РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЖАНЕТА Д. Г.А ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно търговско дело № 20234001000189 по описа за 2023 година С решение № 260001/21.01.2022 г., постановено по т.д. № 491/2021 г. по описа на съда, Русенският окръжен съд е признал за установено, че „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, ЕИК 117605421, представлявано от синдика В. И. Г. дължи на „Прокредит Банк (България) ЕАД, гр. София, ЕИК 130598160 следните парични суми: сумата от 6 045, 42 евро - общо оставаща непогасена главница по договор за банков кредит № 123-963874/11.12.2013 г. със законна лихва от 14.12.2020 г. до окончателното й изплащане, образувана от сбора на сумата 1 486, 53 евро - главница по вноска, дължима на 10.09.2018г. (09.09.2018 г. е неприсъствен ден); 1 514, 39 евро - главница по вноска, дължима на 09.10.2018г.; 1 519, 40 евро - главница по вноска, дължима на 09.11.2018г. и 1 525, 10 евро - главница по вноска, дължима на 10.12.2018г. (09.12.2018г. е неприсъствен ден); сумата от 62, 11 евро - наказателна лихва за периода от 29.08.2019г. до 11.11.2019г. вкл.; сумата от 117, 90 евро - такси по Тарифата и сумата от 1 435, 17 лв. - разноски, свързани с изпълнението срещу заложено имущество образувана от сбора на: 25 лв. - държавна такса за вписване на пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, 60 лв. - такса за връчване на известие за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, 48 лв. - авансови такси за образуване на изп. дело № 20208320400561 по описа на ЧСИ И. Х.. с peг. № 832 и опис; 240 лв. - хонорар за вещо лице, свързан с оценката на заложеното имущество; 345 лв. - държавна такса за удостоверение по партидата на заложния длъжник в ЦРОЗ; 717, 17 лв. - адвокатски хонорар по изп. дело № 20208320400561.

Със същото решение Русенският окръжен е осъдил „Билбобул“ ООД в несъстоятелност, гр. Русе, ЕИК 117605421, представлявано от синдика В. И. Г. да заплати на основание чл. 694 ал.7 от ТЗ държавна такса в размер 136, 11 лв. по сметка на съда, както и да заплати на „Прокредит Банк (България) ЕАД, гр. София, ЕИК 130598160 разноски по делото в общ размер от 1 874, 34 лв..

Недоволен от постановеното решение е останал синдикът на „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, ЕИК 117605421 В. И. Г., който го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи за допуснати от съда процесуални нарушения. Според въззивника неправилно в производството по делото е разпределена доказателствената тежест по отношение на спорните обстоятелства във връзка с превода извършен на представителите на въззивното дружество от преводача Д. С. при сключване на договора за кредит. Според въззивника по делото не са представени доказателства тежестта за което е върху въззиваемото дружество, ищец в първата инстанция, от които да се установява, че преводачът Д. С. владее испански, както и че преводът е извършен коректно, респ. представителя на дружество - кредитополучател П. Л., който не владее български език е поел валидно задължение по договора и е дал съгласие за сключването му. Възразява се, че щемпелът на преводача е поставен след подписване на договора, което се установява от други приложения на договора за кредит. Поддържа се възражението, че договорът е нищожен и не е породил валидно правно действие, поради което въззивното дружество не дължи претендираните от въззиваемото дружество парични суми. Счита за ирелевантно обстоятелството, че след сключване на договора въззивното дружество е върнало в голяма част получения кредит и че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 292 ал. 2 от ТЗ, като според него предоставянето на парични суми без основание между страните дава възможност същите да се претендират на основание чл. 55 от 2 ЗЗД, а не на посоченото от ищеца. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на Русенския окръжен съд като отхвърли предявения иск.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника й адвокат А. Б. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Оспорват се доводите във въззивната жалба за нищожност на договора между страните поради липса на съгласие, като се излагат подробни доводи за хипотези, в които договор може да бъде обявен за нищожен на това основание. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства в тази насока и се позована на разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ГПК и счита, че страната не може да се позове на нищожността на сделката, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си към момента на сключването й. Поддържа се, че при сключване на договора е присъствал заклет преводач, всички документи са подписани от представляващия въззивното дружество и от преводача и са оформени надлежните декларации, като наред с това подписите на лицата, представляващи страните са били и нотариално заверени за нуждите на вписване на особения залог, обезпечаващ договора за кредит в ЦРОЗ, което се установява от заявлението за вписване на особения залог и удостоверенията по партиданата на въззивното дружество. Поддържа се, че няма законово изискване за заверка на подписа на преводача, както и че се касае за частни документи, които са съставени в изискуемата от закона писмена форма. Позовава се на разпоредбата на чл. 430 от ТЗ и се прави извод, че договорът за кредит освен, че се сключва в писмена форма е реален и се счита за сключен с предаване на сумата по кредита от кредитодателя на кредитополучателя. Счита, че цялостното поведение на кредитополучателя след сключване на договора доказва, че е бил наясно със задълженията си по договора тъй като от сключване на договора до 10.09.2018 г. договорът е обслужван, погасителните вноски са заплащани и по-голямата част от кредита е върната. Позовава се на вписването на договора за особен залог на движими вещи като допълнително доказателства за сключване на договора между страните, както и на разпоредбата на чл. 302 от ТЗ. По изложените съображения въззиваемото дружество иска от ВтАС да потвърди атакуваното решение на Русенския ОС, като му присъди направените по делото разноски. Представя списък на разноските за сумата от 1 797, 18 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС, фактура и платежно нареждане за извършено плащане на сумата на твърдяното основание.

В о.с.з. синдикът В. И. Г. не се явява и не представлява.

В о.с.з. въззиваемата банка чрез пълномощниците си адвокат И. В. от САК и адвокат Г. И. от САК оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор на същата. В депозираните по делото писмени бележки от адвокат А. Б. от САК се излагат повторно съображенията в отговора на въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Въззиваемото дружество „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр.

Русе не се представлява.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 25.02.2022 г. в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. По отношение на срока на подаване на жалбата и необходимостта по жалбата да бъде внесена предварително държавна такса е постановено определение № 2/04.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 320/2023 г. на ВтАС, правните изводи в което се споделят от въззивния състав. С оглед представените по делото писмени доказателства – писмо от гл. изп. Директор на „Български пощи“ ЕАД за предаването на жалбата в СЦПС на дружеството на 25.02.2022 г., съдът намира, че срокът за подаване на въззивната жалба е спазен.

В исковата молба /ИМ/ и поправената ИМ ищецът „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника си адвокат А. Б. от САК предявява иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ, с искане да бъде признато съществуването на паричните му вземания към ответника „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, подробно посочени в молбата, част от които общо в размер на 6 225, 43 евро – главница, наказателна лихва и такси, ведно със законната лихва върху всяко от тях, 4 произтичащи от неизпълнение на договор за банков кредит № 123- 963874/11.12.2013 г., сключен между страните, а друга част от тях общо в размер на 1 435, 17 лв., представляващи разноски, свързани с изпълнението срещу заложено имущество в изпълнение на договор за особен залог на движими вещи № 03-123-963874/04.11.2014 г., обезпечаващ изпълнението на същия договор за банков кредит, които вземания е предявил като кредитор в производството по несъстоятелност и не са приети от временния синдик, а възражението на кредитора по чл. 690 ал. 1 от ТЗ е оставено от съда по несъстоятелността без уважение. Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните договор е кредитирал ответното дружество със сумата от 75 000 евро, която е усвоена от кредитополучателя, че ответното дружество е следвало да заплаща договорената възнаградителна лихва по кредита съгласно чл. 1 от договора и погасителни вноски съгласно график за погасяване, приложение № 1 към договора, като последната погасителна вноска по договора е следвало да бъде заплатена на 10.12.2018 г.. Твърди, че съгласно чл.6.2 от договора за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя е сключен договора за особен залог на движими вещи посочен по-горе върху посочено имущество, както и че вписването на договора за особен залог е подновено. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и наличие на дължими суми по договора за кредит в посочения по-горе размер в евро е пристъпил към принудително изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ, което е вписано в ЦРОС и е образувано изпълнително дело № 20208320400561 по описа на ЧСИ И. Х.. с peг. № 832 при КЧСИ и район на действие ОС Русе, както че в същото са направени разноски за събиране на сумите в посочените по-горе размери, подробно посочени по пера.

По делото не е депозиран отговор на ИМ от ответното дружество „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе. Установява се от депозираната молба от адвокат Д. Р. от РАК, в качеството на пълномощник на дружеството с представено пълномощно по делото, че същият е запознат с образуване на делото.

С писмено становище, депозирано пред първоинстанционния съд на 25.05.2021 г. от синдика на „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе като страна в производството, участваща на основание чл. 694 ал. 4 от ТЗ се оспорва основателността на предявения иск. Възразява се, че договорът за банков кредит е нищожен поради сключването му при липса на съгласие от представляващия дружеството П. Л., тъй като последният не е знаел български език, съдържанието на договора не му е преведено и същият не е бил наясно с поетите задължения по договора. Оспорва се извършването на превод от български на испански език от преводача Д. С. и се възразява, че това обстоятелство се установява от представената с ИМ декларация. Поддържа, че превод реално не е извършен и щемпелът на преводача е положен след подписване на договора, неизвестно кога и се иска ищецът да представи по делото договора за банков кредит и декларацията на преводача в оригинал.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение на Русенския ОС, с което е уважен изцяло предявеният от кредитора „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София против длъжника „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ. За да уважи предявения установителен иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ, Русенският ОС е приел, че искът е предявен в срока по чл. 694 от ТЗ от надлежна страна и е доказан по основание и размер. Съдът е приел, че при сключване на договора за кредит ответното дружество е представлявано от Х. У. И. - солидарен длъжник и пълномощник на управителя на дружествого - П. Л. Л., че съдържанието на договора е преведено на представителя на дружеството от заклет преводач, който е декларирал верността на превода. Приел е за доказано по делото, че писмената форма за сключване на договора е спазена, но наред с това договорът за банков кредит е реален договор и се счита сключен с реалното предаване на кредитната сума от банката на кредитополучателя, който факт е установен по делото. Приел е за доказано по делото с помощта на заключение на приета съдебно-икономическа експертиза, че длъжникът по кредита е изпълнил частично задълженията си по договора, върнал една значителна част от кредитната сума и остава да дължи на кредитодателя парична сума в размер, който съвпада с предявения размер в производството по несъстоятелност. При тези доказателства съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, а наред с това приложение намира разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По спорния въпрос относно превода на документите на испански език съдът е намерил за доказано по делото, че от представените по делото доказателства се установява, че преводачът Даниела Г.а Стоянова е декларирал, че е превел вярно цялото съдържание на договора, ведно с всички приложения към него, а страните са заявили на преводача, че разбират правата и задълженията, които поемат с подписване на договора, както и правните последици, произтичащи от неизпълнението му.

Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно постановено от ОС Русе при спазване на изискванията на чл. 694 ал. 6 изр. 1 от ТЗ за разглеждане на спора от съда по несъстоятелността.

Неоснователни според въззивния съд са оплакванията във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение като постановено при допуснати процесуални нарушения по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение. Съгласно ал. 4 изр. 1 на същата разпоредба синдикът е длъжен да участва в производството по този иск. Съгласно ал. 6 изр. 1 на разпоредбата в редакцията й към датата на подаване на ИМ искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда. Съгласно ал. 6 изр. 1 на разпоредбата влязлото в сила решение по иска има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

От представените в първата инстанция писмени доказателства безспорно се установява, че неплатежоспособността на „Билбобул“ ООД, гр. Русе, ЕИК 117605421, представлявано от управителите Х. У. и П. Л. заедно и по отделно е обявена с решение № 66/09.06.2020 г. по т.д. № 421/2019 г. на ОС Русе, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Установява се, че за начална дата на неплатежоспособността е приета 02.12.2019 г..

Установява се, че с определение № 260/58 от 19.11.2020 г. по същото делото съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на всички приети вземания на кредитори, за който е направено обявяване в търговския регистър на посочени в решението дати и е оставил без уважение възражението на кредитора „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София срещу включването на предявено вземане в списъка на неприетите вземания. Установява се, че временният синдик е представил в съда по несъстоятелността списък на неприетите вземания на 08.09.2020 г. и е обявил списъка в търговския регистър на 06.10.2020 г.. Установява се, че определението е обявено в търговския регистър на основание чл. 692 ал. 5 от ТЗ на 01.12.2020 г..

Искът е предявен от кредитора с неприето вземане „Прокредит Банк (България) ЕАД, гр. София на 11.12.2020 г. с оглед пощенското клеймо в срока по чл. 694 ал. 6 изр. 1 от ТЗ пред съда по несъстоятелността, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Спори в първата и въззивната инстанция налице ли е валидно възникнало търговско правоотношение между страните по силата на сключен между тях договор за банков кредит № 123-963874/11.12.2013 г., обезпечен с договор за особен залог на движими вещи № 03-123-963874/04.11.2014 г., респ. нищожен ли е договорът за банков кредит поради сключването му поради липса на съгласие от лицето, сключило договора в качеството на представляващ дружеството поради това, че не владее български език и поради липса на превод не е разбрал съдържанието на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 430 ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 пр. 2 от ЗЗД договорът е нищожен, когато липсва съгласие за сключването му от страните по същия. В тежест на Банката ищец, въззиваема страна във въззивното производство е да докаже, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на чл. 430 от ТЗ, а в тежест на синдика на дружеството в несъстоятелност, участващ като самостоятелна страна в производството е да докаже възражението си за липса на съгласие от страна на представляващия дружеството в несъстоятелност за сключване на договора при неоспорване на истинността на договора.

Установява се от представения в първата инстанция договор за банков кредит № 123-963874/11.12.2013 г., сключен между „Про Кредит Банк (България)” ЕАД, гр. София в качеството на кредитодател и „Билбобул“ ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Хесус Унибари Ибаргуки, лично и в качеството на пълномощник на управителя П. Л. Л., в качеството на кредитополучател, че страните са постигнали съгласие за предоставяне от страна на Банката на дружеството - кредитополучател на кредит в размер на 75 000 евро с инвестиционна цел за покупка на машини и съоръжения за срок от пет години. Установява се, че в договора подробно са уредени размера на възнаградителната лихва по договора, дължимата неустойка при неизпълнение, както и таксите и комисионните, дължими от кредитополучателя на Банката в изпълнение на договора. Установява се, че в договора и погасителния план, наречен график за погасяване, съставляващ приложение № 1 и неразделна част от договора страните са договорили размера на 60 - те погасителни вноски за периода от 09.01.2014 г. до 10.12.2018 г. и падежа на всяка една от тях, както и 6 гратисни вноски с посочени размери. Установява се, с клаузите на чл. 6.2. и чл. 6.3 от договора кредитополучателят е „Билбобул“ ООД, гр. Русе е поел задължение в срок от 30 календарни дни след отпускане на средствата по кредита да учреди в полза на банката особен залог върху новозакупен трансформатор – цел на кредита за обезпечаване изпълнение на задълженията си по договора и да представи удостоверение за вписаното обезпечение, от което да е видно, че банката е първи по ред заложен кредитор по отношение на вещта. Установява се, че солидарни длъжници по договора, наред с дружеството - кредитополучател са станали управителя на дружеството П. Л. Л., управляващият дружеството съдружник Х. У. И. и съдружника „Фундибул Асерос“ ООД, представлявано от управителя П. Л. Л., като вместо П. Л. Л. в посочените по-горе качества подпис върху договора е положил пълномощника му Х. У. И.. Установява се по делото, че договорът е приподписан от преводач Д. Г. Г. - С. с посочени ЕГН и адрес в гр. Русе с посочен № на клетвена декларация като преводач, като преводачът е декларирал, че се разбира с лицата невладеещи български език, превела е вярно цялото съдържание на договора, ведно с всички приложения към него, а страните са заявили на преводача, че разбират правата и задълженията, които поемат с подписване на договора, както и правните последици, произтичащи от неизпълнението му. Преводачът е декларирал също, че му е известна отговорността за неверен превод по НК на РБ.

Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че в изпълнение на поетото задължение по чл. 6.2. от договора за обезпечаване на задълженията си по кредита, кредитополучателят „Билбобул“ ООД, гр. Русе е учредил особен залог върху собствени движими вещи по силата на договор за особен залог на движими вещи № 03-123- 963874/04.11.2014 г., сключен между страните. Установява се, че договорът за особен залог е подписан от управителя П. Л. Л., който се е явил с изрично пълномощно от втория управител Х. У. И., с нотариална заверка на подписа му от помощник – нотариус при нотариус М. К., рег. № 425 при НК и район на действие СРС, в което подробно е посочено, че обезпечението следва да бъде учредено от дружеството в качеството на кредитополучател по договор за банков кредит с въззиваемата Банка № 123-963874/11.12.2013 г..

Установява се, че това волеизявление на Х. У. И. е извършено пред нотариуса в присъствието на преводача Р. С. К., която е декларирала, че е извършила превод от испански на български език, верността на превода и знанието си за наказателната отговорност при неверен превод по НК. Установява се, че както договора за особен залог, така и приложение № 1 към договора, съдържащо описание на заложеното имущество са приподписани от преводача Д. Г. Г. - С. с декларация, в която се декларират същите обстоятелства, декларирани при сключване на договора за банков кредит във връзка с верността на превода и знанието за наказателната отговорност.

Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че вписването на залога в Централния регистър на особените залози /ЦРОС/ е удостоверено с потвърждение с peг. № 2014110602702 и подновявано в последствие. Установява се, че заявлението за вписване на договора за залог и приложението към него, както и декларацията на управителя на дружеството П. Л. Л. по чл. 264 ал. 1 от ДОПК са приподписани от преводача Д. Г. Г. - С. с декларация, в която се декларират същите обстоятелства, декларирани при сключване на договора за банков кредит, както и че същите са подписани в нотариалната кантора на нотариус Любен Шилков, рег. № 624 на НК и район на действие РС Русе в присъствието на посочен помощник-нотариус.

Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че въззиваемата Банка е пристъпила към принудително събиране по реда на чл. 32 и сл. от ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ на дължимите суми по договор за банков кредит № 123-963874/11.12.2013 г., в размери към 12.11.2019 г., както следва: 6 045, 42 евро – главница, 62, 11 евро - лихви и 117, 90 евро – такси, за което е издадено потвърждение от 26.11.2019 г. от длъжностното лице от ЦРОЗ за вписване към заявление за пристъпване към изпълнение с peг. № 2019112601974. Установява се, че при подаване на заявлението е внесена такса по сметка на ЦРОЗ в размер на 25 лв. Установява се, че Банката е платила по сметка на ЦРОЗ във връзка с „Билбобул“ ООД, гр. Русе на 03.06.2020 г. сумата от 325 лв. за доплащане за удостоверение.

Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че в резултат на пристъпването към принудително изпълнение от Банката по реда на ЗОЗ по отношение на заложеното имущество е образувано изпълнително дело № 20208320400561 при ЧСИ И. Х.. peг. № 832 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Русе със страни взискател „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, гр. София и длъжник „Билбобул“ ООД, гр. Русе, като към 10.09.2020 г. длъжникът има непогасени вземания към взискателя в посочени в удостоверението на ЧСИ размери в лева, представляващи левовата равностойност на дължимите по договора за банков кредит парични суми за главница, лихви и такси, в това число такса за образуване на изпълнително дело в размер на 48 лв. и такса за оценка на движими вещи в размер на 240 лв., платени от взискателя и разноски по 11 изпълнителното дело в размер на 717, 17 лв. за адвокатски хонорар. Установява се, че длъжникът е уведомен от ЧСИ за образуване на изпълнителното дело на 02.12.2019 г., както и че връчването на известието взискателят е следвало да заплати такса по сметка на ЧСИ в размер на 60 лв.

Установява се, че поради ненамирането му на посочения от ищеца адрес разпитът на посочения от страната свидетел Д. Г. Г. - С. не е извършен. Установява се от прието по делото в първата инстанция заключение на съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, изготвено от вещото лице А. А., че разрешеният кредит в размер на 75 000 евро е усвоен еднократно на 17.12.2013 г. чрез превод по разплащателна банкова сметка на кредитополучателя. Вещото лице установява, че по кредита са извършени множество плащания на обща стойност 80 546, 47 евро и към 12.11.2019 г. непогасените задължения на кредитополучателя са в общ размер на сумата от 6 225, 43 евро, от която сумата от 6 045, 42 евро – непогасена главница по четири вноски с падежи 09.09.2018 г., 09.10.2018 г. и 09.11.2018 г. и 09.12.2018 г.; сумата от 62, 11 евро - непогасена наказателна лихва за периода от 29.08.2019 г. до 11.11.2019 г., сумата от 117, 90 евро – неплатени такси месечно обслужване, такса за удостоверение за ЦРОЗ и сумата от 2, 87 евро, неплатена наказателна лихва върху непогасените такси. Вещото лице установява, че след 12.11.2019 г. до датата на изготвяне на заключението през м. по договора не са извършвани плащания. Вещото лице заключава, че разноските на Банката във връзка с принудителното изпълнение против въззиваемото дружество са в общ размер на 2 062, 91 лв.. Установява, че разноските, свързани с изпълнението по ЗОЗ пред ЦРОС са в общ размер на 755 лв., вкл. такса в размер на 25 лв., такса за връчване на известие в размер н а 60 лв., такса за снабдяване с удостоверение в размер на 20 лв. и доплащания за удостоверение по партидата на длъжника в ЦРОС - 2 х 325 лв.. Установява, че в хода на образуваното изпълнителното дело Банката е направила разноски в общ размер от 1 065, 16 лв., от които 48 лв. за такса за образуване на изпълнително дело, 240 лв. за оценка на заложеното имущество и 777, 43 лв. за адвокатско възнаграждение.

Правилно и законосъобразно при тези доказателства Русенският ОС е приел, че са налице предпоставките на чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ за уважаване на предявения установителен иск. Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд относно това, че от представените по делото писмени доказателства относно сключване, усвояване, обезпечаване и погасяване на кредита, както и от характера на договора като реален може да се направи обоснован извод, че страната кредитополучател е изразила съгласие за сключването му, надлежно обективирано с подписване на договора от представляващото дружеството лице, а от цялостното поведение на дружеството след сключване на договора чрез обезпечаването му и изпълнението му в голяма степен може да се направи обоснован извод, че същото е желаело настъпване на последиците от договора и не е оспорвало действителността на волеизявлението на представляващото го лице при сключване на договора. В трайната съдебна практика и правната теория се приема, че органите на юридическото лице /ЮЛ/ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица и волята на органите му се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. Приема се, че волеобразуващ орган на ООД е Общото събрание на дружество по отношение на взети решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в разпоредбата на чл. 137 ал. 1 от ТЗ, а волеизразяващ орган на дружеството е управителя на дружеството и действията, извършени от управителя го обвързват. Във всички случаи сделките, сключени от управителя с трети лица се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им независимо дали става въпрос за сделки, за които се изисква предварително решение на Общото събрание на дружество или не. В този смисъл са и правните изводи в ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Трайната съдебна практика приема също, че липсва съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр.2 от ЗЗД като тежък порок на правната сделка, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен пример, в които смисъл са мотивите по т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 изр. 1 пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Липсата на съгласие за сключване на договор трябва да бъде съзнателна, тъй като ако е несъзнателна следва да се приложат съответните правила за унищожаемост в зависимост от конкретния порок на волята. С оглед подписване на договора между страните от лице, което разполага с представителна власт по отношение на дружеството, което обстоятелство не се оспорва от страните по делото, следва да се приеме, че същото е изразило валидно съгласие за сключване на договора за банков кредит между страните и между тях е възникнало търговско правоотношение с предмет сключения договор. При липса на доказателства към момента на изразяване на съгласието за сключване на сделката същото да е изтръгнато чрез насилие, да е дадено на шега или при обстоятелства, които да изключват намерението на страната по сделката да се обвърже от договора въпреки надлежното поведение не може да се приеме, че е налице съзнателна липса на съгласие от страна на представляващия въззиваемото дружество в несъстоятелност „Билбобул“ ООД, гр. Русе при сключване на договора - Х. У. И.. Представените по делото писмени декларации от преводача, извършил преводите от български на испански език и обратно на договора за банков кредит и приложенията към него, а в последствие на договора за особен залог и приложенията към него, както и на заявлението му за вписване в ЦРОС на залога съставляват частни документи, които установяват с обвързваща съда доказателствена сила, че волеизявлението е направено от лицето, което ги е подписало. Тези документи в частта относно съдържанието си кореспондират с всички представени по делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице по назначената СИЕ, които в съвкупност установяват воля на представляващите въззиваемото дружество да участват в търговското правоотношение. От съдържанието на представеното пълномощно от управителя и съдружник на дружеството Х. У. И., който е сключил договора за банков кредит, направено в полза на втория управител на въззиваемото дружество П. Л. Л., което пълномощно е нотариално заверено, а преводът е извършен от друг преводач и не е оспорено от страните се установява, че управителят на дружеството Х. У. И. не само знае, че е сключил договор за банков кредит, но в изпълнение на същия след като е получил сумата по кредита с цел закупуване на определено движимо имущество извършва последващите действия по обезпечаването му чрез изрично упълномощаване да бъде сключен договора за залог върху движимите вещи, закупени с кредита. Допълнителен аргумент за неоснователност на възражението на синдика за нищожност на договора е обстоятелството, че дружеството в несъстоятелност участва в производството по делото и чрез органите си и не се позовава на нищожност на договора като страна по него.

С оглед доказването на иска и по размер с оглед заключението на приетата СИЕ следва да се приеме, че в полза на въззиваемата Банка съществува парично вземане към въззиваемото дружество „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе в претендирания размер, който съвпада с размера, заявен пред временния синдик на дружеството и включен в списъка на неприетите от същия вземания, съставен на 08.09.2020 г. и обявен в търговския регистър на 06.10.2020 г..

При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Русенският окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед отхвърляне на въззивната жалба следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна „Про Кредит Банк (България)” ЕАД, гр. София направените по делото разноски в размер на 1 797, 18 лв., за които са представени доказателства по делото и следва да бъдат заплатени от въззиваемото дружество в несъстоятелност.

Съгласно разпоредбата чл. 684 ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск, като при предявяване на иска не се внася предварително държавна такса, а ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. С оглед потвърждаване на решението, с което искът се уважава и неоснователност на въззивната жалба, подадена от синдика въззиваемото дружество в несъстоятелност следва да заплати по сметка на ВтАС държавна такса в размер на 68 лв..

С оглед цената на иска, която е под 20 000 лв. и търговския характер на делото решението на въззивния съд е окончателно.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд