Решение № 344 от 20.12.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 336/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба от С. П. П. от гр. Шумен, в качеството й на процесуален субституент на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК: 831257890 срещу решение № 62/26.03.2024 г. по гр.д. № 296/2023 г. по описа на ОС – Шумен, с което съдът е отхвърлил исковата й претенция срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 за заплащане на сумата от 48 800 лв. – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда - 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и исковата й претенция за заплащането на законна лихва за забава върху дължимата главница за периода от 13.09.2022 г. до 03.07.2023 г. в размер на 4 430, 95 лв. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със съдебната практика на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС. На първо място се излагат оплаквания за неправилност изводите на първоинстанционния съд касателно неизпълненото от страна на ищцата задължение съгласно т. 9.5.2. от раздел II на Общите условия към процесната застраховка, изразяващо се в непредставянето на два броя стартови ключа при завеждането на щетата. Въззивницата счита, че ШОС неправилно стига до извода, че това обстоятелство попада в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, с оглед недоказаността по делото на причинната връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказване на обстоятелствата, при които е настъпило събитието или предотвратяване на последиците от него. Цитира относима по спорния въпрос постановена от ВКС съдебна практика. Излага съображения за това, че застрахователното дружество неуспешно е провело доказването по реда на чл. 154 ГПК на пряката причинна връзка между изгубването на единият от стартовите ключове (който в последствие е намерен и представен на застрахователя, както и приложен по делото) и настъпването на застрахователното събитие. В тази връзка твърди противоречие между изготвеното по делото експертно заключение и приетото за установено с обжалваното решение. Поддържа твърдението, че предоставеният ключ е оригинален, както и че е именно на процесния автомобил и чрез разчитане на ключа би могло да се установи, че същият не е използван от момента на изгубването му. Намира за неотносимо към процесния казус приетото за меродавно решение № 44 от 13.04.2021 г. по т.д. № 81/2020 г, на ВКС, 2-ро ТО. Счита, че съдът е следвало да изиска представянето на застрахователната преписка в цялост, в какъвто смисъл са били доказателствените искания на ищцата, но съдът не се е произнесъл по същите. Не на последно място, излага оплаквания и касателно извода на съда, че гласните показания на разпитания по делото св. П П не следва да се кредитират в цялост. Счита, че по делото липсват данни, които да влизат в противоречие с показанията на свидетеля П. Недоказани са останали твърденията на ответника, че не е бил уведомен за настъпилото изгубване на ключа, че не са му представени и двата оригинални ключа, както и че това се намира в пряка причинна връзка с настъпването на процесното застрахователно събитие, каквато е константната практика на ВКС. Счита, че е ангажирала доказателства за обстоятелството, че застрахователят е бил уведомен от нея за изгубването на ключа в дома й, до който нямат достъп външни лица. В тази връзка навежда доводи за допуснато от съда процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест по делото, изразяващо се в недадените от първоинстанционния съд указания за това, че в тежест на ищцата е било доказването на факта, че представеният по делото ключ е оригинален за процесния автомобил. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да присъди на „ОББ Интерлийз“ ЕАД сумата в размер на 48 800 лв. – главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно с дължимата законна лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда - 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4 430, 95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 13.09.2022 г. до 03.07.2023 г. Претендира присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД-гр. София изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Застрахователят счита първоинстанционното решение за законосъобразно, правилно и мотивирано относно предявените искове, а крайната преценка на съда – формирана след обстоен анализ на всички доказателства. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, респ. да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и справедливо. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в това число и ю.к. възнаграждение за двете инстанции. Съищецът „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, ЕИК: 831257890 не е изразил становище по жалбата. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 134 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Въззивницата С. П. П. от гр.Шумен, в качеството си на процесуален субституент на лизингодателя „ОББ Интерлийз“ ЕАД, претендира от ответника по иска „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД заплащане на сумата от 48 800лв дължимо застрахователно обезщетение за репариране на вредите от настъпило застрахователно събитие „Кражба на МПС“ по застраховката „Каско +“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на исковата молба в съда - 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на законна лихва за забава върху дължимата главница за периода от 13.09.2022 г. до 03.07.2023 г. в размер на 4 346, 42 лв. О събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между ищцата и дружеството лизингодател „ОББ Интерлийз“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях договор за финансов лизинг на автомобил с опция за неговото закупуване и прехвърляне правото на собственост върху него. Предмет на договора е бил автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, 1.6 T- GDI 177 hp 7 DCT, рег. № ХХ ХХХХ ХХ. В договора е предвидено застраховането на посочения автомобил, поради което на 16.02.2022 г. е сключен застрахователен договор, оформен в застрахователна полица за покриване на застрахователен риск „Пълно каско“ между лизингодателя и застрахователя. Автомобилът е бил предоставен за ползване на ищцата, като лизинговите вноски са плащани редовно. На 28.08.22г. ищцата установила липсата на паркираното пред дома й в гр.Шумен застраховано МПС. За това уведомила компетентните органи, предвид на което е образувано досъдебно производство № 814/2022г. на РУ на МВР – Шумен за престъпление по чл.346 ал.1 НК. На 29.08.2022г. застрахователят образувал преписка по щета № 44012712206154 за настъпило застрахователно събитие „Кражба на цяло МПС“ покрито по договорена рискова клауза „Пълно Каско“. Ищцата твърди, че е загубила един от двата стартови ключа за процесния автомобил преди настъпване на застрахователното събитие, на 11.03.2022 г. в нейния дом в гр. София, като за това обстоятелство застрахователят е бил информиран по телефона, но указания и някакви последващи действия към нея не са последвали. За установяването на този факт е ангажирала показанията на своя баща – П С П. В последствие изгубеният ключ бил открит на 21.04.2023 г., след настъпване на застрахователното събитие, веднага предаден на застрахователя, но последният отказал да го получи. С писмо изх.№ 0-92-12118/13.09.2022г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, като се позовал на т.9.3.2 от Общите условия към застрахователния договор, даваща му това право в случай, че при кражба на автомобила застрахованият не представи всички обявени заключващи механизми, както и на т.9.3.3 вр.т.10.6 от ОУ – ако застрахованият не е изпълнил задължението си по Раздел №І Общи положения в срок от 24 часа да уведоми компетентните държавни органи и застрахователя за загубените заключващи механизми. Според него налице са предпоставките на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ – неизпълнение на договорни задължения по т.9.5.2, по т.10.6. и по т.10.8 от Общите условия, дерогиращи отговорността му за изплащане на застрахователно обезщетение. Възприемайки изцяло тази теза, първоинстанционният съд постановил отхвърлително решение. Настоящият състав не споделя тази теза по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск п р и наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки - неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса му, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Съдът споделя онази съдебна практика, която приема, че не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 408 2 КЗ и да аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на застрахованото лице. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им, може да бъде основание за отказ. В този смисъл Решение № 185/05.03.2014г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение 182/06.04.21г. та ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 1015/2020г. Следва да се направи категоричен извод, че ако задължението е изпълнено, не би се стигнало до настъпване на конкретното застрахователно събитие - кражба. В случая конкретни доводи от ответника в тази насока не са изложени, а от доказателствата по делото не се установява причинно - следствената връзка между неуведомяването на застрахователя в срок от 24 часа от изгубването на втория ключ за процесния автомобил, непредставянето му веднага след настъпването на застрахователното събитие и осъществената кражба на автомобила. Самото и единствено неизпълнение на задълженията на застрахования по ОУ на договора не е достатъчно условие за освобождаване на застрахователя от задълженията му по застрахователния договор. В тежест на ответника е доказването на посочената по-горе причинно – следствена връзка, а такова доказване в настоящия случай не е проведено. Предвид изложеното настоящият въззивен съдебен състав стигна до извода, че застрахователят по имуществената застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408 ал.1 т.3 ат КЗ при вече сключен и надлежно изпълняван от страна на застрахования застрахователен договор, с оглед на което и въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. За да определи размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобразява разпоредбата но чл.4.5 от ОУ, както и постоянната съдебна практика, според която обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Тази пазарна стойност към датата на увреждането е определена със заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ, според което действителната стойност на процесното застраховано МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.08.2022г. възлиза на 48 800лв. В този именно размер исковата претенция следва да бъде уважена. Доколкото основанията на застрахователя да иска намаляване на дължимото обезщетение изцяло се покриват с възраженията му срещу основателността на исковата претенция въобще, които съдът намери за неоснователни, то и искането му за намаляване на обезщетението поради това, че застрахованият не е изпълнил свои задължения по застрахователния договор е неоснователно и не следва да бъде уважено. Поради уважаване на главния иск основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно т.10.5 от ОУ застрахователят се е задължил да изплати дължимо застрахователно обезщетение в срок до 15 работни дни от деня, в който е получил от застрахования всички документи, доказващи основанието и размера на претендираното обезщетение или в същия срок да представи отказ от изплащане на обезщетение, като посочи и мотивите за това – л.70. Уговорката не противоречи на нормата на чл.405 ал.1 КЗ, поради което съдът приема, че тя е намерила действие между страните по застрахователния договор. Писменият отказ на застрахователя до застрахованото дружество „ОББ Интерлийз“ ЕАД и до застраховащия Сабина П. П. е направен на 13.09.22г., от който момент е настъпила и забавата в плащането. Размерът на дължимата лихва от 13.09.22г. до 03.07.23г. /подаване на исковата молба/ е 4 346, 42лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва: Съобразно представения списък по чл.80 ГПК ищцата е направила следните разноски - 2 167, 23лв – д. такса, 300лв – депозит САТЕ и 250лв -депозит ССчЕ, или общо – 2 717, 23лв. Съобразно уважената част на исковете от 53 146, 42лв й се дължат 2 665, 12лв. На процесуалния представител на ищцата - адв. Б. А. А. от САК се дължи адв.възнаграждение за осъществена правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. съобразно уважената част на исковете от 40 000лв за първа инстанция – 3 850лв и за втора инстанция – 1 925лв, или общо 5 775лв. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция 200лв и за втора инстанция 100лв или общо 300лв. Изчислени по компенсация на ищцата се дължат 2 365, 12лв. Водим от горното, съдът