Решение № 1415 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5082/2025 г.

С исковата молба ищцата М. А. Д. е предявила против „Сент Джулиано“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия по упражняване на ползване върху паркомясто № •••, разположено пред собствения на ищцата гараж ••• с ИД № •••, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение собствения и гараж. В исковата молба са изложени твърдения, че на ••• г., с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••/••• г., дело № ••• от ••• г. по описа на нотариус •••, с рег. № ••• на НК ответникът продал на ищцата самостоятелни обекти от жилищна сграда с идентификатор № •••, един от които бил и самостоятелен обект с идентификатор № •••, представляващ Гараж № •••, находящ се на първи /партерен/ етаж от жилищната сграда. Твърди се, че ответникът е собственик на 1,285 % идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № •••, които идеални части се изразявали в правото на реално ползване на Паркомясто № •••, с площ 15 кв.м. Ищцата твърди, че няколко месеца след покупката на процесния гараж, непосредствено пред вратата на гаража било очертано с маркировъчна боя място за паркиране на лек автомобил /паркомясто/. Твърди се, че след маркирането на това т.нар. паркомясто започнали редовно да паркират автомобили, като препятствали възможността както да паркира своя автомобил в собствения си гараж, така и да излезе от гаража. Тези действия фактически и пречели да ползва пълноценно собствения и гараж. Сочи се, че от страна на ищцата били извършени множество действия, насочени към органите на реда и общинската администрация, свързани с подаване на жалби, касаещи невъзможността да ползва пълноценно собствения си гараж, но спирането на автомобили на процесното паркомясто не било преустановено. Иска се от съда да извърши косвен съдебен контрол, досежно законосъобразността на акта на ••• на район "•••" - •••, с който е одобрен арх. инвестиционен проект за строеж на жилищната сграда в ПИ с ИД № •••, в частта, с която е одобрено ситуирането /означението/ на паркомясто № •••, с площ 15 кв.м. Въз основа на всичко изложено ищцата посочва, че процесното паркомясто на практика обезсмисля съществуването на гаража и по този начин и пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изрично заявява, че не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния гараж, както и че притежава 1,285 % идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № •••, които идеални части се изразяват в правото на реално ползване на Паркомясто № •••, с площ 15 кв.м. По същество ответникът сочи, че при договарянето на покупката на обектите в жилищната сграда ищцата е била запозната с проекта, в който паркоместата била отбелязани, като още на този предварителен етап заявила, че няма претенции и възражения, което било обективирано и в нотариалния акт за покупко-продажба. Подробно се описва фактическа обстановка, касаеща преддоговорните отношения между страните и това, че ищцата, на етап проектиране, поискала процесният гараж да бъде преустроен на два обекта – единият магазин, а другият – гараж, което пък довело до обособяване на паркомясто пред гаража и, доколкото законовите изисквания били такива, че към всеки обект следвало да има паркомясто. Уговорката между страните била ищцата да заплати паркомястото пред гаража и и така да го ползва само тя, но тъй като същата не го заплатила, дружеството – ответник останало собственик на идеалните части, които се изразявали в правото на ползване на процесното паркомясто. Сочи, че твърдяното от ищцата поведение от страна на отвеника не било конкретизирано, като не било посочено кои трети лица спират автомобилите си на паркомястото, като акцентира върху обстоятелството, че дружеството не притежавало леки автомобили и не би могло да извършва твърдяните от ищцата нарушения. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е обявено за безспорно, а и от нот. акт № •••, том •••, рег. № •••/••• г., дело № ••• от ••• г. по описа на нотариус •••, с рег. № ••• на НК се установява, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № •••, представляващ Гараж № •••, находящ се на първи /партерен/ етаж от жилищната сграда. За безспорно е обявено и обстоятелството, че ответникът е собственик на 1,285 % идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № •••, които идеални части се изразяват в правото на реално ползване на Паркомясто № •••, с площ 15 кв.м., като това обстоятелство се установява и от нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № ••• от ••• г. по описа на нотариус ••• с рег. № ••• на НК. В хода на съдебното дирене е приобщена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Г.. От заключението по същото се установява, че Паркомясто № ••• е разположено пред Гараж с идентификатор ••• и напълно затваря достъпа до него, като е посочено, че паркомястото пречи и на съсдения гараж № •••, както и на съседния търговския обект. В изложението си вещото лице е посочило, че при оглед на място е констатирало, че където имало вход за търговски обект, било предвидено, начертано на място, свободно място за преминаване. Такова обаче липсвало пред обект № 6, където е предвидено паркомясто № •••. Посочила е още, че процесното паркомясто е било продадено, но след като се установило, че е невъзможно да се ползва съвместно с гараж № •••, е върнато на дружеството – ответник. В проведеното открито съдебно заседание на 04.03.2026 г., при разпита на вещото лице, същото изрично потвърждава, че процесното паркомясто е маркирано с начална и крайна черта, като е и номерирано. Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ, доколкото същото се явява изготвено с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството. По делото е разпитан св. Т.Б., който сочи, че със ••• на ищцата са приятели и често им гостува, като в тази връзка споделя, че пред гаража на ищцата винаги има спрял автомобил, най-често марка „•••“, но е виждал и други автомобили, които реално пречат гаражът да се ползва. По делото е разпитан и св. И.Д., ••• на ищцата. Същият посочва, че след закупуване на гаража е било разчертано паркомястото пред него. Сочи, че първоначално е било закупено от човек, който като разбрал, че е ситуирано пред гараж отново го продал на инвеститора – ответник. Сочи още, че след обособяване на паркомястото за семейството им възникнали големи проблеми, тъй като там непрекъснато имало спрял автомобил, най-често тъмно синьо „•••“, което не им позволявало да ползват гаража. Автомобилите стояли толкова близо, че дори детска количка не успявали да вкарат в гаража. Ответното дружество били поставили скоба на паркомястото, която била заключена с катинар. След подадена жалба от тяхна страна скобата била премахната. Разпитана е и св. М.