Решение № 1138 от 24.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1847/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 ЗА , вр. чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. В исковата молба ищецът „ВЕГА СТИВИДОРС“ ООД, регистрирано в Република Латвия с рег. № ••••••••, с адрес: Република Латвия, град Рига, ул. „Езера“ № 22 твърди, че с арбитражно решение от 20.11.2024 г. по арбитражно дело № 87/08-2024, по описа на Арбитражен съд -Рига, ответникът „БИ ВИ АУТОМОТИВ“ ЕООД, ЕИК 204124360, със седалище гр. Благоевград, ул. „•••••••• е осъдено да му заплати сумата в общ размер на 159 324,07 евро, от които сумата от 141 427,22 евро – главница, сумата от 14 403,04 евро – лихва за забавяне и разходи за уреждане на спора в размер на 3 493,81 евро. Поддържа, че арбитражното решение е окончателно и е влязло в сила от датата на неговото издаване на 20.11.2024 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки на чл. 51 ЗА, както и на Нюйорската конвенция, за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение от 20.11.2024 г. по арбитражно дело № 87/08-2024, постановено от Арбитражен съд -Рига. Ето защо с оглед неизпълнение на постановеното окончателно арбитражно решение от ответното дружество, ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което Решение, постановено на 20.11.2024 г. по арбитражно дело № 87/08-2024 г. по описа на Арбитражен съд Рига да бъде признато и да бъде допуснато изпълнението му на територията на Република България. Ищецът претендира извършените в настоящото производство разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БИ ВИ АУТОМОТИВ“ ЕООД, със седалище: България, гр. Благоевград, редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не изразява становище по предявения иск. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, намира следното от фактическа страна: По делото е представено от молителя и прието като доказателство Споразумение №VPBS-13-05/2024 за доброволно плащане на дълг, сключено между страните, с което уреждат претенция на кредитора срещу длъжника, произтичаща от издадени фактури за доставка на стоки, и с което ответникът се задължава да плати на ищеца сумата от 141 427,22 евро чрез превод по разплащателна сметка на ищеца на пет вноски с отделен падеж, последната вноска с падеж 16.09.2024 г. Съгласно чл. 3.2 от споразумението при неспазване на падежната дата за плащане длъжникът трябва допълнително да плати на кредитора лихва за неизпълнение в размер на 0,5 % от неплатената сума за всеки ден забавяне. В чл. 5. от споразумението е уговорено, че всички спорове, разногласия или искове, произтичащи от споразумението, касаещи него или неговото изпълнение, прекратяване или невалидност, се уреждат от Арбитражния съд Рига /рег. № 40003756873/ в съответствие с Арбитражния правилник, в състав от един арбитър. Представено е решение, постановено на 20 ноември 2024 г. по дело № 87/08-2024 на АРБИТРАЖЕН СЪД РИГА с място на арбитраж – град Рига, Латвия, с което „БИ ВИ АУТОМОТИВ“ ЕООД, регистрационен номер: 204124360, с адрес: ул. Даме Груев № 21, Благоевград, п.к. 2700, България, е осъдено да плати на „ВЕГА СТИВИДОРС“ ООД, регистрационен номер: ••••••••, с адрес: ул. Езера 22, Рига 1034, Латвия, главница в размер на 141 427,22 евро /сто четиридесет и една хиляди четиристотин двадесет и седем евро и 22 цента/, лихва за забавяне в размер на 14 403,04 евро /четиринадесет хиляди четиристотин и три евро и 4 цента/ и разходи за уреждане на спора в размер на 3 493,81 евро /три хиляди четиристотин деветдесет и три евро и 81 цента/, т.е. общо 159 324,07 евро /сто петдесет и девет хиляди триста двадесет и четири евро и 7 цента/. В арбитражното решение е посочено, че същото влиза в сила от датата на неговото приемане, окончателно е и не подлежи на обжалване. По делото е представено Удостоверение от 20.11.2025 г., издадено от Арбитражния съд Рига, Република Латвия, с което е удостоверено, че дело № 87/08-2024 е образувано въз основа на иск на Дружество с ограничена отговорност ВЕГА СТИВИДОРС и ответник БИ ВИ АУТОМОТИВ ЕООД, по което е постановено решение на 20.11.2024 г., че решението на Арбитражния съд Рига е окончателно и задължително; че решението е изпратено на законния представител на ответника А.З. на 20.11.2024 г. на електронна поща, като представителя на ответника, заклет адвокат А.З., е потвърдила получаването на решението на Арбитражния съд Рига на 21.11.2024 г. По делото е представен и документ, издаден от Арбитражния съд Рига, Република Латвия от 04.04.2025 г. по горецитираното дело, съгласно който до ответника и до упълномощения негов представител – адвокат А.З., са изпратени следните препоръчани писма: 1. Уведомление за получаване на искова молба с покана за представяне на отговор и коментар относно състава на арбитражния съд, изпратено до ответника с препоръчано писмо от 08.08.2024 г.; 2. С призовка, изпратена на 13.09.2024 г ответника и неговия упълномощен представител адвокат А.З. е уведомен за арбитражното заседание на 15.10.2024 г. в 10.30 часа; 3. Страните са уведомени за следващото заседание на 31.10.2024 г. в 14.00 часа на заседанието на 15.10.2024 г., видно от подписите на представителите на страните върху референтния лист по гражданското дело; 4. За решението на Арбитражния съд Рига упълномощения представител на ответника е уведомен на 21.11.2024 г. на посочения електронен адрес за комуникация със съда, и на 29.11.2024 г. – на адреса за получаване на кореспонденция ул. Елизабетес 2А-2, Рига, Латвия. В документа е посочено, че съгласно чл. 47, ал. 5 от Правилника на Арбитражния съд Рига, арбитражното решение влиза в сила на датата на приемането му, поради което решението по гражданско дело № 87/08-2024 г. е влязло в сила на 20.11.2024 г. Към документа са приложени и цитираните в него уведомления и разпечатки от електронна поща, изпратени от арбитражния съд за уведомяване на ответника за производството и за постановеното по делото арбитражно решение. При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 51, ал. 4 от Закона за арбитража за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори като молбата се предявява пред Софийския градски съд. Приложимият към настоящото производство режим се определя от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г. /„Нюйоркската конвенция“/, доколкото Република България и Република Латвия са държави – страни по Конвенцията, а процесното арбитражно решение е постановено на територията на Република Латвия. Нюйоркската конвенция установява основния международноправен режим за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения, включително изискванията относно представянето на решението и арбитражното споразумение по чл. IV и основанията за отказ по чл. V. При приложимост на Конвенцията съдът следва да извърши проверката по нейните разпоредби, като съобрази и относимите разпоредби на българското право относно въпросите, които не са изчерпателно уредени в нея. Отрицателните предпоставки са предмет на изрична регламентация в чл. V от Конвенцията. В §. 1 и §. 2 на тази норма са уредени две групи основания, при които компетентният орган може да откаже да признае и допусне изпълнението на чуждестранното арбитражно решение. Разликата между тези предпоставки се състои в това, че основанията по чл. V, § 1 от Конвенцията се разглеждат по направено от страната, срещу която се иска признаването и изпълнението, възражение, като същата носи тежестта да установи фактите, обуславящи съответното основание за отказ, а за основанията по § 2 следва съдът да следи служебно. От представените по делото доказателства се установява, че процесното арбитражно решение е постановено на територията на Република Латвия и представлява чуждестранно арбитражно решение по смисъла на чл. I, § 1 от Конвенцията. От представените от ищеца документи се установява, че между страните е сключено споразумение, по отношение на ко ето е възникал спор, и в коет о споразумение страните са уговорили арбитражно споразумение за възникалите спорове /ч л . 5 от сключеното между страните Споразумение №VPBS-13-05/2024 за доброволно плащане на дълг/. Представен е надлежно заварен оригинал на арбитражното решение и доказателства относно арбитражното споразумение, поради което са изпълнени изискванията на чл. IV от Конвенцията. В хода на настоящото производство ответникът, срещу когото се иска признаването и изпълнението, не е въвел твърдения и не е ангажирал доказателства за наличие на някое от основанията за отказ, посочени в чл. V, § 1 от Конвенцията. От представеното удостоверение от Арбитражния съд – Рига и от съдържанието на самото арбитражно решение се установява, че решението е окончателно и задължително за страните и е влязло в сила на 20.11.2024 г. Не са налице данни решението да е отменено или спряно от компетентен орган на държавата, в която или съобразно чието право е постановено. От представените доказателства се установява също така, че ответникът е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и е разполагал с възможност да участва в него и да организира защитата си, поради което не се установяват данни за нарушение на правото му на участие в производството. При това положение съдът дължи служебна проверка за наличието на основанията по чл. V, § 2 от Конвенцията. В чл. V, § 2 от Конвенцията са предвидени две основания за отказ, за които съдът следи служебно. Съгласно тази разпоредба признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение могат да бъдат отказани, когато е налице някое от тези основания. Съгласно чл. V, § 2, б. „а“ от Конвенцията признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани, ако компетентният орган на държавата, в която се иска признаването и изпълнението, установи, че предметът на спора не подлежи на разрешаване чрез арбитраж съгласно законодателството на тази държава. В процесния случай спорът, разрешен с процесното арбитражно решение, е търговски по своя характер и се отнася до дължимост на цена за доставени стоки и до последиците от забавеното изпълнение на това задължение. Спорът има имуществен характер и страните са могли свободно да се разпореждат с неговия предмет, поради което същият може да бъде предмет на арбитражно споразумение съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК. Следователно предметът на спора е арбитрируем съгласно българското право и не е налице основанието за отказ по чл. V, § 2, б. „а“ от Конвенцията. Съгласно чл. V, т. 2, б. „б“ от Конвенцията признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани, ако компетентният орган на държавата, в която то се иска, намери, че признаването или изпълнението на решението ще противоречи на обществения ред на тази държава. Противоречие на обществения ред би било налице само в случай, при който признаването или изпълнението на арбитражното решение би представлявало явно нарушение на повелителни норми, с които се цели охрана на основните ценности и принципи, на които се основава правопорядъка на държавата, където се иска признаване и допускане изпълнение на чуждестранното арбитражно решение. Не се установява признаването или изпълнението на процесното арбитражно решение да води до явно и съществено противоречие с основни принципи на българския правопорядък, поради което не е налице основанието за отказ по чл. V, § 2, б. „б“ от Конвенцията. Проверката за съответствие с обществения ред не представлява контрол върху правилността на арбитражното решение по същество и не допуска преразглеждане на спора, разрешен от арбитражния съд. Тя е ограничена до установяване дали признаването или изпълнението на решението би довело до явно и съществено нарушение на основни принципи на българския правен ред. В случая такива обстоятелства не се установяват. При така установеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. IV от Нюйоркската конвенция за представяне на необходимите документи. Ответникът не е въвел възражения и не е представил доказателства за наличие на някое от основанията за отказ по чл. V, § 1 от Конвенцията. При извършената служебна проверка съдът не установява наличие и на основанията по чл. V, § 2 от Конвенцията – предметът на спора е арбитрируем съгласно българското право, а признаването и изпълнението на арбитражното решение не противоречат на българския обществен ред. Предвид изложеното са налице предпоставките за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България на арбитражното решение от 20.11.2024 г., постановено по арбитражно дело № 87/08-2024 г. на Арбитражен съд – Рига, Република Латвия. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 51, ал. 4 ЗА във вр. с чл. III от Нюйоркската конвенция, се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 4798,56 евро. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд