Решение № 8561 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 354/2026 г.

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Е. Н. Я., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв.В. С. от АК - Варна, срещу Заповед № 26-0460-000030/19.01.2026г. на ВПД началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05, с която за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 и чл.175 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП й е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Релевирани са основанията по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че като собственик на МПС жалбоподателката не е била уведомена нито от Гаранционния фонд, нито от службите за контрол за прекратяването на регистрацията му; че е сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня, следващ установяване на нарушението, при което СРМПС и табелите са й били върнати, а регистрацията на автомобила й е била възстановена, но не са й върнали СУМПС. Счита, че по този начин са били нарушени изцяло правата й, като не й е била дадена възможност да отстрани нередовността във връзка с изтичането на договора за „Гражданска отговорност“. Поддържа се, че така приложената ПАМ е прекомерна и не съответства на предвиденото наказание за извършеното нарушение. Освен това моли съдът да приеме, че то е маловажно по см.чл.28 от ЗАНН с оглед липсата на настъпили вредни последици. С тези аргументи настоява за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание по същество жалбоподателката лично и с адв.С. поддържат изцяло жалбата по съображенията, изложени в нея, и в писмени бележки, настояват за уважаването й и за присъждане на сторените в производството разноски. Ответниятадминистративен орган – ВПС началник група към ОДМВР- Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, процесуалния си представител гл.ю.к. Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна; сочи, че приложената ПАМ в случая касае прекратената регистрация (а не липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“), която по волята на законодателя става служебно и при отпаднало задължение за съобщаването му от органите на МВР, както и че приложената ПАМ обезпечава изземването на СУМПС с оглед налагане на наказанието лишаване от правоуправление на МПС за извършеното от жалбоподателката нарушение. Настоява за отхвърляне на жалбата, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 18.01.2026г около 16:32ч жалб.Е. Я. управлявала собствения си л.а. “Ланча Делта“ с рег. № [рег. номер], до КК „Слънчев ден“, когато попаднала в ПТП. Пристигналите на място контролни органи на РУ 05 „Златни пясъци“ извършили проверка и установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 11.11.2025г на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За това нарушение, квалифицирано по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – на място против Ягмешина бил съставен АУАН от същата дата, с който били иззети като доказателства СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. За установеното с АУАН административно нарушение против Ягмешина била издадена и оспорената понастоящем заповед от 19.01.2026г, с която на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) й е приложена принудителна административна мярка – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От приложените по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателката е сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на следващия ден 19.01.2026г, при което въз основа на съобщение от Гаранционния фонд регистрацията на собствения й л.а. е възстановена служебно в 13:21ч в същия ден; според изявленията на жалбоподателката по същото време й били върнати СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. С мотивирана резолюция от 19.01.2026г на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН административният орган, действащ и като АНО, прекратил образуваното административнонаказателно производство с оглед данните за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от НК по ЗМ №24/2026г на РУ 05. Впоследствие, след извършена от прокурора преценка за явна малозначителност на престъплението по см.чл.9 от НК, за административното нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП против Ягмешина било издадено НП № 26-0460-000080/18.02.2026г, с което началникът на РУ 05 при ОДМВР – Варна възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, за което наложил на Ягмешина кумулативно предвидените с чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административни наказания – Глоба в размер на 255.65 евро и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца. НП е връчено на жалбоподателката на 25.02.2026г, като по делото липсват данни да го е обжалвала по реда на ЗАНН пред ВРС. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Съгл.чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл.171 т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП. С т.I.3 от приложената по административната преписка Заповед № 365з-7399/04.09.2025г, с нейната т.2.4 директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил началника на група „Охранителна полиция“ към РУ 05 да издава заповеди за прилагане на ПАМ на осн.чл.171 т.1 от ЗДвП в рамките на обслужваната територия, каквато е и настоящата. Действието на тази заповед не е обвързано със срок, и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният ИАА е издаден от надлежно оправомощен и териториално компетентен административен орган. В производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора. Заповедта е издадена в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити, поради което е обременена с пороци от процесуално естество. По приложението на материалния закон – хипотезата на чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността, на водач, който управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния казус за нарушението по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП са предвидени две кумулативни наказания за водача – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Както обосновано поддържа ответния административен орган, в случая с приложението на ПАМ се цели обезпечаване изпълнението на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, което се налага за извършено нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, и каквото жалбоподателката не отрича, че е извършила. Както вида и продължителността на всяко от кумулативно предвидените административни нарушения с чл.175 ал.3 от ЗДвП, така и принудителната административна мярка по чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП по вид и срок, са законоустановени – поради това при прилагането на последната с оспорената заповед административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да прилага ПАМ или не, какъв да е нейният вид, нито нейния срок. В този смисъл възраженията, че жалбоподателката не отрича нарушението, че е съгласна да заплати глобата, но не и да търпи несъразмерно тежкото според нея лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, са несподеляеми – съдът, също както и административният орган, не може да прилага закона избирателно. Видно е, че в случая наложеното й с НП наказание лишаване от правоуправление на МПС е идентично като срок с оспорената ПАМ; доколкото ПАМ спрямо административните наказания за нарушения по ЗАНН се отнасят така, както мерките за процесуална принуда спрямо наказанията за престъпления по НК, при влизане в сила на НП срокът на реално изтърпяната ПАМ ще бъде зачетен от този на наложеното наказание Лишаване от правоуправление на МПС. Извън тези принципни положения, в случая вмененото на жалбоподателката административно нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на РБ, е безспорно доказано. Със събраните в производството доказателства е установено, че регистрацията на нейния л.а. е била прекратена в периода 11.11.2025г -19.01.2026г, т.е. за период от 2 месеца, през който тя е управлявала собствения си л.а., като според този съдебен състав конкретната немалка продължителност препяства възможността нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Този въпрос принципно е извън компетентността на административния съд, и тук се коментира единствено с оглед възраженията за обективна несъставомерност на нарушението поради наличието на това изключващо отговорността обстоятелство – което съдът приема, че в случая не е налице. Основателно обаче е възражението за субективна несъставомерност на вмененото й нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Нормата на чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на специалния ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, в чл.143 ал.10 от закона не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила. В същото време в нормата на чл.18б ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.) това изискване не е отпаднало и към момента. Същата поставя изискване при прекратяване на регистрацията по ал.1 т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Тази разпоредба е действаща и не се явява в противоречие с разпоредбата от по-висок ранг на чл.143 ал.10 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г.), тъй като последната не съдържа изрично правило, че за служебно прекратената регистрация не се уведомява собственикът на МПС, посочен в регистъра. В горния смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г на ОСС на НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г, според които прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016г за регистриране на Гаранционния фонд за обема и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461 т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането. Ноторен факт е, че тези регистри не са общодостъпни за граждани, т.е. собственикът на моторно превозно средство, макар да знае, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла, обективно няма как да разбере дали изобщо и кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство на това основание. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП – обратното би довело до ангажиране на отговорност въз основа на предположение за знание, т.е. за недоказано нарушение. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. На следващо място, по аргумент от чл.574 ал.10 от КД за да се пристъпи въобще към служебна дерегистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, едва след безрезултатното изтичане на който срок Гаранционният фонд следва да уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на ППС. Изпълнението на задължението за уведомяване на собственика по чл.572 ал.10 от КЗ е съществено процесуално изискване за законосъобразността на правните последици, с които законът свързва липсата на сключен валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. на налаганите административни наказания и на прилаганите принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл.4 и чл.6 от АПК за законност и съразмерност. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по оспорване на приложена му ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл.574 ал.11 от КЗ и по чл.143 ал.10 от ЗДвП вр.чл.18б ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Предвид липсата на ангажирани в случая доказателства, че на Е. Я. като собственик на л.а. с рег. № [рег. номер] е била осигурена възможността да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по аргумент от чл.574 ал.10 от КЗ от Гаранционния фонд от една страна, а от друга – и на такива за уведомяването й от контролните органи по ЗДвП за прекратяването на регистрацията на л.а. на осн.чл.18б ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., следва извод, че вмененото й административно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП е недоказано от субективна страна, понеже тя не е имала възможност да знае за прекратяването на регистрацията на л.а. от 11.11.2025г, което квалифицира вмененото й нарушение като субективно несъставомерно. Горното означава, че в случая липсва материалноправното основание за прилагане на ПАМ на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП, което квалифицира оспорената заповед за прилагането й като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната й. При този изход на делото претенцията на административния орган за присъждане на разноски е неоснователна. Тази на жалбоподателката следва да бъде уважена чрез присъждане на сторените в производството разноски в размер на 500 евро, представляващо адвокатско възнаграждение, заплатено във брой според договора за правна помощ от 10.03.2026г (стр.37 по делото), с характер на разписка за получаване на сумата в частта с подписите на двете страни. Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът