Решение № 7349 от 21.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42293/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление – град София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК 121830616, депозирано чрез юр. С.Р.С., със съдебен адрес в град София, ул. „Витоша“ № 15, ет. 2, упълномощена от Изпълнителните директори Д.Д.М. и Ю.Б.Г. против Т. С. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ... Твърди се в исковата молба, че на 03.11.2016 г. между “БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя Т. С. А. е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 8 330 лева за заплащане на такси за обучение. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от договора. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище, като всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва по сметка на Медицински университет - гр. София. Кредитът е усвоен на четири пъти, както следва: на 03.11.2016 г. – 2 085,50 лв., на 25.03.2017 г. - 2 085,50 лв., на 20.10.2017 г. - 2 085,50 лв. и на 23.03.2018 г. - 2 085,50 лв. Ответникът се е задължил да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 10-то число на месеца. Съгласно представеното от кредитополучателя уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Зъботехника”, в която ответникът се е обучавал, е юли 2018 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до 10 юли 2019 г., съответно първата падежна дата е 10.8.2019 г. като кредитът е следвало да се погасява на равни месечни вноски, всяка в размер на 189,10 лева. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. „Банка ДСК” АД е изпълнила задълженията си по сключения на 03.11.2016 г. Договор за целеви потребителски кредит и е предоставила кредит за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя Т. С. А. съгласно условията на чл. 4 от договора за кредит. Ответникът е изпаднал в забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни на поне 4 броя погасителни вноски. Т. А. не е погасил 33 броя падежирали месечни вноски, поради което на основание т.17.2 от общите условия към договор за кредит и след връчване на уведомление на Т. С. А., Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. Въз основа на з.вление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Банка ДСК“ против Т. С. А. е образувано частно гражданско дело № 32724 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. З.влението е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 21505 от 27.07.2022 г. и изпълнителен лист. Т. А. е възразил срещу дължимостта на задължението в законовия едномесечен срок, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК на з.вителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Банка ДСК“ АД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 21505 от 27.07.2022 г. по частно гражданско дело № 32724 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, а именно: сумата от 12 146,21 лв. (дванадесет хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки), дължима на основание договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 03.11.2016 г. и установена с извлечение от счетоводните книги на Банката за сметка № 11/23993807 от 16.06.2022 г., от която а) 9 550,12 лв. (девет хиляди петстотин и петдесет лева и дванадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата от датата на постъпване на з.влението в съда - 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 1 884,82 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 02.05.2022 г. включително, в) 590,83 лв. (петстотин и деветдесет лева и осемдесет и три стотинки) - обезщетение за забава за периода от 17.08.2019 г. до 02.05.2022 г. включително и г) 120,44 лв. (сто и двадесет лева и четиридесет и четири стотинки) – законна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 16.06.2022 г. С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание ищцовата банка, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове. Навежда доводи за нищожност на клаузи от договора за кредит и общите условия, при които той е сключен. Сочи се, че в противоречие с императивната норма на чл. 24 ал. 3 от ЗКСД е регламентиран срок за погасяване на кредита от 60 месеца (пет години), а не предвидения в закона десетгодишен срок. Ответникът твърди, че договорът за кредит предвижда анатоцизъм (капитализиране на договорната лихва за гратисния период в главницата и начисляване на договорна лихва и върху нея), което е допустимо само в договори, сключени между търговци, какъвто не е настоящия случай. Ответникът оспорва да е приел разпоредбата от общите условия, регламентираща размера на обезщетението за забава (мораторна неустойка). Твърди, че е въведен в заблуждение относно съдържанието на договора и общите условия към него, че при невъзможност на кредитополучателя да заплаща задълженията си по договора, същите ще бъдат платени от държавата (чл. 14 ал. 2 от ЗКСД). С отговора процесуалният представител на ответника моли за поставянето на допълнителни задачи на съдебно – счетоводната експертиза. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа възраженията и доказателствените искания, направени в отговора на исковата молба. Не сочи допълнително доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 03.11.2016 г. между “Банка ДСК” АД, като кредитор и Т. С. А., като кредитополучател, е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Ищцовата банка се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на 8 330 лева за заплащане на такси за обучение. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от договора. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Кредитът е усвояван на части, като всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър. Съгласно заключението на неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, преводите са извършени, както следва: 1) на 03.11.2016 г. по разплащателната сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Т. С. А. е преведена сумата от 2 082,50 лева, а на 04.11.2016 г. от сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• е преведена на Медицински университет - София сумата от 2082,50 лева; 2) на 25.03.2017 г. по разплащателната сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Т. С. А. е преведена сумата от 2 082,50 лева, а на 27.03.2017г. от сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• е преведена на Медицински университет - София сумата от 2 082,50 лева; 3) на 20.10.2017 г. по разплащателната сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Т. С. А. е преведена сумата от 2 082,50 лева и на същата дата - 20.10.2017 г. от сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• е преведена на Медицински университет- София сумата от 2 082,50 лева; 4) на 23.03.2018 г. по разплащателната сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• на Т. С. А. е преведена сумата от 2 082,50 лева и на същата дата - 23.03.2018 г. от сметка с IBAN № BG•• •••• •••• •••• •••• •• е преведен на Медицински университет - София сумата от 2 082,50 лева. Съгласно т. 7 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, а според т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 10-то число на месеца. Според съдържанието на уверение с изх. № 8661 от 15.02.2016 г., издадено на основание чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от Ректора на Медицински университет – София, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Зъботехника”, в която ответникът се е обучавал, е месец юли 2018 г. Според приложения към договора погасителен план падежът на първата погасителна вноска е на 10.08.2019 г., а на последната – на 10.07.2024 г. Размерът на погасителните вноски е 189,10 лв. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. С покана – уведомление, получена от Т. А. на 25.04.2022 г., Банката е уведомила ответникът, че цялото задължение по договор за банков кредит от 03.11.2016 г. е обявено за предсрочно изискуемо поради забава в погасяване на задълженията. В открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице установява, че заетата парична сума е преведена по разплащателната сметка на ответника в срокове и по начини, посочени по-горе. Според заключението на вещото лице Т. А. не е плащал задължения по процесния договор. Експертът сочи, че непогасените от ответника задълженията по договора от 03.11.2016 г. възлизат на следните суми: главница в размер на 9 550,12 лв., включваща главница от 8 330 лв.и капитализирана лихва от 1 220,12 лв., договорна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 02.05.2022 г. в размер на 1 881,14 лв. (при размер на договорения годишен лихвен процент - 7 %), санкционираща лихва за периода от 17.08.2019 г. до 02.05.2022 г. (при лихвен процент - 10 %) в размер на 596,15 лв. и лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 119,37 лв. за периода от 03.05.2022 г. до 16.06.2022 г. Според заключението на експерта кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.05.2022 г. поради забава на плащането на тридесет и три броя погасителни вноски в общ размер от 6 240,30 лв. Заключението на вещото лице установява, също така, че договорната лихва, която е начислена за гратисния период по договора за банков кредит в размер на 1 220,12 лв. е капитализирана в главницата и върху нея е начислявана договорна и мораторна лихви. Въз основа на з.вление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Банка ДСК“ против Т. С. А. е образувано частно гражданско дело № 32724 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. З.влението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение № 21505 от 27.07.2022 г. и изпълнителен лист, с които Т. С. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в ...е осъден да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление – град София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК 121830616, представлявано от Изпълнителните директори Д.Д.М. и ДД.Н.Н.И. сумата от 12 146,21 лв. (дванадесет хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и една стотинки), дължима на основание договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 03.11.2016 г. и установена с извлечение от счетоводните книги на Банката за сметка № 11/23993807 от 16.06.2022 г., от която а) 9 550,12 лв. (девет хиляди петстотин и петдесет лева и дванадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата от датата на постъпване на з.влението в съда - 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, б) 1 884,82 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 02.05.2022 г. включително, в) 590,83 лв. (петстотин и деветдесет лева и осемдесет и три стотинки) - обезщетение за забава за периода от 17.08.2019 г. до 02.05.2022 г. включително и г) 120,44 лв. (сто и двадесет лева и четиридесет и четири стотинки) – законна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 16.06.2022 г., както и сумата от 342,92 лв. (триста четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки), представляваща направени от з.вителя разноски за заплащането на държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник по настоящето дело) в хода на изпълнително дело № 427 по описа за 2024 г. на Частен съдебен изпълнител М. И., рег. № 748 и район на действие – Окръжен съд – Монтана на 07.05.2024 г. На 16.05.2024 г. Т. А. е възразил срещу дължимостта на задължението, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК с разпореждане № 70989 от 17.05.2024 г. на з.вителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на „Банка ДСК“ ЕАД на 17.06.2024 г., а исковата молба, инициирала настоящето производство е депозирана на 17.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения: Установителният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото настоящето исково производство е предхождано от заповедно производство – частно гражданско дело № 32724 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в хода на което е уважено з.влението на „Банка ДСК“ ЕАД и е издадена заповед за незабавно изпълнение против ответника Т. А.. Възражението против заповедта за изпълнение, както и искът по чл. 422 от ГПК са подадени в преклузивните срокове, предвидени в ГПК. Налице е пълна идентичност между вземанията в заповедното и в настоящето исково производства. Разгледан по същество, искът е частично основателен. Страните не оспорват сключването на договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти на 03.11.2016 г., както и съдържанието на договора и общите условия, при които той е сключен. Установи се по безспорен начин и изпълнението на задължението на ищцовата банка да предостави на ответника заетата парична сума, която е послужила за заплащането на такси за висше образование (сумите са преведени по сметка на Медицински университет – София). Писмените доказателства по делото установяват и изтичането на гратисния период по договора за банков кредит, тъй като Т. А. е следвало да положи последния си държавен изпит или да защити дипломна работа през месец юли 2018 г. Ответникът не твърди да е погасявал чрез плащане задължения по договора за кредит. Това обстоятелство се установява и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Съдът счита, че Т. А. дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. главницата, която е получил в размер на 8 330 лв., тъй като процесният договор е недействителен, предвид следните съображения: Сключеният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК. В случ. не са спазени изискванията на общия чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, както и специалните чл. 17, ал. 1 – ал. 3 ЗКСД и чл. 24, ал. 1 – ал. 3, а именно: издължаване на кредита от потребителя едва след уговаряне на условията за неговото погасяване, включително с погасителен план, съдържащ ясна и разбираема информация за размера, броя, периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските, техния вид, размер и какви компоненти включват. Според императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, определяща задължителното съдържание на специфичния договор за финансово кредитиране на студенти и докторанти, общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: т. 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и т. 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Следващата ал. 2 изрично регламентира изплащането на кредита да започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, каквито законови изисквания в случ. не са спазени. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда погасителният план да се изготви и предостави на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съществените елементи от съдържанието на процесния договор, които подлежат на писмена конкретизация с погасителен план, не са достатъчно уговорени на ясен и разбираем език – чл. 17, ал. 3 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Липсват данни погасителен план изобщо да е изготвян а след изтичане на уговорения гратисен период, да е двустранно подписван, доведен до знанието на ответника и на същия да е предоставена възможност за запознаване и изразяване на становище по него. С оглед неспазено изискуемо писмено уговорено съдържание, на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД вр. чл. 17, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 ЗКСД, договорът е недействителен и е налице е неравноправност – чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 17, ал. 5 ЗКСД. В отклонение от императивното изискване на чл. 24, ал. 3 ЗКСД, кредитополучателят да погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от кр. на гратисния период, в чл. 2 от договора е предвидено изплащане на кредита в значително по-кратък 5-годишен (60месечен) срок след изтичане на гратисния период. Допуснатото противоречие води до нищожност на клаузата като неравноправна при условията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 17, ал. 5 ЗКСД вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона и чл. 20, ал. 1 и ЗПК - изключване и ограничаване правата на потребителя, като икономически по-слаба страна в правоотношението. Според чл. 10.2 от Общите условия към договора, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира. Тази уговорка е в противоречие с нормативната регламентация на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД за недължимост на главница и лихви през гратисния период, както и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД за тяхната изискуемост след гратисния период. Добавянето към главницата на начислявани в гратисния период, но неизискуеми до изтичането му лихви, води до анатоцизъм, който е приложим само между търговци, а в случ. едната страна е потребител – физическо лице. Формирането на общия дълг след изтичането на гратисния период чрез капитализиране на договорната лихва, начислена за гратисния период, в главницата не съответства на специалната нормативна уредба на чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД, предвиждаща само олихвяване на ползвани за плащане на таксите суми с фиксирания лихвен процент и отложена изискуемост на така формираното възнаграждение на кредитора към кр. на едногодишния срок след приключване на обучението. В закона не само че не е предвидена капитализация на лихвата от гратисния период и последващото й начисляване към усвоената главница по време на този период, но и такава капитализация противоречи на императивните разпоредби на закона, а уговорката от чл. 10.2 от Общите условия е в пряко противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД. По гореизложените съображения, съдът приема, че договорът, на който ищцовата банка основава исковите си претенции е недействителен, поради което е приложима нормата на чл. 17 ал. 7 от ЗКСД, а именно: кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита. Чистата стойност на кредита е сумата от 8 330 лв. Над тази сума искът за главницата е неоснователен, а исковете, имащи за предмет установяване на вземане за договорна и мораторна лихва са изцяло неоснователни. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но ответната страна не претендира такива. В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в полза на ищцовата банка следва да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство за заплащане на държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете. Разноските, направени от „Банка ДСК“ ЕАД в заповедното производство са в общ размер на 342,92 лв., а съразмерно на уважената част от исковете – 235,18 лв., а в исковото производство – в размер на 864,47 лв., а съразмерно – 592,86 лв. Водим от горното, съдът