Решение № 876 от 7.8.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба вх. № 20755/06.03.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III" № 201, чрез юриск. Б. Л., срещу Решение № 593/22.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7168/2024 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север) дължи на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 203893975, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков" № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848.00 лева, представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с настоящия жалбоподател на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.33 MW, находяща се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, УПИ Х-113, ПВИ 3179, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен между „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и П. П. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.05.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5353/2024 г. по описа на ВРС, до окончателното изплащане на сумите. Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на решението като постановено при неправилна преценка на доказателствения материал по делото и приложимия материален закон. Твърди, че първоинстанционният съд, неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая не е налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия. Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл. 116а, ал. 3 от ЗЕ. Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно е прието, че редът за присъединяване на тези обекти е развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 (отм.). Според мотивите на първоинстанционния съд, в случая е приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество излага, че изводът на решаващия състав е погрешен, тъй като описаното представлява редът за присъединяване на електрически централи към съответния мрежови оператор - или към разпределителната мрежа, или директно към преносната мрежа, което зависи от общата инсталирана електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а когато е равна или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната мрежа. Това е директно присъединяване на обекти на производители. В жалбата е посочено, че в процесния случай става въпрос за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи, че обектът не бил на производител - не бил електрическа централа, а присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на въззивника. Излага, че в единия случай се касае за присъединяване на обект на производител, а процесният случай се отнася за присъединяване на електропровод на електроразпределителното дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3. присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не на обект на производител. Съгласуването следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР цена на ЕСО ЕАД от 7848.00 лева, публично достъпна на интернет страницата на оператора дружеството. „Електроразпределение север“ АД е изпълнило вменените му по закон задължения, като е извършило проучване и съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор и е издало положително становище относно условията за присъединяване на обекта, видно от сключения предварителен договор, поради което заплатената за тази дейност цена се явява дължима. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени главният иск и обратният иск. Претендира разноски за две инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД депозира отговор на въззивната жалба вх. № 27006/24.03.2025 г., в който излага становище за неоснователност на същата. Сочи, че в настоящия случай не става въпрос за присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, вр. чл. 116а ЗЕ, като посочва за приложима процедурата по глава 4 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти. Излагат се съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, която урежда случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи и предполага наличието на вече сключен договор за присъединяване. Заплатената фактура е с основание присъединяване на ФЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата. Заплатената фактура е посочено в жалбата, че е с основание присъединяване на ФЕЦ, а не на електропровод, както се твърди в жалбата. Нормативната уредба не разделя на отделни компоненти електрическите съоръжения, за които да се предвижда различна самостоятелна процедура. Те представляват цялостна система за производство на ел. енергия. Представеният по делото проект за предварителен договор за присъединяване не е подписан между страните и не поражда правни последици. На изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и втори отговор на въззивна жалба с вх. № 29735/01.04.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в който са изложени еднопосочни твърдения с тези във въззивната жалба, като отправя идентично искане за отмяна на оспореното решение. По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх. № 24681/18.03.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 593/22.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7168/2024 г. по описа на ВРС. Въззивникът по втората въззивна жалба излага, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ, вр. чл. 53, ал. 2 НППКЕЕПРЕМ, операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. Въззивникът излага, че съгласуването следва да се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, за което се дължи такса в размер на включените по количества и обем разходи в одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД от 7748.00 лева, публично достъпна на интернет страницата на оператора на дружеството. Твърди, че въззивното дружество е изпълнило вменените му по закон задължения, като извършило проучване, съгласувателна процедура с електроенергийния системен оператор, като в резултат на изброеното издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия, извън тези по Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ с изх. № ПВИ 3179/27.02.2023 г. Отправеното искане е за отмяна на решението. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 30340/02.04.2025 г. от „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, в който е застъпено становище за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Аргументира позицията си с твърдението, че въззивникът със своите действия е въвел ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с другия въззивник „ЕСО“ ЕАД, каквато не се следвала на централи под 5 МВч поради нормативна неопределеност на същата. В противовес с изложеното от въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Сочи, че понятията „съгласуване“ и „проучване“ не са еднозначни, като поддържа, че двете са различни етапи от производството по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. Искането е за потвърждаване на оспореното решение, като претендира присъждане и на направените разноски. В открито съдебно заседание страните поддържат въззивните жалби и отговорите. За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Ка Енерджи“ ЕООД срещу „Електроразпределение север“ АД по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7848 лв., представляваща платена на 05.12.2022 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 33 MW, находяща се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. В. Търново, УПИ Х-113, ПВИ-3179, поръчка № 2202009472, което плащане е направено по проформа фактура № 1312053729/30.11.2022 г., към която е издадена фактура № 1318330423/05.12.2022 г., което вземане е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 18.04.2024 г., сключен между „Ка Енерджи“ ЕООД и П. П. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 02.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед № 2365/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5353/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Ищецът се легитимира като титуляр на процесното вземане вследствие придобиването му по силата на договор за цесия, сключен на 18.04.2024 г. с цедента П. П. Н., за което сочи, че е уведомил „Електроразпределение север” АД на 19.04.2024 г. Пояснява и че със същото уведомление е отправил и покана за доброволното заплащане на въпросната сума. Ищецът твърди, че цедентът е инициирал процедура по присъединяване на собствената му ФвЕЦ към електроразпределителната мрежа, но при отправено от „Електроразпределение север” АД до „Електроенергиен системен оператор” ЕАД искане за съгласуване на условията за това, последното дружество при липса на законово основание е поставило изискване за заплащане на таксата от 7848 лв. преди предприемане на последващи действия по администриране на искането. Ищецът подчертава, че доколкото ФвЕЦ е с мощност под 5 MW, то проучване на начина и условията по присъединяването й към електричската мрежа се осъществява само от електроразпределителното предприятие– чл. 51, ал. 1, т. 2 Наредба № 6, а съгласуването на условията с електропреносното дружество, съгласно чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 по съществото си не представлява проучване, за което се дължи такса на основание чл. 51, ал. 6 Наредба № 6, електропреносното дружество задължение да присъедини централата към своята мрежа. По тези причини счита, че таксата, заплатена от цедента на 05.12.2022 г. е била недължима и следва да бъде възстановена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределение север” АД е депозирал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Въз основа на детайлно изложената хронология на събитията по подаденото искане за присъединяване на ФвЕЦ и съгласуването му с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД ответникът поддържа, че с оглед конкретиката на присъединяването, на основание чл. 53, ал. 2 Наредба № 6 е бил длъжен да го съгласува с електропреносното дружество, като поддържа и че това по съществото си представлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. На база тези аргументи поддържа, че сумата не е била платена без основание. Относно размера й пояснява, че той е бил определен от КЕВР. Освен това заявява, че самият той не дължи сумата, доколкото тя не е останала в неговия патримониум, а е била преведена на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД на 09.12.2022 г. При тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция. Ответникът „Електроразпределение север” АД предявява обратен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7848 лв., представляваща заплатена без основание на 09.12.2022 стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа - ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 33 MW, находяща се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. В. Търново, УПИ Х-113, ПВИ-3179, поръчка № 2202009472, за което е издадена фактура № 0000020374/09.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на обратния иск 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане, при условие, че „Електроразпределение Север” АД изпълни задължението си по първоначалния иск на „Ка Енерджи“ ЕООД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2365/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5353/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. В срока по чл. 131 ГПК трето лице - помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба, с който претендира отхвърлянето на обратния иск. Излага, че за ищеца липсва процесуална легитимация да предяви иска тъй като договорът за цесия не е породил действие, тъй като не е спазена процедурата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По същество поддържа, че в настоящия случай е било поискано присъединяването на обект на оператора на разпределителната мрежа по реда на чл. 102, ал. 1, т. 3 Наредба № 6, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на „Електроразпределение север” АД, присъединен към преносната мрежа, което той е бил длъжен да стори съгласно чл. 116а ЗЕ. Сочи и че след като към електроразпределителната мрежа е щяла да бъде присъединена ФвЕЦ, която да работи в паралел с електроенергийната система, то необходимо е било извършването не само на съгласуване, но и на проучване съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба № 6, доколкото тази разпоредба изисква, представянето и на документи по реда на Част трета от Наредба № 6. Именно поради необходимостта и от проучване, което твърди, че е било извършено от него, ответникът по обратния иск счита за дължима таксата от 7848 лв. на основание чл. 51, ал. 6 от от Наредбата. Пояснява, че цената е била определена в т. 2.1 от Решение № Ц-27/28.07.2016 г. на КЕВР. Твърди се, че тъй като едно от изискванията за присъединяване на ФвЕЦ е сключването на предварителен договор между двата мрежови оператора за присъединяване на обект на оператора на електроразпределителната мрежа към елекетропреносната такава, то това би било невъзможно без определяне на относимите условията, което се извършва на етап проучване и евентуално бива последвано от сключването на договора при необходимост от изменение. Твърди се и че ако бъдела приета тезата на ищеца по главния иск, че не е било налице правно основание за плащане на цената за проучване на условията за присъединяване, чрез прилагане само на процедура по съгласуване, би се стигнало до неравнопоставеност на участниците на електроенергийния пазар и до нарушаване на принципите за конкуренция и финансово стабилен енергиен пазар. Счита, че не е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно „липса на основание“, поради което моли за отхвърляне на обратния иск. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявените за разглеждане претенции и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, изр.2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Видно от съдържанието на двете въззивни жалби и от отговорите на същите, страните по делото не спорят относно установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка и настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част. При разрешаване на правния спор, следва да се има предвид, че оспорваното плащане е извършено на 05.12.2022 г., поради което наличието или не на основание за същото, следва да се преценява с оглед действащата към този момент нормативна уредба. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят е изпълнил условията по т. 1 - т. 4 от разпоредбата. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, съответният оператор е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването, като по силата на ал. 4, електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за присъединяване на производител на електрическа енергия към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа и не са елементи на тези мрежи, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Самите условия и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границите на собственост между електрическите съоръжения, се определят с наредба, издадена по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. С оглед момента на искането за присъединяване и извършеното плащане, приложение следва да намери Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), която е отменена към настоящия момент. Не се спори по делото, че праводателят на ищеца П. П. Н. е собственик на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект, находящ се в с. Козаревец, общ. Лясковец, обл. Велико Търново, УПИ Х-113, кв. 34, с номинална изходна мощност на електрическата централа от 330 kW и в това си качество е подал искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Редът за присъединяване на тези централи е уреден в Част трета – „Присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи“, Глава четвърта „Ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“, Раздел I „Искане за проучване на присъединяване и условия за присъединяване“ от цитираната Наредба № 6. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата, писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW, както е в настоящия случай. В другия случай - когато тази мощност е по-голяма от 5 MW, искането се подава до оператора на преносната мрежа чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата, мрежовият оператор, до който е направено искането, определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, като по силата на ал. 2 от същата разпоредба, операторите на разпределителните мрежи съгласуват с оператора на преносната мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. От тълкуването на посочените разпоредби на чл. 51 и чл. 53 от Наредба № 6 следва, че проучването за условията, при които електрическата централа може да бъде присъединена към съответната мрежа, проектът за това и самото присъединяване се извършват от оператора, към чиято мрежа се присъединява централата. Именно на този оператор се дължи и таксата за тези действия. В конкретния случай присъединяването се извършва към разпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и именно на него се дължи възнаграждение за това. Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на преносната мрежа – в конкретни случай „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, тъй като то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Приемането на обратното би означавало такова възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща дейност. Не може да бъде възприето изложеното в жалбите, че използваните термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и също значение. Ако това беше така, в Наредба № 6 нямаше да бъдат използвани различни термини, а само един. Самите термини следва да бъдат тълкувани с оглед смисъла, който имат в обичайния живот, като двата не се припокриват. Поради това, се касае за две различни дейности, като доколкото съгласуването не може да се окачестви като проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа /както се твърди в жалбата на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД/, за същото не се дължи възнаграждение. Неоснователно е позоваването от страна на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД на разпоредбата на чл. 116а, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, като в конкретния случай се е касаело за присъединяване на обект по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6, а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на присъединителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, това се прави при изграждане на нов обект на електроразпределителното дружество или увеличаване на присъединена мощност на съществуващ обект. Касае се за отделно проучване, което е различно от проучването за присъединяване на електроцентралата към разпределителната мрежа. В случая така присъединената към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД електроцентрала не е предвидена да работи в паралел с електроенергийната система, поради което не е необходимо подаването на други документи, освен искането на електроразпределителното дружество по реда на чл. 102, ал. 2 от Наредба № 6. Освен това, цедентът няма характеристиката на „оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на §34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, поради което разпоредбите, на които „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД се позовава нямат действие по отношение на него. От всичко гореизложено следва, че сумата от 7848, 00 лв. е платена без основание за това и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД. Длъжник по това задължение е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, тъй като сумата е платена на него, като е без значение обстоятелството, че впоследствие това дружество е прехвърлило сумата на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД. П. П. Н. не е имал директни взаимоотношения с „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД и не е превеждал суми на това дружество, поради което и не може да претендира връщането на такива. С оглед на всичко изложено, така предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. Ищецът по този иск „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е легитимиран да го предяви, тъй като с договор за прехвърляне на вземане от 18.04.2024 г. П. П. Н. му е прехвърлил вземането си срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, като за това прехвърляне второто дружество е надлежно уведомено. Доколкото „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД не е страна в отношенията между П. П. Н. и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, то не е било необходимо същото да бъде уведомявано за извършеното прехвърляне на вземането. Уважаването на главния иск по чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД води и до основателност на предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД обратен иск. Това следва от обстоятелството, че заплатената от П. П. Н. сума е била преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД. Поради това, ако „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД би се обогатило неоснователно, което е недопустимо. С оглед на всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че подадените въззивни жалби са неоснователни, поради което и първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост. По разноските в процеса: С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се следват единствено в полза на въззиваемото дружество „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Същото претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 1200, 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Съдът намира за неоснователно направеното от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възражение за неговата прекомерност. На първо място, така уговореното възнаграждение не надвишава значително нормативно определения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. На второ място, възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Наред с това, следва да бъде взето предвид, че въззиваемият е депозирал отговор по всяка въззивна жалба, като негов процесуален представител се е явил и в откритото съдебно заседание. Следва да бъде отбелязано, че договореното от насрещната страна възнаграждение за процесуална защита за настоящата въззивна инстанция всъщност значително надвишава размера от 1200, 00 лв., претендиран от въззиваемата страна. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд