Решение № 685 от 12.10.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 62/2026 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Н. Д. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••, чрез процесуалния представител адв. Н. Л., съдебен адресат: адв. Н. Г. Л., с личен номер •••••, адрес на упражняване на дейността: гр. •••••, телефонен номер ••••••••••, срещу Ловно-рибарско дружество (ЛРД) „Сокол 1911“ - Благоевград, ЕИК 101556410, седалище и адрес на управление: гр. Б•••••, представлявано от •••••. Предявен е осъдителен иск за заплащане на сумата от 1700 лв., равняващи се на 869,20 евро, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от незаконно задържане на членската карта на ищеца от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба и незаконно задържане на ловния билет на ищеца от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до 30.12.2025г., и незаконосъобразен отказ да се завери и върне членската карта на ищеца за 2026 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /14.01.2026г./ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че бил член от 2000г. на ответното юридическо лице с нестопанска цел Ловно-рибарско дружество (ЛРД) „Сокол 1911“ – Благоевград. Сочи, че по време на събрание на 47-ма дружина, представляваща част от ответното сдружение, проведено на 20.03.2025г. изразил критично мнение към ръководството на ЛРД и направил предложения за подобряване на организационната му дейност. Поддържа, че това довело до колизия с председателя на дружеството ••••. Заявява, че на 12.08.2025г. бил получил уведомително писмо, с което бил уведомен, че му е било наложено наказание „лишаване от членство за 2 месеца“, считано от 01.08.2025г., като била посочена като причина за налагане на наказанието „грубо поведение на събранието на 47-ма дружина“. Смята, че наложеното му наказание било незаконно поради противоречието му с Устава на ЛРД. В тази връзка обжалвал в срок наложеното му наказание пред Общото събрание (ОС) на ответното ЛРД. Излага, че на 09.09.2025г. Управителният съвет (УС) на ответника бил изменил наложеното му наказание, като бил лишен от членство за 1 година. Навежда, че обжалвал и това второ наказание. Смята, че наложените му наказания не са били влезли в сила, тъй като са били обжалвани от него пред ОС на ЛРД. На следващо място счита, че имало незаконно задържане на членската му карта от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба (14.01.2026г.) и незаконно задържане на ловния му билет от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до 30.12.2025г., и незаконосъобразен отказ да се завери и върне членската му карта за 2026 г. Поддържа, че описаните от ответника действия са противоправни, като същите са му били причинили неимуществени вреди поради лишаването му от правото му на лов съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЛОД и чл. 20, т. 1 от Устава. Оценява претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 1700 лв., с равностойност 869,20 евро заради силния стрес, тревожност и срам, произтекли от действията на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба (14.01.2026г.) до окончателното изплащане на вземането. Ответникът изразява позиция за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е негов член. Смята, че наложените на ищеца наказания за лишаване от членство съответно от 2 месеца и от 1 година са в съответствие с Устава. В тази връзка не оспорва, че ищецът е атакувал наложените му наказания. Смята, че това оспорване не спира изпълнение на наказанието. Признава, че от 03.12.2025г. е бил задържал членската карта и ловния билет на ищеца, но смята, че това задържане е законосъобразно и не е в нарушение с Устава. Оспорва наличието на фактическия състав на деликта. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По повод подадената искова молба предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд, като ищецът е упражнил надлежно правото му на иск. Уважаването на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправно деяние, осъществено от органите и служителите на ответника като юридическо лице, така както е описано в обстоятелствената част на исковата молба – наложени от УС в противоречие на Устава на ответното ЛРД две наказания на ищеца, както следва: с решение на УС от 29.07.2025г. „лишаване от членство за срок от 2 месеца“, считано от 01.08.2025г. и с решение на УС от 09.09.2025г. „лишаване от членство за срок от 1 година“, лишаване от правото му на лов поради незаконно задържане на членската му карта от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба (14.01.2026г.) и незаконно задържане на ловния му билет от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до 30.12.2025г., и незаконосъобразен отказ да се завери и върне членската му карта за 2026 г.; 2/ настъпилото вредоносно събитие да е вследствие от деяние на органите и служителите на ответника като юридическо лице; 3/ настъпилите в резултат на това деяние неимуществени вреди на ищеца, както и размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между деянието и неимуществените вреди; 5/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на служители на ответника, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. От своя страна ответникът носи тежестта за оборване на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на неговите служители или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца вземане. Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус. Безспорни са по делото следните обстоятелства: 1/ Че ищецът Н. Д. К. е член на Ловно-рибарско дружество (ЛРД) „Сокол 1911“ – Благоевград, като е бил член на 47-ма ловна дружина; 2/ Че на 20.03.2025г. е проведено събрание на 47-ма ловна дружина, представляваща част от ответното сдружение; 3/ Че на ищеца с решение на УС на ответното юридическо лице с нестопанска цел от 29.07.2025г. е било наложено наказание „лишаване от членство за срок от 2 месеца“, считано от 01.08.2025г., като била посочена като причина за налагане на наказанието „грубо поведение на ищеца на събранието на 47-ма дружина“; 4/ Че на 09.09.2025г. Управителният съвет на ответника бил изменил наложеното на ищеца наказание, като същият бил лишен от членство за срок от 1 година; 5/ Че ищецът е бил обжалвал пред ОС на ответното дружество наложените му две наказания; 6/ Че на 01.12.2025 година отговорникът на 47-ма дружина - ••••• (разпитан като свидетел по делото), е предал членската карта на ищеца Н. К. на служителката на ответника ••••• (която е счетоводител на ответното юридическо лице и е също разпитана като свидетелка по делото), и оттогава тя се намира при ответника; 7/ Че на 01.12.2025 година отговорникът на 47-ма дружина - ••••• (разпитан като свидетел по делото), е предал ловният билет на ищеца на служителката на ответника ••••• (която е счетоводител на ответното юридическо лице и е също разпитана като свидетелка по делото), като на 30.12.2025 година същият е върнат на ищеца. 8/ Че на 05.12.2025г. отговорникът на 47-ма дружина - ••••• (разпитан като свидетел по делото) е подал сигнал на тел. 112 за връщане на ловните документи на ищеца. Спорни по делото са следните обстоятелства: дали е налице противоправно деяние, осъществено от органите и служителите ответника, а именно наложени от УС в противоречие на Устава на ответното ЛРД две наказания на ищеца, както следва: с решение на УС от 29.07.2025г. „лишаване от членство за срок от 2 месеца“, считано от 01.08.2025г. и с решение на УС от 09.09.2025г. „лишаване от членство за срок от 1 година“, лишаване от правото му на лов поради незаконно задържане на членската му карта от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба (14.01.2026г.) и незаконно задържане на ловния му билет от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до 30.12.2025г., и незаконосъобразен отказ да се завери и върне членската му карта за 2026 г., дали в причинна връзка с това противоправно поведение на органите и служителите на ответника са били причинени неимуществени вреди на ищеца Н. К. и какъв е размерът на тези неимуществени вреди. За изясняване на тези спорни по делото обстоятелства следва да се обсъдят относимите към спора доказателства, събрани в хода на настоящето производство. От приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите ••••• (отговорник на 47-ма ловна дружина), ••••• (кум на ищеца и член на 47-ма ловна дружина), ••••• (счетоводител на ответното юридическо лице) и ••••• (работеща в ответното юридическо лице на длъжност „специалист по лова“ и член на УС на Ловнорибарско дружество (ЛРД) „Сокол 1911“ – Благоевград), се установява, че на проведеното на 20.03.2025г. отчетно-изборно събрание на 47-ма ловна дружина е имало спор и скандал между ищеца и още трима ловци с водещия събранието и законен представител на ответното ЛРД ••••. Спорът е бил свързан с това кой да бъдел новият председател на ловната дружина, кои да бъдели отговорници на лова, кои да бъдели хищничари. Поради този спор и скандал обстановката на отчетно-изборното събрание на 47-ма ловна дружина била тягостна. Според свидетелите, доведени от ищеца, ••••• и ••••• ищецът не се бил държал непристойно, като бил изразил само недоволството си от водещия събранието и законен представител на ответното ЛРД ••••, като казал, че последният бил водил събранието като собственик на еднолична форма, след което напуснал събранието. Според свидетелите, доведени от ответника, ••••• и •••••, ищецът заедно с още трима ловци, се бил държал непристойно и грубо. Обстоятелството какво е било поведението на ищеца на това отчетно-изборно събрание е без значение за настоящия казус, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди за това, че наложените му наказания са против Устава. Става ясно, че на 29.07.2025г. УС на ответното ЛРД бил наложил следното наказание на ищеца Н. К. „лишаване от членство за срок от 2 месеца“, считано от 01.08.2025г., като това наказание било наложено и на още трима ловци от дружината. От показанията на свидетелката ••••• стават ясни и мотивите за налагане на това наказание и за неговия срок, а именно едновременно да си вземели ищецът и останалите трима ловци поука от поведението си и да не пропуснели ловът, който започвал месец октомври 2025г. Става ясно, че ищецът бил атакувал с жалба от 25.08.2026г. до ОС наложеното му от УС наказание „лишаване от членство за срок от 2 месеца“. В жалбата си ищецът посочил, че наложеното му наказание „лишаване от членство за срок от 2 месеца“ противоречи на Устава на ответното ЛРД. Във връзка с тази жалба било проведено на 09.09.2025г. заседание на УС. За заседанието на 09.09.2026г. ищецът и останалите наказани ловци