Решение № 152 от 9.5.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 150/2023 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК. С решение № 338/06.12.2022 г. по гр.дело № 353/2022 г. Смолянският районен съд отхвърля иска, предявен от ЕТ „ТУРИНГ СПОРТ- К. Б.“ - гр.П., представляван от К. Б., да се признае за установено спрямо „ЮРИ ЗАХАРИЕВ 77“ ООД-гр.С., представлявано от управителя Г. П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 040 лв. наемна цена по договор за наем от 16.04.2018 г. на недвижим имот - дърводелски цех, находящ се в с.С., в имот с идентификатор 67547.•••••, за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2021 г., до окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№ 815/2021 г. на РС-Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С решението също така е осъден „Юри Захариев 77“ ООД - гр.С. да заплати на ЕТ „Туринг спорт-К. Б.“ - гр.П. сумата от 4 888, 00 лв., представляваща неустойка по чл.7.3 от договор за наем на недвижим имот от 16.04.2018 г., дължима за забава при плащането на наемните вноски за периода м.05.2018 г.- м.07.2020 г. включително, като е отхвърлен същият иск за неустойка по чл.7.3 от посочения договор, дължима за забава при плащане на наемни вноски за м. 08.2020 г. и м. 09.2020 г., в размер общо на сумата от 2282 лв. Присъдени са и разноски, като „Юри Захариев 77“ ООД - гр.С. е осъдено да заплати на ЕТ „Туринг спорт-К. Б.“ - гр.П. разноски в размер на 775, 99 лв., съобразно уважената част от исковете; а ЕТ „Туринг спорт-К. Б.“ - гр.П. е осъдено да заплати на „Юри Захариев 77“ ООД -гр.С. разноски от 293, 84 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Срещу това решение в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че „Юри Захариев 77" ООД дължи на ЕТ „Туринг спорт - К. Б." сумата от 5 040 лв. неплатена наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 16.04.2018 г. за периода 01.09.2020 г. - 28.02.2021 г.; както и в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск за заплащане на неустойка по чл. 7.3. от посочения договор за наем, дължима за забава при плащане на наемните вноски за м. август и м. септември 2020 г., в общ размер от 2282 лв., е подадена допустима въззивна жалба от ЕТ „ТУРИНГ СПОРТ - К. Б.“ - гр. П., чрез адв. С. М.. Жалбоподателят иска решението в тези части да бъде отменено, исковете му да се уважат и за тях, както и да му се присъдят разноските за двете инстанции. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, пълномощникът им адв.С. М. поддържа жалбата. С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият „ЮРИ ЗАХАРИЕВ 77“ ООД - гр.С., чрез пълномощника адв. К. И., оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението в обжалваните части, както и да му се присъдят направените разноски за въззивното производство. В съдебно заседание за въззиваемото дружество редовно призовано, пълномощникът адв.К. И. продължава да оспорва жалбата. Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои корекции и изменения. По оплакванията в жалбата съобразява следното: Последователна е практиката на ВКС, че прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвиден в договора, при условие, че последните непротиворечат на повелителни разпоредби или на добрите нрави. Наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора или уредени в закона – представените с въззивната жалба решения на ВКС, напр.решение № 242/10.02.20217 г. по търг.дело № 3389/2015 г., І т.о., и др. Също така, както правилно е посочено във въззивната жалба, предвид утвърдената съдебна практика, връщането на вещта по смисъла на чл.233, ал.1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането върху вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти. Изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен акт и изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя - необходимо е наемателят не само да опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я предаде на наемодателя. Сам по себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ, не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение и за връщането на вещта. В случая обаче договорът е прекратен на предвидено в него основание – чл.VІ, т.6.3; и връщането на вещта от наемателя на наемодателя- ищец е надлежно, предвид установеното съчетание от обстоятелства, на които е дадена правилна преценка от районния съд. Чл.VІ, т.6.3. от договора предвижда, че той се прекратява от наемодателя без предизвестие, в случай на неплащане на месечна наемна цена и консумативи за съответния месец съгласно указаните в договора срокове и установени размери и задължения. Изр.второ предвижда, че ако наемателят продължи да ползва имота, въпреки неизпълнението на задълженията си, той дължи на наемодателя наемната цена за всеки месец, за който продължава да ползва имота и не го предава във владение на наемодателя. В случая от твърденията на страните и събраните доказателства може да се заключи, че договорът е прекратен на 15.07.2020 г. на посоченото основание от наемодателя-ищец без предизвестие, тъй като ответникът-наемател още от сключване на договора не плаща месечната наемна цена в определения в договора – чл.ІІІ.3.1 – до 10-то число на всеки календарен месец, за който имотът се ползва. Заради неплащането в определения срок на уговорения наем е предявен и частично уважен и осъдителният иск за неустойка по чл.VІІ.7.3 от договора. В исковата молба, а и впоследствие не се сочи от ищеца- наемодател защо крайният срок, за който претендира плащане на наемна цена, е 28.02.2021 г. Не е ясно и защо не се претендира от ищеца плащане на наемна цена и за времето след това, ако договорът не е прекратен, според него, на предвидени в него или в закона основания. Може да се предположи, че е избран този краен срок заради проверка на РИОСВ през м.февруари 2021 г., започнала по жалба на К. Б., срещу ответника, за почистване на дървесни отпадъци от двора в описания имот, които отпадъци са почистени от хора на ответника, по разпореждане на тогавашния управител на същия – Н. Б., разпитан като свидетел, за което ще стане дума по-долу. В кориците на делото не се съдържа, не е представяна и не е приемана като доказателство по делото, обратно на твърдението във въззивната жалба, преписка по подадена от ищеца жалба до РИОСВ-Смолян. Единствените данни за подобна проверка се съдържат в показанията на св.Н. Б.. Към момента на сключване на процесния договор на 16.04.2018 г., наемателят е „Юри Захариев 77“ ЕООД, представляван от Ю. М. З.. Видно от справката в Търговския регистър, от 31.10.2018 г. дружеството вече е ООД, като съдружници в него стават „Стил Пелет“ ООД, представлявано от управител Н. Г. Б., М. Ю. З. и В. Е. Д.. От 19.12.2019 г. съдружникът М. З. напуска дружеството, като остават съдружниците „Стил Пелет“ ООД и В. Д., които са такива и понастоящем. От 31.10.2018 г. до 29.10.2018 г. управител и на ответното дружество е Н. Г. Б.. Той дава показания, че наетият имот, който от 01.11.2018 г. е целият двор плюс дърводелската работилница, се ползва от „Юри Захариев 77“ ООД до юни 2020 г. и след това е освободен. Наемодателят Б. има претенции към наемателя само за възстановяване на асфалтовата настилка на имота. Казва, че в другата сграда на Б. в същия двор е монтирана от юни 2020 г. фабрика за производство на пелети, която се ползва от М. З.. Поддържа и че досега там има незаконна фабрика за пелети и Б. получава пари за това. Б. сочи още, че има издадени от ищеца фактури за наем на имота за август и септември 2020 г., за които Б. разпорежда да не се плащат, тъй като реално през тези месеци имотът не е ползван. Така е и до момента на извършена от РИОСВ проверка през февруари 2021 г., на която той не присъства, но научава по телефона, образувана по жалба на Б. за съществуващи в имота отпадъци. Б. дава нареждане да се почистят отпадъците, макар да счита, че не са на ответното дружество, а на „Трайском Лес“, за да е в нормални взаимоотношения с РИОСВ. Поддържа, че дружеството напуска имота по собствено желание и уведомява за това Б., който обаче отказва да подпише документ за прекратяване на договора. С Б. възниква спор поради това, че не пожелава да представи приемо-предавателния протокол, съгласно който наемателят да възстанови имота в състоянието му при подписване на договора, когато изброените по-горе лица все още не са съдружници в „Юри Захариев 77“ ЕООД. Според свидетеля, ответното дружество напуска имота по собствено желание, за което уведомява Б.. Няма писмен документ за прекратяването, защото Б. отказва да подпише такъв. Сумите за наема за август и септември 2020 г. са платени, но заради наложен по изп.дело запор. От копието на договора на л.51 и сл., е видно, че с трето дружество „Трайском Лес“ ЕООД- с.С. на 15.07.2020 г. ищецът- наемодател и настоящ жалбоподател сключва писмен договор за наем на недвижими вещи – цялото дворно място с площ от 7 973 кв.м. с идентификатор 67547.•••••, ведно с намиращите се в него цех за преработка на дървесина с идентификатор 67547.•••••.1, с площ от 548 кв.м., и авторемонтна работилница с идентификатор 67547.•••••.4, с площ от 205 кв.м. По процесния договор за наем от 16.04.2018 г. на ответника-въззиваем са отдадени под наем същият цех с идентификатор 67547.•••••.1, както и 2 500 кв.м. от дворното място пред този цех, представляващо асфалтова площ за складиране на фасониран материал за нуждите на дърводелския цех - приемо-предавателен протокол от 16.04.2018 г. на л.5 на гърба от делото на РС, като св.Б. установява и че ответното дружество реално ползва целия имот плюс работилницата. Новият договор от 15.07.2020 г., предвид писмото от РДГ от 21.10.2022 г. на л.63 от делото на РС, е регистриран в РДГ-С. с вх.№ 13-6632 от 28.10.2020 г.; обектът по чл.206 ЗГ е регистриран на 09.11.2022 г., като на същата дата му е предоставен и достъп до електронния дневник; и първият превозен билет на „Трайском Лес“ ЕООД е издаден на 09.11.2020 г. В писмото се казва на първо място, че няма регистриран последващ договор между и ищеца и „Трайском Лес“ ЕООД. Разпитан като свидетел, М. З., управител и едноличен собственик на капитала на „Трайском Лес“ ЕООД от 20.05.2020 г., когато е създадено това дружество, до 11.01.2022 г., твърди, че имотът се ползва от ответника до края на 2020 г. Той чака да се освободи имотът, за да се нанесе с фирмата си „Трайском Лес“ ЕООД. Складът му за дървен материал в процесния имот е открит през ноември 2020 г. Твърди, че в имота на площадката имало още дървесина, за която предполага, че е била на ответното дружество, защото там до края на 2020 г. нямало друг наемател; затова и чак през 2021 г. започва да ползва имота както трябва и да плаща наем. На 04.01.2021 г. подписва втори договор и приемо-предавателен протокол и приема имота – целия двор и двете сгради: дърводелския цех и авторемонтната работилница. Твърди, че не е плащал нищо по първия договор, а втория не е регистрирал в РДГ, защото складът му бил отворен още с първия договор от 15.07.2020 г. Макар да казва, че ответното дружество ползвало имота до края на 2020 г., този свидетел не сочи цехът и авторемонтната работилница да са били заети по някакъв начин от ответното дружество след юни 2020 г., а само, че на площадката в двора имало дървесина, за която мисли, че е на „Юри Захариев 77“. Наемната цена за месеците август и септември 2020 г. е платена, както се установява от заключението по ССчЕ, признанието на ищеца и представеното копие от фактура № 1328/04.09.2020 г. с преводно нареждане от 13.01.2022 г. за плащането на сумата по тази фактура. Вземането за наема за м.август 2020 г. е погасено принудително чрез удържане от ЧСИ по изп.дело, което не се оспорва от страните. От същото заключение е видно, че за м.юли 2020 г. от ответника са платени на 18.08.2020 г. на ищеца 840 лв. наем за имота по фактура № 1319. Съгласно ч л. 206, ал.1 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни: 1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина; 2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина. Чл. 211, ал.1 от същия закон предвижда, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Според ал.3 на същия член, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица, издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта. Съгласно чл.58, ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за вписване в регистъра на производствените марки собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект. Ал.2 разпорежда, че към заявлението се прилагат: 1. документ за собственост или за ползване на обекта; 2. данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; 3. изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; 4. когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; 5. документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4. Според ал.7, преди издаване на удостоверението /става дума за това по ал.3, т.1 за серията и поредния номер на производствената марка/, съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол. Чл. 14а, ал.1 от същата наредба предвижда, че обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните изисквания: 1. да осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство, транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство; 2. да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни; 3. разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на обекта; 4. при мобилните обекти разположението на камерите да е такова, че да осигурява видеозапис на цялото мобилно средство или само на тези части от него, от които постъпва или от които излиза дървесината или произведените от нея продукти; 5. да е оборудвана с устройство, осигуряващо непрекъснато електрическо захранване на системата. Съгласно ал.2, лицата, изградили системата, издават сертификат или удостоверение, че същата съответства на изискванията по ал. 1. Чл.14б, ал.3 и 4 от наредбата уреждат представянето на описаните там документи относно GPS устройствата на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ. Според чл. 13, ал.1 от наредбата, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, получават достъп до дневника по чл. 206, ал. 1, т.1 от ЗГ, наричан електронен дневник, след регистриране на производствената марка за съответния обект. Чл. 14, ал.1 предвижда, че електронният дневник се води от собственика/ползвателя на обекта по чл. 206 ЗГ или от оправомощено от него лице. Съгласно ал.2, превозните билети се вписват в дневника по ал. 1 в момента на постъпване, съответно на експедиране на дървесината. В регистъра на удостоверенията за частна лесовъдска практика в ел.страница на ИАГ е видно, че „Трайском Лес“ ЕООД притежава такова удостоверение с № 9201 от 04.06.2020 г. Посочените законови разпоредби и данните в писмото на РДГ-С. водят до извод, че, след като на 28.10.2020 г. „Трайском Лес“ ЕООД е подало за регистриране договора за наем от 15.07.2020 г. с ищеца, на 09.11.2020 г. е регистриран и обектът по чл.206 ЗГ и е издаден и първият превозен билет от това дружество, последното притежава производствена марка по чл.206, ал.1, т.2 ЗГ. Това означава, че още към 28.10.2020 г. дружеството е изпълнило задълженията си по чл.58, ал.1, т.3 от наредбата и е представило със заявлението си изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; както и по т.5 - документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4, сред които трябва да са сертификат/удостоверение за съответствие с изискванията на предвидената в чл.14а система за постоянно видеонаблюдение в обекта и на документите относно GPS устройствата на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ. Наред с това, следва и че до 09.11.2020 г. РДГ-С. е извършила проверката по ал.7 от чл.58 от наредбата – на документите и обстоятелствата по ал. 2, т. 4 и 5, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което е съставила и констативен протокол. Т.е., може да се заключи, че през м.октомври 2020 г. „Трайском Лес“ ЕООД вече е имало монтирана и изправна система по чл.14а от наредбата за постоянно видеонаблюдение на обекта в имот с идентификатор 67547.•••••; че е разполагало с изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; както и че системата за постоянно видеонаблюдение е функционирала. Няма никакви данни по делото, от които дори да се предположи, че посоченият в писмото на РДГ превозен билет е издаван от „Трайском Лес“ ЕООД за дървесина от друг обект, различен от този в наетия от ищеца имот в с.С.; самият М. З. дори не твърди подобно нещо. Затова не се споделят от настоящия състав доводите в жалбата, че фактът на издаване на посочения в писмото на РДГ превозен билет не означавал, че именно това дружество е ползвало точно процесния имот за производство на дървесина и че дървесината по превозния билет била транспортирана от или до този именно обект. При това положение следва, че новият наемател „Трайском Лес“ ЕООД най-късно още от м.октомври има фактическата власт върху имотите по договора за наем от 15.07.2020 г., което пък означава, че вещите по договора с ответника са били в държане на наемодателя-ищец преди това, комуто са били върнати от предишния наемател-ответника. В тази връзка се оформя и извод за невъзможност да се кредитират показанията на св.Захариев, че до края на 2020 г. имотът се ползвал от ответника. Основание за този извод дава и обстоятелството, преценено с оглед чл.172 ГПК, че този свидетел напуска ответното дружество като съдружник на 19.12.2019 г., на 20.05.2020 г., видно от Търговския регистър, създава собственото си „Трайском Лес“ ЕООД, което в крайна сметка наема дворното място с цеха и работилницата; както и липсата на посочена и доказана по настоящото дело стопански оправдана причина да се сключи още на 15.07.2020 г. договор за наем, за облагите по който се твърди /без това да се отразено в договора/ да настъпват за двете страни чак след шест и повече месеца. Дори да се приеме, че връщането на вещите по процесния договор от 16.04.18 г. става в най-неизгодния за ответника момент – през м.октомври 2020 г., отново искът за наемната цена за периода 01.09.2020 г. – 28.02.2021 г. е неоснователен, защото наемът за септември 2020 г. е платен, а от октомври 2020 г. новият наемател и фактически ползва имота. Съдът счита обаче, че още към 15.07.2020 г. имотите по договора от 16.04.2016 г. са върнати на ищеца, защото за това говори свързаното обсъждане на новия договор за наем от 15.07.2020 г. с новия наемател, на показанията на св.Б., преценени при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК; а и доведеният от ищеца свидетел говори, че сключва нов договор за имота и го приема с протокол от 04.01.2021 г., което пък поражда въпроса защо исковата претенция включва и месеците януари и февруари 2021 г. Както се посочи по-горе, налага се извод, че със сключването от наемодателя на договор за наем на същите имоти на 15.07.2020 г. с нов наемател, и предвид неплащането от ответника-наемател на месечната наемна цена за съответния месец в указания в договора срок – до 10-то число на месеца, за което дори е осъден да плати неустойка с необжалвана част от решението, безсрочният договор за наем е прекратен от наемодателя без писмено предизвестие, т.е., на основанието, предвидено в р.VІ, т.6.3 от договора. Вещите са върнати от наемателя на ищеца- наемодател, който пък ги е предоставил на третото лице-новия наемател, както се изложи дотук, ето защо решението в обжалваните части подлежи на потвърждаване. Правилно в тази връзка е отхвърлен частично и искът за неустойка за неплащане в срок на наемната цена за август и септември 2020 г., която не се установява да се дължи, тъй като договорът за наем е прекратен преди това. На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. П о изложените съображения Смолянският окръжен съд