Решение № 207 от 4.7.2024 г. на Районен съд - Добрич по дело № 179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Металцвет“...., ЕИК..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление /НП/ № 08- 2300227/229, издадено на 12.01.2024 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). С жалбата се моли НП, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено. В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи за наличие на предпоставките по чл. 174, ал. 4 от КТ и представя писмени доказателства в тази насока. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно. След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Д.кият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице, в 14- дневен срок от връчването на оспорваното НП. Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствието на двама свидетели и след отправена покана до законен представител на наказаното ЮЛ по надлежния ред, и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че образуването на процесното административно-наказателно производство е законосъобразно. От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следното: На 11.10.2023 г. св. Е. И. К. - старши инспектор и св. А. Ю. И. - старши инспектор в „Дирекция инспекция по труда“ със седалище Д. извършили проверка в „пункт за изкупуване черни и цветни метали“, находящ се в гр. Д..., бул. „..." №..., стопанисван от „Металцвет“..., ЕИК: ..... В хода на проверката била връчена призовка за представяне на документи относно трудови правоотношения, работно време и заплащане на труда. От представена присъствена форма за м. септември 2023 г. инспекторите констатирали, че С. Л. М., с ЕГН ••••••••••, назначен на длъжност „...“ е бил в платен годишен отпуск от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. - общо 2 дни, което се потвърдило и от ведомост за заплати за м. септември 2023 г. и фиш за заплати за м. септември 2023 г., в които бил отразен платеният годишен отпуск на С. М. От работодателя с втора призовка с изх. № 23091085/26.10.2023 г., връчена на Ц. Д. Д.- управител на дружеството, е била изискана молбата на С. М. за ползване на посочения отпуск, но такава в указания срок и до приключване на проверката не е била представена. На 27.10.2023 г. по служебна електронна поща е представена Заповед № 1457/01.09.2023 г. на работодателя за разрешаване на отпуск на Махмуд, считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. На 10.11.2023 г. по телефона от П. П. П., на длъжност „.“ и П. П. – сч., отново е изискана, но не е представена молба за ползване на упоменатия отпуск на М., с обяснението, че не разполагат с такава. Това обстоятелство е документирано в Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 230994384/10.11.2023 г. С оглед на гореизложеното, на 10.11.2023 г. проверяващите приели, че на 04.09.2023 г. „Металцвет“... в качеството си на работодател е разрешил със Заповед № 1457/01.09.2023 г. ползване на платен годишен отпуск на С. Л. М., с ЕГН: ••••••••••, на длъжност „...“, считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. - общо 2 дни, без писмено искане на работника до работодателя. Предвид констатираното в хода на проверката, на 29.11.2023 г. св. К. образувала административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като съставила в отсъствието на законен представител на дружеството, но в присъствие на свидетелите А. И. и С. Г., АУАН № 08- 2300227, с който вменила на „Металцвет“. админи..стративно нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Въз основа на така съставения АУАН, на 12.01.2024 г. Директорът на Дирекция „ИТ“ гр. Д. издал обжалваното НП № 08-2300227/229, с което за извършено нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ наложил на „Металцвет“... „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. В хода на съдебното производство били разпитани актосъставителят и свидетелите по АУАН, които потвърдили констатациите в акта. С писмено становище преди първото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представил по делото Заповед по чл. 174, ал. 4 от КТ като доказателство, че работодателят всъщност се е възползвал от предоставеното му от закона възможност да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели: Е. К., А. И. и С. Г., както и от приложените, и приети по делото писмени доказателства – Писмо с рег. № 3319/15.02.2024 г., ведно с Жалба от „ Металцвет“... с вх. № 24014039/07.02.2024 г. – 3 л.; НП № 08-2300227/229 от 12.01.2024 г., ведно с обратна разписка; АУАН № 08-2300227/29.11.2023 г., ведно с обратна разписка – 2 л.; Писмо с рег. № 23094548/13.11.2023 г.; Протокол за извършена проверка № ПР 2338659/10.11.2023 г. – 2 л.; Покана за съставяне на АУАН с изх. № 230994384/10.11.2023 г.; Призовка с изх. № 23087932/11.10.2023 г.; Призовка с изх. № 23091085/26.10.2023 г.; Писмо за връчване на протокол за извършена проверка ПР 2338659/10.11.2023 г. ведно с обратна разписка; Писмо за връчване на АУАН с изх. № 23097885/29.11.2023 г., ведно с обратна разписка; ТД № 166/31.01.2022 г. на С. М.; Извадка от регистър ТД от информационната система на ИА „ГИТ“; Присъствена форма за м. септември 2023 г.; Ведомост и фиш за заплата на С. М. за м. септември 2023 г.; Заповед № 1457/01.09.203 г.; копие от уведомление от „Металцвет“....за неизползвани отпуски вкл. до 30.06.2023 г.; Копие на Заповед по чл. 173, ал. 4 от КТ; Копие на писмо електронна поща. Така описаната фактическа обстановка навежда съда до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Въз основа на анализа на доказателствата, приобщени по делото съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и е безспорно доказано. В разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските се посочва, че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Посочената разпоредба е императивна и вменява задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен отпуск за съответната календарна година, както следва; от една страна задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на част от платения годишен отпуск, а от друга - задължението на работодателя е да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за ползването му. Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на & 1 от ДР към КТ. Безспорно е в настоящия случай, че със Заповед № 1457/01.09.2023 г. е било разрешено на работника да ползва неплатен отпуск в размер на 2 работни дни, считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. при липса на изрично писмено искане от работника и че работодателят е отчел във ведомост за заплати за м. септември 2023 г. и фиш за заплати за м. септември 2023 г. платения годишен отпуск на С.М. Спорен е въпросът, свързан с наличие на някое от изключенията, визирани в чл. 173, ал. 4 от КТ, предвиждащ за работодателя право да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. След преценка на събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите, уредени в чл. 173, ал. 4 от КТ, при реализиране на които работодателят има възможност да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие. На първо място, от предоставената административна преписка е видно, че представителят на дружеството-работодател в нито един момент не е направил възражение в тази насока. Във връзка с извършена проверка по Протокол № ПР2338659/10.11.2023 г. работодателят е представил Трудов договор на №166/31.01, 2022 г. на С.М. Присъствена форма за м. септември 2023 г.; Ведомост и фиш за заплата на С. М. за м. септември 2023 г.; Заповед № 1457/01.09.2023 г. за разрешаване на платен годишен отпуск на С. М.. Заповед по чл. 173, ал. 4 от КТ, издадена от управителя на санкционираното дружество, е била представена от процесуалния представител на наказаното дружество преди откритото съдебно заседание на 15.04.2024 г. в РС – Д.. Същата е издадена на 01.07.2023 г, няма номер и адресат, т. е. към кого е отправена, респ. няма доказателства да е била връчена по надлежния ред или доведена до знанието на лицата, до които е адресирана, вкл. е издадена в средата на календарната година, за която се отнася, а дава възможност на работника да подаде молба до края на 2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, в случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. В случая липсват такива доказателства. С оглед гореизложеното съдът не приема доводите на жалбоподателя за приложение в случая на чл. 174, ал. 4 от КТ. Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно, на основание чл. 415, ал.1 от КТ, административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца. По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 10 000 лв., като наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, налагайки му имуществена санкция в минималния предвиден размер на 1 500 лв. Настоящият съдебен състав приема, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като констатираното нарушение не е отстранено /виж Решение по КАД № 418/2015г. ДАС/. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Предвид гореизложеното, процесното НП като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди изцяло, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Съдът