Решение № 1060 от 5.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба с вх. № 20260602152001/02.06.2026 г., подадена от П. Г. М., в качеството му на председател на УС на сдружение „Български комунистически младежки съюз“ /в процес на регистрация/ срещу Отказ № 20260519160036/27.05.2026 г. н а длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление по образец А 15 с вх. № 20260519160036/19.05.2026 г. за вписване на първоначална регистрация на сдружението. В жалбата се поддържа, че отказа е незаконосъобразен, като се иска неговата отмяна. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 7, ал 2 ЗЮЛНЦ, и чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ, както и за неправилно тълкуване на нормите на чл. 23 и чл. 25 от същия закон. Жалбоподателят се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека относно необходимостта отказът за регистрация на сдружение да бъде основан на конкретен анализ на неговите цели и дейност, а не на предположения за потенциални рискове, исторически или политически оценки. Поддържа се, че отказът представлява недопустимо ограничаване на конституционно признатото право на сдружаване, като е постановен без реален анализ на представените документи и има дискриминационен характер. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Регистърното производство е образувано въз основа на подадено Заявление Образец А 15 с вх. № 20260519160036 о т 19.05.2026 г., с което е поискано първоначално вписване на сдружение за осъществяване на общественополезна дейност. Към заявлението са представени протокол от учредително събрание от 07.05.2026 г., подписан от името на седем физически лица – учредители; списък на учредителите с положени подписи на всеки от тях, свидетелства за съдимост на членовете на УС, устав на сдружението, приет на същото събрание; както и документ за внесена държавна такса. С обжалвания Отказ № 20260519160036/27.05.2026 г. длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ е отказало вписване, като е приело, че заявеното наименование на сдружението е подвеждащо и противоречи на чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Наред с това е изложило съображения, че е налице персонална идентичност между общото събрание и управителния съвет, поради което се обезсмисля съществуването на двата колективни органа и се нарушава предвидената от закона организационна структура на сдружението. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация и от лице, което има правен интерес от неговото оспорване. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки за извършване на заявеното вписване на обстоятелства или за обявяване на актове. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Съответствието със закона се преценява въз основа на материалите, представени в регистърното производство. Според препращащата норма на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ , производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава ХХІ на ГПК- „Обжалване на определенията“ и по отношение на него се прилага нормата на чл. 278, ал. 2 ГПК, според която, ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Съгласно Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, регламентиращ т. нар. „ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т. е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата. Следователно в производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ следва, че съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Следователно предмет на съдебната проверка е налице ли са всички законови предпоставки за извършване на заявеното вписване. В разглеждания случай с процесното з аявление вх. № 20260519160036 от 19.05.2026 г., е заявено първоначално регистриране на сдружение за осъществяване на общественополезна дейност , което обстоятелство подлежи на вписване съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЮЛНЦ . В обхвата на проверката, което извършва съда за законосъобразност по подаденото заявление, се включва дали е прието решение за учредяване на сдружението от минималния изискуем брой дееспособни лица съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ – най- малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица; дали е приет устав със съдържание, което отговаря на изискванията на чл. 20 ЗЮЛНЦ и ненарушаващо други нормативни изисквания, и дали е избран управителен орган. Установява се, че представения протокол от 07 май 2026 г. обективира волята на седем физически лица да създадат сдружение за общественополезна дейност с наименование „Български комунистически младежки съюз“, да приемат устав на сдружението и да изберат седем членове на управителния му орган, като протоколът и уставът носят подписи от името на всички учредители. Съдът намира, че не следва да се извърши регистрация на новоучреденото сдружение поради несъотвествие на представения устав на задължителните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 20 ЗЮЛНЦ определя необходимото съдържание на устава на сдружението. Устава на сдружението представлява многостранен договор, с който учредителите създават сдружението, съгласяват се с неговите цели и задачи, предмет на дейност и регламентират определени права и задължения. Уставът е най- важният вътрешноорганизационен документ за едно сдружение. Отношенията, които се уреждат от този документ, имат строго вътрешно организационен характер, т. е. с него се пораждат права и задължения за членовете на сдружението. Отношенията, които се регулират с устава са организационни, имуществени и неимуществени. Организационните са свързани с начините на функциониране на самото сдружение, а именно структура, правомощия и вземане на решения на органите на управление. Уредбата на имуществените отношения включва правила относно встъпителните имуществени вноски и членския внос на сдружението, управление и разходване на имуществото на сдружението, правила за имуществото при ликвидация и други. Неимуществените отношения са всички отношения в рамките на сдружението, които не са свързани с материални права и задължения като правото на информация за дейността на сдружението или възможността членовете да се ползват от резултатите от дейността му, да правят предложения за развитие на сдружението и неговите програми. Съдът намира, че представеният устав не съдържа изискуемата от закона регламентация на начина на представляване на сдружението. Съгласно чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ уставът следва да съдържа ясни правила относно представителството. Това изискване не е изпълнено, когато от уставната уредба не може еднозначно да бъде установено кое лице или орган притежава представителна власт и в какъв обхват. Разпоредбата на чл. 37, т. 1 от устава предвижда, че „Управителният съвет представлява сдружението чрез председателя“, докато в чл. 46, ал. 4 е предвидено, че „председателят представлява сдружението пред трети лица“. От една страна, в устава се сочи, че представител е Управителният съвет, а от друга – че представител е председателят. Подобна уредба не съответства на правилото на чл. 31, ал. 1 ЗЮЛНЦ, съгласно което сдружението се представлява от управителния съвет, като същият може да овласти един или няколко от своите членове да представляват юридическото лице. В отклонение от закона представения устав предвижда едновременни представителни функции и за УС и за председателя. Използваната формулировка, че УС „представлява сдружението чрез председателя“, е правно неопределена, тъй като представителната власт се упражнява пряко от лицето, на което тя е предоставена, а не чрез друго лице. В случая не се касае само за редакционна неточност, а за обективна неяснота относно носителя на представителната власт и лицето, което може валидно да обвързва сдружението в отношенията с трети лица. Именно поради това законодателят е включил правилата относно начина на представляване като задължителен елемент от съдържанието на устава по чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ. Липсата на ясно и непротиворечиво уреждане на този въпрос означава, че не е изпълнено изискването на чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ относно задължителното съдържание на устава, поради което е налице несъответствие със закона. На следващо място, уставът не съдържа необходимата уредба на имуществените отношения при прекратяване на членството. Разпоредбата на чл. 19 от устава предвижда единствено, че направените имуществени вноски не се връщат, но не урежда останалите последици от прекратяване на членственото правоотношение. Изискването на чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ не се изчерпва с установяване на отделна имуществена последица, а изисква цялостна уредба на отношенията между сдружението и неговите членове при прекратяване на членството, включително относно имуществените права и задължения. В случая учредителите изрично са определили сдружението като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Поради това спрямо него намират приложение не само общите изисквания на закона относно сдруженията, но и специалната уредба на глава трета ЗЮЛНЦ. Тази уредба въвежда по-висока степен на публичност и контрол върху управлението и разходването на имуществото на организациите в обществена полза. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗЮЛНЦ уставът на юридическото лице с нестопанска цел за общественополезна дейност не може да съдържа разпоредби, противоречащи на императивните правила на глава трета от закона, като такова противоречие представлява самостоятелно основание за отказ от вписване. В случая съдът констатира противоречие между устава и разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ относно компетентността за разпореждане с имуществото на сдружението. Съгласно чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ решенията за разпореждане с имуществото на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се приемат от върховния колективен орган при условията на чл. 32, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Посочената разпоредба въвежда специално правило относно компетентността и необходимото мнозинство при решения, засягащи имуществената сфера на организацията, което не може да бъде дерогирано чрез вътрешна уставна уредба. Този извод се подкрепя и от разпоредбите на чл. 41, ал. 3 и ал. 4 ЗЮЛНЦ, които въвеждат специални ограничения при безвъзмездното разходване на имуществото на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. В случая разпоредбата на чл. 37, т. 7 от устава предоставя на Управителния съвет общо правомощие да „взема решения относно разпореждането с имуществото на сдружението“. По този начин уставната разпоредба допуска именно органът, който не притежава законова компетентност, да упражнява правомощие, запазено за върховния колективен орган. Наред с това уставът не съдържа предвидените в чл. 41 ЗЮЛНЦ специални правила относно безвъзмездното разходване на имущество в полза на свързани лица и политически партии, както и ограниченията относно извършването на сделки с тези лица. Вместо законово изискуемото решение на върховния колективен орган, взето с предвиденото в закона мнозинство, уставът предоставя тези правомощия на управителния съвет, което е в пряко противоречие с императивните разпоредби на закона. В устава не е определен компетентният орган, който приема годишния финансов отчет, нито е предвидено той да бъде приеман след извършването на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Това законово изискване е императивно и представлява съществен елемент от засиления режим на финансова отчетност и контрол върху дейността на юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза. Законовите правила относно приемането на годишния финансов отчет и извършването на независим финансов одит намират пряко приложение независимо от съдържанието на устава, но при юридическите лица с нестопанска цел в общественополезна дейност законодателят изрично е предвидил тези въпроси като част от специалната организационна уредба. Липсата на каквато и да е уставна регламентация относно органа, който приема отчета, и реда за осъществяване на финансов контрол създава непълнота относно вътрешния механизъм за изпълнение на императивните задължения по глава трета ЗЮЛНЦ. Установените несъответствия на представения устав с изискванията на закона са извън приложното поле на регламентираната в нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ процедура по даване на указания до заявителя в срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Същите засягат основни елементи от специалния правен режим, установен за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, и не могат да бъдат преодолени чрез тълкуване на устава или чрез пряко приложение на закона, тъй като това би означавало съдът да замести волята на учредителите и да създаде различна от приетата вътрешна организация на юридическото лице. Ето защо констатираните недостатъци на устава представляват самостоятелни основания за отказ от вписване на заявеното сдружение. Съдът не намира за необходимо да обсъжда мотивите на длъжностното лице по регистрацията относно съответствието на заявеното наименование с чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ, доколкото отказът се потвърждава на самостоятелни основания, свързани с несъответствие на представения устав с императивни изисквания на закона. Водим от горното Софийски градски съд