Решение № 6309 от 21.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7385/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София” ЕАД срещу решение №20261613/26.11.2020 год., постановено по гр.д. №32338/2018 год. по описа на СРС, 71 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20043262/15.02.2021 год. по гр. дело № 32338/2018 г. на СРС, 71 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявените осъдителни: иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на Д. Н. З., като законен наследник на С.Т. З., да заплати на ищеца разликата над сумата 218. 75 лв. до пълния претендиран размер от 910. 41 лв., представляваща цена на доставена от дружеството и реално потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №42, находящ се в гр.София, ж.к. •••• за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., ведно със законна лихва от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 209. 67 лв. - лихва за забава върху главното вземане за реално потребена топлинна енергия, изтекла в периода от 15.09.2015 г. до 19.03.2018 г. Въззивникът - ищец, чрез процесуалния си представител, обжалва решението в посочената частта за отхвърляне на исковете, с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че неправилно СРС е отхвърлил частично исковете като погасени по давност. Сочи, че задълженията по общата фактура от 31.07.2015 год. обхващат периода м.05.2014г. –м.04.2015г. и стават изискуеми на 15.09.2015 год., от който момент е започнал да тече давностния срок. Поддържа, че са неправилни изводите в обжалвания акт, че издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми представляват изискуеми задължения по фактури, доколкото задължението става изискуемо след изтичане на посочения в ОУ срок след издаване на общата фактура. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като вместо него постанови ново, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски. Въззиваемият – ответник, чрез назначения особен представител, оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Излага съображения, че изготвянето на изравнителната сметка не е от естество да промени срока, в който сумите за доставена топлинна енергия стават дължими. Възприемането на поддържаното от въззивника становище, че от значение за настъпване на изискуемостта е издаването на общата фактура, означава на последния да се позволи едностранно да изменя падежа на задължението, което е недопустимо. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба. Решението в частта за уважаване на исковете за заплащане на топлинна енергия и дялово разпределение и за отхвърляне на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 8 лв. върху главницата за дялово разпределение, е влязло в сила, като необжалвано. Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното: При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част. При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД. СРС е уважил частично иска за главницата за топлинна енергия, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, кредитирал е заключението на приетите СТЕ и ССчЕ и е уважил възражението за давност. Искът за главницата е отхвърлен за разликата над сумата 218. 75 лв. до размера на сумата 894. 42 лв., като погасен по давност, а за разликата над сумата 894. 42 лв. до пълния претендиран размер от 910. 41 лв. – като неоснователен. С оглед влязлата в сила част на решението за уважаване на иска за главница за заплащане на топлинна енергия и липсата на доводи в жалбата относно общия размер на главницата от 894. 92 лв. за процесния период, съгласно заключението на приетата СТЕ, спорен във въззивното произовдство е само въпроса за наличието на погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 22.05.2018г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.05.2015 г. са погасени по давност, както правилно е приел СРС. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към този момент ОУ- 02/03.02.2014г, . клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им (арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Следователно са правилни мотивите в обжалвания акт, че задълженията за периода м.05.2014г. до м.04.2015г. са погасени по давност, като издаването впоследствие на нова обща фактура през. м. юли 2015г. не променя момента на изискуемостта, респ. началото на погасителната давност за вземанията за минал период. Съгласно констатациите на вещото лице, за погасения по давност период м.05.2014 г. до м.04.2015г. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на сумата 691, 63 лв., те. възражението за давност е основателно за посочения размер. Ето защо правилно претенцията за топлинна енергия срещу Д. Н. З. е приета от първоинстанционния съд за основателна до размера на сумата от 218, 75 лв., представляваща доставена топлинна енергия за непогасения по давност период 05.2015г. – 04.2016г. и е отхвърлена за разликата до 894, 42 лв. и за периода м. 05.2014 год. – 22.05.2015 год., като погасена по давност и като неоснователна за разликата до пълния предявен размер от 910, 41 лв. Въззивната жалба в тази част е неоснователна. По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, в жалбата не са релевирани никакви конкретни оплаквания, поради което въззивния съд не дължи произнасяне. Районният съд е отхвърлил иска поради липса на доказана забава на длъжника за процесния период, като по този въпрос въззивникът не релевира конкретни оплаквания. По отношение единствения релевиран в жалбата довод за липса на погасителна давност досежно вземането за главница, следва да дсе отбележи, че по аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена топлинна енергия, не се дължи мораторна лихва. С оглед изложеното, жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Разноски не се претендират от въззиваемата и такива не следва да бъдат присъдени. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд