Решение № 53 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 90/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262150200090 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от Х. С. Е. с ЕГН-•••••, действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка и законен представител Г. Т. Е. с ЕГН- ••••••••••, двамата от гр.Х., ул.Ф № 168 срещу наказателно постановление/НП/ № 3040000164/12.09.2025г. на ВПД началник на РУ Несебър. С обжалваното НП на въззивника Е. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД и на осн.чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 80лв.. С жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебният състав, като прецени становищата на страните, приложимите законови разпоредби и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Съставен е срещу въззивника АУАН № 3040000164/21.08.2025г., за това, че на 21.08.2025 г. около 16,50 часа в гр.Несебър, на Гл.път I-9, км.208 с посока Варна- Бургас, при полицейска проверка е било установено, че Х. С. Е. с ЕГН-••••• е представил „лична карта с нарушена цялост, счупена в областта на лазерното изображение, намиращо се в десен горен край, липсва част от лазерно изображение.“, с което е нарушен чл.7, ал.1 от ЗБЛД От показанията на актосъставителя Е.Т.-полицай при РУ-Несебър се установява, че лично е извършил полицейската проверка на две момчета, едното от които представило лична карта с наранена повърхност, поради което на место чрез таблет и мобилен принтер му бил съставен и връчен АУАН. Свидетелят Т. посочва, че двете момчета са били сами, а при съставяне на АУАН той не е обърнал внимание за тяхната възраст, включително не обърнал внимание за възрастта на нарушителя. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 3040000164 от 12.09.2025г. на ВПД началник на РУ Несебър, в което е посочено, че „…поради неправилно съхранение лицето допуска повреждането на личната си карта.“, с което е нарушил чл.7, ал.1 от ЗБЛД, поради което и на осн.чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в размер на 80лв.. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежна страна, с интерес от обжалването, подадена е установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима, разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД началник РУ-Несебър, съгласно т.2 от Заповед № 1з-1765/28.08.2012г., изм.със заповед № 8121з-306/15.03.2022г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицай в РУ-Несебър, оправомощен съгласно т.1.6 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като НП е съставено при условията на чл.52, ал.1, изр.2-ро ЗАНН, вр.чл.44, ал.4 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав намира следното: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД вменява задължение на българските граждани, притежатели на български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или изгубване. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда да бъде ангажирана отговорността на лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, но не предвижда физическо лице да носи отговорност за допустителство. Изпълнителните деяния на твърдяното нарушение според тази разпоредба са три, то осъществяването им предполага действия, но не се предвижда наказване за допускане извършването на тези действия. Актосъставителят е описал в обстоятелствената част на АУАН едни обстоятелства, посочени по-горе/описано е естествето на увредата и е посочено, че лицето представя повредена лична карта при полицейска проверка/, а в обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил неустановени и непосочени в АУАН обстоятелства/отразено е в обстоятелствената част на НП, че поради неправилно съхранение, лицето допуска повреждане на личната си карта/. Само на това самостоятелно основание-в НП са посочени неустановени в АУАН фактически обстоятелства, НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. На второ место наказващият орган неправилно е приел, че санкционната норма обхваща случаи и на допустителство при извършване на тези действия. Съгласно чл. 10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответните случаи, каквато изрична разпоредба в цитираната разпоредба липсва. В този смисъл чл. 24, ал. 2, предл. последно от ЗАНН не може да намери приложение в случая – чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, тъй като тя вменява задължение, респ. чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД предвижда отговорност, единствено за изгубване, повреждане и унищожаване на български личен документ, но АНО не е приел в обжалваното НП жалбоподателят да е осъществил някоя от тези три форми на изпълнителното деяние. По този начин неправилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията. Не на последно место с обжалваното НП е наложено наказание глоба на непълнолетно лице в нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН. Към датата на съставянето на акта и издаването на обжалваното постановление, а жалбоподателят е бил непълнолетен/същият е навършил пълнолетие на 07.04.2026г.-два дни преди постановяване на настоящото решение/, а наказващият орган не е съобразил императивната разпоредба на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН: "По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание" , поради което същото подлежи на отмяна, тъй като съдът няма право да заменя наложеното наказание с друго, а само при наличие на основания да намали неговия размер. При тези съображения обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна поради незаконосъборазност-както се установи по-горе при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и е издадено в нарушение на материалния закон. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от приложен по делото договор за правна защита и съдействие/л.24/ за организиране процесуално представителство на въззивника по делото е заплатена сума от 120евро на пълномощника, като същата е поискана за присъждане като сторена разноска по делото/л.38/, поради което и с оглед изхода на делото подлежи на възлагане в тежест на АНО. Водим от горното, съдът