Решение № 10115 от 27.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 24306/2024 г.

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването . С решение Рег.№ 8512 / 12.05.2025г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между В. М. В., ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: гр. С....., срещу Ц. Б. А., ЕГН:••••••••••, адрес: гр. С....., Л. Б. Д., ЕГН:••••••••••, адрес: гр.С.... П. А. К., ЕГН:••••••••••, адрес: гр.С..... следния недвижим имот: Жилище - апартамент на първия надпартерен етаж, целият апартамент състоящ се от три стаи, кухня, входно антре, коридор и клозет, със застроена площ 89, 54 кв.м. в триетажна сграда на етажната собственост в град С...., при съседи на целия апартамент: улица „Б. М.“, от всички други страни - държавни имоти, отгоре и отдолу - държавни имоти, заедно с принадлежащото му таванско помещение с площ 6 /шест/ квадратни метра /по нотариален акт на продавача/ при съседи : от всички страни и отдолу държавни имоти, заедно със зимнично помещение с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра /по нотариален акт на продавача/, при съседи: от всички страни и отгоре държавни имоти, заедно с 2/9/две девети/идеални части от общите части на сградата и заедно с 121,53/ 418 (сто двадесет и едно цяло и петдесет и три стотни върху четиристотин и осемнадесет} от 418/1030 (четиристотин и осемнадесет върху хиляда и тпидедесет) идеални части от дворното място. представляващо урегулиран поземлен имот, съставляващ по скица парцел II-3 (втори за имот с планоснимачен номер три), от квартал № 109 (сто и девет) по плана на град София, местност „.....“ (....), дворищната регулация за който е одобрена със № РД-09-50- 670/09.12.1944 г, при съседи на мястото по скица: улица „Б. М.“, парцел III -4,5 (трети, отреден за имоти с планоснимачни номера четири и пет), парцел X—17 (десети, отреден за имот с планоснимачен номер седемнадесет), парцел XIV-21 (четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двадесет и едно) и парцел I- 1,2,22 (първи, отреден за имоти с планоснимачни номера едно, две и двадесет и две), който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед РД-18- 32/01.04.201бг. на Изпълнителния директор на АГКК като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор •••••,300.59.6.9, находящ се в град София, община Столична, област София (столица), адрес на имота: град София район Възраждане, улица „Б. М.“....., самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор •••••.300.59.6, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот идентификатор •••••. 300.59, предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 89.54 кв.м., прилежащи части: таванско помещение с площ 6 кв.м.; зимнично помещение с площ 16 кв.м.; 2/9 идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : няма, под обекта: •••••.300. 59.6.8, над обекта: •••••.300.59.6.10, Стар идентификатор: •••••.300.59.3.9. ПРИ КВОТИ: 1) В. М. В. - 2/3 (8/12) идеални части; 2) Ц. Б. А. - 1/12 идеални части; 3) Л. Б. Д. - 1/12 идеални части; 4) П. А. К. - 1/6 (2/12) идеални части. С решението си съдът е отхвърлил иска за делба по отношение на Д. Г. Д., ЕГН ••••••••••, Г. В. В. ЕГН •••••••••• и М. В. В. ЕГН ••••••••••. Решението във фазата на допускане на делбата е влязло в сила на 17.06.2025г. В първото по делото съдебно заседание от страна на ищеца е направено искане по сметките по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на стойността на извършени строителноремонтни дейности в процесния имот на обща стойност 10 321,88 лева. С уточняваща молба вх. № 358261 от 03.11.2025 г., депозирана в изпълнение на указанията на съда, претенцията е ограничена до размера на сумата от 7 829,70 лева за извършени трайни подобрения, като съобразно квотите на съсобственост се претендира ответниците да заплатят разделно общата сума от 2 609,91 лева, от които: Ц. Б. А. – 652,48 лева, Л. Б. Д. – 652,48 лева и П. А. К. – 1 304,95 лева. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК и във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: По отношение на способа за извършване на делбата. В първото по делото съдебно заседание е прието и искане на чл. 349, ал.2 ГПК депозирано от В. М. В.. Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да му бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ жилището да е неподеляемо, 2/ съделителят да няма собствено жилище, 3/съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4/ съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството - така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай, не се спори между страните, че е налице първата предпоставка от визирания кумулативен състав, а и видно от заключенията по допуснатите съдебнотехнически експертизи, имотът представлява реално неподеляемо жилище. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че ищецът няма друго собствено жилище. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съсобствеността между страните не е възникнала единствено и само по пътя на наследяването. Видно от приложените писмени доказателства (Справка от Службата по вписванията и нотариални актове), ищецът В. М. В. е придобил притежаваните от него 2/3 (8/12) идеални части от имота чрез деривативни правни сделки (покупко-продажба от 1977 г. и последващи прехвърляния), а не по наследство. Останалите съделители (ответниците) притежават своите идеални части по наследствено правоприемство от техния наследодател (Г. Б.ов Д., починал на 14.03.2017 г. ). Следователно, налице е хипотеза на смесена съсобственост, при която едни идеални части се държат на основание договори (правни сделки), а други – на наследствено правоприемство. Правната норма на чл. 349, ал. 2 от ГПК е специална и тълкуването е стриктно – тя предоставя привилегия за възлагане само когато съсобствеността е възникнала изцяло от наследяване. Когато съсобствеността е смесена (възникнала от различни юридически факти, включително сделки), привилегията за възлагане е неприложима. Този извод е в съответствие с трайната и задължителна съдебна практика (ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС), според която възлагане не се допуска, ако дори една идеална част от имота е придобита на деривативно основание, различно от наследяване. Доводът на ищеца, че същият следва да се ползва от правото на възлагане, тъй като живее в имота от момента на закупуването на идеалните си части от него през 1977 г., е неоснователен по отношение на настоящото производство. Ищецът черпи правата си от правни сделки, а не директно и единствено от наследство, което е пречка за възникване на изискуемата от закона хомогенна наследствена правна връзка за целите на делбата по този ред. На следващо място, ирелевантно за спора е твърдението и доказването на факта, че ищецът живее в имота със съпругата си от много години насам (което обстоятелство се подкрепя и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ). За приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК релевантен е моментът на откриване на наследството на прекия наследодател, от когото съделителят черпи правата си, и то само при условие че съсобствеността произтича единствено от този юридически факт. В случая обаче правата не са придобити по наследство, а чрез договори приживе. Фактическото обитаване на имота (дори и да датира от 1977 г. ) не може да санира липсата на изключително наследствено правоприемство като титул за собственост върху конкретния имот към момента на възникване на съсобствеността с ответниците. Поради изложеното, искането за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, доколкото не са налице предпоставки за възлагане на делбения имот в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за ликвидиране на съсобствеността остава изнасянето на имота на публична продан. По отношение на исканията за сметки. Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. В хипотезата, при която един от съсобствениците е извършил със свои средства ремонти и подобрения в общия имот, за него възниква правото да иска от останалите съсобственици да му заплатят припадащата им се част от направените разходи. За да бъде уважена претенцията, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на извършване на твърдените дейности, влагането на лични средства, размера на направените разходи и увеличената стойност на имота. Когато извършените работи нямат характер на необходими разноски (без които вещта би погинала), а представляват полезни разноски (подобрения), отношенията между съсобствениците се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване и Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. В този случай обезщетението се дължи до размера на по-малката сума измежду направените разходи и увеличената стойност на имота към деня на постановяване на решението. От събраните по делото писмени доказателства (фактури, фискални бонове и банкови извлечения) се установява, че ищецът е закупил строителни материали и е заплатил за извършването на строително-монтажни работи в процесния имот през периода края на 2023 г. – началото на 2024 г. За установяване на точния вид и стойност на извършените дейности по делото е изслушана и приета тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица инж. П. Я., инж. М. М. и инж. Л. М.. Съдът кредитира изцяло заключението като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. След извършен оглед на място, експертите констатират, че в една от стаите на процесното жилище са изпълнени следните видове работи: демонтаж на дюшеме, направа на циментова замазка, полагане на фибран и ламиниран паркет, облицовка на стени и таван с гипсокартон, шпакловка, латексово боядисване и нова ел. инсталация. Според приетото заключение на тройната експертиза, общата стойност на действително извършените строително-ремонтни работи (с включени непредвидени видове работи и приспаднато овехтяване към настоящия момент) възлиза на 6 914,53 лева. Експертизата установява също, че вследствие на така извършените работи, пазарната стойност на процесния имот се е увеличила със сумата от 3 900,00 евро (с левова равностойност 7 627,74 лева). Доколкото установените дейности (поставяне на ламинат, гипсокартон, боядисване) съставляват подобрения, а не необходими разноски за запазване на вещта, приложимо е правилото за присъждане на по-малката сума измежду направения разход и увеличената стойност. В случая стойността на направените разходи (6 914,53 лева) е по-малка от увеличената стойност на имота (7 627,74 лева). Поради това общата база, върху която следва да се разпредели отговорността на ответниците съразмерно на техните идеални части, е сумата от 6 914,53 лева.Предвид установените квоти в съсобствеността, припадащата се част за всеки от ответниците, която същите следва да заплатят на ищеца, е както следва:За ответницата Ц. Б. А. (с квота 1/12 ид. ч.) – сумата от 576,21 лева (1/12 от 6 914,53 лева).За ответницата Л. Б. Д. (с квота 1/12 ид. ч.) – сумата от 576,21 лева (1/12 от 6 914,53 лева).За ответника П. А. К. (с квота 2/12 ид. ч.) – сумата от 1 152,42 лева (2/12 от 6 914,53 лева). До тези размери претенциите по сметки се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на искането – 27.10.2025 г., до окончателното изплащане. За горницата над уважените размери до пълните претендирани суми (съответно до 652,48 лв. за първите две ответници и до 1 304,95 лв. за третия ответник), исканията следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Относно разноските: Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно дяловете им в съсобствеността, а по съединените искове – съобразно чл. 78 от ГПК. На основание изр. 1 на чл. 355 от ГПК страните следва да заплатят държавна такса върху стойността на дела си, а останалите направени разноски по делото – внесени депозити за възнаграждение за вещи лица (за съдебно-техническите експертизи във втората фаза на делбата, изчислени съобразно квотата в съсобствеността), както и за заплащане на адвокатски възнаграждения – остават за сметка на страните, както са извършени до момента. На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на квотата му в съсобствеността, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния делбен имот. Според приетото заключение на тройната експертиза, пазарната стойност на имота възлиза на 207 299,00 евро. Предвид официалното приемане на единната европейска валута, дължимите суми следва да бъдат определени в евро. За В. М. В., с ЕГН ••••••••••, това е 4 на сто от 138 199,33 евро (равняващо се на дела му от 2/3), което съставлява 5 527,97 евро държавна такса. За Ц. Б. А., с ЕГН ••••••••••, това е 4 на сто от 17 274,92 евро (равняващо се на дела от 1/12), което съставлява 691,00 евро държавна такса. За Л. Б. Д., с ЕГН ••••••••••, това е 4 на сто от 17 274,92 евро (равняващо се на дела от 1/12), което съставлява 691,00 евро държавна такса. За П. А. К., с ЕГН ••••••••••, това е 4 на сто от 34 549,83 евро (равняващо се на дела му от 2/12), което съставлява 1 381,99 евро държавна такса. По отношение на съединения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС намират приложение правилата на чл. 78 от ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса и депозит за допълнителна експертиза, които преизчислени възлизат на общо 181,20 евро (равностойни на 354,40 лева). Съобразно уважената част на претенцията (уважена за сумата от 1 178,45 евро от общо претендирани 1 334,43 евро), ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерната част от направените разноски, възлизаща на 160,02 евро. Тази сума се разпределя между тях съобразно отговорността им, както следва: 40,01 евро, дължими от Ц. А., 40,01 евро, дължими от Л. Д., и 80,00 евро, дължими от П. К.. Направените от страните възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения са основателни, поради което и съобразно фактическата и правна сложност на спора по сметките, отговорността за тези разноски следва да се редуцира до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, ответниците имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за сметки по чл. 30, ал. 3 ЗС. От представения списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2025 г. се установява, че двете ответници са заплатили общо 1 022,58 евро адвокатско възнаграждение и 600,00 евро депозит за тройната експертиза. Във връзка с направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение се явява прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на разгледаните в настоящото производство инцидентни претенции. Същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът го намалява до сумата от 200,00 евро за всяка от двете ответници (или общо 400,00 евро адвокатски хонорар). Към тази сума се прибавя и направеният депозит за експертиза (600,00 евро), с което общият признат размер на разноските за двете ответници възлиза на 1 000,00 евро. Искът на ищеца В. В. е предявен за сумата от 1 304,96 лева (по 652,48 лева срещу всяка ответница), а е уважен за сумата от 1 152,42 лева (по 576,21 лева срещу всяка). Съразмерно с отхвърлената част от иска (в размер на общо 152,54 лева или 11,69% от предявения иск срещу двете), ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Ц. А. и Л. Д. общо сумата от 116,90 евро за направените от тях разноски пред настоящата инстанция. Мотивиран от гореизложеното