Решение № 496 от 31.10.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 703/2025 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№871/20.06.2025г. по гр.дело№208/2025г. ВТРС е: -приел за установено п о отношение на А. А. Ч. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х., че Н. А. Ч. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х., не е собственик на 120.00кв.м. от поземлен имот№3367 в строителен квартал 207 по ПУП на гр. В.Т., целият с площ от 570.00кв.м., с кадастрален идентификатор№10447.510.388, с административен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х., заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда; -отменил, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нот.акт за собственост на недвижим имот №675 том IV нот.дело№213/19.04.2006г. на нотариус Д.Р. с район на действие ВТРС, с който Н. А. Ч. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х. е призната за собственик на гореописания недвижим имот; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 ГПК, Н. А. Ч. ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х. да заплати на А.А. Ч. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр. В.Т. ул.„Ч.Х. сумата 2706.93лв. - разноски за производството по гр.дело№208/2025г. на ВТРС. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. А. Ч.(чрез адв.В. Д.Д. от ВТАК) против Решение№871/20.06.2025г. по гр.дело№208/2025г. на ВТРС. Счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От една страна неправилно са тълкувани и анА.зирани свидетелските показания, а от друга неправилно е приложен и материалният закон със заключения в противовес на закона и превратно прилагане на чл.22 ал.1 от ЗЗД в различните хипотези на изр.II и изр.III. Счита, че ищецът-въззиваем не бил приел настоящата уговорка в негова полза, като с поведението си е показал незаинтересованост от имота и нежелание да го притежава(според показания на св.Д.). Същият бил и изрично уведомен за разваляне на уговорката в негова полза още през 2005г., като практиката на ВС била категорична, че правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на третото лице може да бъде упражнено, само ако третото ползващо се лице не е заявило, че ще се ползва от нея. Ищецът-въззиваем с поведението си през годините показал пълна незаинтересованост по отношение на процесния недвижим имот, дори и когато имало изрична уговорка направена в негова полза, а с конклудентните си действия не бил показал, че ще се ползва от имота, като дори изрично е заявил, че не го желае(според показания на св.Д.). В случай, че ищецът-въззиваем имал дори и минимално желание да се ползва от уговорката направен в негова полза, то същият е можел в посочения период от повече от 20г. да осъществи дори и едно правно или фактическо действие по отношение на имота. Н. А. Ч. в присъствието на родителите си и св.Д. дори устно уведомила А. Ч. за предприемане на действия по издаване на констативен нот.акт. Житейски нелогично било да се предприемат такива действия след 20г. и да се твърди, че ищецът-въззиваем не бил знаел за отменената уговорка.