични доказателства за авторството на деянието. В обясненията си пред Окръжния съд – л. 131 – л. 133 от съдебното дело по н.ох.д. № 46/2022 г. по описа на ОС Кюстендил, както и в обясненията от досъдебното производство – пред съдия по чл. 222 НПК (л. 32 – л. 33 от том 4 на досъдебното производство) и пред орган на разследваното и в присъствие на защитник – л. 3 от том 2 на досъдебното производство, подсъдимият М. заявява следните съществени твърдения за факти, които са последователни, с някои незначителни отклонения:

• в обясненията си пред съда М. посочва, че след като казал на Д. кой краде храната му, починалият отправил обидни думи към него и посегнал да го удари с тънка дървена пръчка; че след като Д. тръгнал да го удря с тоягата, той му ударил няколко шамара; че след това починалият хвърлил тоягата на земята, а подсъдимият я взел и го ударил 2-3 пъти по гърба; че от ударите Д. паднал на земята и в ръцете си държал телефон, който подсъдимият взел, за да предотврати обаждане на жертвата в полицията; че подсъдимият ударил Д. по гърба с тоягата, защото той го напсувал и ударил - в обясненията си пред съдия на досъдебното производство по реда на чл. 222 НПК (л. 32 – л. 33 от том 4 на досъдебното производство) М. заявява, че при срещата си с В. Д. той му казал, кой според него краде храната му, а починалият запознал да го псува и обижда; че Д. вдигнал тояга, която държал в ръцете си и ударил с нея подсъдимия по гърба и врата; че подсъдимият ударил два шамара на починалия; че си тръгнал, но починалият го преследвал и тогава подсъдимият взел от намираща се до него купчина със сухи клони пръчка и го ударил два пъти отзад по врата; че от ударите Д. седнал на земята, а подсъдимият взел от ръцете му мобилен телефон и си тръгнал;

• в обясненията на подсъдимия, дадени пред разследващ орган и в присъствие на защитник, М. заявява, че след като казал на Д. кой му краде храната, той започнал да го обижда и псува; че починалият взел една тояга и започнал да го гони и го ударил по гърба; че силно раздразнен от това подсъдимият ударил на починалия няколко шамара; че след като Д. посегнал втори път да го удари подсъдимият взел от купчина кръгла дървена тояга дълга около един метър и го ударил по гърба, а след това след като починалият продължил да му посяга и да го псува, той го ударил и по главата отзад; че от ударите Д. паднал на земята; че тогава подсъдимият видял починалия да държи в ръцете си телефон, който взел, след което си тръгнал.

За самия механизъм на деянието освен обясненията на подсъдимия, факти с доказателствено значение се съдържат в протокола за оглед на местопроизшествие от 22.04.2020 г. (л. 32 – л. 33 от том 2 на досъдебното производство), в заключението на съдебномедицинската експертиза на труп и съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ.

2.1. За обстоятелствата във връзка с причината за срещата между подсъдимия и жертвата За обстоятелствата във връзка с причината за срещата между М. М. и В. Д. данни се съдържат основно в обясненията на подсъдимия. Последователно в обясненията си пред съда и от досъдебното производство М. съобщава, че се познавал с жертвата поради обстоятелството, че майка му живее наблизо и често минавал оттам, а също и защото и той както починалият се занимавал с отглеждане на животни и се срещали в района „Дренски рид“. За това, че подсъдимият е работел като пастир и се грижел за животни в местността „Дренски рид“ данни се съдържат и в показанията на свидетелите М. М. и Л. С.. Не се опровергават от другите доказателства по делото и изнесените от подсъдимия данни за причината за срещата му с В. Д. – да сподели своите подозрения за самоличността на човека, който му краде храната. Косвена подкрепа за този факт намираме в показанията на свидетелките Д. П. и Ц. П., дъщери на починалия, пред които той споделял, че почти всеки ден някой разбивал катинара на стаята, в която държал личните си вещи, както и че някой му краде храната.

За това, че Д. изрекъл обидни думи към подсъдимия и опитал да го удари с овчарската си тояга данни се съдържат обясненията на М. и те не са опровергани от другите надлежно приобщени доказателства по делото. В този смисъл тази част от обясненията на подсъдимия следва да се възприеме като достоверна доказателствена основа. По този въпрос Окръжният съд е изложил противоречиви мотиви, доколкото от една страна приема във фактическата обстановка, че починалият напсувал и посегнал да удари подсъдимият с овчарската си тояга, а от друга страна, при обсъждане на доказателствата оценил тази част от обясненията на подсъдимия за недостоверни, той като не били потвърдени от други доказателства и затова тези негови твърдени били „вероятни“ – л. 224 от съдебното дело по н.о.х.д. № 46/2022 г. на ОС Кюстендил. Както се посочи и по-горе процесуалният принцип за оценка на обясненията на подсъдимия е заложен в чл. 103 НПК и в този смисъл, доколкото казаното от подсъдимия за причината и естеството на конфликта му с починалия е логично, не съдържа противоречия, последователно е поддържана от него в отделните му обяснения, частично се потвърждава от показанията на свидетелите Ц. П., Д. П., Л. С. и М. М., следва да се приеме за достоверно.

2.2. Употребата на сила от двете страни в конфликта Съществен елемент от протичане на конфликта между М. и Д. представлява употребата на сила и от двете страни. Подсъдимият твърди, че след като обиждал и псувал починалият го ударил по гърба с носената от него овчарска тояга. Това твърдение на подсъдимия не се опровергава от другите доказателства по делото и в този смисъл САС приема от фактическа страна, за разлика от първия съд, че Д. не само е посегнал, но и ударил подсъдимия с носената от него овчарска пръчка. Предвид възрастта на починалия, а и липсата на установени наранявания върху тялото на подсъдимия, тези удари обаче не са били с особена сила и интензивност.

След това подсъдимият ударил няколко юмрука в лицето на жертвата. Този факт се отрича от подсъдимия, който признава, че му ударил само няколко шамара, но фактът, че са нА.и сериозни по сила удари в лицето на Д. се извлича по несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, в което се констатират травмите в областта на лицето – множество наслагващи се удари с предмети с гладка контактна повърхност, видно от липсата на охлузвания, каквито са и частите на човешкото тяло – ръце, юмруци, глава. Причинени са увреждания в меките тъкани на лицето в областта на носа, почти цялата дясна буза и горната половина на лявата буза. В тези области на лицето на жертвата са констатирани добре изразени моравочервени кръвонасядание; носните кости са счупени без съществено разместване почти напречно във върховата им част и дясно странично в горната половина, като фрактурата минава и по носния израстък на челюстта.

В този смисъл несъмнено е, че подсъдимият е нанесъл няколко сериозни по сила и интензитет удара с юмрук по лицето на В. Д.. След като нанесъл ударите с юмрук, подсъдимият твърди, че починалият продължил да го псува и да посяга към него с пръчката, която държал в ръцете си. САС счита, че твърдението на М., че и след ударите Д. продължил да го преследва и да прави опити да го удря с пръчка, е нелогично и се опровергава от коментираните по-горе данни от заключението на съдебномедицинската експертиза. Тежестта на получените от жертвата увреждания в лицето, неговата възраст и физическо състояние, изключват възможността му той да е осъществил описваното от подсъдимия агресивно и нападателно поведение.

2.3. Относно средството, с което подсъдимият нанесъл ударите върху главата и тялото на починалия Относно средството, с което подсъдимият нанесъл ударите върху главата и тялото на починалия данни се съдържат освен в неговите обяснения, така и в писмените доказателствени средства и заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи.

Подсъдимият твърди на досъдебното производство, че ударите е нанесъл с дървена пръчка, която взел от намиращата се на земята купчина, а в съдебното следствие твърди, че взел от земята оставената от починалия дървена пръчка и с нея го удрял по гърба и тялото. В заключението на съдебномедицинската експертиза на труп се констатирани значителни и тежки увреждания в областта на окосмената част на главата – рани, охлузване, кръвонасядания, фрактура на черепния свод и мозъчни увреждания, които са причинени с поне два удара с предмет с продълговата удряща повърхност, който може да бъде част от дърво или бетонно колче. Същевременно при разпита на вещите лица в съдебно заседание те дават допълните пояснения, от които се установява, че нараняването по главата не може да се получи от самостоятелно падане на жертвата от собствен ръст; че травмата може да се получи при директен удар с твърд предмет; че с тънка пръчка това увреждане не може да се получи, а от данните, с които разполагат, по-вероятно е този удар да е нанесен с циментово колче или с по-дебела дървена тояга – л. 129 гръб от съдебното дело по н-.о.х.д. № 46/2022 г. на ОС Кюстендил.

Същевременно от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него – л. 35 – 40 от т. 2 на досъдебното производство се установява, че на около 2 метра вдясно от постройката, обитавана от починалия се намерила дървена пръчка с дължина 58 см и диаметър 3 см, а на около 4 метра в същата посока се намерил част от бетонен кол, с дължина 68 см и по него се наблюдавали петна и пръски с червен цвят. Впоследствие било установено посредством приетото от първия съд заключение на ДНК експертиза, че описаните следи от червеникаво кафява материя по обект № 77-2-20 – циментов кол, са от човешка кръв, принадлежаща на В. Д.. Окръжният съд е приел, че подсъдимият е използвал дървена, масивна и здрава тояга, с която е удрял по главата жертвата. Очевидно това не е иззетата при огледа дървена пръчка с дължина 58 см и диаметър 3 см, а някакъв друг предмет, който не е намерен на местопроизшествието и за който няма други данни по делото. Този извод на първия съд е необоснован, поради което след съпоставка на описаните по-горе доказателствени материали този състав на апелативния съд приема, че подсъдимият е нанесъл ударите по главата на жертвата с намерената на местопрестъплението част от бетонен кол.

3. За причиненото от подсъдимия телесно увреждане на починалия и за причинната връзка между него и настъпилата смърт на В. Д.

Съществен въпрос за правилното решаване на делото и законосъобразната квалификация на деянието е вярното установяване на действителното получено от починалия телесно увреждане, съответно проследяването на причинната връзка между деянието и настъпилия съставомерен резултат.

В мотивите на проверявания съдебен акт решаващата инстанция е приела, за доказани следните травматични увреждания по главата и тялото на В. Д.:

• черепно-мозъчната травма, вътречерепни кръвоизливи и мозъчни увреждания – епидурален, субдурален и субарахноидален кръвоизливи, вътремозъчен кръвоизлив и контузии на главен мозък, които са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. При тези увреждания без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ смъртният изход е неизбежен, а много често водят до смърт и въпреки оказана помощ;

• по-дълбоката рана в теменната област, достигаща до подлежащата кост, и фрактурата на черепа под нея, представляват нараняване, проникващо в черепната кухина;

• фрактурите на лицевите кости и останалите мекотъканни наранявания на главата, поотделно и в съвкупност водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите кръвонасядания и охлузвания по тялото и горните крайници, причиняват болка и страдание.

От друга страна, несъмнено е, че между деянието на подсъдимия – нанесените от него удари с част от бетонен кол по главата на В. Д., и настъпилата по-късно смърт е налице пряка и непрекъсната причинна връзка. Това е така, защото причината за смъртта е тежката черепно- мозъчна травма/фрактура на черепа, вътречерепни и вътремозъчен кръвоизлив, мозъчни контузии, последвал мозъчен оток, довела до остри нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране.

Описаните увреждания, които са резултат от черепно-мозъчната травма са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, което изпълва медицинските характеристики на тежката телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Както се установява и в писменото заключение на съдебномедицинската експертиза и от устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание пред първата инстанция – при тези увреждания без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ смъртният изход е неизбежен, а много често водят до смърт и въпреки оказана помощ.

4. За психоемоционалното състояние на подсъдимия преди и по време на извършване на деянието За психоемоционалното състояние на подсъдимия преди, по време и непосредствено след извършване на деянието доказателства се съдържат в неговите обяснения и в заключението на съдебно-психиатричната и психологическа експертиза.

Както обосновано е приел решаващият първоинстанционен съд специализираното изследване, отразено в заключението на назначената в съдебното производство и приета в съдебното следствие съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установява следните особености на личността на М. М.: холерична темпераментова структура и елементи на емоционално нестабилна личност; повишена мнителност и сензитивност към негативното отношение на другите спрямо него и склонност по-често техвите действия да се тълкуват като враждебни или оскърбителни, както и стремеж да противодейства на накърняването на неговите права; интрапсихичният му контрол върху емоциите не е силен и относително лесно може да бъде раздразнен или засегнат; има нисък фрустрационен праг и е склонен да действа импулсивно и под влияние на моментни емоции и обстоятелства.

Данните от психиатрично-психологичното изследване се потвърждават и от обясненията на подсъдимия, в които описва обзелото го чувство на гняв от факта, че починалият му отправил обидни думи и псувни, както и че в резултат на тези неовладени емоции се е ожесточил срещу Д. и нанесъл множество удари по главата и тялото му.

Така установените особености в личността на подсъдимия са намерили отражение в поведението му на 7.04.2020 при възникването и протичането на конфликта му с починалия.

Фактите по делото, включително и най-вече обясненията на подсъдимия последователно установяват, че той има сравнително добре съхранен спомен за хронологията за протичане на събитията, конфликта с починалия и нанасянето на ударите по главата и тялото му; изобщо няма данни за интензивна и краткотрайна емоционална реакция на М. преди и по време на деянието; не се наблюдават признаци за стесняване на съзнанието и затруднения в адаптивния самоконтрол, за бурна вегетативна симптоматика, жестикулации, неадекватни изказвания.

5. За осъществената фактическа власт от подсъдимия върху мобилния телефон на починалия За този инкриминиран от обвинението факт доказателства се съдържат в обясненията на подсъдимия, както и в показанията на свидетелите Д. и М., в протоколите за доброволно предаване на телефона и батерията Обосновано Окръжният съд е приел, че подсъдимият взел решение да отнеме мобилния телефон на Д. след като преустановил да му нанася удари по главата и тялото и преди да напусне местопрестъплението, с цел да попречи на починалия да се обади в полицията. Това твърдение на М. не се опровергава от останалите доказателства по делото. Видно от показанията на свидетеля М. подсъдимият му е предлагал да закупи мобилен телефон, а впоследствие М. дал за ползване инкриминирания телефон на свидетеля Д., като и телефона и батерията към него били предадени доброволно от Д. и М.. Следователно несъмнено е установено, че подсъдимият е взел мобилния телефон от починалия, предлагал го е безуспешно за продажба и впоследствие го предоставил за ползване на трето лице. За фактите при самото отнемане на телефона решаващи са обясненията на подсъдимия, който последователно твърди, че го е взел от починалия след като му причинил телесните увреждания и за да не му позволи да се обади в полицията. Тези твърдения на М. като логични и необорени от другите доказателства по делото следва да се приемат за достоверни и в този смисъл за годна доказателствена основа.

III. За обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние В протеста на прокурора се излагат и аргументи относно незаконосъобразност на правните изводи на първия съд, като се поддържа, че неправилно съдът е приел липса на необходимата фактическа и правна връзка между отнемането на телефона и упражнената спрямо починалия сила, както и че подсъдимият е упражнил сила, за да отнеме мобилния телефон на жертвата.

Правните възражения на защитата се свеждат до това, че подсъдимият не е искал, нито допускал смъртта на жертвата, действията му са били насочени към нанасяне на тежка телесната повреда, смъртта е причинена по непредпазливост, а не умишлено.

1. За правната квалификация на деянието При установените фактически положения въз основа на оценените доказателства, съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че извършеното от М. М. изпълва обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 115 НК – подсъдимият причинил на 7.04.2020 г. умишлено смъртта на В. Д., който вследствие на претърпените телесни увреждания починал на 16.04.2020 г. Първоначално следва да се посочи, че апелативната инстанция се съгласява с аргументите на Окръжния съд, че не е налице необходимата функционална връзка между упражнената от подсъдимия сила и отнемането на мобилния телефон на починалия, поради което и подадения протест срещу присъдата в тази част е неоснователен. По-горе, при обсъждане на фактите и доказателствата за тяхното установяване, се посочи, че М. е отнел телефона на Д. след като вече е преустановил нанасянето на удари. Той предварително не е имал цел за отнемане, нито тя се е появила инцидентно при упражняване на силата. В този смисъл законосъобразно първата инстанция е приела, че упражнената от подсъдимия сила спрямо жертвата, не е била функционално насочена към отнемане на вещта, нито за запазване на владението върху нея, поради което правилно е оправдала М. М. по първоначалната квалификация по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК.

САС не споделя възприетата от първия съд правна квалификация на деянието по следните съображения:

Окръжният съд е приел, че подсъдимият е нанесъл при условията на евентуален умисъл ударите върху главата и тялото на починалия, като пряко не е искал неговата смърт, но предвид силата на ударите, уязвимостта на мястото на нанасяне на ударите, е съзнавал неизбежността на резултата и въпреки това се е съгласявал с него.

Тези съображения на първия съд са правилни сами по себе си, защото от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е нанесъл няколко удара с юмруци в лицето на починалия, а впоследствие и няколко удара с част от бетонен кол по главата и в областта на врата. Вярно е, че насочеността на ударите в главата, използваното средство – бетонен кол, недвусмислено насочват към умисъл за убийство, а не за такъв за причиняване на телесна повреда. Когато деецът действа от близко разстояние, с опасно оръдие и с голяма сила нанася множество удари в главата на човек, той съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи само в нанасянето на телесна повреда, и в представното съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще настъпи, затова е налице пряк, а не евентуален умисъл – Решения № 406-79-I, Решение № 57-79-ОСНК на Върховния съд.

Същественото в разглеждания казус е, че осъждането на подсъдимия за умишлено убийство е невъзможно поради липсата на такова обвинение. В първоначалното обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 198, ал. 1 НК се съдържа квалификация за съставно престъпление грабеж, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт. Не е спорно, че този по-тежко квалифициран състав на грабежа включва две отделни престъпления – това по чл. 124 НК и по чл. 194, ал. 1 НК, които трябва се намират в необходимата функционална връзка – нанесената телесна повреда, от която е последвала смъртта трябва да бъде средство/начин за отнемане на движимата вещ. Този извод е несъмнен и при сравнение със състава на чл. 199, ал. 2, т. 2 вр с чл. 198, ал. 1 НК – за грабеж придружен с убийство или опит за убийство.

Следователно в случая при отпадане на обвинението за грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 1 вр с чл. 198, ал. 1 НК за съда съществува единствената възможност за преквалифициране в чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК – а именно причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена тежка телесна повреда.

При тези съображения САС прие, че законосъобразната правна квалификация на извършеното от М. деяние е по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр с чл. 128, ал. 2, вр с ал. 1 НК, поради което присъдата следва да бъде изменена в тази част с преквалификация на деянието, което е процесуално допустимо, доколкото се касае за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

2. За липсата на афект при извършване на деянието Установените по делото факти, не съдържат обективните и субективни признаци от състава на чл. 124, ал. 2 НК. Константната е практиката на върховната съдебна инстанция, че раздразненото състояние е въпрос на факт и следва да бъде установено във всеки конкретен случай - Решение № 375-70-II на Върховния съд. Силно раздразненото състояние по смисъла на наказателния закон е това душевно състояние на дееца, при което той до значителна степен е ограничен във възможността си да ръководи разумно постъпките си, а те се ръководят от предимно от чувствата, които са го овладели. За да направи извода си, че деецът се е намирал в силно раздразнено състояние, съдът е длъжен да прецени цялостната му дейност – както преди извършването на деянието, така и по време на извършването му, а така също и последващото му поведение - Решение № 858-73-II на Върховния съд.

Нищо от поведението на М. преди, по време и след извършване на деянието не разкрива той да се е намирал в състояние, овладяно предимно от чувствата – липсват характерните за това състояние късосъединителна бурна реакция, загуба на памет, характерна жестикулация или несвързан говор. Напротив доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е имал ясно съзнание за предприетите от него действия, като в това отношение е особено показателно подробното обяснения на М. за причините и мотивите, подбудили го да нанесе побой на В. Д.. За да се приложи разпоредбата на чл. 124, ал. 2 НК, е необходимо да е налице наред с останалите предпоставки, състояние на силно раздразнение у подсъдимия, а не обикновено раздразнено състояние, а не е налице силно раздразнение, когато деецът е могъл спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да взема правилни решения - Решение № 58-79-II на Върховния съд.

Доколкото изобщо липсват признаците на силното раздразненото състояние, без значение е да се обсъжда, доколко е налице проявено преди деянието от починалия поведение, което да бъде характеризирано като насилие, тежка обида или клевета, годни да предизвикат реакцията на Мурджом по смисъла на чл. 124, ал. 2 НК.

3. Не са налице и фактическите и правни признаци на института на неизбежната отбрана или нейното превишаване Макар, че Окръжният съд не е разгледал възможността за приложение на състава на 124, ал. 4 НК, САС счита, че престъплението не може да бъде квалифицирано по този текст от наказателния закон, защото не се установи по делото, че същото е извършено след започване на едно пряко и непосредствено общественоопасно нападение от страна на пострадалия срещу личността на нападнатия, за отблъскването на което да се е налагало извършване на увреждането - Решение № 331-81-II, Решение № 524-86-I на Върховния съд.

Несъмнено установеното поведение на починалия непосредствено преди деянието на подсъдимия не може да бъде оценено като непосредствено нападение срещу личността на М.. Фактите по делото сочат, че преди извършване на деянието починалият отправил обидни думи срещу подсъдимия, както и че нанесъл няколко леки удара с пръчка. Същественото е, че към момента на предприемане на ударите с парче от бетонен кол, поведението на Д. е било преустановено. Това е така, защото преди да го удари с бетонния кол по главата М. нанесъл няколко юмручни удара в лицето на жертвата. След това В. Д. не е бил в състояние нито да предприеми нападение, нито да се съпротивлява на значително превъзхождащия го физически М. М.. В този смисъл за никакво непосредствено и пряко нападение от Д. срещу М. не може да става дума в разглеждания казус.

IV. По наказанието и гражданските искове 1. За наказанието Първата инстанция е определила наказанието в рамките на възприетата правна квалификация по чл. 115 НК в диапазона от 10 то 20 години, като при условията на чл. 54 НК е отмерила лишаване от свобода в размер на 12 години.

Окръжният съд е приел висока степен на обществена опасност на дееца поради миналите му осъждания и завишена степен на обществена опасност на деянието, поради ценността на засегнатите обществени отношения, условията, времето и мястото на извършване на престъплението. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – положителните характеристики на личността, фактът, че е трудово ангажиран и се грижи за трите си деца, доброто процесуално поведение и признанията, формата на вината.

При тези съображения ОС Кюстеднил е определил наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на 12 години.

След преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК наказанието следва да бъде определено от САС в границите на предвиденото – от 3 до 12 години лишаване от свобода. При индивидуализация на отговорността апелативният съд взе предвид, като отегчаващи обстоятелства – предишните осъждания на М., проявената интензивна агресия спрямо починалия, продължителността на побоя спрямо него, многобройните телесни увреждания, извън съставомерните, които причинил на жертвата, които са предизвикали силни болки и страдания. Същевременно като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид процесуалното поведение на дееца и преди всичко направените от него самопризнания и трудовата му и семейна ангажираност. Така при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства САС счете, че наказанието следва да се определи към горната граница, предвидена в закона, а именно в размер на 10 години, което ще постигне целите на чл. 36 НК.

В частта за разноските, присъдени от първата инстанция, за режима за изтърпяване на наказанието и за приложението на чл. 59 НК, съдебният акт следва да бъде потвърден.

2. По гражданските искове По отношение на приетите за разглеждане граждански искове Окръжният съд е изложил надлежни мотиви към присъдата.

Съдът е прел за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове за неимуществени вреди от деянието в размер на 30 000 лева за Д. П. и в размер на 40 000 лева за Ц. П.. По отношение на гражданските искове за неимуществените вреди, претърпени от дъщерите на починалия В. Д., решаващият съд е изложил съответни мотиви, които обосновават основателността на исковете срещу М. – извършеното от подсъдимия виновно и противоправно деяние е в причинна връзка с претърпените от Ц. П. и Д. П. болки и страдания. Доказателства за размера на гражданските искове се съдържат не само в показанията на Д. П. и Ц. П., но също и в показанията на свидетелите Х. К. (съпруг на Ц. П.), М. К. (племенник на починалия). Изброените свидетели установят близките отношения между починалия е неговите дъщери, както и болките и страданията, които те изпитвали от неговата загуба.

Съвкупната оценка на така установените факти водят до извода, че справедливото обезщетение на претърпените от пострадалите болки и страдания в размер на 30 000 лева за Д. П. и 40 000 лева за Ц. П. е правилно определено от Окръжния съд съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че на основание чл. 334, т. 3 вр с чл. 337, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 338 НПК следва да измени атакуваната първоинстанционна присъда в частта за правната квалификация и наказанието и да я потвърди в останалата част.

При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира други основания за корекция на първоинстанционния съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав