Решение № 190 от 10.2.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1853/2025 г.

№ 20254110101853 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид: Предявени са искове , имащи за предмет претендирано право на обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди и за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, включващи като техен добавъчен елемент и вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, търсено от датата на уведомяване на застрахователя за събитието , с правна квалификация, изведена нормите на чл.493, ал.1, т.5 , вр. с чл. 429, ал.3, изр.2-ро, ал.2, т.2 от КЗ. Пълномощникът на В. Р. К. , с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул. “•••“ № *, вх. *, ет. *, действаща със съгласието на майка си Р. Ц. К. - адвокат С. И. от *АК , твърди, че доверителката му е пострадала при пътно-транспортно произшествие , докато отивала на училище , настъпило на ••.••.•••• г. около ••.•• часа в гр.- ••• по следния начин: водачът на лек автомобил „•••“, модел „•••“, с рег.№ •• •••• •• М. М. Е. при движение по улица “•••“ към улица “•••“ я блъска на пешеходна пътека, която тръгнала да пресича , излизайки от алеята покрай оградата на •••, находяща се между сградата на ••• и ••• в посока •••. Вследствие на удара е получила мозъчно сътресение без открита черепно мозъчна травма- диагноза, поставена й в отделението по неврохирургия при ••• - гр. •••, където след откарването й в ••• е настанена за лечение и наблюдение и изписана на ••.••.•••• г. Мозъчното сътресение й причинява неприятни субективни последици от психично и нервно-физиологично естество- главоболие , кошмари , тревожност при пресичане на улици, епизоди на „замръзване и треперене“, когато разказва за случая , обединени в понятието неимуществени вреди. Освен това поради отсъствието й от училище е нарушено и нормалното й общуване с нейните съученици и приятели. Тъй-като гражданската отговорност на виновния за събитието водач на МПС е била застрахована при „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : град София , район Студентски , бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А съгласно полица ••/••/•••••••••••• с валидност до ••.••.•••• г. към застрахователя на ••.••.•••• г. е предявена претенция/ получена на ••.••.•••• г./ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, с посочване на банкова сметка и е образувана ликвидационна преписка „•••“ № * ••••••••-••-••-••••, но в установения от закона максимален три месечен срок не го е изплатил, макар и да е предложил размер от 2500 лева, за който не е постигнато съгласие . Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 12 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно с лихва за забава върху нея , считано от датата на извънсъдебно предявяване на претенцията до окончателното й изплащане . Претендира присъждане на направените по производството разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА. В с.з. пълномощникът поддържа предявения иск с доводи, изложени в писмена защита . Ответникът чрез пълномощника си старши юрисконсулт З. Т./ в подадения отговор по чл.131 от ГПК и в представената писмена защита/ оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата , че настъпилото вредоносно събитие не е причинено от виновно поведение на водача на автомобила, защото пострадалото дете е изскочило внезапно и се е ударило в страничното му дясно огледало в момент, в който той се е движел със съобразена скорост; дори и да би се приело, че водачът има някаква вина за настъпването на събитието, то тя не е единствената предвид горното обстоятелство на внезапна поява на пешеходката на пътното платно , бързайки за училище, макар и да е видяла приближаващия се автомобил, тя не е спряла да го пропусне /в нарушение на правилата, съдържащи се в чл. 113 от ЗДвП/ и в тази връзка нейният принос за вредоносния резултат възлиза на 50% /чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/; детето е пострадало и по вина на своята майка , която не му е осигурила придружител ; не всички описани в исковата молба по вид и характер неблагоприятни преживявания , заявени като последици на събитието се намират в причинно-следствена връзка с него и съответно размерът на претендираното обезщетение не покрива действително претърпените вреди, нито съответства на понятието справедливост; оспорва акцесорния иск за лихви за забава от ••.••.•••• г., тъй като за да бъде изплатено претендираното обезщетение е трябвало да бъдат предоставени на застрахователя всички изискани документи, установяващи по основание и размер вредите, както и поради това , че е било необходимо да се представи и банкова сметка за изплащането му. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи: Настъпилото отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ параграф .6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /без тук да се включва оценка/ извод за това дали вината за настъпването му принадлежи на водача на автомобила / на получено от непълнолетната В. К. мозъчно сътресение без открита вътрешно- черепна травма , протекло с неврологична симптоматика , изразена в зашеметяване , липса на спомен за станалото , главоболие , дезориентация, както и с психологически преживявания на остър стрес, завишена тревожност и сънуване на кошмари; застрахованата гражданска отговорност на водача на автомобила ; предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са преобладаващо безспорни и предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА копия на писмени документи /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № •• от ••.••.•••• г. на ОД на МВР, акт за установяване на административно нарушение № •••••••/••.••.•••• г. и наказателно постановление от ••.••.•••• г. за наложено наказание на М. М. Е. на ОД на МВР ••• – сектор „ПП“ – от значение за делото относно възникналото по време , място и начин пътно- транспортно произшествие като обективен факт; Епикриза от ••.••.•••• г. на НХО към •••; амбулаторен лист от ••.••.•••• г. на д-р Л. Г.; амбулаторен лист от ••.••.•••• г. на д-р Н. М.; заявление до ЗК „Лев ИНС“ АД с вх.№ ••••/••.••.•••• г.; писмо на ЗК“Лев ИНС“ АД от ••.••.•••• г. / ; възпроизведеният звукозапис от Национална система 112 на обаждането на водача на моторното превозно средство- М. М. Е.; показанията му като свидетел , показанията на свидетелите Р. К./ майка на детето/ , С. Ц./ баба на детето /, И. Г./ съставител на констативния протокол за ПТП/ и Е. К./ очевидец от разстояние на положението на детето и лекия автомобил след събитието / ; заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р Н. Г. и заключението на съдебнопсихологическата експертиза на вещото лице В. Х./ неоспорени и приети по делото/, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства. Съприкосновението между дясната предна част откъм огледалото за обратно виждане на моторното превозно средство и тялото на момичето е факт, който по обективно мерило разкрива правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП. Това е така, защото общественият разум, въплътен в чл.1 , ал.2 на този закон не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми, смърт, както и повреди от материален характер. Този факт по принцип е логическо градиво/ основание / за предположение за наличието на небрежна вина/ схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положи, за да избегне пътно- транспортно произшествие - чл.45, ал.2 от ЗЗД, чл.11, ал.3 от НК, чл.6, чл.7, чл.11 от ЗАНН / на някой от двамата или на двамата участници в събитието , защото тя/ вината / по начало съпътства противоправността, щом втората е налице / а е налице , защото както бе казано по горе – сблъсъците по пътищата не са позволен факт /. Принципът е , че без правонарушение няма вина в юридическия смисъл на понятието, но не непременно при всяко правонарушение има вина- аргументи от чл. 15 от НК, чл.11 ЗААН , чл.81, ал.1 от ЗЗД . Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положиаргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД. Те не го оборват и няма обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било напълно извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ и ситуация на обективна невъзможност на водача на „Фолксваген“, модел „Пасат“ да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му . Тя се извежда от поведението му , тъй-като ако и да се е движил с ниска скорост / твърди да е била към •• км./ч/ , той, при положение , че този участък от улицата е обозначен с пътни знаци А19 –„Деца“ и Д17 –„Пешеходна пътека“, находяща се между сградата на ••• и ••• / вж. схема на улица „•••“, изпратена от Община •••/, свързана с/ като продължение на изхода на пешеходната алея, минаваща покрай оградата на ••• - пътека , създадена за пряко преминаване/ пресичане на улицата към •••, не е направил достатъчно/ заради което е и административно наказан, без да е обжалвал наказанието си / , за да изпълни точно задължението си , вменено му с повелителната норма на чл.117 от ЗДвП. Изпълнението е трябвало да се състои в това преди приближаване на мястото, където е настъпила злополуката, знаейки , че наоколо съществува по начало риск от преминаване на деца , да прояви особено повишено зрително внимание/ вж. чл.116 от ЗДвП/ и да възприеме отнапред ясно детето/ а не просто „някакъв силует на човек“/ и прецени намерението му , още докато се е намирало извън пътното платно , т.е. преди да предприеме пресичането му , колкото и „внезапно“ и „неочаквано“ за водача да е станало, при което да реагира като намали до минимум скоростта или да спре , за да може да се избегне тя. Вярно е , че към момента, в който детето несъмнено бързо/ споделено от него пред психолога/ е предприело пресичането от дясната страна по посока на движение на автомобила , водачът му не е могъл да избегне съприкосновението, защото конфликтната точка е била възникнала, но неизбежността е могло отнапред да бъде преодоляна, понеже е било напълно възможно да бъде в по-ранен момент видяно- нито е тичало , нито е било скрито от някакъв обект точно преди да стъпи на пътното платно. По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. Ищцата като пострадало / чл.478, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.478, ал.2 от КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първата бе упражнила срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД. На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или найобщо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др. Преките вредни последици от деликтното деяние на застрахования водач, състоящи се в полученото мозъчно сътресение засягат правно защитимото нейно идеално благо , наречено здраве , както във физическия/ физиологичния/ , така и в душевния / по широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността- болки и страдания /. Всички вредни последици от неимуществен характер следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост. Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието/ ••.••.•••• г. / и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите, показващи стабилност ; характера и тежестта на травматичното увреждане/ липса на загуба на съзнание / и неврологичната му симптоматика и психологически страдалчески преживявания , описани по-горе ; продължителността на възстановителния период/ около * месеца /, който е под максималния / около * месеца/ ; възрастта на пострадалата тогава /•• години/ ; липсата на каквито и да било твърдяни и доказани остатъчни усложнения , както и казуистичната съдебната практика, приема, че размер от 8000 лева/ 4090,33 евро на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е напълно съответен на справедливостта. Направеното от ответната страна правонамаляващо възражение /чл.432, ал.2, вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД/ за съпричиняване на вредите от пострадалата с поведението й на пешеходец на пътя в конкретната ситуация е неоснователно. Вярно е, че в каузалната верига от обстоятелства/ причини за настъпването на вредоносното събитие , би могло да се приеме , че тя също има от обективно гледище поведенческо съучастие на несъобразителност/ несъвместима с изискването на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП/, изразено в бързо предприето навлизане с цел пресичане на пътното платно/ което би могло да се представи , че е в нарушение на забраната на чл.114, т.1 от ЗДвП/, без да прояви внимание като се огледа и види приближаващото се моторно превозно средство. Въпреки това обаче съпричиняването тук е правно изключено по силата на специалната норма на чл.119, ал.5 от ЗДвП. За приложимостта й е достатъчно пешеходецът вече да се е намирал изцяло или отчасти на обозначена пътна маркировка „ пешеходна пътека“ и заедно с това водачът на нерелсовото превозно средство или да е превишил разрешената максимална скорост за движение / тук няма данни скоростта да е превишена / или да е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Нарушеното правило от водача на автомобила , за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , имащо каузална връзка с настъпване на събитието е това на чл.117, ал.1 ЗДвП, обяснено по-горе. В отговора на исковата молба не е оспорено обстоятелството , че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на намиращата се на указаното по-горе място пешеходна пътека, обозначена със знак Д17, т.е. не се възразява да го е предприела извън нея в нарушение на изискването на чл.113, ал.1 от ЗДвП. Въпреки твърдението на водача на автомобила , че мястото на съприкосновението е станало след пешеходната пътека/ „на няколко метра по напред от нея“ / , то се опровергава с логическите заключения, следващи от обстоятелствата, че след произшествието автомобилът се е намирал на 2,3 метра от пешеходната пътека / показанията на свидетеля И. Г. / , а пострадалата е видяна да се намира в легнало положение „на тротоара до пешеходната пътека , намираща се по протежение на алеята , минаваща покрай ••• към ••• / местонахождение, посочено от свидетеля Е. К. на показаната му от съда схема за разположение на маркировки, пътни знаци и други обекти на ул.“ •••“, както и от свидетеля И. Г. , макар и същият преди това да заявява , без да е бил очевидец , че произшествието е станало след пешеходната пътека/. Щом автомобилът след произшествието е намерен спрян на 2,3 метра от пешеходната пътека вдясно на пътя и се е движил с около •• км./ч., то дори и при моментална реакция на задействане на спирачната уредба от водача/ в което няма съмнение /, пак ще има спирачен път до пълното му установяване в покой , а това показва , че ударното съприкосновение няма как да не е настъпило по назад и затова мястото му съвпада с пешеходната пътека. Не се намира смислено/ логично/ обяснение , защо след като алеята , по която се е движило детето, има изход, съвпадаш по протежение в пространството / макар и мислено през тротоарната площ/ с „входа“ на пешеходна пътека , то ще се отклонява от нея и ще пресича на друго място? За разликата до претендирания му размер от 12 000 лева/6135,50 евро, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на отхвърляне като неоснователен. С предявената по реда на чл.380, ал.1 , вр. с чл.498, ал.1 от КЗ на ••.••.•••• г. претенция е упражнено правото на пострадалото дете да иска заедно с обезщетението за неимуществени вреди и заплащане на обезщетението за забава в размер на законната лихва , което делинквентътзастрахован би му дължал считано от деня на непозволеното увреждане/ чл.84, ал.3 от ЗЗД/ и по силата на нормите на чл. 493, ал.1, т.5 , вр. с чл.429 , ал.2, т.2 от КЗ е вменено в задължение и на застрахователя, само че от по късен момент: или от деня, в който е уведомен от застрахования за събитието по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице , която е по –ранна- чл.429, ал.3 изр.2-ро от КЗ . В случая няма писмени доказателства за уведомяване по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ , нито за по-ранно уведомяване от датата на предявяване на застрахователната претенция – ••.••.•••• г. , поради което задължението на ответника е възникнало и станало изискуемо на тази дата и изпълнението му е следвало да се извърши, заедно с определянето и изплащането на същинското застрахователно обезщетение за неимуществени вреди най- късно да изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ / три месеца от предявяването на претенцията/, доколкото няма твърдения и представени доказателства за изключението уредено в хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 , нито за приложението на срока от 15 работни дни в хипотезата на чл.497, ал.1 ,т.1 от КЗ. По изложените съображения вземането за лихва за забава на основание чл. чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2 ,изр.2-ро от КЗ като добавъчен елемент на обезщетението за неимуществени вреди подлежи на присъждане за времето от ••.••.•••• г. до ••.••.•••• г. , а от ••.••.•••• г. ответникът дължи обезщетение за собствената си забава в размер на законната лихва върху сумата от 8000 лева/ 4090,33 евро до окончателното й изплащане – чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД. Пълномощникът на ищцата е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по настоящото производство. От представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице- чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Определено съгласно чл.7, ал.2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа , чието задължително прилагане следва от нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, вземането възлиза на сумата от 562,42 евро , съобразно уважената част на иска за обезщетение за неимуществени вреди . На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 8,51 евро , представляваща направени по производството разноски във вид на частично заплатена държавна такса за разглеждане на иска , съразмерно с уважената му част . На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 2,55 евро , представляваща направени по производството разноски във вид на разноски за свидетел , съразмерно с отхвърлената част от иска На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1 и чл. 83, ал.3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 150,83 евро , представляваща следващата се държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди / след приспадане на първоначално внесената държавна такса от ищеца/, както и сумата от 445,04 евро , представляваща разноски за вещи лица от бюджета на съда. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 102,25 евро , представляваща юрисконсултско възнаграждение, чието право да бъде присъдено в полза на страната , защитавана от юрисконсулт е породено от факта на частично отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Предвид горното , съдът