Решение № 4428 от 8.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10965/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 11354 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 32884/2022 г. Софийски районен съд, 71 състав отхвърлил като неоснователни предявените от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу „ХЕЛТ СЕЙФТИ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 175339243, обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 977.60 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задълженията по т. 3.3 от план-графика на основание чл. 28 вр. чл. 6, ал. 4 от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 9 от 14.01.2020 г., сумата от 7 488 лв., представляваща неустойка, дължима на основание чл. 31 от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 9 от 14.01.2020 г. за разваляне на договора поради неизпълнение на задължение по чл. 17 от него, и сумата от 2 560.18 лв. - обезщетение, ведно със законната лихва върху сумите от 01.06.2022 г. до окончателното плащане, както и прекратил като недопустимо производството в частта му по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по т. 3.4, т. 3.5, т. 3.6 и т. 3.8 от план-графика от страна на ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 890 лв. – разноски по делото. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изводът на районния съд, че ответникът не е бил неизправна страна по договора към 25.10.2021 г., когато ищецът начислил неустойката по чл. 28 от договора в размер на 9 984 лв., бил необоснован. Измерването на факторите на работната среда предпоставяло извършването на оценката на риска, което било съществено задължение по осигуряване на здравословна среда от работодателя. Правната уредба на оценката на риска се съдържала в ЗЗБУТ и Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. В нея били посочени задълженията на работодателя, като в случая оценката на риска следвало да се извърши от работодателя чрез службата по трудова медицина „Хелт сейфти къмпани“ ЕООД, съгласно процесния договор. Документирането на риска било важно законово изискване. Чрез него се осигурявала информацията относно условията на труд да е на разположението на работниците и служителите, съответно гарантирало ангажираността на работодателя с изпълнението на мерките. Оценката на риска била предвидена като дейност – предмет на изпълнение на процесния договор в раздел ІІІ на план-графика – „Оценка на риска на работното място според извършените изследвания на работната среда“, като задълженията на изпълнителя били отразени в план-графика като планирана дейност с етапи, посочени в т. 3.1 до т. 3.6. Изпълнителят бил задължен, но не предал на възложителя крайния продукт от изпълнението на етапите по т. 3.2 и т. 3.4 – „Оценка на риска по приета методика“ и съставен от него „План-мероприятие с мерки и приоритети“, преди прекратяването на процесния договор на 22.12.2021 г. Срокът за предаването на крайния продукт от изпълнението на етапи по т. 3.5 и т. 3.6 действително настъпил след прекратяване на договора, но прекратяването станало по вина на изпълнителя. С жалбата се навеждат нови твърдения във връзка с претенцията за неустойка за забава по чл. 28 от договора, че неизпълнението на посочените задължения било съществено договорно неизпълнение, което било вследствие на забавеното изпълнение на задължението за измерванията на работната среда (неизпълнение на задължението по т. 3.2 от план-графика не се е твърдяло от ищеца). Поради това необоснован бил изводът на СРС, че заложените етапи на изпълнение на задължението за извършване на оценка на риска в графика представляват междинен линеен график, а допуснатата от изпълнителя забава преди 14.01.2022 г. (крайния срок на договора) не следва да се счита за просрочие в изпълнението на задължение по договора. Необоснован бил и изводът, че отчитане на извършената работа по измерване факторите на работната среда е задължение без срок съгласно план-графика. Измерването на физическите фактори на работната среда – микроклимат, осветеност, шум, електробезопасност, било съвкупност от действия, чиито краен продукт (съгласно колона 3 от план-графика) бил „протоколи от измерванията на органа за контрол от вид „С“ (въпросните сертификати за контрол). Т.е. за изпълнение на задължението по т. 3.3 от план-графика следвало да се приеме съставянето на сертификатите за контрол. В противоречие със събраните по делото писмени доказателства била и констатацията на съда, че „работата по измерване на физическите фактори на работната среда... фактически е приключила през периода 15.01.2021 г. – 14.03.2021 г.“. Съдът не взел предвид представените сертификати за контрол, в които от служители на ответника били отразени дати на съставянето им и на извършването на измервания. Видно от тях било, че със сериозно забавяне от около 4 - 5 месеца били извършени измерванията в 7 сгради на НАП, а в други 11 случая забавянето било от около 1 – 2 месеца. Показанията на св. Д. неправилно били кредитирани, тъй като за доказване на твърдяното от ответника забавяне поради обявеното извънредно положение и поради действия на самия ответник следвало да се ангажират писмени доказателства съгласно чл. 20, т. 2 и чл. 48 от договора. И с приемо-предавателния протокол за извършената работа през периода 15.01.2021 г. – 14.03.2021 г. възложителят не бил уведомен в установената в договора форма, че забавянето се дължи на наличие на извънредно положение или липса на съдействие от отговорни служители на възложителя. Дори да се приемело, че изпълнителят е имал проблеми с изпълнението на договора поради противоепидемичната обстановка в страната и обявеното извънредно положение, той следвало своевременно да иска спиране на изпълнението на договора, като се позове на чл. 13, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г.), а след 13.05.2020 г. – да се позове на чл. 13, ал. 3 от същия закон (изм. и доп. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.), като между страните можело да се подпише допълнително споразумение за спиране изпълнението на договора. Тъй като изпълнителят не сезирал възложителя към момента на настъпване на форсмажорните обстоятелства, позоваването на такива с писмо от 03.12.2021 г., в края на срока на договора, не можело да бъде приложено. По същите съображения необоснован бил и изводът на съда за неоснователност на иска по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 31 от договора като приел, че само изправната страна може да развали договора при виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна, а изпълнителят не е изпаднал в забава, за която да му се начислява неустойка. В жалбата се излагат съображения и във връзка с иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за реално изпълнение, производството по който е прекратено с влязлото в сила прекратителната му част първоинстанционно решение. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в жалбата се поддържа, че ищецът имал право на обезщетение за неизпълнението в тази част на дължимото, падежът на което вече бил настъпил към момента на разваляне на договора. Отново се навежда ново твърдение за неизпълнение на задължението по т. 3.2 от план-графика, както и се твърди, че изпълнителят не изпълнил задълженията си по т. 3.4 и „следващите“ от план-графика. Във връзка с изпълнението на задълженията за извършване оценка на риска, освен предаването на сертификати от измерванията не били извършвани никакви други действия от ответника, което не се оспорвало от последния. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемата страна „ХЕЛТ СЕЙФТИ КЪМПАНИ“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно. В условията на евентуалност поддържа заявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата 3 690 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 28 от договора за забавено плащане на сумата по фактура № 1265/30.08.2021 г. за периода 01.10.2021 г. – 24.10.2021 г. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С влязло в сила определение от 13.11.2024 г. е върната въззивната жалба с вх. № 220887/04.07.2024 г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ в частта й срещу решение № 11354 от 11.06.2024 г. по гр.д. № 32884/2022 г. на Софийски районен съд, 71 състав в прекратителната му част, имаща характер на определение, и въззивното производство в същата част е прекратено. Поради това предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частите, с които са отхвърлени предявените иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 28 от договор № 9/14.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуги за сумата 7 977.60 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника по т. 3.3 от план-графика в размер на 20 % от стойността на договора без ДДС и след приспадане на удържана от ищеца гаранция за изпълнение в размер на 2 006.40 лв.; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 31 от договор № 9/14.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуги за сумата 7 488 лв., представляваща неустойка при разваляне на договора поради неизпълнение на задължение на ответника по чл. 17 от договора да внесе повторно гаранция за изпълнение, и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 2 560.18 лв., представляваща обезщетение вместо изпълнение на задълженията на ответника по т. т. 3.4, 3.5, 3.6 и 3.8 от план-графика. Претендирана е и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда до плащането. Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните доводи в жалбата решението в обжалваните части е правилно като краен резултат по следните съображения: От фактическа страна между страните не е било спорно, че след проведена процедура по ЗОП, на 14.01.2020 г. са сключили договор № 9 за възлагане на обществена поръчка за услуги, по силата на който ищецът (възложител) възложил, а ответникът (изпълниткел) се задължил да предостави срещу възнаграждение следните услуги: 1. Обслужване от служба по трудова медицина по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗЗБУТ, включващо извършването на всички нормативно определени задължения съгласно чл. 25а ЗЗБУТ, Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина и други действащи нормативни актове, на служителите на НАП; 2. Измерване на факторите на работната среда във връзка с извършване оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите на НАП в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване, Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и други нормативни актове – чл. 1 от договора. С чл. 2 изпълнителят се задължил да предоставя услугите в съответствие с Техническата спецификация, Техническото предложение и Ценовото предложение, съставляващи съответно Приложение № № 1, 2 и 3 към договора и неразделна част от него. Договорът е сключен за срок от 24 месеца (чл. 3). Договореното възнаграждение е определено като обща цена от 59 904 лв. с ДДС (49 920 лв. без ДДС), като за изпълнение на дейностите по обслужване от служба трудова медицина на всички служители и работници в НАП за 24-месечния период цената е в размер на 20 544 лв. с ДДС, а цената за измерване на факторите на работна среда във всички сгради с обособени работни места на работниците и служителите на НАП (описани в приложение 1.1 към техническата спецификация) е в размер на 39 360 лв. с ДДС. С чл. 8 е уговорено при подписването на договора изпълнителят да представи на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 3 % от стойността на договора без ДДС, а именно сумата 2 006.40 лв., която служи за обезпечение на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. С чл. 21, т. 1 изпълнителят се задължил да предоставя услугите и да изпълнява задълженията си по договора в уговорените срокове и качествено, в съответствие с договора и приложенията. С чл. 24 и чл. 49 е предвидено, че възложителят определя за свой главен координатор по изпълнение на договора Д. Д., а координаторите по места са посочени в Приложение № 6 към договора. Съгласно чл. 26, ал. 1 от договора, във връзка с планираното извършване на измерванията на факторите на работната среда изпълнителят следва да изготви протокол с резултатите за всеки обект на НАП (сграда и обособено помещение на ГКПП). Оформените по този начин протоколи с резултатите от извършените измервания на факторите на работната среда се предават от изпълнителя на координатора по договора за съответното структурно звено на НАП – ЦУ на НАП, ТД на НАП и УЦ на НАП. В чл. 26, ал. 2 е предвидено, че окончателното отчитане на извършената работа по измерване факторите на работната среда се извършва след изпълнение на дейностите по отношение на съществуващите към датата на приключването й в планирания период обекти на НАП. С приемо-предавателен протокол, подписан от представител на изпълнителя и координатора по договора за съответното структурно звено на НАП, съставен въз основа на протоколите с резултатите от извършените измервания на факторите на работната среда, отчетените дейности се приемат или се отказва приемане на изпълнението, като се указва срок за отстраняване на несъответствието... Приемо-предавателните протоколи се изпращат на главния координатор и координатор за ЦУ на НАП с оглед извършване на плащането за приетото изпълнение. В ал. 3 на чл. 26 е предвидена възможност за измерване на фактори при възникнала допълнителна необходимост в случай на разкриване на нови работни места, а в ал. 4 – съставяне на окончателен приемо-предавателен протокол в 7-дневен срок от изтичане на 24-месечния период на договора. Според Техническа спецификация – Приложение № 1 към договора за обществена поръчка, задълженията на изпълнителя се изпълняват съгласно план-график за изпълнение на дейностите, изготвен и съгласуван с главния координатор. План-графикът за изпълнение на дейностите включва подробно описание на начина, етапите и времето на изпълнение на дейностите - предмет на договора. Според т. 2.2 от техническата спецификация, измерването на факторите на работната среда следва да се осъществи в сроковете, определени в съгласувания с главния координатор план-график за изпълнение на дейностите по договора във всички съществуващи към съответния период работни места на работници и служители на НАП. В т. 5 от техническата спецификация е посочено, че срокът за изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, е 24 месеца от датата на сключване на договора. Видно от т. 3.3 от раздел III от приетия план-график към договора за изпълнение на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в НАП през 2020 - 2021 г., оценката на риска на работното място според извършените изследвания на работната среда в частта за измерване на физическите фактори на работната среда – микроклимат, осветеност, шум, електробезопасност в обектите на НАП, е със срок на изпълнение от 08.02.2020 г. до 28.02.2021 г., а в графа „краен продукт“ е посочено „протоколи от измерванията на органа за контрол от вид „С“. По делото не е било спорно и се установява, че ответникът е изпълнил задължението си да измери факторите на работната среда - микроклимат, осветеност шум, електробезопасност в обектите на НАП. В изпълнение на задължението си по чл. 26, ал. 1 от договора изпълнителят е изготвил протоколи с резултатите за всеки обект на НАП (сграда и обособено помещение на ГКПП). По делото са представени част от издадените сертификати за контрол (л. 41 - 70 от делото на СРС), изготвени в периода 04.09.2020 г. – 27.07.2021 г. въз основа на протоколите с резултатите от извършените измервания на факторите на работната среда в обектите на възложителя, като във всеки от сертификатите са цитирани с номера и дати съответните протоколи за контрол – неразделна част от сертификата (протоколите непредставени по делото). Сертификатите ведно с протоколите – неразделна част от тях са предадени от изпълнителя на съответните местни координатори по договора, за което са съставени приемо – предавателни протоколи (л. 71 – 82 от делото на СРС), подписани и от двете страни в периода 17.08.2021 г. – 23.08.2021 г., с които е прието без възражения изпълнението по измерване на факторите на работната среда в обектите на НАП съгласно приложение № 1.1 към техническата спецификация на поръчката. Видно от тези протоколи е, че основната част от работата по измерване на факторите на работната среда е била извършена, вкл. са били съставени протоколи преди срока по т. 3.3 от план-графика, друга част от сертификатите са били издадени през м. март и април 2021 г., и само за 10 от обектите сертификати са издадени в периода юни – август 2021 г. Приети по делото са и приемо - предавателни протоколи за отчитане на извършената работа в изпълнение на план-графика за всеки тримесечен период от срока на договора (л. 185 – 191 от делото на СРС). Съгласно приемо – предавателен протокол от 26.05.2020 г., за периода 14.01.2020 г. – 14.04.2020 г. по т. 3.3 от раздел III от план-графика е започнало извършването на измерванията на факторите на работната среда в ТД на НАП Велико Търново; Съгласно приемо – предавателен протокол от 01.09.2020 г., за периода 14.04.2020 г. – 14.07.2020 г. по т. 3.3 от раздел III от план-графика е започнало измерването на факторите на работната среда в ТД на НАП Пловдив и са завършили измерванията в ТД на НАП Велико Търново; Съгласно приемо – предавателен протокол от 22.11.2020 г., за периода 15.07.2020 г. – 14.10.2020 г. по т. 3.3 от раздел III от план-графика е продължило измерването на факторите на работната среда в ТД на НАП София, офиси в гр. Перник и гр. Кюстендил, ТД на НАП Пловдив, офиси в гр. Пловдив и гр. Пазарджик, ТД на НАП Велико Търново, офиси в гр. Велико Търново, гр. Видин, гр. Враца, гр. Монтана, гр. Габрово, гр. Севлиево, гр. Ловеч, гр. Троян, гр. Плевен, ТД на НАП Варна, офиси в гр. Варна, гр. Добрич, гр. Силистра, гр. Разград, гр. Търговище, гр. Шумен, гр. Русе, ТД на НАП Бургас, офиси в гр. Бургас, гр. Сливен и гр. Ямбол; Съгласно приемо – предавателен протокол от 09.02.2021 г., за периода 15.10.2020 г. – 14.01.2021 г. по т. 3.3 от раздел III от план-графика е продължило измерването на факторите на работната среда в ТД на НАП София, ТД на НАП Пловдив, ЦУ на НАП и ТД на НАП Бургас; В приемо – предавателен протокол от 31.05.2021 г. за периода 15.01.2021 г. – 14.03.2021 г. за отчитане на извършената работа по т. 3.3 от раздел III - Измерване на физическите фактори на работната среда - микроклимат, осветеност, шум, електробезопасност от план-графика е посочено, че през отчетния период е привършило извършването на контрола на факторите на работната среда в НАП и към момента се извършва оформянето на протоколите и сертификатите от извършените измервания. В приемо-предавателен протокол от 30.08.2021 г. за периода 15.04.2021 г. – 14.07.2021 г. по т. 3.3 от раздел III от план-графика е посочено, че в този период окончателно е завършил контролът на параметрите на работната среда в структурите на НАП. Протоколите от контрола на факторите са предоставени на координаторите по места и са съгласувани, предстои подписване на обобщен протокол от главния координатор по договора. В приемо-предавателен протокол от 03.11.2021 г. за периода 15.07.2021 г. – 14.10.2021 г. няма отчетена дейност по т. 3.3 от раздел III. Всички приемо-предавателни протоколи са подписани от главния координатор по договора Димитър Д.. С оглед така установеното от фактическа страна, предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 28 от договора за сумата 7 977.60 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника по т. 3.3 от план-графика в размер на 20 % от стойността на договора без ДДС (след приспадане на удържана от ищеца гаранция за изпълнение в размер на 2 006.40 лв.) е неоснователен. Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да стане вземането за неустойка изискуемо, включва следните предпоставки, които следва да са налице кумулативно: наличие на валидно договорно задължение, уговорена валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойката. Съгласно клаузата на чл. 28 от процесния договор, при просрочване на изпълнението на задълженията по договора неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 0.5 % от цената без ДДС за всеки ден забава, но не повече от 20 % от стойността на договора без ДДС. Съгласно обсъдения по-горе приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г., подписан от главния координатор по договора, извършването на контрола на факторите на работната среда в НАП е привършило в периода 15.01.2021 г. – 14.03.2021 г., като към 31.05.2021 г. се извършва оформянето на протоколите и сертификатите от извършените измервания. В приемо- предавателния протокол от 30.08.2021 г. пък е посочено, че в периода 15.04.2021 г. – 14.07.2021 г. окончателно е завършил контрола на параметрите на работната среда в структурите на НАП, като протоколите от контрола на факторите са предоставени на координаторите по места и са съгласувани, предстои подписване на обобщен протокол от главния координатор по договора (който съгласно договора има значение само за плащане на възнаграждението). В периода 17.08.2021 г. – 23.08.2021 г. работата по т. 3.3 от план-графика е била окончателно приета без възражения, вкл. такива за забавено изпълнение. От тези протоколи се установи, че основната част от работата по измерване на факторите на работната среда е била извършена, вкл. са били съставени протоколи преди срока по т. 3.3 от план-графика, друга част от сертификатите са били издадени през м. март и април 2021 г., и само за 10 от обектите сертификати са издадени в периода юни – август 2021 г. Въззивният съд намира за основателно възражението на ответника, че забавата при извършване на дейността по т. 3.3 от план-графика не е в резултат на негово виновно неизпълнение. Периодът на действие на договора почти изцяло съвпада с периода на обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и последвалата го извънредна епидемиологична обстановка в страната и въведените редица ограничителни мерки. Видно от приетата и неоспорена електронна кореспонденция между страните, с цел спазване на противоепидемичните мерки и ограничаване на заразата с Ковид- 19 в НАП е бил въведен режим на работа от разстояние по предварително изготвен график, а където е възможно има служители, които изцяло работят от разстояние. Именно във връзка с извънредното положение и последвалата извънредна епидемиологична обстановка изпълнителят по договора е изготвил оценка на риска и е разработил извънреден инструктаж за работещите в НАП, която работа е отчетена и с приемо-предавателния протокол от 26.05.2020 г. В този смисъл недоумение буди доводът в жалбата, че изпълнителят не бил уведомил писмено възложителя, че забавянето се дължи на обявено извънредно положение или на липса на съдействие на служители на възложителя. За обявеното извънредно положение и извънредна епидемиологична обстановка в страната възложителят несъмнено е знаел, знаел е и факта на въведен график за работа от разстояние на служителите му. Същевременно от показанията на свидетеля Д., служител на „Марс 2001- 1“ ООД (подизпълнителят, осъществявал дейностите по измерване на факторите на работната среда) се установява, че срещали затруднения при изпълнението на дейността, тъй като в НАП по-голямата част от служителите работели дистанционно, някои от помещенията били затворени, така че намали достъп до тях. При замерване на факторите задължително трябвало да има представител от НАП, помещенията били под строг контрол. В някой от офисите им отказвали достъп поради притеснения да не ги заразят. Информирали изпълнителя и координаторите по места основно по телефона, често лицата, които трябвало да ги придружават не били предупредени от главния координатор в НАП. Налагало се да чакат, за да се определят лица, което същото губело част от времето за измерване. Най-много затруднения от недопускане имали в Пловдив и основно в София. Проблеми имало и при предаването на протоколите и сертификатите, уговорени срещи се отлагали поради излизане в отпуск на координатора, имало и случай на неоткрит приемо-предавателен протокол и се наложило представяне на контролно копие. Свидетелят разговарял по телефона с координаторите по места, вкл. с главния координатор Д., че не могат да влезат и да си свършат работата, на което им било отговаряно или че в момента много от служителите са болни и не са на работа, или че към момента не е удобно да се направят тези измервания. Показанията на свидетеля са преки, достоверни и логично последователни, поради което съдът ги кредитира. Същите кореспондират и с представените сертификати за контрол и приемо-предавателни протоколи, видно от които най-късно съставените протоколи и сертификати са за обекти в гр. София и гр. Пловдив. За неоснователни съдът намира доводите в жалбата, че тъй като изпълнителят не бил уведомил възложителя в писмена форма за наличие на затруднения, не следвало да се кредитират свидетелските показания. От предвиденото в чл. 20, т. 2 и чл. 48 от договора не може да се направи извод, че комуникацията с координаторите по места е следвало да се извършва в писмена форма. С оглед така установеното въззивният съд намира, че забавата в изпълнението на задължението по т. 3.3 от план-графика по отношение на част от обектите, описани в Приложение 1.1 към техническата спецификация, се е дължала на забавата по смисъла на чл. 95 ЗЗД на кредитора – възложител, който при въведения режим на работа от разстояние не е съдействал на изпълнителя за изпълнение на задълженията му по т. 3.3 в част от обектите на НАП. Обявеното извънредно положение и впоследствие противоепидемична обстановка в страната несъмнено също са затруднили изпълнението на тази дейност, изискваща посещения на място в сградите и офисите на НАП в цялата страна, но те не са правели изпълнението на работата по измерване факторите на работната среда невъзможно. Това се потвърждава и от факта, че в по-голямата част от обектите на НАП измерването е извършено още през 2020 г. Поради това неотносимо за спора е дали изпълнителят се е възползвал от възможността, предоставена с цитираните в жалбата разпоредби на чл. 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, да иска предоговаряне на срока за изпълнение по договора за обществена поръчка. Основната причина за по-късното изпълнение на задълженията по т. 3.3 от план-графика (и то само по отношение на малка част от многобройните обекти на НАП) е била неоказаното от кредитора съдействие, необходимо за изпълнението на работата, а забавата на кредитора освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава – чл. 96, ал. 1 ЗЗД, съответно изпълнителят не дължи и уговорената в чл. 28 от договора неустойка за забава. Следва да се посочи и че възложителят очевидно е съзнавал собствената си забава, тъй като с приемо-предавателните протоколи, с които е отчитана работата за всяко тримесечие е констатирал неспазването на срока по т. 3.3 от план-графика, но не е заявил никакви възражения, както и не е заявил такива при приемане на работата по т. 3.3 с приемо-предавателните протоколи от м. 08.2021 г. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 28 от договора е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 31 от договора за сумата 7 488 лв., представляваща неустойка при разваляне на договора поради неизпълнение на задължение на ответника по чл. 17 от договора да внесе повторно гаранция за изпълнение също е неоснователен. Съгласно клаузата на чл. 31, при разваляне на договора поради виновно неизпълнение на някоя от страните, виновната страна дължи неустойка в размер на 15 % от стойността на договора без ДДС. Съгласно чл. 14 от договора, възложителят има право да задържи съответната част и да се удовлетвори от гаранцията за изпълнение, когато изпълнителят не изпълни някое от неговите задължения по договора, както и в случаите на лошо, частично и забавено изпълнение на което и да е задължение на изпълнителя като усвои такава част от гаранцията за изпълнение, която съответства на уговорената в договора неустойка за съответния случай на неизпълнение. В случая по делото се установява, че повече от два месеца след като е приел изпълнението на работата по т. 3.3 от план - графика без забележки, с писмо от 25.10.2021 г. възложителят уведомил изпълнителя, че му е начислена неустойка за забава в размер на 9 984 лв., като е усвоена гаранцията за изпълнение в размер на 2 006.40 лв., и поканил изпълнителя да заплати остатъка от неустойката в размер на 7 977.60 лв., както и го уведомил, че съгласно чл. 17 от договора следва да внесе в 5-дневен срок от усвояване на гаранцията за изпълнение усвоената сума. С писмо от 06.12.2021 г. изпълнителят по договора отказал повторно внасяне на гаранцията за изпълнение с доводи, че първоначално внесената гаранция е била неправомерно усвоена от възложителя. С писмо от 22.12.2021 г. възложителят, без да даде срок за изпълнение, отправил изявление за прекратяване (по същество разваляне занапред) на договора на основание чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл. 17 от договора, като го уведомил и че на основание чл. 31 от договора е начислил неустойка поради виновно неизпълнение на изпълнителя в размер на 15 % от стойността на договора без ДДС, възлизаща на 7 488 лв. Съгласно клаузата на чл. 35, ал. 1 от договора, всяка от страните може да развали договора при виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна по договора при условията и последиците на чл. 87 ЗЗД чрез отправяне на писмено предупреждение и определяне на подходящ срок за изпълнение. Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на изправната страна. Според чл. 35, ал. 2, т. 2, за целите на договора страните ще считат за виновно неизпълнение на съществено задължение на изпълнителя, когато изпълнителят е допуснал съществено отклонение от условията за изпълнение на поръчката. По изложените по-горе съображения въззивният съд прие, че изпълнителят не дължи неустойката по чл. 28 от договора за забавено изпълнение на задълженията по измерване на физическите фактори на работната среда, съответно възложителят не е имал право да усвои внесената гаранция за изпълнение. Поради това за ответника не е възникнало задължение да внесе повторно на основание чл. 17 от договора гаранцията за изпълнение, а за възложителя не е възникнало потестативното право да развали договора. Независимо от това, невнасянето повторно на гаранция за изпълнение не съставлява и неизпълнение на съществено задължение на изпълнителя по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 2. Поради това с изявлението си от 22.12.2021 г. възложителят не е могъл да развали договора занапред, съответно и неустойка по чл. 31 от договора не се дължи от изпълнителя. Ето защо искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 31 от договора за сумата 7 488 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 2 560.18 лв., представляваща обезщетение вместо изпълнение на задълженията на ответника по т. т. 3.4, 3.5, 3.6 и 3.8 от план-графика за периода до 22.12.2021 г. и съизмеряващо се с остатъка от възнаграждението на изпълнителя за неизпълнената част от договора също е неоснователен. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Според чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал нито че е претърпял вреди, нито размера на евентуално претърпени такива. Само на това основание този иск подлежи на отхвърляне. Всъщност с иска за реално изпълнение, производството по който е прекратено, както и с иска за обезщетение вместо изпълнение ищецът се домогва, без да изпълни насрещните си задължения и начислявайки недължими неустойки, да получи престацията на изпълнителя по договора в пълен размер предвид обстоятелството, че срокът на договора изтича на 14.01.2022 г., когато е следвало да се отчете и изпълнението на посочените задължения с приемо-предавателен протокол, и което не е направено по причина отправеното от възложителя изявление за разваляне на договора занапред, считано от 22.12.2021 г. Подобно поведение несъмнено съставлява злоупотреба с права, както се твърди и от въззиваемия, което не може да бъде толерирано от съда. Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените са в размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път, видно от представените договор за правна защита и съдействие от 22.08.2024 г. и извлечение от сметка. Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая въззивният съд, съобразявайки вида на спора, броя на исковете, материалния интерес от общо 18 025.78 лв., липсата на фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция, както и извършеното от пълномощник на въззиваемия – подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в едно открито съдебно заседание, намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 1 000 лв. не е прекомерно. Делото е търговско (чл. 365, т. 2 ГПК), а цената на всеки от исковете – под 20 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Така мотивиран, съдът