Решение № 590 от 26.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1011/2026 г.

наказателно дело № 20262120201011 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на „Д. Е. Е. 14“ ЕООД ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление гр. Б. представлявано от Ж. Ж. Ж. срещу наказателно постановление № 878655-F873134/16.03.2026г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ТД на НАП-Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ му е наложена имуществена санкция в размер от 2600 евро. С жалбата се посочват основания за липса на извършено нарушение, поради което се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призован чрез процесуалния представител адв. Е., се явява управител Ж. Ж.. За дружеството се явява адв. Е. от БАК, надлежно упълномощен с адвокатско пълномощно. Поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление. Наказващият орган – Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности в ГД „Фискален контрол на НАП – редовно призован, се явява гл. юрисконсулт Д.-И. – надлежно упълномощена. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, тъй като видно от разписката на лист 28 от делото, НП е връчено на 23.03.2026 г., а жалбата е подадена на 25.03.2026г. от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: На 23.01.2026г. в 11:12 часа е била извършена проверка на на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС - к. с. „З.“, находящ се в гр. Б. до •••••• РУП, стопанисван от „Д. Е. Е. 14“ ЕООД ЕИК •••••• на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон. В хода на проверката е била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 23.01.2026г. като управителят на дружеството представила актуален ценоразпис. От монтираните и въведените в експлоатация, свързани дистанционно с НАП и работещи към момента на проверката, фискални устройства модел „DATECS DP 150", с индивидуален номер DT970086 и ИН на ФП 02970086 са изведени 3бр. справки „КЛЕН" за дните: 11.08.2025г., 11.10.2025г. и 23.01.2026г. Изискана била и информация за продажните цени на определени услуги. Наказващият орган е изискал информация като е изпратил на 23.01.2026 г. електронен имейл с приложени в него таблица на посочен в информационните масиви на НАП, обслужван от дружеството. В поканата подробно е било описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на посочените услуги по ценоразпис, като същата е следвало да бъде представена за дати - 11.08.2025 г.; 11.10.2025 г.; 23.01.2026г. На 23.01.2026 г. наказващите органи са извършили посещение на посочения търговски обект, където е била връчена и подписана, изпратената в имейла покана на представител на проверяваното дружество и допълнително са дадени разяснения относно изискванията към попълване на таблицата. За извършените действия е съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0135689/23.01.2026 г. Изисканите от дружеството данни били получени в срок и анализирани, като наказващият орган е установил повишена цена кум дата 23.01.2026 г. спрямо 11.08.2025 г., на седем броя стоки от менюто в обекта. Обжалваното наказателно е за нарушение е за цената на предлаганата стока – „Каничка мляко“ към 11.08.2025г. е 0,50 лв., а за 23.01.2026г. е 0,50 евро/0,98 лева. Контролният орган е приел, че по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 15, ал.4 от ЗВЕРБ, като увеличението е 96% е необосновано от обективни икономически фактори. За така установеното нарушение на 24.02.2026 г. бил съставен АУАН с №F873134 в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Актът бил надлежно връчен и подписан без възражения, като такива са били представени в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление № 878655- F873134/16.03.2026г., в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние на „Д. Е. Е. 14“ ЕООД ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление гр. Б. •••••• представлявано от Ж. Ж. Ж. за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ му е наложена имуществена санкция в размер от 2600 евро. Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията на актосъставителя, писмените доказателства по административнонаказателната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По фактите между страните няма спор. В хода на съдебното производство са изслушани и показанията на актосъставителя М. М., който посочва, че от цените към датата на проверката и цените към задните дати са констатирани завишения на цени извън тези, посочени в протокола на продукти. Отбелязва, че обосновка относно увеличаване на цената за „Каничка мляко“ не е направено. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР-30-1/13.01.2026 г. на изпълнителния директор на НАП, а АУАН е издаден от компетентно материално и териториално лице, съгласно Заповед №445/16.06.2023 г., поради което посочените в жалбата основания за некомпетентност са неоснователни. Спазени са сроковете по чл. 34, от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В нормата на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване от търговците, които предлагат стоки и услуги на потребителите да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано по обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да предоставят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В същото време в §1 т. 6 от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че „такива са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. В чл. 15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове, който започва на 08.08.2025г. и приключва на 08.08.2026г. С оглед изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца за периода на двойно обозначаване на цените от 08 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на предлаганата от търговеца стока – „каничка мялко“, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. Преценката на приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица в Ексел формат. Така посочената „таблица“ не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15 ал. 4 от ЗВЕРБ. За съда остава неясно какво е било заложено в нея, предвид, че същата не е приложена от наказващият орган. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. При това положение се явява невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят възможни обективни фактори, които влияят на промяната на доставната цена на конкретни продукти, в НП не се коментира наличието, респективно липсата на промяна в други разходи на търговеца. Административнонаказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприеме такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално представена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието на тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в закона липсва пълна забрана за повишаване цените на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискването е то да бъде обосновано. По мнение на настоящия състав не е задължително това повишение да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори като увеличаване цента на транспорта, наличната в страна инфлация през периода, повишаване на комуналните услуги и т.н. С оглед на всичко изложено до тук и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганата услуга, БРС счете, че НП следва да се отмени. В тази връзка следва да се изтъкне още веднъж, че липсата на прецизно законодателство и въвеждането на ясни критерии за извършена преценка по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в никакъв случай не следва да влияе негативно на правата на гражданите и на бизнеса. Действително, видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за въвеждането на еврото в Република България (№51 - 502-01-36 от 21.07.2025г 51 НС), законодателят е направил опит да се прецизира понятието „обективни икономически фактори“ с цел улесняване на спазването на изискванията от търговците и поефективно прилагане на контролните правомощия от компетентните органи, предвид липсата на яснота относно прилаганите критерии от НАП, КЗП и КЗК. В тази връзка обаче, не се е достигнало до постигането на целения резултат. Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие на адвокат С. Е., за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 евро. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен Състав