П., ••• на ••• на ответното дружество, която подробно описва преддоговорните отношения между страните, като акцентира върху обстоятелството, че с ищцата имало договорки процесното паркомясто да се обособи, за да се спазят строителните изисквания, тъй като след промяна на прокета, касаещ обособяването на нейния гараж в два отделни обекта, трябвало да се добави и едно паркомясто. Уговорката била ищцата да го заплати, но тъй като тя не изпълнила задължението си, била поставена скоба от ответника. Свидетелката посочва, че на паркомястото спират коли, на което и тя лично била свидетел. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът извършва действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно или вещно право за това, или когато действията на ответника нарушават строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с цел осигуряване възможност за пълноценно използване на съседните имоти или запазване живота и здравето на хората. Тълкувателното решение дава принципен отговор на поставения въпрос. Преценката за това дали действията на ответника представляват нарушение, което по естеството си предполага неправомерно и нетърпимо пряко и/ или косвено засягане на правото на собственост на ищеца, е конкретна по всяко дело. Настоящият съдебен състав намира, че несъмнено по делото се изясни необходимата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС, а именно че с действията си ответникът препятства възможността ищцата да ползва имота си по предназначение. В тази насока е целият събран по делото доказателствен материал. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за нарушение, за което е ясно отнапред, че пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Тоест, доколкото по делото бе категорично установено, че непосредствено пред гаража на ищцата е маркирано паркомясто № •••, с площ 15 кв.м., ползването върху което е разпределено на ответника, то е житейски ясно, че същото пречи на ползването на гаража. В случая не е необходимо да бъде изследван въпроса пречи ли това паркомясто, по какъв начин и чии автомобили спират на него. Самият факт на съществуването му предполага възможността да бъде ползвано от ответника, чрез негови представители, или от други лица чрез действия по паркиране на автомобили, каквито действия, впрочем, беше категорично установено, че се извършват. В тази насока и по горните съображения не се споделят възраженията на ответника, че не ставало ясно кои лица ползват паркомястото и че дружеството не притежавало леки автомобили. Същите съдът намира за ирелевантни. За пълнота следва да се отбележи, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е сезирала органите на общинска администрация, както и МВР за наличието на невъзможност да ползва собствения си гараж, като е провеждала и множество разговори с представители на ответното дружество. Нещо повече, установи се че ответникът е поставил скоба на процесното паркомясто, така че да препятства възможността да се ползва гаража, която скоба понастоящем е премахната, след разпореждане на полицейски орган, сезиран от ищцата. /л. 111 от делото/. Тази многобройна кореспонденция установява нетърпимост, причинена от непрекъснатото препятстване ползването на процесния гараж и търсенето на законни средства за преодоляване на проблема. Писмените доказателства, разглеждани във връзка със свидетелските показания, установяват наличието на реални пречки по смисъла на чл. 109 ЗС, които препятстват ищцата спокойно да упражнява правото си на собственост. По отношение на косвения съдебен контрол, поискан от ищеца, касаещ адмниистративния акт, с който ••• на район „•••“ е одобрил ситуирането на Паркомясто № •••, съдът намира следното: В практиката на ВКС се приема, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Най-типичен пример за това е уважаване на искането за премахване на законен строеж, изпълнен в съответствие с издадените за това строителни книжа. В този смисъл са Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по дело № 10/1984 г. на ОСГК на ВС и практика по чл. 290 ГПК – решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д. № 1320/2009 г. на ВКС, решение № 226/28.06.2010 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС. Вън от съмнение е, че всеки собственик разполага със защита във всички случаи, при които друг участник в обществото извършва такива въздействия, които накърняват субективните му права, независимо от наличието на административен акт, разрешаващ преустройството. Това е така, тъй като наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строителството от гледна точка на обществения интерес, но не лишава засегнатите от него трети лица да се защитят с иска по чл.109 ЗС. Независимо от гореизложеното, настоящият състав счита, че за пълнота следва, по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, да извърши косвен съдебен контрол на административния акт, издаден от ••• на район „•••“, с който е одобрено ситуирането на процесното паркомясто № ••• пред процесния гараж № •••. Съдът намира, че индивидуалният административен акт на ••• е издаден в противоречие с императивни материални разпоредби, поради което намира същият за незаконосъобразен в частта, касаеща ситуирането на процесното паркомясто № •••. На първо място е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2, която изрично забранява престоя и паркирането пред входовете на сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Нарушена е и разпоредбата на чл. 34 ЗУТ, която урежда осигуряването на паркирането в границите на урегулирания поземления имот. Главният архитект, чрез одобряване на проекта, не може да отнема функционалната възможност за ползване на законно изградени обекти – гаражи. Съдът намира, че е нарушена и Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии, която урежда минимални радиуси на завой, като в настоящия казус безспорно се установи, че паркомястото е ситуирано непосредствено пред гаража на ищцата и е невъзможно да бъде направена каквато и да било маневра за влизане или излизане от гаража. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да преустанови всички действия по упражняване на ползване, лично или чрез трети лица, върху Паркомясто № •••, разпределено за ползване на ответника. По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски има ищеца. Същият е доказал сторени разноски в общ размер на 1380 лв., от които: 80 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за вещо лице и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие /л.126 от делото/. Сумите следва да се присъдят в евро. Така мотивиран, съдът