Решение № 1080 от 18.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1919/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ и се развива след постановяване на Решение № 260418 от 06.03.2023г. и Решение № 260061 обявено в открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г., и двете по гр.д. № 14398 по опис на СГС за 2016 г. по опис на СГС.

С първоинстанционните съдебни актове, съдът е разрешил спор за собственост, повдигнат от ХИДРОЛОК ЕООД, ЕИК: 831031076 срещу Столична община, адрес: гр. София, ул. Московска №33, В. Ж. Т., ЕГН: ••••••••••, и М. В. М., роден на •••••••• г., адрес: •••, гр. •••, ул. ••• 11, относно 90.75 % ид. части от следния самостоятелен обект ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.6.2 по одобрения КККР със заповед №РД-18- 45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. София, бул. „•••” № •, със застроена площ от 88.80 кв.м., състояща се от: в сутерена - три складови помещения, гараж, коридори и вътрешно стълбище, на първия етаж - входно антре, две стаи, трапезария, кухненски бокс, килер, баня- тоалетна, вътрешно стълбище към сутерена и към таванското подпокривно пространство; в таванското под покривно пространство - стая за творческа работа, коридори, кабинет, която сграда е разположена в дворното място, съставляващо УПИ V-15 от кв.536по плана на гр. София, местността ГГЦ- Зона Г-14, цялото с площ от 1064 кв.м., при съседи на мястото: УПИ III-14А, бул. •••, УПИ VII-16, УПИ ХШ-27 и УПИ XXII, чрез предявени при условията на чл. 210 от ГПК:

-главен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК, с искане да се приеме за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху 90.75 % ид. части от горепосочения самостоятелен обект, възоснова на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС - правна сделка - покупко-продажба, обективирана в нот. Акт № 62 от 01.11.2007 г. на нотариус № 043 с район на действие СРС, с цена на иска 223 854.23 лева;

-евентуален установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК, с искане да се приеме за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху 90.75 % ид. части от горепосочения самостоятелен обект, възоснова на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС – придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене в периода от 06.06.2003г. – 21.11.2016 г., с цена на иска 223 854.23 лева, като е отхвърлил главния иск изцяло, уважил евентуалния за 45.375% ид. части от обекта на спорни прави и е отхвърлил за разликата над 45.375% ид. части до претендираните 95.75 %.

1./Недоволен от решенията в отхвърлителните части (изцяло главния иск и за разликата над 45.375% ид. части до претендираните 95.75 % по евентуалния иск) ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД е сезирал въззивния съд с въззивна жалба с вх. рег. № 271502 от 05.04.2023г. и въззивна жалба с вх. рег. № 263290 от 07.02.2024г. Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилност и необосноваността на съдебните актове, които са постановени по същество на спора. В частта, в която главния иск е отхвърлен, въззивният жалбоподател – ищец в исковото производство излага, че решението е неправилно и необосновано поради неправилни правни изводи относно доказателствената сила на събраните по делото писмени доказателства и неправилно възприемане на съда относно разпределението на доказателствената тежест между страните. По отношение на частично отхвърлителния диспозитив на решението, (в частта по предявения в условията на евентуалност иск), въззивният жалбоподател – ищец в исковото производство излага, че съдът не се е съобразил с т. 3 от ТР № 4 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва като необоснован извода за прекъсване на давностния срок поради липсата на относими доказателства и като неправилен поради противоречие с Определение № 1754 от 03.07.2021г. по ч. гр.д. № 1697 по опис на САС за 2021 г. Развити са доводи за това, кои факти и обстоятелства имат характер на прекъсващи давността. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което съдът да уважи изцяло предявения главен иск, а при настъпване на предпоставките и евентуалния установителен иск за собственост.Отправено е искане за отмяна на решението с което е отхвърлен главния иск за собственост и в евентуалност се поддържа искане да отмяна на отхвърленителната част от решението по евентуалния иск, като се поддържа искане за постановяване на акт по същество, с който въззивният съд да уважи исковите претенции изцяло според начина на тяхното съединяване. Претендира и в съдебно заседание поддържа претенция за присъждане на разноски.

В писмени отговори с вх. рег. № 266740/30.05.2023г. и вх. рег. № 265593 от 06.03.2024г. въззивниците В. Ж. Т. и М. В. М., представлявани от адв. М. М. от САК оспорват въззивните жалби като неоснователни.

В писмен отговор № 277346 от 02.06.2023г. на Столична община излага становище за неоснователност на въззивна жалба с вх. рег. № 271502 от 05.04.2023г.

2./Един от ответниците в исковото производство, а именно М. В. М. обжалва решението в частта, в която е прието за установено, че „ХИДРОЛОК“ ЕООД е собственик на 45, 375 % идеални части от обекта на спорни права, на основание придобивна давност, изтекла в периода 06.06.2003 г.- 13.06.2016г. Във въззивна жалба с вх. рег. № 270510 от 29.03.2023г. този ответник излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Според този въззивен жалбоподател, обсъждането на конкретни периоди от време в мотивите към решението, няма правно значение при разглеждането на хипотезата в чл.79 ЗС. Излага, че решението не зачита обективите и субективните предели на СПН, следващи от Решение на СРС, 28 състав, по гр.д. № 18084/2006г. (л.124), Решение на СГС, 11 състав по гр.д.№ 3166/2012г. (л.328), Решение №58/12.05.2014г., по гр.д.№ 7025/2013г., на ВКС, II ГО (л.47) и Решение №459/13.01.2016г. на ВКС, IV ГО. (л.51), с което е прието за установено по отношение на В. Ж. – праводател, както и по отношение на „ХИДРОЛОК“ ООД - ищец в настоящото производство, че към датата на постановяване нямат качеството на собственици. Излага се, че съдът не обсъдил факти с правно значение към придобивната давност по смисъла на чл.79 ЗС, каквито са прекъсването на давността с предприетите действия на съсобственика А. М. Х., които се изразяват в предявяване на ревандикационен иск за целия имот, предприетите изпълнителни действия през 2016г., които са повод за завеждане на исковата молба, както е посочено от самия ищец в нея (исковата молба е първоначално заведена с правно основание чл.523, ал.2 от ГПК), не е съобразил обстоятелството, че учредяването на вещно право на ползване не е идентично с предоставянето на владение с намерение за своене, каквото е именно необходимото такова по чл.79 ЗС. Счита, че решението не дава яснота, в какъв период ищецът е своил имота, след като в самата искова молба „Хидролок“ ЕООД е направил противоречиви изявления че е ползвател и владелец от 06.06.2003г. на основание Нотариален акт№ 135, вх.рег.№18792, том 59, н.д. 13874/2003г. на СВ при СРС и собственик от 2007г., на основание Нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот на основание покупка и влязло в сила решение на ВКС, вписан в СВ при СРС с вх.рег.№ 5305, ал.72. том 11, н.д.№3396/2016г, а в уточняващата си молба от 10.01.2017г. заявява, владее целия процесен имот от 06.06.2003г. на основание учредено право на ползване, а в молба уточнение от 04.10.2021г. заявява, че „По повод предявения от нас при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 ГПК във вр.с чл.79 ЗС, твърдим, че В. Ж. е владял необезпокоявано и с намерение да свои едноетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София.... считано от 1990г. до 2007г. От придобиването и през 2007г. "ХИДРОЛОК" ЕООД е владяло процесната сграда необезпокоявано и с намерението да я свои до 2019г., като твърдим, че Дружеството е присъединило и владението на своя праводател В. Ж..“ В съдебно заседание на 01.12.2021 г. ищецът е направил поредно уточнение: „соча, че правата на праводателя на доверителя ни са придобити чрез сделка, а имено договор за продажба на наследство от 05.11.1990 г. Други сделки няма. Това е единствената сделка, от която извличаме правата на нашия праводател. Твърдим, че правата му са установени със съдебно решение, което считаме, че трябва да се зачете. Твърдим, че съдът трябва да приеме, че със съдебното решение се придобиват правата на доверителя ми. Освен това твърдим, че праводателят ни е придобил имота по давност, като е владял в периода от 19.12.1990 г. до 2007 г. Твърдим, че праводателят на доверителя ми е станал собственик на имота по давност, която е упражнявал през периода 1990 г. - 2007 г., като твърдим, че не е налице позоваване на давността. Това позоваване извършваме ние тук. Праводателят на доверителя ни изрично позоваване на давност не е направил. Той няма нотариален акт по обстоятелствена проверка, нито в хода на съдебен процес тази давност е установена. Ние просто ползваме неговото владение. Считаме, че той е станал собственик на процесния имот въз основа на сделките, посочени в молбата, която представих днес. Поправям се - във връзка с първия иск относно придобиване на имота по силата на сделка и относно правата на праводателя не твърдим нашият праводател да е станал собственик по силата на давност, а твърдим да е станал собственик единствено по силата на сделка, която е продажба на наследство. Във връзка с втория иск се позоваваме на упражнената фактическа власт на нашия праводател, която присъединяваме към нашата и твърдим придобиване по давност.“ Във въззивната жалба се излага, че при противоречиви фактически твърдения, съдът сам е определил периода на владение и така е допуснал нарушение на диспозитивното начало. Излага се, че в решението липсва анализ на характеристиките на владението в съответствие с разпоредбата на чл.79 ЗС и задължителната съдебна практика. Излага се, че не е налице идентичност между своенето и държането на имота, поради което в противоречие с материалния закон в решението се приема, че до 01.11.2007г. ищецът свои процесния имот, защото до тогава го държи за друг. Според въззивния жалбоподател, най – ранния момент, от който ищецът би могъл да свои имота е 01.11.2007г. и владението е недобросъвестно, защото за ищеца е било ясно, че праводателят му не е собственик. Към този момент има предявена претенция от А. М. Х. (който не е праводател на ответниците – бележката е на въззивния съд) за ревандикация на целия имот. Във въззивната жалба се излага, че в обжалваната част от решението, съдът не е зачел обективни и субективни предели на силата на присъдено нещо (СПН) следващи от решение № 58/12.05.2014г., постановено по гр.д. № 7925 по опис на ВКС за 2013 г. Счита, че давността, която е текла в полза на ищеца е била прекъсната със съдебния спор по гр. д. № 18084/2006г., защото В. Ж. се е разпоредил със спорната вещ в хода на висящ процес, като е запазил качеството си на страна, той е действал като процесуален субституент на преобретателя, в защита на вече чуждо материално право. Сочи, че материалното правоприемство в хода на процеса не дерогира последиците на чл. 116, б."б" и чл. 115, б. "ж" ЗЗД вр. чл. 85. ЗС. Излага, че в хода на висящ процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото, но спира да тече и за третото лице, придобило в хода на висящия процес. Оттук извежда и извод, че така, както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот.

В подкрепа на възражението си посочва Определение № 1153/2011г. по гр. д. № 459/2011г., ВКС, 1 г.о. Според въззивния жалбоподател, обжалваното решение не зачита осъдителния диспозитив по отношение на праводателя В. Ж., който е осъден да предаде владение върху целия имот, защото не е собственик на никаква част от имота, на никакво основание. След като правата на В. Ж. са отречени изцяло, то са отречени и по отношение на съсобственика М., който макар и да не е участвал в процеса, друг негов съсобственик допустимо е ревандикирал съсобствената вещ. В този смисъл посочва и съдебна практика. Според въззивния жалбоподател, исковото производство е започнало през 2016 г., а до тогава са се осъществили факти, които съдът е следвало до отчете във връзка със срока на владението заявен от ищеца. За него не е налице правен интерес да се позовава на факти преди 14.02.2013 г. На следващо място, се излага, че съдът изобщо не анализира изслушаните и приети по делото съдебно-технически експертизи като сочи, че от тях се установява обстоятелството, че преди 1997г. процесната сграда е в строеж. Счита, че необсъждането на този факт е причина да остане неразкрит друг от съществено значение, какъвто е този, че въз основа на една и съща виза за проектиране, един и същи позволителен билет има два одобрени архитектурни проекта с абсолютно различно съдържание. С въззивната жалба ответникът М. В. М. е отправил искане към въззивния съд, да отмени Решение от 06.03.2023г. по гр.д № 8 14398/2016г. по описа на СГС, I- 10 състав в частта, в която е признато за установено по предявения от ХИДРОЛОК ЕООД срещу Столична община, В. Ж. Т. и М. В. М. установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.с чл.79 ЗС, че „ХИДРОЛОК“ ЕООД собственик на 45, 375 % идеални части от ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, Столична община, район Оборище, ул. „•••“ № • със застроена площ от 88.80 кв.м, състояща се от: в сутерена - три складови помещения, гараж, коридори и вътрешно стълбище, на първия етаж - входно антре, две стаи, трапезария, кухненски бокс, килер, баня-тоалетна, вътрешно стълбище към сутерена и към таванското подпокривно пространство, в таванското подпокривно пространство - стая за творческа работа, коридори, кабинет, която сграда е разположена вътре във дворно място, съставляващо УПИ V-15 от кв. 536, в гр. София, м. “ГГЦ-Зона Г - 14“, цялото с площ от 1064 кв.м. при съседи: УПИ III-14А, бул. „•••“, УПИ VII-16, УПИ ХШ-27 и УПИ XXII“ на основание придобивна давност, изтекла в периода 06.06.2003 г. - 13.06.2016г. и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенцията с пр. основани чл. 79 от ЗС.

В срок е постъпил отговор с вх. Рег. № 277428 от 05.06.2023г. от ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД, който оспорва въззивната жалба на ответника М. В. М. като неоснователна. Счита, че решението в обжалваната част не е порочно на нито едно от основанията посочени в жалбата и моли съда да остави същата без уважение. Счита, че във въззивната жалба неправилно се придава значение на недобросъвествия характер на владението, осъществявано от ищеца и неговия праводател след като периодът надвишава минимално изискуемия от закона срок от 10 години. Поддържа тезата, че исковото производство по претенцията на А. Х. срещу В. Ж. не прекъсва давността за въззивния жалбоподател, който не е участвал в процеса. Също счита, че е без правно значение дали сградата е законна или не е, защото изводи в тази посока не са от компетентността на гражданския съд. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Към преписката в тази част е приложен и отговор с вх. Рег. № № 277346 от 02.06.2023г. на Столична община, в който обаче не се посочва на коя жалба се отговоря. От съдържанието на отговора се установява, че Столична община отговоря на жалбата на ищеца „ХИДРОЛОК“ ЕООД, а именно – въззивна жалба с вх. рег. № 271502 от 05.04.2023г.(1) и моли жалбата му да се остави без уважение като неоснователна. Предвид съдържанието на отговора, следва, че ответникът в исковото производство Столична община не е отговорила на въззивната жалба на ответника М.. 3./ Постъпила е и въззивна жалба с вх. рег. № 27.11.66 от 03.04.2023г. подадена от ответника Столична Община, представлявана от Кмета на общината, действащ чрез пълномощник, която въззивна жалба е насочена срещу решение № 260418 от 06.03.2023г. постановено по гр.д. № 14398/2016 г. на СГС в частта, в която първоинстнационният съд е уважил частично претенцията на ищеца и е пиел да установено, че „ХИДРОЛОК“ ЕООД е собственик на 45.375% ид. части от правото на собственост върху спорния обект. Във въззивната жалба е развита тезата за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивният жалбоподател счита, че не са събрани доказателства владението да е било явно и недвусмислено, че ищецът свои имота. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на акт по същество, с което искът да бъде отхвърлен.

Ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД в писмен отговор с вх. рег. № 277427 от 05.06.2023г. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като застъпва тезата, че след като В. Ж. е владял сградата от 1993 г. до 2007 г. и пред 2007 г. я прехвърля на ищеца, то от датата на сделката /нот. Акт № 62/2007 г./, а именно 01.11.2007 г. той свои имота. Счита че след като по делото е установен факта на владение за ищеца и липсата на владение за ответниците, то решенията в уважената част от претенциите е правилно и обосновано. Счита, че във въззивната жалба на Столична община не се отчита факта, че ищецът е присъединил владението на праводателя си В. Ж.. В писмен отговор с вх. рег. № 277151 от 02.06.2023г. ответниците М. В. М. и В. Ж. Т. изразяват становище за основателност на въззивната жалба подадена от Столична община, като се поддържа тезата, че считано от 2007 г. ищецът не свои, а държи имота в качеството на негов ползвател. Поддържа се и становищетото, че предявяването на иска за делба прекъсва срока на придобивната давност.

Въззивните жалби и техните отговори са приети от въззивния съд като процесуално допустими. В съответствие с правомощията на въззивна инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обжалваните - решение № 260418 от 06.03.2023г. и решение № 260061 от 24.01.2024г. и двете постановени по гр.д. № 14396 по опис на СГС за 2016 г. по опис на СГС, са валидни и допустими.

По въпросите поставени във въззивните жалби на страните относно тяхната правилност и обоснованост, настоящият състав на САС приема следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, относно активна процесуална легитимация на ищеца във връзка с предявените установителни искове, допустимостта на тяхното съединяване и относно индивидуализацията на обекта на спорни права както и относно спорната част от собствеността – 90.75% ид.части. Ищецът е предявил в условията на първоначално обективно и пасивно субективно съединяване по реда на чл. 210 от ГПК, главен установителен иск за собственост по отношение на идеални части от право на собственост възоснова на правна сделка и евентуален иск за същото право и в същия обем, възоснова на придобивна давност. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД е навел фактически твърдения, за следното:

1. Считано от 06.06.2003 г., когато е сключена правна сделка, обективирана в нот. Акт № 135/2003г. ищецът е ползвател и като такъв осъществава фактическа власт върху обекта на спорни права;

1. Считано от 2007 г., когато е сключена правна сделка, обективирана в нот.

Акт № 62/2007 г. е собственик на същия обект на спорни права.

1. От м. май 2010 година имотът се държи за ищеца от наемател по договор за наем, сключен между ищеца като наемодател и „“ГРЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като наемател, който договор е с фиксиран краен срок до 31.05.2019 г. В исковата молба излага, че на 29.09.2016 г. възоснова на действие извършено по изпълнително дело № 5091/2016 г. по опис на ЧСК М. Б., в имота бил въведен и А. М. Х., който притежавал остатъка от собствеността - разликата над 90.75% ид. части собствени на ищеца до 100% ид. части от правото на собственост върху целия самостоятелния обект. Основанието за въвода е изпълнителен лист издаден възоснова на Решение № 58 от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по опис на ВКС за 2013 г. срещу длъжника В. М. Ж.. С нотариална покана № 2144/09.03.2016 г. на нотариус № 40 с район на действие СГС, ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД (частен правоприемник в правата на собственост на В. М. Ж.) поканил съсобственика си А. М. Х. да посочи способ, чрез който да получава част от наемната цена, съответна на неговото право на собственост. В исковата молба се излага, че ищецът като трето за изпълнителното дело лице, чиито права са засегнати от изпълнителните действия е носител на правен интерес да установи правата си по исков ред като призове като ответници длъжника В. М. Ж. и взискателя А. М. Х.. С определение от 14.11.2016 г. постановено по гр.д.№ 55037 по опис на СРС за 2016 г. е спряно изпълнителното дело № 5091/2016 г. по опис на ЧСК М. Б. до установяване на правата на собственост на заварения в имот правен субект.

Няма спор, че производството е прекратено и исковата молба е върната в частта, в която установителните претенции са насочени срещу А. М. Х. и В. М. Ж. за разликата над 9/25 % ид. части до 100 поради липса на правен интерес, а за частта собствена на А. М. Х. в размер на 9.25% ид. части от обекта на спорни права, поради СПН следваща от Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 7025/2013 г. по опис на ВКС, разпростираща се върху приобритателя, на основание чл. 226, ал.3 от ГПК както и липсата на правен интерес от установяване на правата на „ХИДРОЛОК“ ЕООД по евентуалната му претенция (виж Определение от 20.06.2019 г. стр. 452, том І, гр.д. 14398/2016 г. ) Няма спор по пасивната процесуална легитимация на ответниците конституирани с определение от 06.07.2017 г., а именно – Столична община която е актувала 25 % ид. части от обекта на спорни права с АЧОбС №1236/24.02.1017 г. а останалите ответниците В. Ж. Т., М. В. М. – лично и като наследник на Л. Д. М. (починал в хода на •••••••• г.) и и Столична община като страни по иск за делба на същия имот (гр.д. № 31927 по опис на СРС за 2016 г.) наред с ищеца „ХИДРОЛОК“ ЕООД (виж Определение № 1754 от 03.07.2021 г. постановено по ч.р.д. № 1697/2021г. по опис на САС).

Защитата на отвениците в първоинстнационното производство, очертана в писмени отговори по реда на чл. 131 от ГПК е процесуална (възражения по допустимост на предявения иск), без да са заявени самостоятелни права на собственост от ответниците, с изключение на Столична община, която противопоставя права на собственост върху 25% ид. части от правото на собственост и в тази връзка, излага фактология за правата на останалите ответници, които не са въведени в предмета на делото (виж писмени отговори на исковата молба с вх. рег. № 78551 от 6.06.2018 г. и вх. рег. № 83324 от 14.06.2018 г.).Обосновано е възражения за недопустимост на исковата претенция, поради наличието на висящо производство за делба, в което всяка от страните следва да изчерпи всички свои основания към претенциите си за собственост и недопустимост на иска по отношение на В. Ж. Т., която е била конституирана като трето лице помагач на праводателя си ответник гр.д. № 7025/2013 г. по опис на ВКС.

Материално правната защита на В. Ж. Т. Т., М. В. М. е обоснована едва с въззивните жалби с развити доводи за придолити права на собственост по приращение, след отмяна на отчуждаване по силата на закона (ЗВСОНИ) – за отчуждените части и наследствено правопримество по отношение на неотчуждената част от същия имот (мястото).

Столична община в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, заявява самостоятелни права на собственост върху дворното място в размер на 25% /1/4 ид.част/ след като е извършила разпоредителни сделки с притежаваните от отчуждаване 50% /1/2 ид. част от правото на собственост върху дворното място, а по приращение – съответно число от 25% от обекта на спорни права.

Първоинстнационният съд е уважил възраженията на ответниците срещу главния иск, а по отношение на евентуалния е приел за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху 45.375 % ид.части от правото на собственост възоснова на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 06.06.2003 г. -13.06.2016 г. и е отхвърлил иска до претенцията в размер на 90.75 % като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че:

С решене № 58 от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по описа за 2013 година на Върховен касационен съд е прието за установено по отношение на В. М. Ж., че А. М. Х. е собственик на 9, 25/100/девет цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда състояща се от сутерен, приземен и тавански етаж, застроена на 88, 80 кв.м., разположена в дъното на дворното място с площ 1064 кв.м., съставляващо имот № 15 от кв.536 по плана на гр.София и е осъдил В. М. Ж. да предаде владение върху сградата на А. М. Х.. Със същото решение, на основание основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./ е отменен констативен нотариален акт № 24, т.ІІ, н.д. № 268/1991г. на нотариус при Софийска нотариална служба за собственост на основание продажба и съдебна делба, издаден на името на В. М. Ж. в частта за 9, 25/100 ид.ч. от правото на собственост. В производството по делото участва В. Ж. Т., в качеството на трето лице помагач на ищеца А. М. Х.. Спорът е съсредоточен върху това дали изградената от ответника сграда, предмет на спора, представлява приращение. Установено е, че строежът не представлява „възстановяване и преустройство” на съществуващата стара жилищна сграда, а съставлява изграждане на нова сграда - самостоятелен обект, в рамките на който не може да се отдели старото от новото. Прието е, че е изграден напълно нов самостоятелен обект за който липсва учредено право на строеж и новата сграда става собственост по приращение на собствениците на дворното място според притежаваните от тях дялове в съсобствеността в съответствие с разпоредбата на чл. 92 от ЗС. Участието на В. Ж. Т. в това производство, в качеството на трето лице помагач на ищеца, не обосновава липсата на правен интерес от предявения иск, чиито обективни предели според петитума на главния и евентуален иск се отнасят до разликата над 9, 25/100/девет цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда. Равандикацията върху целия имот не променя обективинте предели на установителната част от съдебното решение, поради което и не е налице СПН по отношение на В. Ж. Т. за спорната част от правото на собственост в настоящото производство – 90.75 % ид.части от същата едноетажна жилищна сграда. Ревандикацията върху целия имот е постановено поради естеството на предаване на владението, което не може да се установи върху ид. части, а при съсобственост, независимо от квотата с която съсобственик участва в съсобствеността, всеки от съсобстевениците има право да владее целия имот при условията на чл. 31 от ЗС.

Пред първата и пред въззивната инстанция не се твърди, не е спорно, и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесната сграда не се владее от ответниците. В съответствие с обективните предели на СПН, следващи от решене № 58 от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по описа за 2013 година на Върховен касационен съд, В. М. Ж. се легитимира като собственик на 90.75 % ид.части от същата едноетажна жилищна сграда възоснова на неотменената от това решение по реда на чл. л. 431, ал.2 ГПК/отм./ част от констативен нотариален акт № 24, т.ІІ, н.д. № 268/1991г. на нотариус при Софийска нотариална служба за собственост на основание продажба и съдебна делба.

Други правни последици от това решение няма. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ГПК (отм) постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна, а според ал. 2 това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Разпоредбата на чл. 179 от ГПК (отм) е аналогична на чл. 233, ал.1 от ГПК, която е посочена в мотивите на обжалваното решение № 260418 от 06.03.2023г., но неправилно тълкувана по отношение на цялата собственост, за която решение № 58 от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по описа за 2013 година на Върховен касационен съд няма установително действие над 9, 25/100 /девет цяло и двадесет и пет стотни върху сто/ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда, защото тази част не е била изобщо предмет на делото. Решението на ВКС няма последици по отношение на ищеца в настоящото производство – юридическото лице „ХИДРОЛОК“ ЕООД, който е различен правен субект от физическото лице В. М. Ж.. От значение е само факта, че в хода на образуваното исково производство завършило решение № 58 от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по описа за 2013 година на Върховен касационен съд, В. М. Ж. е продал на „ХИДРОЛОК“ ЕООД целия обектна спорни права и тази сделка е не протипоставима за 9.25% ид. части от обекта на спорни права в настоящото производство на В. Ж. Т., но е противпоставима за останалата спорна в настоящото производство част – 90.75% ид. части.

При тези уточнения, които са в разрез с мотивите на обжалвано решение, недопустимо противопоставящо на придобивните основания заявени от ищеца, материално правни възражения на ответниците, които не са направени в срока по чл. 131 от ГПК, настоящият състав на САС съгласно тълкуването по т. 2 на ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС примема, че следва да постанови съдебен акт повторно разрешаващ на материалноправния спор, съобразявайки, че дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Разрешаването на спора по същество, не може да се основава на фактически твърдения на един от ответниците за правата на друг при отсъствие на процесуално представителство или процесуална субситуция. Спорът следва да бъде разрешен по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, настоящият състав на САС, излага следните мотиви:

Обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. В съответствие с предметните предели на предявения иск, по спорните факти съдът приема следното:

На 06.06.2003 г. В. М. Ж., който към този момент се легитимира като собственик на целия самостоятелен обект възоснона на констативен нотариален акт № 24, т.ІІ, н.д. № 268/1991г. на Нотариус при Софийска нотариална служба за собственост на основание продажба и съдебна делба е сключил възмездна правна сделка с ищеца в настоящото производство, като е учредил в негова полза срочно право на ползване. След сключване на сделката „ХИДРОЛОК“ ЕООД е станал ползвател на имота и е осъществявал фактическа власт върху него в това си качество до 06.06.2008г. Докато „ХИДРОЛОК“ осъществява фактическа власт на правно основание, това правно основание изключва анимуса за своенето на имота, като елемент от придобивната давност, но не изключва обективния елемент на владението по отношение на трети лица, каквито са ответниците в настоящото производство. Последните не са въвели фактически твърдения, че лично или чрез други лица осъществяват фактическа власт върху спорната част от собствеността в настоящото производство 90.75 % ид. части, поради което следва да се приеме, а и от събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво следва да се оцени факта, че „ХИДРОЛОК“ ЕООД е продължил да владее имота и след прекратяване на срока за който му е учредено право на ползване. В течение на срока по този договор, на дата 01.11.2007 г. „ХИДРОЛОК“ ЕООД придобива и собствеността върху спорната част в настоящото производство 90.75 % ид. части. Към тази дата (01.11.2007 г) висящ е съдебен спор само за 9.25 % ид. части и сделката е непротивипоставима само на притежателя им. По отношение на ответниците в настоящото исково производство, необезпокояваното владение на В. М. Ж. продължава и за „ХИДРОЛОК“ ЕООД и след прехвърляне на собствеността.

За да обоснове правен интерес от установяване на правата си на собственост, констатирани с нот.акт № 127/05.02.1016 г., намалени с 9.25% (поради притежаването им от друг правен субект) „ХИДРОЛОК“ ЕООД е представил съдебно удостоверение издадено от СРС, в което е посочено, че съсобственикът с 9.25 ид. части от сградата, а именно А. М. Х. е предявил иск за делба срещу „ХИДРОЛОК“ ЕООД и ответниците в настоящото производство (Столична община, В. Ж. Т. и М. В. М. (лично и в последствие като правотпиемник на първоначалния ответник Л. Д. М. М.). Видно от съдържанието на исковата молба за делба с нея, ищецът А. М. Х. заявява права на собственост върху 9.25 ид. части, които не са спорни по отношение на ответника „ХИДРОЛОК“ ЕООД. Със същата искова молба отрича изобщо притежание на права на собственост за този „съделител“ като призовава към делба останалите правни субекти, на които признава права на собственост по приращение, на основание чл. 92 от ЗС (без да уточнява как са придобили право на собственост върху дворното място). От съдебното удостоверение издадено от СРС (л.59 – том I, гр.д. № 14398/2016 г.) е видно, че призованата към делба В. Ж. Т. и М. В. М. отричат правата на собственост на Столична община по отношение на ¼ ид. част от дворното място (25% ид. части), съответно по приращение и същото число от правото на собственост върху едноетажната постройка (обектна спорни права в настоящото производство). Исковата молба за делба е предявена в СРС на 13.06.2016 г. и е вписана в Сл. По Вписвания на 21.07.2016 г. по партидата на „ХИДРОЛОК“ ЕООД.

Видно от съдържанието на исковата молба, с нея ищецът не иска делба с „ХИДРОЛОК“ ЕООД, а се отрича съществуването на съсобственост с този правен субект – т.е. отричат се правата му на собственост за разликата над 9.25 % ид. части до 100 ид. части. Такъв отрицателен установителен иск не е допустим за съединяване в производството за делба. С Тълкувателно решение № 3/2021 гр.София, 25.10.2022 год. по т.д. № 3/2021 г., ОСГК на ВКС отклонява предложението на състав на І г.о. на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“, но в мотивите към него изцяло препраща към т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.1 от ТР№ 8/2012г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: 1./ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва – такава хипотеза не е била налице защото правата на собственост на А. М. Х. са установени по отношение на „ХИДРОЛОК“ с влязло в законна сила решение № 58 от от 12.05.2014 г. постановено по гр.д. № 7025 по описа за 2013 година на Върховен касационен съд; 2./ когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника – такава хипотеза не е била на лице, защото ищецът А. М. Х. е признал с исковата молба права на собственост за други правни субекти – Столична община, В. Т. и М. В. М..; 3./ когато има правен интерес от ревандикация, какъвто интерес А. М. Х. няма към момента на предявяване на иска за делба – 13.06.2016 г. защото още към 12.05.2014 г. е ревандикирал безспорната си собственост 9.25% ид. части с влязло в законна сила решение.

При тези факти отрицателният установителен иск срещу „ХИДРОЛОК“ ЕООД съединен с иска за делба по гр.д. № 31927/2016 г. по опис на СРС е бил недопустим, а иск за делба срещу „ХИДРОЛОК“ ЕООД изобщо не е предявен. Когато предявеният иск е недопустим, исковото производство подлежи на прекратяване, а такъв иск не прекъсва придобивната давност. В производството за делба, съделителите В. Т. и М. В. М. са предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу Столична община - видно от съдържанието на съдебното удостоверение, поради което насрещно процесуално действие по иска за делба, също не прекъсва придобивната давност, на която се позовава „ХИДРОЛОК“ ЕООД по предявения евентуален иск в настоящото производство. Нито едно от процесуалните действия предприети от В. Т. и М. В. М. (лично и като наследник на Л. М. ), Столична община и А. М. Х. нямат отражение върху заявените от ищеца „ХИДРОЛОК“ ЕООД придобивно основание – правна сделка (покупко- продажба обективирана в нот. Акт № 62/2007 г.) за претендираното на това основание придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, констатирано от нотариус на 05.02.2016 г. – л. 23 от том I по гр.д- № 14398/2016 г.СГС).

След като А. М. Х. няма правен интерес да отрича останалите права на собственост извън СПН по отношение на 9.25 ид. части, то той няма право да съединява такъв иск и в производството за съдебна делба, защото това съединяване е в нарушение на чл. 27 от ГПК. Затова правилно е прието, че производството по гр.д. № 14398 по опис на СГС за 2016 г. е преюдициално към гр.д. № 3192782016 г. по опис на СРС. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота.

Едва в писмените бележки, преди постановяване на обжалвания съдебен акт, пр. представил на ответниците В. Т. и М. В. М. (лично и като наследник на Л. М. ), развива доводи за съществуването на права на собственост за тези правни субекти върху дворното място, каквито не са заявени с отговорите на исковата молба (вх. рег. № 78551 от 6.06.2018 г. и вх. рег. № 83324 от 14.06.2018 г.) възоснова на която е образувано гр.д. № 14398/2016 г., като всички правни съображения възприети от решаващия съд като защита на ответниците, са правни аргументи, следствие от мотивите на невлязло в законна сила решение № 169709 от 12.07.2017 г. постановено по гр.д. № 31927/2016 г. по опис на СРС. Решението не е влязло в законна сила, поради което не е задължително за страните и за съда, пред който е висящо настоящото производство. В предмета на исковите претенции на ищеца са включват само заявени конкуриращи материални права на ответниците и само относно фактическите твърдения, изложени в писмените отговори.

По делото е установено, че спорният обект е новоизграден и се владее в размера на спорната собственост от ищеца. При липсата на учредени права на строеж, от претендиращите права на собственост ответници по силата на закона, а именно физическите лица В. Т. и М. В. М. (лично и като наследник на Л. М. ) в тяхна тежест е да докажат правата на собственост на техните праводатели. Такова доказване в настоящото производство не е извършено. Препращането към заявени права на собственост в производството за съдебна делба е недопустимо и не обвързва решаващия съд с процесуалните действия извършени в производството по гр.д. № 31927/2016 г. Столична община се легитимира като собственик на ¼ от дворното място, в което е построен обекта на спорни права. След Заповед № РД – 57-039/19.05.2015 г. на Областен управител на Област София възоснова на която когато АОбС № 1173 от 07.11.2014 г. е отписан от актовите книги, възоснова на които се е легитимирала като собственик на ¼ ид. част от дворното място, в което е изградена сградата. С извършените преди това разпоредителни сделки с други самостоятелни обекти от правото на собственост в същия имот са прехвърлени и ид. части от правото на строеж и от правото на собственост след проведеното отчуждаване. Столична община не притежава право на собственост върху самостоятелни обекти в същото дворно място, а останалите ответници не могат да придобиват права на собственост по ЗВСОНИ, защото общината се е разпоредила с права им на собственост чрез правни сделки и тези права не съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, а и разпоредителните правни сделки не са обявени за нищожни, нито някой от ответниците се е позовал на такова правно възражение. Обектът на спорни права е нововъзникнал, т.е. не е съществувал към момента на отчуждаването. Право на собственост при липсата на учредено право на строеж, възниква за съсобствениците в дворното място, а при осъществяване на фактическа власт с намерение за своене, такъв обект може да се придобие в индивидуална собственост, или в идеални части ако съсобствениците на земята не се противопоставят на демонстрацията на своене в период от 10 години.

Действия по противопоставяне на осъществяваната от ищеца фактическа власт нито се твърдят, нито се доказват, с изключение на действията на А. М. Х., който е предявил иск за делба, който обаче не е насочен срещу „ХИДРОЛОК“ ЕООД, а срещу Столична община, В. Т. и М. В. М. (лично и като наследник на Л. М.). Последните, ответници в настоящото производство не са оспорвали права на собственост на „ХИДРОЛОК“ ЕООД констатирани с нот. Акт № 127/2016 г. относно съществуването им с придобиването чрез правната сделка от 01.11.2007 г. (нот. Акт № 62/2007 г. ) от собственика В. М. Ж. до размер на 90.75 ид. части. Правната сделка поставя началото на периода от 5 години, в който „ХИДРОЛОК“ ЕООД осъществява фактическа власт върху обекта на спорни права. С изтичане на 5 годишен срок т.е. до 01.11.2013 г. дружеството е придобило право на собственост до размер на 90.75 ид. части.

По поставения във въззивната жалба на въззивника М. В. М. въпрос, добросъвестно ли е било в периода от 01.11.2007 г. до 01.11.2013г. владението от „ХИДРОЛОК“ ЕООД, след като е осъществена ревандикация в полза на А. М. Х. върху целия имот, настоящият състав на САС дава следния отговор: По отношение на М. В. М. владението е добросъвестно, защото този правен субект не е правоприемник в правото на собственост на А. М. Х.. Ревандикацията върху целия имот следваща от диспозитива на Решение №58/12.05.2014г., по гр.д.№ 7025/2013г., на ВКС, II ГО (л.47), не създава СПН в правата на собственост над установените 9.25 ид. части.

При извършеното ново строителство в имота, за което не е дадено съгласие и не е учредена суперфиция, всеки от собствениците на дворното място, придобива по приращение съответното идеално число от собствеността равно на числото, с което участва в съсобствнеността върху дворното място. Първоинстнационният съд не е бил сезиран с възражение, произтичащо от СПН относно наличието на съсобственост по отношение на дворното място от коннституираните по реда на чл. 228 от ГПК ответници, а в отговорите на исковата молба не се съдържа такова твърдение свързано с материално право. Първоинстнационният съд е почерпил информация за съществуването и отричането на материални права от Решение № 169709 от 12.07.2017 г., за което няма данни да е налице СПН и поради това, че не са били заявени такива от ответниците, а защитата им е била само процесуална (отричайки правото на иск за ищеца). Поради това, необосновани са мотивите на първоинстнационния съд в частта, в която приема, че не е текла давност за разликата над 45, 375 %ид. части до 90.75 % ид.части.

За да отрече претенцията за собственост възоснова на придобивното основание – правна сделка, съдът е приел, че праводателят на „ХИДРОЛОК“ ЕООД, а именно В. М. Ж., не е притежавал правото на собственост към момента на сключване на сделката (01.11.2007), следвайки логиката от диспозитива на решение от 26.04.2010 г. постановено по гр.д.№ 18084/2006 г. по опис на СРС, в частта в която е прогласена за нищожна съдебна спогодба за делба от 19.12.1990 г. по гр.д. № 3313/1990 г. Тази констатация е правилна, но се отнася друг обект, който е бил напълно разрушен и през 1996 г. е възникнал спорния (на груб строеж), различен от този, включен в нищожната делба. Към датата на сключване на правната сделка 2007 г. В. М. Ж. се е легитимирал като собственик, възоснова на придобивна давност, а не възоснова на спогодба за делба от 19.12.1990 г., чиято нищожност е факт, най- рано от изтичане на срока за обжалване на решение от 26.04.2010 г. постановено по гр.д.№ 18084/2006 г. по опис на СРС.

Възоснова на тези правни изводи, настоящият съд обвързан с начина, по които ищецът е съединил исковете си по реда на чл. 210 от КПК приема, че решението в частта, в която е отхвърлен изцяло главния иск е необосновано от събраните по делото доказателства. Права на собственост върху дворното място не са заявени от ответниците и не са установявани в хода на настоящото исково производство, такива не следват и от СПН по представените и приети като доказателства съдебни решения. Съответни на тях приращения спрямо съществуващата на груб строеж към 1996 г. сграда също не са били заявени и съответно установени със съдебни решения или по обвързващ страните и съда начин. Не са отречени и правата на собственост на В. М. Ж. (за разликата над 9.25 до 100), с които той се легитимира като собственик към момента на сключване на правната сделка 01.11.2007 г. доколкото не се спори, че нито един от ответниците не участва в изграждането на сграда, а от 1996 г. до 01.11.2007 г. владението се осъществява от В. М. Ж., а в периода 06.06.2003г. до 01.11.2007 г. ищецът ползва имота на В. М. Ж. на правно основание – учредено срочно право на ползване.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на САС приема, че към датата на сключване на сделката – покупко-продажба, въведена като придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС по главния иск, праводателят на ищеца, а именно В. М. Ж. е притежавал собствеността върху 90.75 % ид. части от самостоятелен обект представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.6.2 по одобрения КККР със заповед №РД-18- 45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. София, бул. „•••” № •, със застроена площ от 88.80 кв.м., състояща се от: в сутерена - три складови помещения, гараж, коридори и вътрешно стълбище, на първия етаж - входно антре, две стаи, трапезария, кухненски бокс, килер, баня- тоалетна, вътрешно стълбище към сутерена и към таванското подпокривно пространство; в таванското под покривно пространство - стая за творческа работа, коридори, кабинет, която сграда е разположена в дворното място, съставляващо УПИ V-15 от кв.536по плана на гр. София, местността ГГЦ- Зона Г-14, цялото с площ от 1064 кв.м., при съседи на мястото: УПИ III-14А, бул. •••, УПИ VII-16, УПИ ХШ-27 и УПИ XXII, поради което ги е прехвърлил чрез възмездна правна сделка на ищеца „ХИДРОЛОК“ ЕООД. За да е успешно проведена матириално-правната защита на всеки от ответниците, в тяхна тежест е да установяват предварително и в срока по чл. 131 от ГПК заявено придобивно основание, и ако се приеме, че такова е действително противопоставено на ищеца и то е приращение, в тяхна тежест е да докажат правото си на собственост върху дворното място в съответните идеални части. Ответниците не са се позовали на фактически твърдения и не са обосновали съответните придобивни основания в писмените си отговори, а дори и да са, безспорността относно факта, че владението след 01.11.2007 г. се осъществява от ищеца, без противопоставянето на който да е ответниците, то тогава, ищецът е придобил собствеността възоснова на изтекла в негова полза придобивна давност до 01.11.2013 г., на основание чл. 77, ал.2 от ЗС като добросъвестен владелец по отношение на 90.75% ид. части.

Поради несъвпадане в правните изводи между двете съдебни инстанции, Решение № 260418 от 06.03.2023г. и Решение № 260061 обявено в открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г., и двете постановени по гр.д. № 14398 по опис на СГС за 2016 г. по опис на СГС, следва да бъдат отменени в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от „ХИДРОЛОК“ ЕООД срещу Столична община, В. Ж. Т. М. В. М. като главен, установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, с искане да се приеме за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху 90.75 % ид. части от самостоятелен обект, с идентификатор 68134.407.6.2 по одобрения КККР със заповед №РД- 18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, възоснова на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС правна сделка - покупко-продажба, обективирана в нот. Акт № 62 от 01.11.2007 г. на нотариус № 043 с район на действие СРС, с цена на иска 223 854.23 лева, и вместо това да постанови въззивен съдебен акт по същество на спора, с който да приеме за установено, по отношение на Столична община, В. Ж. Т. М. В. М., че „ХИДРОЛОК“ ЕООД е собственик на 90.75 % ид. части от самостоятелен обект представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.6.2 по одобрения КККР със заповед №РД-18- 45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. София, бул. „•••” № •, със застроена площ от 88.80 кв.м., състояща се от: в сутерена - три складови помещения, гараж, коридори и вътрешно стълбище, на първия етаж - входно антре, две стаи, трапезария, кухненски бокс, килер, баня- тоалетна, вътрешно стълбище към сутерена и към таванското подпокривно пространство; в таванското под покривно пространство - стая за творческа работа, коридори, кабинет, която сграда е разположена в дворното място, съставляващо УПИ V-15 от кв.536по плана на гр. София, местността ГГЦ- Зона Г-14, цялото с площ от 1064 кв.м., при съседи на мястото: УПИ III-14А, бул. •••, УПИ VII-16, УПИ ХШ-27 и УПИ XXII, възосннова на правна сделка, покупко-продажба, сключена на 01.11.2007 г. между В. М. Ж. и „ХИДРОЛОК“ ЕООД, обективирана в нот. акт № 62, том IV, рег. № 5062, дело 650 от 2007 г., впиван в службата по вписвания с вх. рег. № 81973 с акт № 40, ССVIII, дело № 56706.

С оглед изхода от спора по главния иск, Решение № 260418 от 06.03.2023г. следва да бъде обезсилено изцяло в частта, в която съдът се е произнесъл по евентуалния иск, поради липсата на предпоставките за постановяване на решение по същество на спора по този иск при уважаване на главния иск и отменено в частта за разноските.

По разноските: Правото да бъдат присъдени разноски, направени в производството пред първата и въззивна инстанция принадлежи на ищеца „ХИДРОЛОК“ ЕООД, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Пред първата инстанция ищецът, представляван от адв. А. и адв. А. е представил списък на разноските (л. 1087 том ІІІ, гр.д. № 14398/2016 г.), който съдържа следните разходи – държавна такса в размер на 2 464 лева (дължима в размер на 2 238.51 лева); 1250 лева депозити за вещи лица и 3 600 лева адвокатско възнаграждение, по фактура № 980/20.10.2020 г. Общия размер на задължението е 7088.51 лева. От списък по чл. 80 от ГПК, представен пред въззивния съд се установя претенция за разноски в размер на държавна такса в размер на 1132.91 лева държавна такса за образуване на въззивно производство и 3 600 лева адвокатско възнаграждение по фактура 1673 от 29.05.2024г. Пред въззивната инстанция, дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 1119.26 лева за обжалване на решението по отхвърления изцяло главен иск или общия размер на задължението, което следва да се присъди в тежест на ответниците е в размер на 11 821.42 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия състав на Софийски апелативен съд