Решение № 572 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 4915/2025 г.

Производството е образувано по повод искова молба от М. П. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. К., общ. Септември, ул. „•••• чрез пълномощник – адв. Н. Б. против Община Септември, ЕИК 000351825, с адрес на управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ № 37А, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 950 лева, представляваща частично предявена сума от дължимото за месец април 2025 г. възнаграждение в размер на 1200 лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и сумата от 8,99 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на поканата – 14.11.2025 г. до датата на подаване на исковата молба. В исковата си молба ищцата твърди, че през мандат 2023 г. – 2028 г. е общински съветник в Общински съвет гр. Септември, като на основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за участието си в заседанията на ОС и на неговите комисии следва да получава възнаграждение в размер, определен с решение на ОС. Твърди, че за месец април 2025 г. не й е заплатено дължимото възнаграждение за участие в работата на общинския съвет. Претендира разноски. В проведеното на 09.04.2026 г. открито съдебно заседание по искане на ищцата е допуснато изменение на исковите претенции, като искът за главница се счита предявен за сумата от 507,07 евро, а искът за мораторна лихва – за сумата от 5,40 евро. В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. Боряна Дунгарова от АК Пазарджик, която моли съдът да уважи исковите претенции в цялост. Депозирана е писмена защита в предоставен от съда срок. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба чрез адвокат В. Б. от АК Пловдив, в който не се оспорват обстоятелствата, че ищцата изпълнява длъжността общински съветник в ОС Септември за мандат 2023 г. – 2027 г., както и че й се дължи възнаграждение за участието в постоянни комисии и общински сесии. Твърди, че размерът на месечното възнаграждение на ищцата е определен с Решение № 56, взето с Протокол № 6 от заседание на ОС, проведено на 30.01.2024 г. Сочи, че това решение е влязло в законна сила. Не оспорва, че на ищцата не е заплатено възнаграждение за работата й като общински съветник за месец април 2025 г., но твърди, че размерът му е 974,66 лева. Тази сума за възнаграждение на ищцата за м. април 2025 г., както и претендираната мораторна лихва в размер на 8,99 лева се твърди да са платени в срока за отговор на исковата молба. Оспорва се твърдението на ищцата, че дължимото й възнаграждение за м. април 2025 г. е в размер на 1200 лева. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В проведеното съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител – адв. П. И. от АК Пазарджик, който моли съдът да отхвърли исковете. Подробни доводи излага в представена писмена защита. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, че ищцата е избрана за общински съветник в Общински съвет Септември за мандат 2023 г. – 2027 г. Не се спори и, че в това си качеството ищцата е присъствала през месец април 2025 г. на заседанията на общинския съвет и на заседанията на постоянните комисии, в които членува. Не е спорно между страните, вкл. съдът с доклада по делото е обявил за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване фактите, че през месец април 2025 г. са проведени две заседания на Общински съвет Септември – на 16.04.2025 г. и на 29.04.2025 г., в които ищцата е взела участие, както и че ищцата е взела участие в заседание на постоянна комисия „Икономическо развитие, с компетентност в областта на общинския бюджет и общинските финанси, стопанската дейност и общинската собственост, приватизацията и следприватизационния контрол“ на 16.04.2025 г. и в заседание на същата постоянна комисия на 25.04.2025 г. От приобщеното по делото заявление и доказателства за връчването му се установява, че ищцата на 14.11.2025 г. е поканила ответната община в едноседмичен срок да й заплати дължимото възнаграждение като общински съветник за периода от месец ноември 2024 г. до месец октомври 2025 г. включително. Не е спорно, а и видно от приетите като доказателства по делото платежни нареждания, ответната община е заплатила на ищцата на 19.01.2026 г. сумата в размер на 498,34 евро с посочено основание „възнаграждение за общински съветник за м. април 2025 г.“ и сумата в размер на 4,60 евро с посочено основание „лихва ИМ ГД4915/2025 г. РС Пазк“ или общо сумата в размер на 502,94 евро. От приетото като доказателство по делото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи, се установява, че средната брутна работна заплата на общинска администрация в Община Септември за месец април 2025 г. е 1932,40 лева. Съгласно Решение № 56/30.01.2024 г. на Общински съвет Септември е определено възнаграждението на общинските съветници в Общински съвет Септември, съгласно което възнаграждението на общински съветници се определя в размер на 65% от средната брутна работна заплата на Общинска администрация за участие в заседание на Общински съвет и за участие в заседание на комисиите. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. април 2025 г. е 1256,04 лева, като възнаграждението е определено на база участие на ищцата в заседания на Общинския съвет и постоянните комисии в размер на 100% от полагащото й се възнаграждение. След приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка върху дохода чистото възнаграждение на ищцата е в размер на 974,66 лева или 498,34 евро. Сумата в размер на 498,34 евро е преведена по банковата сметка на ищцата на 19.01.2026 г. с основание за превода „възнаграждение на общински съветник м. 04.2025 г.“. В структурата на общинската администрация не е включен председател на общинския съвет. Ако възнаграждението на председателя на Общински съвет Септември се прибави към възнагражденията на общинска администрация гр. Септември средната брутна работна заплата за м. април 2025 г. би станала 1966,26 лева. В този случай размерът на брутното възнаграждение на ищцата в размер на 65 % от 1 966,26 лева следва да бъде 1278,07 лева, а размерът на чистото възнаграждение 991,75 лева или 507,07 евро. При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна: Районен съд Пазарджик е сезиран с искове с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА за заплащане на неизплатено възнаграждение на общински съветник и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава. В тежест на ищцата е да докаже, че е била общински съветник в Общински съвет Септември и е участвала в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии през твърдения в исковата молба период, размера на дължимото й се възнаграждение за периода – м. април. 2025 г., изискуемост на вземането и размера на мораторната лихва. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от КРБ и за изпълнението и общинският съветник получава доходи съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. Безспорно се установи по делото, а и този релевантен факт не бе спорен, че през исковия период - месец април 2025 г. ищцата е изпълнявала изборната длъжност общински съветник в Общински съвет Септември. Безспорно се установи също, че през исковия период ищцата е участвала, както в заседания на общинския съвет, така и на неговите постоянни комисии. При това положение съдът прави извод, че ищцата добросъвестно е престирала работната си сила. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престацията на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на своите функции като общински съветник, регламентирани в чл. 33 от ЗМСМА. Поради това за ответната община е възникнало насрещното задължение по чл. 34 от ЗМСМА да заплати дължимото й се възнаграждение в размер, определен с решение на общинския съвет. Общинският съвет определя размера на възнаграждението на общинските съветници по целесъобразност в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, като е обвързан единствено от максималните размери, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА. В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че размерът на месечните възнаграждения на общинските съветници в Общински съвет Септември е определен с Решение № 56/30.01.2024 г. Съгласно кредитираното с пълно доверие заключение на съдебно-икономическа експертиза дължимото на ищцата възнаграждение за месец април 2025 г. възлиза в размер н а 974,66 лева /498,34 евро/, представляващо разликата между начислено брутно възнаграждение в размер на 1256,04 лева и удържаните задължителните осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ. Следва да се отбележи, че в ЗМСМА не се съдържа разпоредба относно деня, в който следва да се изпълни паричното задължение по чл. 34, ал. 1 от ЗСМА. Не са представени и доказателства за уговорен срок между страните за изпълнение на това парично задължение. С оглед на това съдът приема, че е приложима общата разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която изпълнението на паричното задължение се дължи след отправена покана. По делото се установи отправена покана от ищцата до ответника на 14.11.2025 г., когато ответната община е била поканена да заплати дължимото на ищцата възнаграждение, вкл. за месец април 2025 г. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза размерът на главницата е 974,66 лева или 498,34 евро. Следователно размерът на лихвата за забава от датата на поканата – 14.11.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2025 г. възлиза на 8,06 лева /4,12 евро/, чийто размер е изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК. Няма спор, а и се установява от доказателства по делото, че след завеждане на делото на 19.01.2026 г. ответната община е изплатила на ищцата сумите от 498,34 евро и 4,60 евро или общо сума в размер на 502,94 евро. В случая с исковата молба като законна последица от основателността на иска, ищцата претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Следователно към размера на дълга следва да се прибави и изтеклата лихва от датата на завеждане на исковата молба – 08.12.2025 г. до датата на плащането –19.01.2026 г., чийто размер, изчислен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 13,87 лева /7,09 евро/. Предвид изложеното общата сума, дължима на ищцата до датата на плащането е 509,55 евро - 498,34 евро главница, 4,12 евро обезщетение за забава и 7,09 евро законна лихва до датата на плащането. Извършеното в хода на делото плащане от ответника следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт с правно значение, настъпил след завеждане на исковата молба. Плащането в размер на 502,94 евро не е достатъчно за пълно погасяване на паричното задължение, чийто размер е общо 509,55 евро и при това положение за установяване кои задължения към ищцата за погасени с извършените плащания приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съгласно ТР № 3/2017 г. на ОСГТК за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. ,,в“ от ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. В случая се касае за едно парично вземане, съставено от главен дълг – възнаграждение на общински съветник и акцесорно вземане – лихва за забава. Извършеното в хода на производството плащане в размер на 502,94 евро от общо дължимите 509,55 евро представлява предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата. С оглед на това макар длъжникът да е посочил в платежните документи коя част от паричното вземане погасява – главница и лихва за забава, предвид разясненията в цитираното ТР, то в настоящия случай това не обвързва ищцата - кредитор, която в хода на производството чрез пълномощника си изрично е възразила срещу избраната от длъжника последователност на погасяванията. Следователно поредността на погасяване следва да се определи по реда на чл. 76, ал. 2 от ГПК – разноски, лихва, главница. Тук е мястото да се посочи, че според настоящия съдебен състав по отношение на разноските разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД има предвид съдебно установени разноски или извънсъдебни разноски, направени във връзка с главното вземане, но възникнали преди завеждане на исковата молба. Съдебно-деловодните разноски, във връзка с които се ангажира отговорността на страните като последица от изхода на делото, направени с а в хода на делото или по повод на същото, не са част от предмета на делото и ще бъдат установени едва с крайния съдебен акт. Поради това същите не следва да се погасяват в настоящото производство по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Поради изложените доводи и като съобрази поредността, предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ГПК с извършеното от ответника плащане в размер на 502,94 евро следва да се погаси изцяло претендираното обезщетение за забава – от датата на поканата до датата на исковата молба в размер на 4,12 евро и законната лихва от датата на исковата молба до датата на плащането в размер на 7,09 евро и частично главницата в размера от 491,73 евро. Остава дължима главница в размер на 6,61 евро, която следва да бъде присъдена в полза на ищцата, ведно със законната лихва от датата на частичното плащане до окончателното плащане. Законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на плащането не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като същата е прихваната по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с извършеното плащане. С оглед изложеното предявеният иск за главница да бъде уважен до размера от 6,61 евро, ведно със законната лихва от датата на частичното плащане до окончателното плащане, а за разликата над 6,61 евро до размера от 507,07 евро следва да бъде отхвърлен. Акцесорната искова претенция за мораторна от датата на поканата до датата на исковата молба в размер на 5,40 евро, както и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането в установения от съда размер от 7,09 евро също следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото следва да бъдат присъдени в полза на ищцата съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им, както следва - 200,53 евро за платено адвокатско възнаграждение, 42,61 евро за държавна такса, 156,88 евро за възнаграждение за вещо лице. Разноски в полза на ищцата се дължат за размерите на предявените искове, за които същите се явяват доказани по основание и размер- 498,34 евро главница и 4,12 евро обезщетение за забава, тъй като за тези размери исковите претенции са отхвърлени поради плащане, извършено от ответника след завеждане на исковата молба. За разликата над тези размери до претендираните размери от 507,07 евро главница и 5,40 евро обезщетение за забава разноските в полза на ищцата не се дължат поради недоказаност на исковете. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 3,98 евро, съразмерно на тази част от исковите претенции, които са отхвърлени поради тяхната недоказаност и неоснователност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената работа от процесуалния представител на ищцата, броя и вида на предявените искове и обема на събраните по делото доказателства, намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от ищцата. По изложените съображения съдът