Решение № 67 от 4.4.2023 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 272/2022 г.
Районен съд - Ботевград04.04.2023 г.докладчик НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ••• г. на Директора на Дирекция "••• Софийска област", гр. С., с което на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Б., промишлена зона „•••“, представлявано от управителя Р.Д.н, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2 500 лева, за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./. ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „•••“ С. област, на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Б., промишлена зона „•••“, представлявано от управителя Р.Д.н, сумата от 400, 00 лева /четиристотин/ лева, представляваща разноски в производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му. Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
Мотиви
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на "•••" ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Б., промишлена зона „•••“, представлявано от управителя Р.Д.н, срещу Наказателно постановление № ••• г. на Директора на Дирекция "••• Софийска област", гр. С., с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2 500 лева на дружеството за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./. В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е отчетена действителната фактическа обстановка при установяването на твърдяното в обстоятелствената част на НП административно нарушение, както и представените писмени доказателства. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. М.Н. от САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна- Административно наказващият орган /ДИТ- С. област/, представлявана от юрк. Н., оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: На 07.03.2022 г. служителите на Дирекция "••• Софийска област"- актосъставителят Ж. П. и свидетелят по акта С. М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „•••“ ЕООД, на място в производство 1, звено „пакетаж“ в завод за санитарна керамика, стопанисван от „•••“ ЕООД, в гр. Б., индустриална зона М.. При извършване на проверката на място, по докуменити, както и от събраните в хода на разследването доказателства, се установило, че „•••“ ЕООД в качеството му на работодател по см. на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е допуснал експлоатация на работно оборудване – машина за кашони „PANOTEC“ с липсващи /неизправни/ системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда, с което е застрашил здравето и безопасността на работниците. На 07.03.2022 г. около 18, 45 часа А. Д. Д., на длъжност „експедитор стоки и товари“ в отдел „Експедиция“ се е опитал да извади заклещен картон на машина за кашони „PANOTEC“, вдледствие на което е затиснат от лифтера /валовете/ на машината. За извършената проверка бил съставен Протокол № ••• г. с отразено в него констатирано нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./. Протоколът бил връчен на упълномощен представител на работодателя, който го подписал без възражения. За това, че работодателят е извършил нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./, в присъствието на упълномощен представител, на 28.03.2022 г. бил съставен АУАН, който подписал акта без възражения и същият му бил връчен. Подробно били описани и доказателствата, които подкрепяли установяването на нарушението. АУАН бил връчен на същата дата на упълномощеното лице за запознаване със съдържанието му и за подписване, но в графа "Обяснения или възражения на нарушителя" не е било вписано нищо, като пак на същата дата /28.03.2022 г. / упълномощеното лице на дружеството- жалбоподател получило екземпляр от него. Съдът установи, че въз основа на горното и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, АНО, е издал процесното НП № ••• г., против дружеството- жалбоподател, като в обстоятелствената част е пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН относно извършеното нарушение, описал доказателствата, които подкрепят установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл.. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99 г./, и за това извършено от дружеството- работодател нарушение, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложил на дружеството административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева. При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи: Установи се, че жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен четиринадесет дневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, предвиден в нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е допустима за разглеждане по същество. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на КТ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на всички обективни съставомерни признаци на нарушението от фактическа страна. Дружеството е подведено под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл. 413, ал. 2 от КТ, предвиждащ административно наказателна отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Санкционната разпоредба регламентира бланкетен административно наказателен състав, доколкото в нея не са описани конкретните задължения на работодателя, чието неизпълнение се явява основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност. Наказващият орган е приел, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване според която, не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. А според нормата на чл. 2 от същата наредба работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване. Цитираните материалноправни разпоредби налагат извод, че именно в тежест на работодателя е да не допуска до експлоатация работно оборудване, с недостатъците, визирани в предходната алинея. От друга страна, при тълкуване на нормативната разпоредба, която е била нарушена, се налага извод, че за да се приеме за осъществено изпълнителното деяние - допускане до експлоатация в работно помещение на машина за кашони „PANOTEC“ с неизправна система за защита и блокировка в настоящия случай, е следвало да бъде установено по несъмнен и категоричен начин знание, известност на обстоятелството за наличие на неизправност в системата за защита и липса на необходимите действия за забрана и ограничаване на работата с машина. От показанията на свидетеля Г. Г., се установява, че на 07.03.2022 г., около 18, 30 часа, машината за кашони „PANOTEC“ е спряла поради повреда и той заедно с колегите си Б. Б. и П. И. се опитали да я пуснат, като свидетеля Г. и свид. И. започнали да насочват горните кашони, за да освободят машината, а свид. Б. се опитвал да пусне машината. В този момент пред машината били само те тримата, като се чул човешки вик. Установили, че зад машината е затиснат колегата им А. Д.. От показанията на свид. Д. се установява, че той самоволно по свое желание и без да предупреди никой от колегите си е спрял машината посредством бутона „Стоп“, минал е зад машината, отворил е автоматичните врати и е легнал под машината, за да се опита да извади заседнали парчета картон, при което е настъпил инцидента. При това положение настоящият състав счита, че наказващият орган е посочил безспорно настъпилата последица – трудова злополука при работа с работно оборудване машината за кашони „PANOTEC“, но не е посочил ясно в какво се състои неизправността в защитата на тази машина, както и не е посочил точно и доказал по несъмнен начин кое е действието или бездействието на длъжностни лица на работодателя довело до тази последица. На първо място даденото в чл. 6 от ЗАНН определение за административно нарушение като деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, предопределя и задължителното описание, което следва да съдържа всеки АУАН и НП, а именно посочване на действието или бездействието, с което деецът е нарушил конкретна правна норма. Нещо повече, в случая се установява, че не неизправност в машината е причина за настъпилия инцидент, а същият е резултат от необмисленото поведението на пострадалия. Безспорното възникване на неизправност в системата за защита на оборудването по време на работния процес, е една напълно възможна техническа последица, но за да би могло да обоснове ангажирането на административнонаказателна отговорност за работодател за нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, следва да се докаже онова виновно поведение, което е довело до експлоатация на съоръжението, при липса на сведена информираност до заетите в процеса работници. Тъй като в случай не са събрани безспорни доказателства за повдигнатото обвинение – дружеството работодател да е допуснало в експлоатация работно оборудване с неизправна система за защита, при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на закон - не е формулирано съобразно събраните доказателства точно онова деяние /действие или бездействие/, което съставлява административно нарушение. Последното сочи на незаконосъобразност на НП, водещо до отмяна изцяло на същото. По разноските: При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателят, който е заявил такова искане. На основание чл. 143, ал. 1 АПК сторените от жалбоподателя в хода на производство разноски в размер на 400, 00 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Цитирани разпоредби
18- чл. 413, ал. 2 КТ
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 6 ЗАНН
- чл. 60, ал. 1 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 8, ал. 1 ЗЗБУТ
- чл. 416, ал. 5 КТ
- чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
- чл. 81, ал. 3 НК
- чл. 173, ал. 1
- чл. 2
- чл. 34, ал. 1
- чл. 416, ал. 5
- чл. 42, т. 4
- чл. 8, ал. 1