Решение № 162 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Берковица по дело № 566/2026 г.

гражданско дело № 20261610100566 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 51 ЗН. Постъпила е молба от БАНКА ДСК АД с правно основание чл. 51 ЗН – за призоваване на лицата, които имат право да наследяват В. Р. М., като им бъде определен подходящ срок, за да заявят приемат или се отказват от него. Доказателствата по делото са писмени. Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на молителя, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното : Към молбата е представен Договор за потребителски кредит /л. 22-27 от делото/, от който е видно, че на 09.07.2025 г. между Банка „ДСК” АД и В. Р. М. е сключен договор, по силата, на който молителят му е предоставил кредит в размер на 25 000 лева. От представеното Удостоверение за наследници на В. Р. М. /л. 42 от делото/ е видно, че същият е починал на 03.12.2025 г., като негови наследници по закон от първи ред са съпругата му - Р. В. М. и неговите деца - Т. В. Р., Д. В. Р., О. В. М., К. В. М., Д. В. Р., Н. В. Р. и С. В. М.. Поради, което молителят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 51 ЗН. На основание чл. 51 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 ЗН . Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал 1 ЗН приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. По същия ред се извършва и отказът от наследство – чл. 52 ЗН. Местно компетентен да извърши вписването на приемането, респективно отказа съгласно чл. 49, ал.1 и чл. 1 от ЗН е районният съд по местооткриване на наследството. На основание чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Константната съдебна практика приема, че нормата на чл.1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така решение от 12.04.2016 г. по в.гр.д.№167/2016 г. на ОС- Бургас; решение №114 от 09.05.2016 г. по в.гр.д.№140/2016 г. на ОС-Добрич/. Според нормата на чл.93 ал.6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише волеизявлението на наследника. По делото служебно е направена и справка по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”. От справката е видно, че последният регистриран постоянен адрес на наледодателя е бил в гр. Вършец /служебна справка на л. 14/, предвид което настоящият състав намира, че е компетентен по правилата на местната подсъдност. В производството са конституирани посочените по-горе наследници като страни в производството и им е предоставен срок, в който да заявят пред съда приемат или се отказват от наследството, останало от наследодателите, като са им указани последиците, предвидени в чл. 51, ал.2 ЗН. По делото са постъпили молби, в които всички призовани към наследяване наследници заявяват, че са направили отказ от наследството и представят удостоверения за вписани откази в особената книга при съда по чл. 49, ал. 1 ЗН /л. 60 и л. 65-71/ под № 67/2025 г. за К. В. М. и под №№ от 7- 13/2025 г. за останалите наследници, което е видно и от служебно направена справка в регистъра, воден по чл. 49 ЗН към РС – Берковица /л. 74 делото/. При това положение молбата се явява недопустима като лишена от правен интерес и производството следва да бъде прекратено. Така мотивиран, съдът