Решение № 5720 от 5.9.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12113/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. А. срещу Столична община. Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника Столична община да заплати на ищеца В. Г. А. сумата от 25 100 лева с равностойност 12 833,43 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – повредени авточасти по лек автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, причинени в резултат от попадането на лекия автомобил на ищеца на 26.06.2024 г. в дупка на пътното платно в гр. София, на около 50 м. преди кръстовището на ул. „Камен Андреев“ и ул. „Българска морава“, ведно със законната лихва от 26.06.2024 г. до окончателното плащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочената дата и място, вследствие попадането на лекия автомобил на ищеца в дупката на пътното платно, са причинени увреждания по два броя десни гуми и джанти, ходова част, картер и др., констатиран е и теч на масло. Шофьорът е информирал органите на МВР, които са посетили местопроизшествието и са съставили Констативен протокол за ПТП № 911903/26.06.2024 г. След инцидента процесният автомобил не е бил в движение и се е наложило да бъде транспортиран с пътна помощ, за което била издадена Фактура № 000000048/27.06.2024 г. В „Ауто Бавария“ ООД бил извършен оглед на автомобила и издадена проформа фактура № 0000038308/27.09.2024 г., в която били описани увредените части от процесния инцидент и подлежащи на подмяна, а именно: болт, тампон под десен радиатор, допълнителен радиатор ляв, гайка М 16х1,5-10, щипка, болт, гайка, греда преден мост, носач преден десен /надлъжен/, носач преден десен напречен долен, шенкел преден десен, семеринг полувал, полувал преден десен, рейка хидравлична, гайка М12Х1,5, болт, гайка законтряща М14Х1,5- 10, джанта алуминиева 20 цола, амортисьор преден десен, болт, технически сет към предна броня, броня предна, подкалник преден десен /предна част/, подкалник преден десен /задна част/. Твърди, че стойността само на частите е 23 851,61 лева с ДДС, като в нея не се включва труд, поради което претендира обезщетение за причинените му щети в размер на 25 100 лева. Поддържа, че наличието на процесната дупка на пътното платно представлява неосигуряване на безопасни условия за движение по пътищата и неизпълнение на задълженията на ответника, възложени му с разпоредбата на чл. 31 ЗП, поради което следвало да бъде ангажирана отговорността му. С молба от 19.03.2025 г. ищецът е уточнил мястото на настъпване на процесното ПТП, като е посочено, че автомобилът се е движел по ул. „Камен Андреев“, с посока на движение от ул. „Охридско езеро“ към ул. „Йоаким Кърчовски“, като в района на инцидента пътното платно е разделено в две ленти за движение, по една във всяка посока. Процесната дупка се е намирала на около 50 м. преди кръстовището на ул. „Камен Андреев“ и ул. „Българска морава“, в дясната част на дясното пътно платно, по посока на движение на автомобила. Ответникът Столична община оспорва предявения иск, като възразява, че не са налице доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че е настъпило ПТП и че причина за него е „несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно“, вследствие на което са настъпили материални щети за моторното превозно средство, както е описано в исковата молба. Счита, че протоколът за ПТП, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като същите би следвало да са възприети лично, а в случая актосъставителят не е бил пряк очевидец на механизма на ПТП. Твърди, че с оглед на големия брой щети, които са заявени за настъпили по превозното средство, процесното МПС е управлявано с по-висока от допустимата скорост. Релевира и възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като ищецът е трябвало да се движи със скорост, която да му позволи спиране, при наличие на дупка на пътното платно, както и позволяваща му да наблюдава непрекъснато пътното платно Счита, че поради обстоятелството, че движението на процесния автомобил е на прав участък, то ако застрахованият водач се е движел със съобразена скорост, е щял да забележи наличието на неравност на пътното платно, в случай, че е налице такава, като би предприел маневра по заобикалянето й и не би попаднал в нея. Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че В. Г. А. е собственик на процесния лек автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, както и че Столична община е собственик на пътния участък, в който се твърди, че е настъпило ПТП. По делото е представен Протокол за ПТП № 1 911903, съставен на 26.06.2024 г., в който е посочено, че на 26.06.2024 г., около 22:30 ч., на ул. „Камен Андреев“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в навлизането в дупка в асфалта на лек автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, собственост на В. Г. А., ЕГН: ••••••••••, и управляван от лицето В. Г. В., ЕГН: ••••••••••. Вписано е, че вследствие на ПТП има настъпили материални щети по автомобила – десни гуми, джанти, ходова част, катер и др. Представена е фактура № 0000000048 без вписана дата, издадена от „Д. Хелп“ ЕООД, с вписан получател по нея В. А., за сумата от 120 лева, като основанието за заплащане на сумата е „репатриране на автомобил“. Приложен е и касов бон от 27.06.2024 г. издадено от същото дружество за заплатена сума от 120 лв. Приложена е и проформа фактура № 0000038308 от 27.09.2024 г., видно от която за ремонтиране на автомобила „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, и отстраняване на установени по него щети е необходима сума в размер на 23 851,61 лв. с включено ДДС. В изпълнение на дадените от съда указания от ищеца е приложена и Застрахователна полица № 6700215024020364 по застрахователен договор Каско „Престиж“, сключена между В. Г. А., в качеството му на застраховано лице, и „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК: 131421443, видно от която увреденият лек автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, е бил застрахован за сумата от 68 000 лева, като периодът на застрахователното покритие е от 12.06.2024 г., 00:00 часа, до 11.06.2025 г., 23:59 часа. Представен е и Талон № 6700215024020364 за извършен годишен технически преглед на автомобила „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, валиден в срока на договора по Застрахователна полица № 6700215024020364 по застрахователен договор Каско „Престиж“. По въпросната застрахователна полица във връзка с настъпилото ПТП не се установява да са заведени претенции от страна на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за щетите, причинени върху процесния автомобил. По делото е разпитан свидетелят В. Г. В., който е управлявал процесния автомобил, собственост на ищеца, в деня на настъпване на инцидента. Свидетелят обяснява, че собственият му автомобил е бил на ремонт в сервиз и поради тази причина ищецът му е предоставил своя за ползване за 3-4 дни. В деня на настъпване на инцидента, на 26 юни, е преминал с процесния автомобил по ул. „Камен Андреев“, като най-пряк път от ж.к. „Света троица“. Докато се е движел по улицата, свидетелят усетил силен удар, колата е застъргала, а всички лампи по таблото са светнали, поради което водачът е отбил вдясно и спрял. Когато слязъл от автомобила, видял, че предна и задна дясна гума са спукани до джанта, като по шосето е имало масло. Обадил се на тел. 112, а после и на собственика на автомобила, като след около половин час са дошли полицейските органи. По нареждане на ищеца свидетелят извикал пътна помощ и закарал автомобила в сервиз на познат на В. А.. След инцидента собственикът на автомобила се разсърдил на свидетеля, тъй като последният имал отчасти вина за инцидента. Свидетелят се опитал да помогне с ремонта на автомобила, като чрез познат намерил „БМВ“ сервиз, в който да направят диагностика и оценка на щетите. При предявяването им потвърждава, че приложените по делото Фактура № 0000000048 и Проформа фактура № 0000038308 са именно тези, по които е заплащал суми за ремонта на автомобила. На въпроси на съда свидетелят уточнява, че пътят е нормален, с двупосочно движение, като дупката била много голяма, може би един метър. Посочено е, че дупката е била почти квадратна, но след удара от нея е имало откъснати парчета асфалт, като била с дълбочина поне 25 см. Свидетелят не помни с каква скорост се е движел, като твърди, че е пресичал главната улица и скоростта му не е била повече от 40-50 км/час. Според водача без ремонтни дейности автомобилът е нямало как да се движи, тъй като е бил в техническа неизправност. По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т. Т.. Тъй като след депозирането й на 11.06.2025 г. ищецът е представил нови доказателства относно щетите по автомобила, вещото лице е депозирало коригирана САТЕ от 29.09.2025 г., която е приета по делото, но оспорена от ищеца по въпроси №№ 1,2, 6-10. В тази връзка съдът е допуснал повторна автотехническа експертиза, която е изготвена и депозирана от инж. Х. В. У. на 10.03.2026 г. След приемането й от страните без възражения съдът служебно е допуснал и допълнителна САТЕ, депозирана на 25.05.2026 г. и отново приета без възражения от страните. Съдът кредитира повторната и допълнителната съдебни автотехнически експертизи, изготвени от в.л. инж. У., тъй като експертът е взел предвид не само всички материали по делото, но и е използвал компютърна симулация за силово натоварване на ходовата част и елементите на купето при установяване приблизителната скорост на движение на лекия автомобил съобразно дълбочината на дупката, спецификациите на процесното МПС, възможното натоварване върху автомобила съобразно констатираните щети по него, като така е установил по възможно най-всеобхватен начин механизма на ПТП. Според експерта лекият автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, управляван от В. Г. В., е преминал през дупка на платното за движение на ул. „Камен Андреев“ на около 50 метра преди кръстовището с ул. „Българска морава“. Вследствие на попадане на дясната част на автомобила в неравностите на платното за движение е настъпил удар в областта на окачването и са нанесени увреждания. По отношение на пътните условия е посочено, че е била налице повреда на пътното покритие, като участъкът не е регулиран с пътни знаци и не са налице данни за наличието на такива, указващи наличието на неравност. Инцидентът е станал през тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление. При навлизане на автомобила в неравност по пътя е налице ударно натоварване на ходовата част, като усилието е скокообразно и е резултат от преход на гумата от по-висока към по-ниска част. Това води до увреждане на гумата с възможно частично или пълно разкъсване на гумата, както и увреждане на ръба на джантата. Според вещото лице вследствие на попадане в такава дупка могат да настъпят конкретни локални увреждания, но графиките сами по себе си не доказват в пълен обем всички увреждания, посочени в исковата молба. Тоест изготвеният от експерта модел подкрепя възможността за причиняване на щети, но не е достатъчен, за да потвърди безусловно целия претендиран обхват и стойност на вредите. В технически аспект необезопасената дупка следва да се оцени като непосредствена и съществена причина за настъпване на процесното произшествие, като ако такава неравност не е съществувала на платното, произшествието в разглеждания механизъм не би настъпило. В експертизата вещото лице е достигнало до извод, че скоростта на движение на автомобила е била повече от 50 км/час, тъй като при по-ниска скорост не биха настъпили толкова тежки увреждания. Представените резултати от симулацията при скорост 80 км/час потвърждават тази тенденция. Реализираните щети не са съвместими с хипотеза на движение с ниска или умерена скорост около граничната стойност 50 км/час, а насочват към по-висока скорост на движение. Въз основа на съпоставка с резултатите от моделирането вещото лице е приело, че скоростта на движение на процесното МПС към момента на ПТП е била по-голяма от 50 км/час. Скоростта е била над 50 км/час и е била достатъчно висока, за да обуслови настъпването на уврежданията по автомобила. В разглеждания участък от пътното платно движението се осъществява в границите на населено място, като от техническа гледна точка максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час. По въпроса могъл ли е водачът да избегне пътното препятствие, вещото лице посочва, че при движение със скорост до 50 км/час в тъмната част на денонощието по неосветен пътен участък водачът е имал възможност да избегне пътното препятствие чрез своевременно намаляване на скоростта, а при подходяща конкретна пътна обстановка и чрез заобикаляне. При движение с по-висока скорост такава възможност не е била налице в достатъчна степен, тъй като разстоянието за възприемане и оценка на опасността на дупката е ограничено до около 25-30 м и не осигурява необходимия времеви и пространствен резерв за ефективно спиране или безопасно отклонение. Според експертното заключение не може да се приеме, че при движение със скорост 40-50 км/час биха настъпили всички описани по автомобила увреждания в техния пълен обем. Получените резултати сочат, че реализираните щети са по-характерни за движение с по-висока скорост от посочената. При движение с максимално допустимата за този пътен участък скорост от 50 км/ч, при пропадане в процесната дупка, биха настъпили предимно локални увреждания в зоната на колелото и непосредствено свързаните с него елементи. Технически е възможно да се получат повреди по гума, евентуално деформаци и наранявания по джантата, както и натоварване върху отделни елементи на окачването, свързани пряко с ударното въздействие. Във връзка със служебно допусната от съда допълнителна САТЕ с цел установяване конкретните щети по автомобила, които той би понесъл, ако се е движел с максимално допустимата скорост на движение за пътния участък и е попаднал в процесната дупка, съответно какви биха били разходите за ремонт на тези щети вещото лице е посочило, че такива ще се появяват в зоната на дясно колело и непосредствено свързаните с него елементи от предното окачване, но не и масивни повреди по кормилната рейка, предна греда, броня интеркулер и други отдалечени връзки. Според таблицата на стр. 2 от допълнителна САТЕ от 22.05.2026 г. с посочени по вид щети на лекия автомобил при скорост от 50 км/ч, общата стойност за ремонт на увредените части се равнява на сумата, както следва: 1) 6100,14 лв. - стойност на новите части; 2) 11,17 лв. - стойност на материали; 3) 316 лв. - стойност на труда. За да бъдат уважени предявените активно субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника Столична община да заплати на ищеца, в качеството му на собственик на процесния лек автомобил „БМВ“ сумата от 25 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – повредени авточасти по лекия автомобил, причинени в резултат от процесното ПТП, следва да се установи наличието на следните законови предпоставки: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вина; 4) вреди; 5) причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е особена форма на гражданска отговорност, която има обезпечително-гаранционна функция. Тя е отговорност за чужди виновни и противоправни действия или бездействия, извършени при или по повод изпълнение на възложена работа. В ППВС № 7/29.12.1958 г. се приема, че тази отговорност е за чужди виновни действия и не произтича от вината на възложителя. Тя има за цел да гарантира обезщетяването на пострадалия, като възложителят отговаря за вредите, причинени от лицето, на което е възложил работа, при или по повод нейното изпълнение. Вината се търси у изпълнителя, а не у възложителя. Възложителят може да се освободи от отговорност само ако докаже, че: 1) не е настъпила вреда, 2) действията на изпълнителя не са виновни и противоправни, или 3) вредата не е причинена при или по повод възложената работа. В хода на настоящото съдебно производство е безспорно установено, че на 26.06.2024 г. лекият автомобил „БМВ“, модел „650 И Х-Драйв“, с рег. № ••••••••, собственост на ищеца и управляван от В. Г. В., е преминал през дупка на платното за движение на ул. „Камен Андреев“, на около 50 метра преди кръстовището с ул. „Българска морава“. Вследствие на попадане на дясната част на автомобила в неравност на платното за движение, представляваща необезопасена дупка е настъпил удар в областта на окачването и са нанесени увреждания. Механизмът на настъпване на инцидента е подробно описан в заключението на вещото лице инж. У. по приетата от съда повторна автотехническа експертиза. Начинът на настъпване на процесното ПТП, с единствен участник лекият автомобил „БМВ“, безспорно се установява и от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП № 911903/26.06.2024 г., съставен при спазване изискванията на чл. 9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. и представляващ официален документ по отношение удостоверените от длъжностното лице в кръга на неговата компетентност обстоятелства – времето и мястото на настъпване на ПТП и се ползва с обвързваща съда материална и формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Деянието, съставляващо първият необходим елемент за пораждане на гражданската отговорност на лицето по реда на чл. 45 ЗЗД, може да бъде дефинирано като действие или бездействие, което има за пряка и непосредствена последица настъпването на определени вреди. В настоящия случай ищецът твърди, че описаните в исковата молба щети по процесния лек автомобил, а именно увреждане на болт, тампон под десен радиатор, допълнителен радиатор ляв, гайка М 16х1,5-10, щипка, болт, гайка, греда преден мост, носач преден десен /надлъжен/, носач преден десен напречен долен, шенкел преден десен, семеринг полувал, полувал преден десен, рейка хидравлична, гайка М12Х1,5, болт, гайка законтряща М14Х1,5-10, джанта алуминиева 20 цола, амортисьор преден десен, болт, технически сет към предна броня, броня предна, подкалник преден десен /предна част/, подкалник преден десен /задна част/, са настъпили като пряка и непосредствена последица от наличието на необезопасена дупка на пътното платно, в която процесният автомобил, движейки се по ул. „Камен Андреев“, в близост до кръстовището с ул. „Българска морава“, е попаднал. При наличните по делото данни - протокол за ПТП, свидетелски показания и експертиза, по несъмнен начин се доказва настъпването на твърдяното ПТП, на 26.06.2024 г., като вследствие на попадане на дясната част на автомобила, собственост на ищеца, в неравностите на платното за движение е настъпил удар в областта на окачването и са нанесени увреждания по МПС-то. Следва да се отбележи, че този извод напълно се потвърждава от заключението на вещото лице Т. Т. в първоначалната АТЕ, включително (задача №4), че получените увреди по автомобила не са му позволявали придвижването на собствен ход, а се е наложило неговото репатриране, за което свидетелства представената към исковата молба фактура и касов бон за суми. Общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. По силата на императивната разпоредба на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, собственик на общинските пътища е съответната община. Нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗП предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища да се осъществяват от общините, т.е. от собственика на процесния пътен участък. Дейностите по изграждане, управление, ремонт и поддържане на общинските пътища, съобразно разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, се осъществяват от кмета на съответната община. Тези дейности съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗП и легалната дефиниция на понятието „поддържане на пътищата“ в § 1, т. 14 от ДР на ЗП, включват действия по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана. Пряко проявление на дейностите по поддържане на пътищата, в съответствие със законовото определение, въведено в § 1, т. 14 от ДР на ЗП, е и задължението за поддържане на пътя в изправно състояние, незабавното сигнализиране на препятствията по него и отстраняването им в най - кратък срок - аргумент от чл. 167, ал. 1, изр. първо от ЗДвП. Непосредствено задължение на определените служители на Столична Община е да следят за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път. Тези дейности длъжникът изпълнява чрез служителите си или чрез други лица, на които е възложил извършването им. Съгласно горецитираните разпоредби общинските пътища са публична общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините. Именно общините следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в това число и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението. В процесния случай дупка на пътното платно се установява да е била налице, поради което за настъпилите щети следва да бъде ангажирана именно гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника. Задължение на общината е обезопасяването и сигнализирането на препятствие - дупка на пътното платно, което препятствие не трябва да създава опасност за движението по пътя. В тази връзка Столична Община е била длъжна и същата е следвало да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно на процесния пътен участък от улицата, като ремонтирайки дупките и пукнатините по пътната настилка, до завършването на ремонтните дейности да постави предупредителни знаци и указания за отбиване на движението, като осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Нарушението, респективно неизпълнението на задълженията на работниците и служителите от Столична Община за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние - действие или бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Отговорността на Столична община обаче следва да бъде ограничена само до онези щети, които са в причинна връзка с неизпълнение на нейните задължения да поддържа в изправност пътния участък. Аргумент е разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, според която обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди в практиката на Върховен касационен съд е разяснено и константно се възприема (решение № 50009 от 02.02.2023 г. по гр. д. № 1860/2022 г., І г. о.; решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1444/2017 г., III г. о.), че деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила (т. нар. теория за еквивалентността/равноценността). И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Посочено е, че най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата, а последната трябва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие (т.нар. адекватна теория). За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. 3атова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. 3атова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Практиката на ВКС отбелязва и, че при преценката за наличието на причинна връзка в хипотеза на твърдяно бездействие следва по делото да се установи, че само и единствено от факта на твърдяното бездействие са произтекли претендираните вреди. При това в подобна хипотеза на първо място следва да се установи наличие на предвидено действие, което ответникът е бил длъжен да извърши, като се прецени и установения в нормативни актове процес по изпълнение на задължението. Прилагайки изложените критерии към установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че отговорността на общината следва да се ограничи само до щетите и тяхната стойност, настъпили в резултат от попадането на лекия автомобил в процесната дупка при движението му с максимално разрешената по закон скорост от 50 км/ч. Нормативно установената скорост на водачите на МПС създава обосновано и адекватно очакване, че именно с нея процесното БМВ ще се движи по пътния участък, респ. и настъпили щети с такава скорост биха били относима последица към визираното противоправно поведение на общината. Идентично на задължението на самия ищец като водач на собствения си автомобил спазва правилата за движение по пътищата, е и това на В. Г., на когото се установи, че ищецът е предоставил управлението на лекия автомобил. Ето защо, макар и в случая да не е налице съпричиняване, защото увреденият собственик лично не е шофирал автомобила си, то щетите са настъпили в резултат на противоправното поведението и на трето за делото лице - свидетеля Г.. Тъй като щетите от противоправното поведение на всеки от делинквентите Столична община и В. Г. са количествено делими, то и причинната връзка е обособима и ясно изводима, което изключва като основание прилагане на режима на солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД. В настоящия случай в заключението на вещото лице У. по приетата повторна автотехническа експертиза подробно е разгледан въпросът за скоростта на движение на процесния лек автомобил, а така също и за факторите, обуславящи настъпването на инцидента и обема на реализираните по МПС щети. Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на автомобила е била повече от 50 км/час, тъй като при по-ниска скорост не биха настъпили толкова тежки увреждания. Това обстоятелство недвусмислено се потвърждава и от свидетелските показания на водача В. Г. В., който в откритото съдебно заседание, провело се на 08.04.2025 г., в което водачът сам е заявил, че има отчасти вина за настъпването на инцидента. Както бе посочено, анализът на първоначалната САТЕ, изготвена от в.л. Т. Т., също достига до извод, че съобразно констатираните увреждания е изключено от техническа гледна точка автомобилът да се е движил в момента на удара със скорост от 50 км/ч. От заключението по повторната САТЕ се установява, че скоростта на движение на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП е била по-висока от 50 км/час, тъй като при по-ниска скорост не биха настъпили толкова тежки увреждания по автомобила. Според експерта реализираните щети не са съвместими с хипотеза на движение с ниска или умерена скорост около граничната стойност 50 км/час, а насочват към по-висока скорост на движение, поради което не може да се приеме, че целият обем от нанесените върху автомобила щети се намира в причинно-следствена връзка с попадането в необезопасената дупка, тоест с противоправното бездействие на Столична община. Отговорността на Столична община следва да бъде ограничена в рамките на вредите, които биха настъпили, ако водачът на лекия автомобил В. Г. В. бе управлявал моторното превозно средство със скорост, съобразена със законовите изисквания за съответния участък – в случая, доколкото инцидентът е настъпил в населено място, тази скорост е 50 км/час. Според допълнителната САТЕ, изготвена от инж. У., стойността на възможните увреждания при движение с максимално разрешена скорост от 50 км/ч би била общо 3286,23 евро. Предвид гореизложеното отговорността на Столична община за обезщетяване на настъпилите имуществени вреди по автомобила „БМВ“ следва да бъде ангажирана в рамките на посочената сума. Останалата част от настъпилите вреди не се явяват в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, поради което за разликата до претендираните 12 833,43 евро (25 100 лв.) ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди законна лихва от датата на инцидента – 26.06.2024 г., тъй като за изпадането на деликвента в забава не е необходима покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 621,16 евро, от които: 131,45 евро - държавна такса; 65,46 евро - за АТЕ; 78,56 евро - за повторна АТЕ; и 345,69 евро – адвокатско възнаграждение от общо претендирано в размер на 1350 евро, като съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неговата прекомерност, тъй като е въведено бланкетно, а не мотивирано, съобразно изискването на чл. 78, ал. 5, изр. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, на ответника Столична община следва да се присъдят разноски в общ размер на 379,75 евро, от които: 190,17 евро – депозит за АТЕ; 76,07 евро – депозит за повторна АТЕ; 1,92 евро – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 111,59 евро - юрисконсултско възнаграждение, при общо определено в размер на 150 евро.