Решение № 11 от 13.1.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 11/2023 г.

Производство по реда на чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Образувано е по искане на Република ••• за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции. Към искането е приложено и Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване на решение от 23.07.2021г., влязло в сила на 05.04.2022г., постановено от Berikshauptmannschaft Hartberg-Furstenfeld, адрес Hartberg, Rochusplatz 2, рег. № BHHF/622210042612/2021, с коeто е наложена финансова санкция в размер от 350 евро на К. Г., роден на ••••••••••, адрес гр.П., ул. „•••" №•••В •••. Прокурорът изразява становище, че са не е ясно на този етап по кои сметки е платено, за което е представен документ от засегнатото лице К. Г., като в съдебно заседание счита, че следва да се изиска справка от австрийските власти. Засегнатото лице К. В. Г., в съдебно заседание представя ксерокопие на писмен документ, с който е заплатил наложената му финансова санкция в размер от 350 евро по сметка, посочена в изпратеното до българските власти удостоверение от австрийските власти. Признава извършеното нарушение. Дава кратки обяснения, че това е станало на магистрала в гр.Грац при шофираното на влекач и ремарке с посочени номера в удостоверението на австрийските власти. Твърди, че австрийските власти са наложили санкцията, тъй като са счели, че неадекватно е натоварил ремаркето. Съдът, след като се запозна и прецени материалите по ЧНД №11/2022 година по описа на Окръжен съд – П., както и приетото в съдебно заседание като писмено доказателство платежно нареждане от засегнатото лице К. Г., намира за установено следното: С Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване на решение от 23.07.2021г., влязло в сила на 05.04.2022г., постановено от Berikshauptmannschaft Hartberg-Furstenfeld, адрес Hartberg, Rochusplatz 2, рег. № BHHF/622210042612/2021, с коeто на българския гражданин К. Г., е наложена финансовата санкция. Приложена е и покана в превод на български език за доброволно плащане, адресирано до К. Г. от гр.П., от 23.07.2021г.. Видно от съдържанието на удостоверението и поканата за доброволно плащане е, че на К. Г. е наложена финансова санкция с решение постановено от несъдебен орган, за извършено административно нарушение. Конкретно е посочено, че нарушенията са две извършени на 14.06.2021г., в населено място IIz, A2, Str.km 147, 35, Verkehrskontrollplatz, IIztal, Fahartrichtung, Graz, с моторно превозно средство с рег. № ••• и рег.№ •••.В обобщеното представяне на фактическото положение е описано, че се касае за неадекватно превозване на товар и неправилно обезопасяване, като водача не се е убедил, че превозното средство отговаря на закона за моторните превозни средства. Същите представляват административни нарушения, които се санкционират по реда на националния закон по § 102 Abc.1i.V.m. § 101 Abc.1 lit. e KFG § 134 Abc.1. KFG. Наложената финансова санкция е в размер на 350 евро. Съобразно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на издаващата държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на несъдебен орган, за извършено административно нарушение. Извършеното деяние в издаващата държава-•••, касае поведение което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари. Самото нарушение е за неправилно укрепен това и обезопасяване и представлява задължение на водачите на МПС, визирано е в чл.177, ал.4, т.3 от ЗДВП, във вр. с чл.127, ал.4 от ЗДВП и се санкционират и по българското законодателство. Решението е относимо към нарушенията на правилата за движение по пътищата, поради което и на основание чл.30 ал.2 т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС, двойната му наказуемост не се изисква. Постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателства носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Решението е било писмено и К. Г. е била уведомен съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен представител, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.Изрично е посочено, че решението е било връчено лично на 21.03.2022г.. Същият е уведомен за правата си и не е поискал повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва, което позволява делото да се преразгледа, включително с оглед нови доказателства, което може да доведе до отмяна на първоначалното решение. Бил е изрично уведомен за правото на повторно разглеждане или обжалване, като е отбелязано, че лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Р.България или друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решението за налагане на финансова санкция. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Същото се отнася до деяния, извършени във Република •••, за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата. К. В. Г. с ЕГН •••••••••• е български гражданин, с постоянен адрес в гр.П., ул. „•••" №•••, ех. ••• ет. ••• ап.••• и настоящ адрес с.•••, обл.П., ул.“•••, поради което е налице и една от предпоставките на чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. С оглед горното следва представеното решение да бъде признато. Съобразно чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на решението, която за 1 евро е 1, 95583 лева. Наложената финансова санкция в размер на 350 евро за административните нарушения е с левова равностойност 684, 54 лева. Съдът прие като писмено доказателство в настоящото производство приложеното от засегнатото лице К. Г. платежно нареждане за презграничен превод чрез „•••“ АД, гр.П., от 12.01.2023г. като доказателство, че същият е заплатил наложената му финансова санкция от 350 евро по посочената сметка от австрийските власти на стр.1 в удостоверението, изпратено от тях. Съдът констатира, че посочените данни в удостоверението съвпадат с данните за получател, адрес, IBAN и основание за плащане, по които е превода от българския гражданин К. В. Г.. При това положение, съобразно разпоредбите на чл.33 във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС следва да се приспадне изцяло платената сума в размер на 350 евро от засегнатото лице К. В. Г.. Във връзка с така изложеното не е необходимо да се изисква отговор от австрийските власти в смисъл дали наложената финансова санкция като плащане е постъпила в •••. По изложените съображения и на основание чл.32 т.1, вр. с чл.16 ал.7 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, П.ският окръжен съд