Решение № 57 от 17.4.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 7/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 101/ 31.10.2023г. по т. д. №5/2023г. ОС- Велико Търново е отхвърлил предявеният осъдителен иск с право основание чл.177, ал.1 от ЗЗД от С. С. В., в качеството му на ЕТ „Вачев - С. В.“, ЕИК 040528621, с. Джулюница, ••••••••, против „ Вачев Табак“ ООД, ЕИК 104623501, гр. В.Търново, ••••••••••, представляван от Ц. С. В., за заплащане на сумата 16 956 лева, представляваща необходими разноски за запазване на недвижим имота в с.Джулюница, община Лясковец- триетажна сграда- хотел, построена в УПИ-Х I-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит с договор за покупко- продажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на нотариус И. М. при РС- Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната камара; сумата 74 471 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота в с.Джулюница, община Лясковец- триетажна сграда- хотел, построена в УПИ-Х I-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит с договор покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на нотариус И. М. при РС- Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба- 10.01.2023г., до окончателното им изплащане, като неоснователен. В законният срок решението е обжалвано от ЕТ „Вачев- С. В.“, чрез адв. П.. Излагат се съображения, че решението е недопустимо, алтернативно- неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В противоречие с решение № 60167/30.07.2021г. по т.д. № 2314/2019г. на II т.о. на ВКС, първоинстанционният съд приел, че претенцията следва да се предяви само срещу кредитора и поради това изцяло го е отхвърлил, без да прецени налице ли е другарство в процеса, какъв е вида другарството- обикновено или задължително. Ако другарството е задължително, исковата молба следвало да се третира като нередовна, за което съдът следи служебно и да укаже отстраняване на нередностите. Като е разгледал нередовна искова молба, съдът постановил недопустимо решение. Ако другарството е обикновено, претенцията следвало да се уважи по отношение привлечената в процеса ответна страна, или поне да има мотиви по същество на спора. Като отхвърлил иска съдът постановил едно неправилно решение, при доказани по вид и размер извършени подобрения. Независимо от характера на другарството в конкретния казус, длъжника по кредита "Вачев Табак" ООД и кредитора „Алианц България АД" са надлежни страни по делото и дори иска да е предявен само срещу единия ответник - "Вачев Табак" ООД, съдът следвало да се произнесе дали е налице вземане за подобрения срещу него, като съответно се обсъдят доказателствата в тази насока. Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважи исковата претенция, алтернативно решението да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Претендират се разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, поради което е допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, тъй като по делото не е участвала страна- при възникнала съвместна процесуална легитимация между необходимите задължителни другари на страната на ответника. Първоинстанционният съд, без да разгледа претенцията по същество, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил предявеният иск единствено с мотив, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по същият. В исковата си молба ищецът ЕТ „Вачев- С. В.“ с. Джулюница твърди, че е собственик на описаният недвижим имот, който е ипотекирал на 02.10.2007г. в полза на „Алианц България“ АД за обезпечаване задължения на длъжника „Вачев Табак“ ООД. През 2017г. било образувано изп.д. № 136/2017г. на ЧСИ Р.К. за събиране на вземанията на „Алианц България“ АД от ответника по договор за банков кредит № 24339/28.09.2007г. В качеството си на собственик, от 2013г. до 2020г., ЕТ „Вачев- С. В.“ извършил разноски- необходими и полезни, с които била увеличена стойността на имота, поради което предявява иск по чл.177, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника „Вачев Табак“ ООД на сумата 18000 лв. необходими разноски и 120000 лв. полезни разноски, които е направил за ипотекирания имот, със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като след изменение размера на иска претенцията е за заплащане на необходими разноски 16 956 лева и полезни разноски 74 471 лева. Следователно ищецът упражнява правата си по чл.177 ал.1 ЗЗД- ако собственикът на продаденият ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на имота, което се дължи на негови полезни разноски. Вземане за увеличената стойност на имота поради необходими и полезни разноски, извършени от лице в положението на ищеца- жалбоподател, не може да се установява спрямо всеки заинтересован по отделно, поради което въззивната жалба е неоснователна в частта, в която се сочи, че дори иска да е предявен само срещу единия ответник съдът следвало да се произнесе дали е налице вземане за подобрения срещу него, като съответно се обсъдят доказателствата в тази насока. По обвързващ начин, спрямо ипотекарния кредитор вземането не може да се установи срещу длъжника в съдебен процес, воден без негово участие. Установена практика в този смисъл се съдържа в посоченото от самия жалбоподател решение №60167/30.07.2021г. по т. д. № 2314/2019г., II ТО, споделяно и от настоящия състав на ВТАС. В случая ищецът е предявил иск единствено срещу длъжника по изпълнителното дело, като от липсата му на становище по делото може да се направи извод, че последният не е заинтересован да го оспорва. Ипотекарният кредитор има правен интерес и правна възможност да оспори вземане, чието съществуване би накърнило привилегията му. Както е посочено и в цитираното решение на ВКС, тъй като вземането за разноски /увеличена стойност на имота/ винаги рефлектира негативно върху правата на ипотекарния кредитор /освен ако неговото вземане е значително по- малко по размер от реализираната при продажбата цена/, то искът задължително следва да бъде насочен срещу него. Предвид гореизложеното и с оглед посоченото в решение №60167/ 30.07.2021г. по т. д. № 2314/2019г., II ТО /допуснато по въпроса именно за пасивната материалноправна легитимация по претенция с правно осн. чл. 177 ал.1 ЗЗД/ искът задължително се предявява срещу ипотекарния кредитор и следва да бъде насочен едновременно срещу него и длъжника по аналогия с хипотезите на чл.440 ГПК и чл.464 ГПК, при които безспорно ответниците по делото- кредитор и длъжник в изпълнителното производство са задължителни необходими другари. Следователно, за участието на задължителен необходим другар въззивният съд следи служебно, поради което при констатиране, че такъв не е участвал пред първата инстанция, съгласно по т. 6 от ТР №1/09.12.2013г. н а ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК, настоящата съдебна инстанция следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за конституиране на неучаствалия задължителен необходим другар в стадия по чл.131 ГПК /за връчване на препис от исковата молба с приложенията за писмен отговор в 1-месечен срок/. При разглеждане на делото първата инстанция следва да прецени налице ли са и другите предпоставки за допустимост, а по същество- основателност на предявеният иск, при разглеждане на делото. Тъй като в настоящото въззивно производство не се разрешава правният спор, предмет на делото, първоинстанционният съд- при постановяване на своя краен съдебен акт, трябва да се произнесе и по сторените пред ВТАС съдебни разноски. Водим от гореизложеното съдът