Решение № 307 от 19.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 78/2026 г.

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от „Лендиво“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от С. Т., чрез пълномощник адвокат П. П. при САК, срещу Решение №351/09.12.2025 г., постановено по АНД №1864/2025 г. по описа на Шуменски районен съд. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушения на материалния закон и необосновано. Касаторът твърди, че дружеството не е кредитор по смисъла на чл.42 от ЗПК, както и че не е установено по категоричен начин, че съобщението от КЗП, с което е изискано представяне на документи е получено от дружеството, което не е отчетено от решаващия съд. Изложени са аргументи, че неправилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, тъй като мястото на извършване на нарушението е различно в АУАН и в НП, както и наказващият орган не е изложил аргументи по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че решаващият съд не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за приложение на чл.63 ал.2 т.2 и ал.4 от ЗАНН, а само е потвърдил НП, поради което решението е недопустимо. Изложени са и аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. На тези основания касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС [населено място] и да върне делото за ново разглеждане, или съответно да постанови друго решение по съществото на спора като отмени НП №В-007934/28.07.2025 г. на ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Ответната страна ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение РС [населено място] е потвърдил НП №В-007934/28.07.2025 г. на ИД Началник на Териториалните отдели за област Варна, Добрич, Шумен със седалище [населено място] към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора на основание чл.54 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.42 т.2 от ЗПК. За да достигне до този правен извод съдът е приел за установено от фактическа страна, че по повод подадена жалба от потребител относно сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с вх. №Ц-03-5653/23.05.2025 г. било предприето извършване на проверка от контролните органи на КЗП, като за нуждите на проверката на 27.05.2025 г. било изпратено писмо с изх.№Ц-03-5653/27.05.2025 г. до управителя на дружеството "Лендиво" ООД с искане в срок до 03.06.2025 г. да представи на ел. поща на КЗП заверени копия на договор за кредит, погасителен план, общи условия и справка за погасявания на кредита, сключен с г-жа Л. Д.-Д.. В писмото било изрично отбелязано, че при непредставяне на документите, ще бъде съставен АУАН за нарушение на чл.42 т.2 от ЗПК. До определения срок, а именно 03.06.2025 г. нищо не било постъпило на ел. поща на КЗП и никой не се явил да представи изисканите документи. На 16.06.2025 г. до управителя на "Лендиво" ООД била изпратена покана, в която се посочило, че във връзка с изисканите с писмо изх.№Ц-03-5653/27.05.2025 г. документи и непредставянето им, на 20.06.2025 г. следва да се яви представител за изготвяне на АУАН. В поканата изрично е посочено, че в случай на неявяване преписката, ще бъде придвижена по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Поканата била електронно връчена на касатора на 16.06.2025 г. Във връзка с горните констатациите, на дружеството – касатор, в присъствие на негов представител, е съставен Акт за установяване на административно нарушение №007934/20.06.2025 г., за това, че е нарушило разпоредбата на чл.42 т.2 от ЗПК, като на 03.06.2025 г. не е представил изисканите от контролните органи документи, необходими да целите на проверката. Въз основа на така съставения акт, е издадено и процесното НП, с което на касатора е била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.54 ал.1 от ЗПК за нарушение по чл.42 т.2 от ЗПК. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, съдът е приел за безспорно установено, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.42 т.2 ЗПК, поради което правилно му е ангажирана отговорността по чл.54 ал.1 от ЗПК, и с процесното решение е потвърдил издаденото наказателно постановление. Настоящата касационна инстанция приема, че решението на РС [населено място] е законосъобразно, тъй като въз основа на събраните пред него доказателства, съдът е достигнал до правилно установена фактическа обстановка и до правни изводи, които съответстват на материалния закон. Решаващият съд е събрал и и преценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност относимите писмени и гласни доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора, че решаващият съд не се е произнесъл по направеното във въззивната жалба искане чл.63 ал.2 т.2 и ал.4 от ЗАНН. За да се приложи тази разпоредба, следва решаващият съд да е приел, че нарушението е „маловажно“, какъвто извод в случая не е формиран. Ето защо за решаващият съд не е възникнало задължение въобще да приложи нормата на чл.63 ал.2 т.2 и ал.4 от ЗАНН. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че не е кредитор по смисъла на чл.42 от ЗПК, тъй като в тази насока не са представени никакви доказателства, а е само твърдение. Следва да се посочи, че легалното определение за „кредитор“ е дадено в разпоредбата на чл.9 ал.4 от ЗПК, съгласно която „Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност“, а не в чл.42 от същия закон. Проверката е извършена именно във връзка с подаден сигнал до контролните органи във връзка с потребителски кредит, предоставен от касатора, поради което в компетенция е на КЗП да извърши проверка. По отношение наведеното твърдение в касационната жалба, че съобщението от КЗП, с което е изискано представяне на документи, не е установено да е получено от дружеството, както и че неправилно е изпратено на имейл адреса на дружеството, съдът намира за неоснователно. В ЗАНН е предвидено начин на връчване на АУАН и на НП, а не на съобщения от контролните органи, поради което е допустимо това съобщение да бъде изпратено на имейл адрес. Имейл адресът, на който е изпратено съобщението за представяне на изисканите документи, е официално обявен на електронната страница на касатора, поради което правилно контролните органи са изпратили съобщението на този адрес, още повече, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена на същия имейл адрес и представител на касатора се е явил при съставяне на АУАН. В хода на развилото се производство и в частност подаденото възражение срещу АУАН няма никакви възражения или твърдения, че касаторът не е получил съобщението за представяне на документи, поради което съдът намира, че същият е бил надлежно уведомен. Твърдението в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, както и за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, са били предмет на съдебна проверка от въззивната инстанция, за които решаващият съд е изложил подробни аргументи в атакуваното решение, които настоящата инстанция приема за правилни, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Само за изчерпателност следва да се посочи по отношение възражението, че наказващият орган не е изложил аргументи по чл.27 ал.2 от ЗАНН, че същото се приема за неоснователно, тъй като санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона. От така установеното фактическо и правно положение, Шуменският административен съд намира, че Районен съд град Шумен е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд град Шумен като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Доколкото ответната страна не претендира разноски, съобразно изхода на спора, то такива не следва да бъдат присъдени. Водим от горното, Шуменският административен съд