Решение № 527 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 87/2026 г.

Административен съд - Монтана29.04.2026 г.докладчик Рени Славкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно бездействие на Община Лом, изразяващо се в неотбелязване на извършено с надлежен акт припознаване, в съставения вече Акт за раждане на лицето В. Д. П., [ЕГН], на определените за целта места. ОСЪЖДА Община Лом, в 3 дн.ср. от влизане в сила на настоящото решение да извърши фактически действия по отбелязване на извършено с надлежен акт припознаване от В. Д. Д. на В. Д. П., родена на 12 07 2026 г., в съставен вече Акт за раждане, съгласно дадените в настоящото решение указания по прилагането на закона. ОСЪЖДА Община Лом да заплати на В. Д. П. 305.11 евро, представляващи разноски в производството, от които 5,11 евро д.т. и 300 евро адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото. Съдия: �

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 256 от АПК, вр. чл. 73 от ЗГР. Производството е образувано по жалба на В. Д. П., [населено място], чрез адв. И. – М. М. против незаконосъобразно бездействие и мълчалив отказ на Община Лом по подадени две Заявления до Община Лом. Съгласно дадени указания с Определение № 235 от 27 02 2026 г. /л. 38/, оспорващата, чрез адв. М. уточнява, че до Кмета на Община Лом е отправила Молба вх. № АО-17-2108

7

от 14 01 2026 г. с искане за издаване на Удостоверение за раждане на детето В. Д. П., каквото не й е издадено /л. 79/. Съгласно втори указания с Определение № 304/17 03 2026 г., оспорващата, чрез адв. М. уточнява, че незаконосъобразното бездействие на Кмета на Община Лом се изразява в несъставяне на акт за раждане на детето В. Д. П., каквото е поискала със Заявление вх. № АО-17-2108

2

от 24 10 2025 г. /л. 94/ С оглед извършените уточнения, този състав е приел, че са подадени две отделни Заявления, със самостоятелни и отделни искания, поради което жалбите по тях са разделени за разглеждане в отделни съдебни производства. След разделянето, съгласно Определение № 333/20 03 2026 г. и въз основа на уточнението с молба от 19 03 2026 г., предмет на производството по настоящото дело е жалбата на В. Д. П. против незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община за съставяне на акт за раждане на детето В. Д. П. Л. по подадено Заявление вх. № АО-17-2108

2

от 24 10 2025 г. В жалбата се твърди, че Община Лом бездейства, като неизвършва дължимо по закон действие - съставяне на акт за раждане на детето В. Д. П., [ЕГН], след влязло в сила припознаване. На 27.08.2025 г. в Община Лом е подадено заявление за припознаване от В. Д. Д., с което същият е декларирал, че е баща на детгто В. Д. П., [ЕГН], чиято майка е оспорващата. На 03.09.2025 г. с писмо изх.№ АО-17-2108

1

Община Лом я е уведомила за припознаването. В законоустановения тримесечен срок припознаването не е било оспорено, нито от нея като майка, нито от трети лица, нито по съдебен ред. С изтичането на тримесечния срок за оспорване на припознаването на 27.11.2025 г., припознаването е влязло в сила и е породило пълните си правни последици по силата на закона и за длъжностното лице по гражданско състояние към Община Лом е възникнало задължение при обвързана компетентност да състави акт за раждане и да издаде удостоверение за раждане. До настоящия момент това задължение не е изпълнено, поради което е налице продължаващо незаконосъобразно бездействие на административния орган. Бездействието продължава и към момента на подаване на жалбата, като същото засяга пряко права и законни интереси на детето, представлявано от неговата майка. Моли да се установи и отмени незаконосъобразното бездействие на Община Лом, както и да й се присъдят направените разноски. Ответникът по жалбата чрез юрк И. счита жалбата за основателна. Твърди, че АО се е съобразил с изпратено писмено становище на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в което е указано, че бащиното и фамилно име, след извършено припознаване, следва да бъдат променени. Подобно мнение изразява и Териториално звено „ГРАО" - [населено място], които са указали на длъжностни лица по гражданско състояние от Община Лом, да извършат вписване на припознаването, както и задължително да бъдат променени бащиното и фамилно име на детето. Тези указания са задължителни за всички длъжностни лица по гражданско състояние и общи администрации, отговарящи за регистрирането на събитията. Въпреки дадените указания, административния орган, счита, че едно бъдещо вписване относно промяната на бащиното и фамилното име на детето по административен ред, след издаден вече акт за раждане и в условията на пълно осиновяване, преди припознаването, е в разрез с нормативните изисквания на закона. С оглед на регламентацията на закона счита, че при вписване данни на припознаващ, имената на малолетното дете, следва задължително да бъдат запазени, както са във вече съставения акт за раждане. Поддържа становище, че при това положение, единственият законов начин за промяна на бащино и фамилно име на дете, може да бъде осъществен, след провеждане на съдебно производство, но не и извършване на каквато и да е промяна по административен ред. След получените методически указания от контролния орган на МРРБ, за вписване на промяна на бащиното и фамилното име на детето, по реда на чл. 12-14 от ЗГР, припознаването не е завършено като процедура от административния орган, защото последният счита, че настоящия случай не е такъв, а засяга чл. 49, изр. 3 от ЗГР (вписване на припознаващия в графа „бележки"), още повече, че имената на детето, са определени в условията на пълно осиновяване, по съдебен ред и само съдът може да разреши промяна на бащиното и фамилно име на детето. Като практика посочва Решение № 1884 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Перник, по адм. д. № 471/2024 г. Моли съдът да реши възникналия казус по същество. Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

–

Съгласно Заявление за припознаване от 27 08 2025 г. /л. 27/ В. Д. Д., на основание чл. 64 от СК припознава за свое дете В. Д. П. с майка В. Д. П..

–

Със Заявление вх. № АО-17-2108

2

от 24.10.2025 г., оспорващата е изразила изричното си съгласие В. Д. Д., [населено място] да бъде записан като баща на дъщеря й В. Д. П. в акта й за раждане, за което същият е подал Заявление за припознаване до Община - Лом на 27.08.2025 г. От нейно име и от името на дъщеря й изразява изричното си съгласие, детето В. Д. П. да запази имената си, с които е записана към момента. Моли дъщеря им В. Д. П., да продължи да носи имената, с които е записана в акта си за раждане, за което се позовава на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР. С Писмо изх. № АО-17-2103/3 от 27 10 2025 г., Кметът на Община Лом уведомява оспорващата, че при наличието на изрично нейно съгласие и липса на оспорване, няма пречка въз основа на извършеното припознаване, заявителят, да бъде вписан, като баща в акта за раждане на малолетното дете. по реда на чл. 49 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), във връзка с чл. 65 от Семейния кодекс (СК). Във връзка с искането за изрично запазване имената на детето, така, както е записано във вече съставения акт за раждане, оспорващата е уведомена, че нейнит случай, попада в хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ЗГР, когато припознаването се извършва при вече съставен акт за раждане, при което положение, данните на припознаващият родител се записват в графа „Бележки" в акта за раждане, в съответствие със Семейния кодекс, като при вписване на данните на припознаващия, не се издава нов акт за раждане и не се променят имената на детето. В разпоредбите на чл. 13-14 от ЗГР, е регламентиран редът за определяне на бащиното, съответно фамилно име на българските граждани, но законодателят изрично дефинира, че по този ред се определят имената на българските граждани при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, като от своя страна, разпоредбата на чл. 16 от ЗГР регламентира редът за определяне името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, който ред не представлява част от настоящото производство. В настоящия случай важи правилото на разпоредбата на чл. 76 от ЗГР, като по административен ред, въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт за раждане на детето. В ал. 5, на същата норма, е заложена забрана да се промени името на титуляра, с изключение на предвидените в чл. 19 а от ЗГР случаи. Разпоредбата е императивна и предвидените изключения не могат да се тълкуват разширително, още повече, че изрично е изключена възможността името на лицето да бъде променено по административен ред. Съгласно съставен Акт за раждане на припознатото дете В. Д. П., с дата на раждане 12 07 2016 г. и с майка В. Д. П., няма вписани бележки и няма вписан баща на съответното за целта място. С Писмо изх. № АО-17-2108/12 от 10 03 2026 г. Кметът на Община Лом, чрез процесуалния си представител юрк И. /л. 85/, въз основа на дадени от съда указания, заявява, че няма издавано ново Удостоверение за раждане на детето В. Д. П., както и че Община Лом не е завършила административното производство по припознаване и не е извършила вписване на припознаващото лице. По делото са представени още декларации от оспорващата и от припознаващия В. Д., решения на ОС Монтана, Писмо от МРРБ по повод на отправено запитване от Община Лом, Удостоверение за раждане на детето В. Д.. С Определение № 333 от 20 03 2026 г. е разпределена доказателствената тежест между страните и са дадени допълнителни указания на ответната страна. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

–

Жалбата е против незаконосъобразно бездействие на Община Лом, при условията на чл. 256 от АПК. Подадена е от лице с правен интерес и при условията на безсрочност, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

–

Страните не спорят, че е извършено припознаване на детето В. Д. П., от припознаващия В. Д. Д., което припознаване не е оспорено в законоустановения тримесечен срок от майката В. Д. П..

–

Не се спори и по обстоятелството, че съгласно разпоредбите на ЗГрР и СК припознаването следва да бъде отбелязано в съставения Акт за раждане на детето, в това число и в дубликатите на удостоверенията или преписите-извлечения, където на съответните места се вписват само поправените текстове, каквото е указаното в чл. 49, чл. 74, ал. 1 и ал. 2 и чл. 80, ал. 1 от ЗГрР и което отбелязване в случая не е направено.

–

Спорът произтича от обстоятелството дали при извършване на отбелязване на припознаването, АО следва да запази имената на детето такива, каквито са вписани в Акта му за раждане или да промени бащиното и фамилното му име според извършеното припознаване, каквото становище е получил от ГРАО Монтана и ГРАО към МРРБ, но с което счита, че ще наруши материалния закон.

–

При така изложената безспорна фактическа обстановка, този състав счита, че производството по припознаване на детето В. Д. П., от припознаващия В. Д. Д. е завършено, обратно на твърдението на ответната страна и това е така, тъй като няма спор, че са налице всички кумулативни материално-правни предпоставки, в това число и изтичане на предвидените законоустановени срокове за неговото оспорване. Отбелязване на припознаването е последващо действие, което единствено констатира/удостоверява това сбъднато събитие. Обстоятелството, че на съответните за целта места в Акта за раждане на детето, АО не е извършил вписване на припознаващото лице, респ. не отбелязва същото в неговите преписи/дубликати, не дерогира припознаването като обективен факт, нито лишава припознаващият от това му качество. Налице е неизвършване на фактическо действие по отбелязване на припознаване в Акта за раждане на припознатото лице, а от там и в дубликатите на удостоверенията или преписи-извлечения, което действие произтича пряко по силата на закона и е в правомощията на АО, но което действие не е извършено и е предмет на обжалване в настоящото производство.

–

Няма спор, че припознаването е обективен факт, който може да бъде проявен, както преди, така и след съставяне на Акт за раждане, като при тези две хипотези действията на АО са различни. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗГрР визира, че името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон. В тази връзка нормата на чл. 49, изр. второ от ЗГрР гласи, че когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. Семейният кодекс, към който препраща цитираният чл. 49 от ЗГрР, не указва на нещо различно от регламентираното в закона.

–

При така установеното от закона и настоящият случай, при който е налице припознаване, извършено след съставен Акт за раждане, в последния единствено следва да се извърши отбелязване на съответните за целта места, а именно в графа „Бележки“, където се впише актът на припознаване, а в полето за баща се впишат данните на припознаващия. Въз основа на тези вписвания в Акта за раждане, в издаваните дубликати на удостоверения, респ. преписи-извлечения, тези данни също са отразени на съответните им места. Законодателят не регламентира промяна в имената на детето – никъде не се споменава за такава промяна, поради което въпросът е уреден недвусмислено.

–

Изрично, императивно и без необходимост от тълкуване, в нормата на чл. 49 от ЗГрР е регламентиран редът в условията на две хипотези на припознаване, а именно какво следва да бъде извършено преди съставяне на Акт за раждане (изречение първо и второ) и какво при съставен вече такъв (изречение трето). С оглед на това второто изречение на чл. 49 от закона, което препраща към реда и условията на чл. 12-14 от ЗГрР, се отнася за първата хипотеза, защото уточнява първото изречение, а именно, когато припознаване е извършено преди съставяне на акта за раждане. Настоящият случай, обаче попада във втората хипотеза (третото изречение), когато Акт за раждане вече е съставен и за тази хипотеза няма препращане, а приложимият ред е надлежно указан и той е с отбелязване на данните в графа „Бележки“.

–

В съответствие с тези правни изводи е и нормата на чл. 76, ал. 5 от ЗГР, според която по административен ред не може да се променя името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Такива изрично предвидени от закона случаи, при които се допуска промяна на имената на титуляра при съставен Акт за раждане, са единствено случаите предвидени в чл. 76, ал. 2 и чл. 74, ал. 4 от ЗГрР, но настоящият случай не е сред тях.

–

С оглед на изложеното този състав приема, че Община Лом незаконосъобразно бездейства и не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, в случая чл. 74, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 49, изр. трето от ЗГрР.

–

При този изход на делото, основателно се явява искането на оспорващата страна за присъждане на разноски по делото.

–

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Цитирани разпоредби

21