били уведомени устно от председателя ••••, като на 05.09.2026г. били депозирали уведомление, че нямали да се явили. УС на заседанието на 09.09.2026г. бил взел решение да бъде променено наложеното на ищеца наказание, като му се наложи ново наказание „лишаване от членство за срок от една година“. УС взел решение да се допуснело предварително изпълнение на наложеното наказание. Според свидетелката ••••• друг път когато били налагали наказание „лишаване от членство“ на някой ловец, точно такова предварително изпълнение е било нямало. Според тази свидетелка било взето решение за предварително изпълнение, тъй като ловците били въоръжени хора, които взимали редовно разрешително за лов хищници, ходели да захранвали хранилки, разнасяли царевица и листников фураж, поддържали ли си дивечовите ниви в районите по дружинки, и за да не стигнело до някакви саморазправи. Ищецът бил уведомен за второто му наложено наказание на 23.09.2026г., като атакувал със жалба от 02.10.2026г. и него пред ОС на ответното ЛРД. Установява се, че ловният билет на ищеца, както и сумата в размер на 200 лв., представляваща членски внос за 2026г., били останали при ответника. Същите били върнати на ищеца на 30.12.2025 г. от свидетелката •••••, като за целта бил съставен и протокол за предаването им. Членската карта била останала при ответника. От показанията на свидетелите ••••• и ••••• става ясно, че ищецът се чувствал зле както физически, така и психически от лишаването му от лов. Установява се, че ищецът бил запален ловец, като тежко приел факта, че не можел да ходел на лов. Установява се, че за месец декември 2025 година от 47-ма ловна дружина са извършени общо 8 /осем/ ловни излета, за които били издадени общо 24 /двадесет и четири/ броя разрешителни за групов лов на дива свиня. Става ясно, че при проведените ловни излети бил записан отстрел на 1 /един/ брой дивеч – дива свиня, двугодишно мъжко животно, отстреляно на 06.12.2025 година, като същото било вписано с разрешително за групов лов със Серия ЮЗ-111267. Става ясно, че свидетелят ••••• е участвал общо два пъти в груповия лов през месец декември 2025г., като бил вписан в следните разрешителни за групов лов: Разрешително със Серия ЮЗ-111265, на дата 06.12.2025 година, Разрешително със Серия ЮЗ-111268, на дата 07.12.2025 година. Установява се, че през месец януари 2026 година били проведени общо 4 /четири/ ловни излета, за които били издадени 12 /дванадесет/ броя разрешителни за групов лов. При проведените през месец януари 2026 години ловни излети нямало записан отстрел на дивеч. Свидетелят ••••• бил вписан в разрешително за групов лов на 04.01.2026 година, със Серия ЮЗ-111402. Правата и задълженията на членовете на ответното ЛРД са уредени в глава трета от Устава. В чл. 25 от тази глава е уредена процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на членовете на сдружението. Съгласно редакцията на тази разпоредба, действаща към периода на решенията на УС от 29.07.2025г. и 09.09.2025г. за налагане на дисциплинарни наказания на ищеца, санкция „лишаване от членство за срок от 2 месеца“ не е предвидена. Уреденият минимален срок за лишаване от членство е една година (чл. 25, ал. 1, б „в“ от Устава). Това наказание се налага от УС и може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването му пред ОС на сдружението. Съгласно чл. 25, ал. 10 от Устава необжалваните решения на УС влизат в сила след изтичане срока за обжалване. А чл. 25, ал. 12 от Устава изрично постановява, че в изпълнение се привеждат влезлите в сила решения. Съгласно текста на чл. 25 от Устава предварително изпълнение на наложеното на ищеца второ наказание „лишаване от членство за срок от 1 година“ е недопустимо. Логическото и граматическо тълкуване на чл. 25 от Устава води до извода, че акт на УС, който не е влязъл в сила, не може да бъде привеждан в изпълнение (включително въз основа на него не могат да се задържат ловни билите и членски карти). Да се приеме обратното, означава да се направи тълкуване против смисъла на Устава, съгласно действащата му редакция към 09.09.2025г. С оглед изложеното, съдът приема, че е налице противоправно поведение, осъществено от УС и служителите на ответното ЛРД, изразяващо се в наложени от УС в противоречие на Устава на ответното ЛРД две наказания на ищеца, както следва: с решение на УС от 29.07.2025г. „лишаване от членство за срок от 2 месеца“, считано от 01.08.2025г. и с решение на УС от 09.09.2025г. „лишаване от членство за срок от 1 година“, лишаване от правото му на лов поради незаконно задържане на членската му карта от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба (14.01.2026г.) и незаконно задържане на ловния му билет от дружеството ответник, считано от 03.12.2025 г. до 30.12.2025г., и незаконосъобразен отказ да се завери и върне членската му карта за 2026 г. Не може да се сподели тезата на ответника, че приемането на процесните решение на УС като вътрешноорганизационни актове не можели сами по себе си да осъществят деликт. Въпреки че отношенията между член и ЛРД са вътрешноорганизационни и се регулират от ЗЮЛНЦ и Устава, незаконното санкциониране може да е граждански деликт, ако са налице елементите на неговия фактически състав. Отговорността се носи от сдружението като юридическо лице за действията на неговите органи и служители, които са го представлявали. Никой не може да бъде наказван с наказание, което не е изрично предвидено в Устава. В тази връзка следва да се подчертае, че УС на ответното ЛРД няма право да си измисля и налага дисциплинарни наказания, дори да ги смята за по-компромисни и по-целесъобразни. Налагането на наказание „лишаване от членство за срок от 2 месеца“ не е компромис, а е чисто произволно действие. В този смисъл с налагането на наказание „лишаване от членство за срок от 2 месеца“ УС е нарушил Устава на ЛРД, тъй като органът е излязъл извън рамките на своята компетентност. Това е така, защото УС на 29.07.2025г. е наложил наказание, което не е съществувало в нормативната уредба на сдружението към момента на налагането му. Такова наказание е предвидено в Устава едва с решение на ОС, проведено на 05.06.2026г. Следователно всяко решение за налагане на дисциплинарно наказание, взето в нарушение на Устава, се явява противоправно. Увеличаването на наказанието на ищеца от 2 месеца на 1 година лишаване от членство с решение на УС от 09.09.2025г. е нарушение на забраната за влошаване на положението на санкционирания. Това е така, защото жалбата на ловеца има за цел неговата защита, а не неговото допълнително санкциониране. Въз основа на тези решения на УС ловният билет и членската карта на ищеца са били задържани неправомерно, като ловният билет е бил върнат на ищеца на 30.12.2025г., а членската карта е останала при ответника. В настоящия случай управителните органи на ответното ЛРД не са имали право да задържат и да не върнат ловния билет и членската карта на ищеца, като това поведение е противоправно. Следователно ищецът е бил лишен неправомерно от правото му за лов през периода от месец декември 2025г. до януари 2026г. Съдът намира, че в причинна връзка с това противоправно поведение на УС и служителите на ответното ЛРД са били причинени неимуществени вреди на ищеца. В тази връзка от показанията на свидетелите ••••• и ••••• се установява, че ищецът се чувствал зле както физически, така и психически от лишаването му от лов. Става ясно, че ищецът бил запален ловец, като тежко приел факта, че не можел да ходел на лов. Относно въпроса какъв е размерът на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. При определяне на размера на дължимото се обезщетение на ищеца съдът взе предвид следните обстоятелства: Неправомерното лишаване от членство от сдружението причинява неимуществените вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от всеки индивид, подложен на такова лишаване от членство от сдружението, като притеснения, стрес, неудобство, напрежение в социалния кръг. От свидетелските показания се установяват претърпени от ищеца типични за лишаването му от правото му на лов от сдружението морални страдания. Ищецът не е доказал по делото претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от лишаването от правото му на лов от сдружението, респ., сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от това изключване. Не се установява по делото лишаването от правото му на лов пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от обичайните, които да са се отразили върху личния и обществения му живот. Действително незаконосъобразното му лишаване от членство от сдружението е от естество да повлияе отрицателно върху възможността му да упражнява правото си на лов в конкретната ловна дружина, но в случая ищецът не доказва, че невъзможността за това е причинило други неудобства, вън от обичайните. Същевременно срокът на лишаването му от лов е сравнително кратък, а именно два месеца за периода от месец декември 2025г. до месец януари 2026г. Съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди взе предвид, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. При съобразяване с всички горепосочените обстоятелства от значение по въпроса за размера на неимуществените вреди, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 400 евро като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен искът, като за разликата над 400 евро до предявения размер от 869,20 евро, като неоснователен подлежи на отхвърляне. Относно разноските: При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1159 евро, като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар е 240,31 евро (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат М.. Исканият адвокатски хонорар е многократно повече от минималния размер, който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът не се характеризира с фактическа и правна сложност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че претендираният адвокатски хонорар надхвърля и размера на самата искова претенция. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат М. се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги в исковото производство, което е в размер от 240,31 евро. При това положение следва да се намали претендираният адвокатски хонорар в размер на 1159 евро, като се присъдят 240,31 евро. На ищеца следва да се присъдят и разноски за държавна такса съразмерно уважената част на иска в размер на 17,18 евро. Така общият размер на разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца възлиза в размер на 257,49 евро. На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 215,92 евро (съобразно отхвърлената част от иска). Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение