Решение № 201 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 2176/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес град Д., ул. “••••••, чрез адв. Д. Д., АК-Добрич, срещу М. Ч. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес град Д., ул. “••••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника: 1/ Иск с правно осн. чл.109 ЗС да преустанови бездействието си по отношение на неизправността на ВиК инсталацията в банята на апартамента си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху недвижимия му имот, именно апартамент на адрес: гр. Д., ул. „••••••, и извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията в жилището си намиращо се ул.“••••••; 2/ Иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 2 518 лева /две хиляди петстотин и осемнадесет лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в собствения му апартамент на адрес: ул.“••••••, а именно увреждане на късата стена на банята, която граничи с коридора, увреждане на дългата стена на банята граничеща с кухнята изразяваща се в частично отлепена фаянсова облицовка, увреждане по тавана на банята, петна по тавана на кухнята и коридора, петна и ронене на мазилката по декоративни 3D панели, всички в резултат на теч от повредена ВиК инсталация в банята на апартамент ••••••, собственост на М. Ч. Д., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Сочи, че през месец август-септември 2024 г. е извършила ремонт на участъка от ВиК инсталацията, за която се твърди, че е повреден. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, като излага, че е извършен ремонт в апартамента на ищеца преди отстраняване на повредата, поради което за разходите за последващ ремонт ответникът не следва да отговаря. В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Претендира разноските сторени в настоящото производство, както и в производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№ 271/2024 г. по описа на РС-Добрич. В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Претендира сторените по делото разноски. Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД. Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на жилище с адрес град Д., ул. „••••••, а ответникът е собственик на жилище с адрес град ул.“••••••, разположено над жилището на ищеца. От 2021 г. в жилището на ищеца, по тавана на банята и стената в коридора се появилили мухъл и влага. Сходен проблем се появил и в апартаментите под този на ищеца – ап.•••••• собственост на св.М. Н. и ап.•••••• собственост на И. И. В жилището на ответника – ап.•••••• не е имало такива проблеми. Живущите ангажирали специалист от град В., който да извърши оглед и да установи източника на теча, който посочил, че най-вероятно се дължи на повреда във ВиК системата в жилището на ответника – ап.••••••. На 23.03.2023 г. било проведено общо събрание на собствениците в жилищната сграда за постигане на решение за отстраняване на теча, като е протоколирано, че ответницата отказва да предостави достъп до апартамента си. Ищецът предприел действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК, като в образувано ч.гр.д.№ 271/2024 г. по описа на РС-Добрич, входа на производството по което са изготвени две съдено-технически експертизи, констатирали произхода на влагата от ап.••••••. Съгласно първата съдебно-техническа епсертиза, изготвена от вещо лице инж. Я.Д. констатираните вреди в жилището на ищеца – ап.•••••• са теч по късата страна на банята, която граничи с коридора и теч по дългата стена, граничеща с кухнята. Като причина на теча и възникналите от него вреди посочва спукана или разместена тръба на разлконението на ветикалния щранг в участъка от апартамента на горния шести етаж (жилището на ответника) до разклонението на пети етаж. Констатирано е, че сумата необходима за отстраняване на възникналите вреди в жилището на ищеца възлиза на 2518,00 лева. Преди приключване на производството по обезпечение на доказателства /след изготвяне на първа и преди изготявне на втората експертиза/ ищецът извършил ремонт на увредените участъци на стойност 1183,00 лева. Изготвена е повторна съдебно-техническа експертиза от вещо лица П. П., съгласно която в резултат от теч в жилището на ищеца – ап.••••••, в зоната на комуникационния комин се констатирани частично отстранени увреждания следствие на извличане на калция следствие на ерозия от намокряне, поради което се е образувало обрушване на боята и шпакловката с неправилни форми и частично подкожушена фаянсова облицовка. Не е възможно да се определи давността на вредите. Като вероятна причина за теча е повреда по отклонението на канализационното хоризонтално присъединяване. Констатирано е, че сумата необходима за отстраняване на възникналите вреди в жилището на ищеца възлиза на 1356,00 лева. След образуване на настоящото производство, през м.Август 2024 г. ответникът предприел действия по отстраняване на повреда във ВиК инсталация на жилището си – ап.••••••, за което е представил доказателство Фактура № ••••••/10.09.2024 г. за сумата от 150,00 лева с ДДС, издадена от АКВА МИП ЕООД. На 04.12.2025 г. е изготвена съдебно-техническо експертиза от вещо лице П. П., съгласно която не са установени тез или петна от влага в жилището на ищеца – ап.••••••. След извършен оглед, вкл. след заснимане с термокамера и ендоскопска камера на проводите в комуникационния комин не са установени теч или петна от влага. При извършен експеримент с пускане на вода от апартаментите над този на ответника, разположени на 7-ми и 8-ми етаж, не е констатиране образуване на капкуване по тръбите в комуникационния комин. В хода на производството са разпитани свидетелите М. И. Н. и Х. З. Х.. Св.Н. е собственик на жилището под това на ищеца, като от показанията му се потвърждава наличието на мухъл и влага в апартамента на ищеца, както и отказа на ответника да предостави достъп и да съдейства за извършване на ремонт. Показанията на св.Х. потвърждават наличието на мухъл и влага в апартамента на ищеца, както и извършеният ремонт преди образуване на настоящото производство и стойността на извършения ремонт. По иска с правно основание чл. 109 от ЗС: С иска с правно основание чл. 109 от ЗС се търси защита на правото на собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява правото на собственост в пълен обем. Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал. 1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота, според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. В тежест на ищцата по предявения иск е да установи правото си на собственост на твърдяното придобивно основание, което не е спорно между страните и се установява с представения титул за собственост (л.8). На следващо място ищцовата страна следва да докаже, че ответникът е осъществил твърдяното неоснователно действие или бездействие, както и че тези действия/бездействия са противоправни – такива, с които се е нарушила възможността или попречило на ищеца да ползва или владее собствения си имот. В тази връзка съдебната практика приема, че пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост, като това лице може и да не е собственик на съседен имот. Лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС, дори и това състояние да е последица от действия, извършени от други лица /Така Решение № 63 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2021 г., I г. о., ГК, Решение 61/07.06.2018 г. по гр. д. № 2610/2017 г. на I г. о. на ВКС/. Следва да се посочи, че в съдебната практика са анализирани множество различни хипотези на състояния, действия и бездействия, които създават неоснователни пречки пред ползването на собствени вещи. Тези действия, респ. бездействия, не биха могли да бъдат описани или систематизирани предвид многообразието им и динамиката на социалните отношения. Въпреки това основанието за противоправността им е именно създаване на пречки на трети лица да ползват или владеят собствените си вещи. В определени случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Един от посочените примери е "когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение" /Така мотивите по т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. ОСГК на ВКС и др. съдебни актове на ВКС и съдилищата/. Такава е хипотезата и при наличие на теч от имота на ответника, който той не отстранява и който причинява вреди в имота на ищеца. По този начин ищецът бездейства, като поддържа едно противоправно състояние, което следва да бъде отстранено именно с уважаване на предявения негаторен иск. В случая от събраните по делото доказателства – заключението по множеството съдебно-технически експертизи, както и събраните свидетелски показания, категорично и несъмнено се установява, че лошото състояние на ВиК инсталацията в банята на ответника, е основната причини за наличие на течове в жилището на ищцата, като безспорно това състояние препятства упражняването на правото на собственост на ищцата в пълен обем. Доколкото обаче са представени доказателства, че ответника е предприел действия по отстраняване на повредата (л.46-47), което е потвърдено и от констатираната от последната приета по делото съдебно-техническа експертиза липса на теч, влага или капкуване в комуникационния комин, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на ищеца се присъдят сторените разноски. По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД: С оглед доказаното противоправно бездействие от страна на ответника искът се явява частично основателен за сумата 1183,00 лева, стойността на извършения от ищеца първоначален ремонт, като за разликата до 2518,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът е предприел действия по отстраняване на вредите с ясното съзнание, че теч все още е налице и по негова молба е образувано висящо производство по обезпечаване на доказателства. Всяка последваща вреда и сторени разходи са последствие от лошата преценка на ищеца. На основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 271/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич в размер на 521,53 евро (държавна такса, адвокатско възнаграждение депозит за вещо лице) и в настоящото производство в размер на 511,29 евро (държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице). Така мотивиран, Съдът