Решение № 3200 от 19.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3206/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 15.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 65057/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от М.В.Р. срещу Н. М. М. /ЕГН ••••••••••/ осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 389.44 лева, получена през периода 1.01.2016 г.- 30.06.2017 г. в качеството му на служител на МВР по наказателни дела, образувани пред Окръжен съд- Стара Загора, Окръжен съд- Варна, Районен съд- Петрич, Софийски градски съд, Районен съд- Своге и Районен съд- Елхово, за явяване и защита на експертизите в съдебно заседание, с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, и сумата 111.42 лева- лихва за забава за периода 28.02.2018 г.- 23.12.2020 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът М.В.Р. е осъден да заплати на ответника Н. М. сумата 300 лева- разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от М.В.Р. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми- главница и лихви за забава, ведно със законната лихва и разноските по делото. Въззиваемата страна Н. М. М. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Предявени са искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от МВР искове по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни- чл.272 ГПК. За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. следва да е налице връзка между тях. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в намаляване на актива, увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения, извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като: увеличаване на актива- придобиване или запазване на права /както се твърди в частност/, намаляване на пасива- погасяване или намаляване на задължения, спестяване на разходи. Спорно във въззивното производство, предвид релевираните във въззивната жалба на ищеца доводи, е налице ли е основание за изплащане на процесните суми на ответника /лично/- в качеството му на вещо лице по посочените в исковата молба наказателни дела, респ. обеднял ли е ищецът МВР, поради обстоятелството, че тези суми следвало да бъдат изплатени на него, вместо на ответника. По делото не е спорно, а се и установява въз основа на събраните писмени доказателства /заповеди на Директора на НИКК от 2015 г. и 2017 г. за назначаване и преназначаване на държавен служител/, че ответникът Н. М. е служител на Националния институт по криминалистика и криминология /НИКК/- специализиран институт на МВР за извършване на експертно- криминалистична дейност, научни изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационно- методическа дейност, като считано от 30.03.2015 г. заемал длъжността "специалист І степен" /инспектор/ в сектор "Идентификационни изследвания" към 03 отдел "Цифрови и комуникационни технологии“, а считано от 1.02.2017 г. заемал длъжността "главен експерт" в сектор "Идентификационни изследвания" към 03 отдел "Цифрови и комуникационни технологии“ при НИКК- МВР, а също и че през исковия период между страните е съществувало служебно право-отношение. Не е спорно по делото и се установява от доказателствата /РКО, платежни нареждания, сметки и справки/, че през исковия период в качеството на вещо лице ответникът М. изготвил множество експертизи по наказателни дела, образувани в Окръжен съд- Стара Загора, Окръжен съд- Варна, Районен съд- Петрич, Софийски градски съд, Районен съд- Своге и Районен съд- Елхово, за което получил суми в размер на 389.44 лева общо- за явяване и защита на експертизите в съдебно заседание. С писмо от 9.01.2018 г., получено на 10.01.2018 г., ищецът поканил ответника да възстанови сумата от 389.44 лв. в срок до 28.02.2018 г. Процесните суми- в общ размер на 389.44 лева, са получени от ответника при действието на чл.60 ЗМВР /в редакцията, обн. в ДВ- бр.53 от 2014 г./ и Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в приложимата редакция до изм. и доп., обн. в ДВ- бр.82 от 5.10.2018 г., понастоящем отменена, считано от 28.02.2023 г./. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗМВР, държавните служители, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научноприложни институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски. На основание чл.403, ал.1 ЗСВ е издадена Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /понастоящем отменена/, в която е предвидено- чл.20, ал.1 и ал.2, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г. /ДВ- бр.11 от 1987 г./ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2014 г. /ДВ- бр.50 от 2004 г./, като пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал. Съгласно чл.21, ал.1 и ал.2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото, освен разходите, се заплаща и възнаграждение в размер не по- малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в чл.20, ал.2 разноски, се заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски- чл.22 от Наредбата /в приложимата през процесния период редакция/. При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи- чл.23, ал.3 от Наредбата. Установява се от доказателствата, че на 6.11.2015 г. министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з- 1350 относно създаването на организация на дейностите по изготвяне на експертизи в МВР, определяне на разходите по изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на МВР, предвиждаща изготвянето на сметки за направените разходи за извършените експертизи, включващи разходи за труд, режийни разноски и разходи за консумативи, на 4.12.2015 г. е издал Заповед № 8121з- 1477 за утвърждаване на разходи за консумативи по изготвяни експертизи /в т.ч. от НИКК/ и на 18.12.2015 г.- Заповед № 8121з- 1544 за определяне на разходите за труд и режийни разноски, условията и начините за изчисляване на данъци при извършване на експертизи от експерти от звената на МВР, която впоследствие е изменена със Заповед № 8121з-992 от 12.09.2016 г. Не се твърди от ищеца, нито се установява от доказателствата по делото, да са съставени от негова страна визираните по- горе сметки- по образец, за претендираните от ответника суми. Възложената на служителите на съответните институти на МВР, в т.ч. Националния институт по криминалистика и криминология /НИКК, понастоящем Национален институт по криминалистика- НИК/, дейност по извършването на експертизи /включваща и участие в съответните производства/ се явява специфична служебна дейност по смисъла на § 1, т.26а от ДР на ЗМВР, за която според нормата на чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение. За осъществяваните от служителите на НИКК дейности, вкл. посочената специфична служебна дейност, същите получават възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички техни задължения, в т.ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и възнаграждение за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/, за полагане на труд на официални празници /чл.179, ал.1 ЗМВР/ и т.н. Според дадената в § 1, т.3 от ДР на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./ дефиниция на понятието "действително отработен час", това е времето за извършване на: оглед на обекти, събиране на образци за сравнително изследване, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други дейности, необходими за изготвяне на експертизата. Разходите за явяване на вещо лице, което е служител на МВР, за участие в открито съдебно заседание, в което същото не може да изложи устно заключението си /по независещи от него причини/, или за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза, са такива за извършена работа. Вещото лице се призовава за заседанието, за да бъде изслушано/ разпитано, респ. да потвърди представеното заключение и да отговори на въпросите, които могат да му бъдат поставени от съда и от страните, като даването на заключение е и обществен дълг- арг. чл.271, ал.11 НПК. Систематичният анализ на цитираните по- горе нормативни разпоредби обосновава извод на въззивния съд, че правото на МВР да получи разноски по чл.22 от Наредбата- за труд, консумативи и режийни разноски, не включва и следващите се на вещото лице възнаграждения по чл.21 от Наредбата- за явяването му пред съд и отлагане на делото, които са разграничени както от разноските за труд, консумативи и режийни разноски, чието получаване е обусловено от изготвянето на сметка по образец, така и от визираните в чл.20 от Наредбата пътни, дневни и квартирни пари, дължими на вещото лице. В случая не се твърди от ищеца, нито се установява от доказателствата по делото, същият фактически да е извършил такива разходи /реално направени разходи за извършване на експертизи от ответника М./, като липсват и данни да е създал правила за начина, по който те се определят/оценяват, при съобразяване и на времето, през което експертът изпълнява задължението си да се яви пред съда /в т.ч. през почивни дни, на официални празници, извън установеното за него работно време/, както и неговата продължителност, поради което и правилно е прието от първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че в правната му сфера е настъпило обедняване, респ. че ответникът се е обогатил за негова сметка с получаване на процесните суми, което съответно е довело и до отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД като неоснователен. Цитираните по- горе заповеди на министъра на вътрешните работи, имащи вътрешно- организационен характер, вкл. преценени съвкупно, не установяват утвърден механизъм за определяне на разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР, и отлагане на делото по независещи от него причини, както и при явяване на вещо лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Недоказано, при това положение, се явява твърдението на ищеца, че в правната му сфера е настъпило обедняване, както и че ответникът се е обогатил за негова сметка с получаване на процесната сума /суми/. Изплащането й на ответника- като вещо лице, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна регламентация, визирана по- горе. Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от нормата на чл.22, ал.2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /нова, обн. в ДВ- бр.82 от 2018 г., отм./, приложима след процесния период, считано от 5.10.2018 г., на която съответно не е придадено обратно действие, според която определените възнаграждения по чл.21, ал.1 и ал.2 в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се изплащат на министерството. До приемането на този текст на Наредбата следователно е съществувала хипотеза за изплащане на разходи на вещото лице, а не на министерството, когато се касае за явяване пред съда, т.е. за случай, който не попада в приложното поле на цитираните по- горе разпоредби, визиращи разходи за труд, консумативи и режийни разноски /чл.22 от Наредбата/, които при това следва да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи, каквито в случая не се твърди да са издадени и съставени от ищеца. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи обжалваното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД