Решение № 4545 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационната жалба на „Еврида“ ЕООД срещу Решение рег.№249/03.12.2025г. постановено по АНД № 284/2025г. по описа на Районен съд Девня. В касационната жалба, касаторът сочи, че предметът на спора е за правилното тарифно класиране на стоката и в този аспект за дължимите мита и ДДС, което се отразява на констатациите на съда за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Касаторът счита, че неправилно не е съобразено съдържанието на митническа декларация МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г., съгласно данните от която дружеството е попълнило правилно кода по ТАРИК и е посочило в дължимите мито и ДДС. Сочи, че митническият орган неправилно е приел данните от декларацията за временен внос, като данни по декларацията за свободно обращение. Намира, че неправилно е приложен материалния закон, т.к. по отношение на декларацията за временен внос са приложени нормите относно декларацията за допускане за свободно обращание. Намира, че наказанието е в непропорционално към деянието висок размер. Иска отмяната на решението като неправилно и отмяната на НП. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в нея представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в настоящото производство е Решение рег.№249/03.12.2025г. постановено по АНД № 284/2025г. по описа на Районен съд Девня, с което е потвърдено наказателно постановление № BG2024/ 2000-264/НП издадено от директора на ТД Митница варна в Агенция Митници на основание заповед № ЗАМ-502/32-817160/15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Еврида“ ЕООД за нарушения по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 656.87лв. представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и е присъдено дружеството да заплати равностойността на стоката предмет на нарушение в размер на 906.27лв. на основание чл.234, ал.4 от ЗМ. За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал следната фактическа обстановка: на 22.11.2024г. на пристанище „Варна Запад“ пристига контейнер съдържащ групажни пратки, едната от които съдържа различни стоки с получател „Еврида“ ЕООД. За вложените в контейнера стоки е подадена митническа декларация за временно складиране. На 29.11.2024г. за стоките с получател „Еврида“ ЕООД е подадена декларация за поставяне по режим „допускане за свободно обръщение“. Стока № 5 в декларацията е описана като „въже за движение в задимена среда“, държава на износ Китай, 60.00 кг. Бруто тегло, 59.00 кг. нето тегло с деклариран код по ТАРИК 7312900000, със ставка на мито по отношение на трети страни 0.00%. За стоката били начислени държавни вземания в размер на 182.95лв. ДДС. Приложени са следните документи -търговска фактура, опаковъчен лист, генерален коносамент, фактура за разходи, сертификат за химичен състав, техническа спецификация на продукта. Предвид възникналите съмнения за некоректно тарифно класиране на продукта е извършена проверка на стоката, като били иззети мостри. Съставен е протокол за извършена митническа проверка. Изготвено е становище от отдел „Митническа дейност“ при ТД „Митница“ Варна, при съобразяване на приложените документи, снимков материал, анализен сертификат и техническа спецификация, съгласно което стоката представлява въже от жици, навити спираловидно около сърцевината на повече от един слоя, с пластмасова прозрачна обвивка, с кука и две карабини. Стоката бил декларирана в позиция 7312 от комбинираната номенклатура с код по ТАРИК 173129000.00. Направен е извод, че стоката представлява стоманено въже, поцинковано, многоснопово с обвивка от пластмаса, което според обяснителните бележки към позиция 73.12 не представлява покритие и следва да бъде класирано в подпозиция 731210. Направен е извод от митническият орган, че съгласно правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, класирането на стоката следва да се извърши в код по КН 73121081 и код по ТАРИК •••••••••• със ставка на мито към трети страни 0.00% и антидъмпингово мито 60.40%. Предвид установената разлика в ставката дружеството е следвало да заплати антидъмпингово мито в размер на 547.39лв. и ДДС 292.43лв. На посочените констатации е установено, че на 29.11.2024г. „Еврида“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл.243 ал.1, т.1 от Закона за Митниците, като е декларирало стока „въже за движение в задимена среда“, държава на износ Китай, 60.00 кг. Бруто тегло, 59.00 кг. нето тегло с деклариран код по ТАРИК 7312900000, вместо с код по ТАРИК •••••••••• със ставка на мито към трети страни 0.00% и антидъмпингово мито 60.40%. За установеното нарушение е ангажирана отговорността на дружеството за митническа измама и са наложени съответните административни наказания. При така установената фактическа обстановка, съдът направил извод за законосъобразност на наказателното постановление. На посочените констатации и изводи, съдът потвърдил НП. При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Касационните оплаквания са за нарушение на материалния закон, състоящо се в достигане на различни от желаните от касатора правни изводи относно приложимата правна норма и несправедливост на наказанието. В хода на касационната проверка, касационната инстанция констатира, че въззивния съд е възприел фактите описани в НП. Установил е, че нарушението е извършено чрез подаването на митническата декларация, в която са посочени неправилно код по ТАРИК и липса на задължение за внасяне на антидъмпингово мито и ДДС. От установените факти въззивният съд е обосновал извод, че е налице съставомерност на нарушението по чл.243 ал.1, т.1 от ЗМ. Този извод е правилен. Съставомерните признаци на нарушението по чл.243 ал.1, т.1 от ЗМ включват декларирането на неверни данни в митническата декларация с цел заплащането на по-малък размер на митническите задължения. Митническата декларация е подадена по електронен път на 29.11.2024, поради което е генериран ЛРН от същата дата в съответствие с чл.5, т.3 вр. чл.11, т.1 от Наредба № 5 от 29.06.2006г. за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път издадена от министъра на финансите (Наредба № 5). От данните за стока № 5 към декларацията с ЛРН 24000000000321Н000139 правилно е установена датата на извършеното нарушение и са констатирани фактите относно декларираните от дружеството код по ТАРИК и липсата на вписани задължения за мито и за ДДС по отношение на декларираната стока „въже за движение в задимена среда“. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател в касационната жалба, че декларацията, по която е подал неправилно данните относно тарифния код и наличието на задължения за мито и ДДС за стоката, е подадената от него декларация за режим временен внос. Видно от декларацията приложена към административно наказателната преписка, с посочен ЛРН 24000000000321Н000139, същата не е за поставяне на стоките под режим за временен внос, а съгласно данните в клетка „Н1“ е за режим за допускане до свободно обращение. Тази декларация е регистрирана от Митницата като ЕАД МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г. Фактът на подаването (включително датата на подаване) на митническата декларация не е бил спорен между страните нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство. Видно от подадените до директора на Митница Варна допълнителни обяснения от управителя на „Еврида“ ЕООД, приложени на лист 12 от административно наказателната преписка, последният сочи, че е подал декларация постъпила в Митница Варна като ЕАД МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г. със следните данни стока „въже за движение в задимена среда“, държава на износ Китай, 60.00 кг. Бруто тегло, 59.00 кг. нето тегло с деклариран код по ТАРИК 7312900000, със ставка на мито по отношение на трети страни 0.00%. Във въззивната жалба управителят на дружеството е посочил, че е подал митническа декларация под режим „допускане за свободно обращение“, която е била регистрирана в МИСВ с ЛРН 24000000000321Н000139 и МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г. Описанието на стоката е „въже за движение в задимена среда“, държава на износ Китай, 60.00 кг. Бруто тегло, 59.00 кг. нето тегло с деклариран код по ТАРИК 7312900000, със ставка на мито по отношение на трети страни 0.00%, като за стоката са изчислени и заплатени държавни вземания в размер на 182.95лв. ДДС. Тези данни са коригирани след запознаването на управителя на дружеството със становището на отдел „Митническа дейност“ при ТД Митница Варна. От цитираните твърдения на управителя на дружеството пред административно наказващият орган и във въззивната жалба по отношение на данните, които е декларирал за стоката се налага извод, че същият не оспорва констатациите на митническия орган относно дата на подаване на митническата декларация и описаните в нея данни. Такъв спор не е въведен и пред касационната инстанция. Изложени са доводи относно данните по МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г. след направените корекции, но не са направени релевантни твърдения по отношение на подаването на митническата декларация по електронен път и съдържащите се за стока 5 данни в декларация под режим „допускане за свободно обращение“, която е била регистрирана в МИСВ с ЛРН 24000000000321Н000139. Налага се извод, че цитираните доводи в касационната жалба, представляват само защитна теза на касатора. Правилни са изводите на въззивния съд за осъществено нарушение митническа измама, т.к. видно от митническата декларация с ЛРН 24000000000321Н000139 по отношение на стока 5 е посочена сума дължима като митническо задължение в размер значително по- малък от действителния. Съгласно чл.9 от Наредба № 5 подаването на електронна митническа декларация от декларатора или от упълномощени от него лица, го прави отговорен за верността и точността на данните, посочени в електронната митническа декларация, спазването на всички изисквания за декларирането по електронен път и спазването на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, като декларатора е отговорен за целия електронен обмен между него и митническата електронна система, при отчитането на съответната специфика. Съгласно чл.13 от Наредба № 5 при установяване на несъответствие между данните, посочени в електронната митническа декларация и резултатите от нейната проверка, се прилагат съответните разпоредби на митническото законодателство. От двете цитирани разпоредби се налага извод, че дружеството декларатор носи административнонаказателна отговорност по ЗМ, конкретно по чл.243 ал.1, т.1 от ЗМ, предвид установеното нарушение, представляващо невярно посочване на данни в електронната митническа декларация. От обстоятелството, че деклараторът е коригирал данните за стока 5 по подадената митническа декларация ЛРН 24000000000321Н000139 в съответствие със становището на отдел „Митническа дейност“ при ТД Митница Варна, поради което с МРН24BG002002129655R0/29.11.2024г. е разрешено вдигането на стоките и, че липсват данни за издаването на решение за изменение на митническата стойност на тази стока, което да е обжалвано, следва че дружеството се е съгласило с кода по ТАРИК посочен от митническия орган и със следващите се към този код на тарифно класиране мито и ДДС. Касационната инстанция констатира, че фактите по спора са установени от въззивния съд при съобразяването на представените доказателства. Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до фактическите констатации и правните изводи. От съдържанието на доказателствата и мотивите на касирания съдебен акт, се налага извод, че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 от НПК, тъй като вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти е формирано на базата на обективен всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото. Съдът е приложил правилно материалния закон. Изложил е ясни, макар и лаконични изводи относно съставомерността на деянието по повдигнатото на дружеството обвинение. Тези изводи са правилни, съответни на фактите и са изведени при съобразяването на доказателствата. Не са налице твърдените в касационната жалба касационно основание нарушение на материалния закон при постановяването на съдебния акт. Не е налице и касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание, т.к. същото е предвидено в закон и се изчислява в процент от стойността на размера на избегнатите публични държавни вземания. Правилно се явява решението, с което НП е потвърдено, поради което следва да бъде оставено в сила. Основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, поради което следва да му бъдат присъдени такива в размер от 67 Евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,