Решение № 186 от 14.10.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 367/2025 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3246/27.03.2025г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766; ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и М.И.В. - прокурист срещу Решение № 48 от 19.02.2025 г. по гр. дело № 627 / 2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта му, в която се:

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на С. В. М., ЕГН •••••••••• от ••••, с адрес за призоваване – •••• – адвокат Т. Т., сумата в размер на 28 900 /двадесет и осем хиляди и деветстотин/ лева, представляваща общата стойност на следните неразрешени платежни операции, представляващи междубанкови кредитни преводи, а именно:

1. За сумата от 4 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършена на 02.12.2020 год. в 08:44:04 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 08:37:36 ч. до 09:03:42 ч.;

2. За сумата от 9 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършена на 02.12.2020 год. в 10:14:03 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

3. За сумата от 10 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр Ц. Б., извършена на 02.12.2020 год. в 10:30:51 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

4. За сумата от 4 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр А. Й., извършена на 02.12.2020 год. в 10:29:55 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч., ведно със законната лихва върху общия размер от 28 900 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на С. В. М., ЕГН •••••••••• от ••••, с адрес за призоваване – •••• – адвокат Т. Т., сумата в размер на 5 507.06 /пет хиляди петстотин и седем лева и шест стотинки/ лева – обезщетение за забава върху главница в размер на 28 900 лева, за периода от 03.12.2020 год. до 19.10.2022 год.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Поискано е да се обезсили Решение № 48 от 19.02.2025 г., постановено по гр. дело № 627 / 2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, Ш-ти състав, в обжалваната част, а ако съдът прецени, че същото е допустимо, се иска да се отмени решението в тази част и вместо това да се отхвърлят предявените от ищеца против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове.

Съдът намира, че въззивна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и допустима в посочената част, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени предявените срещу банката искове. С влязло в сила определение №340/27.08.2025г., въззивната жалба е оставена без разглеждане като недопустима в останалата й част, с която от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е атакувано първоинстанционното решение в частта му, с която се отхвърлят исковете на ищеца срещу втория ответник „Виваком България“АД, като е прекратено въззивното производство в тази част. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В законния срок, от ищеца С. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения. От Ц. С. Б. и А. С. Й. - трети лица помагачи на страната на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД не са подадени отговори на въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната с въззивната жалба част. В тази връзка, възраженията на ответната банка за недопустимост на предявения от ищеца иск по чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и съответно на първоинстанционното решение, с което искът е уважен, са неоснователни. Надлежната пасивно процесуална легитимация на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД произтича от твърденията в ИМ, на които е основан иска, а именно – твърди се, че банката отговаря за възстановяване на процесните 4 транзакции, тъй като не са били разрешени от ищеца, като титуляр на сметката. Фактът, че в ИМ са посочени 3 лица, по чиито сметки са постъпили паричните средства от сметката на ищеца посредством процесните 4 превода, в общ размер на 28 900 лв не променя горният извод, защото легитимацията на банката по предявения иск не е обоснована с твърдения, че следва да върне на ищеца нещо, което е получила без основание, какъвто би бил искът срещу тези лица, а че отговаря за възстановяване на сумите по неразрешените транзакции, на основание 79, ал.1 ЗПУПС. В случая, ищецът е избрал да ангажира отговорността на банката по посочения специален законов текст, а не да иска връщане на получените от въпросните лица суми поради липса на основание и това е негово право. Освен това, е очевидно, че отговорността на банката не за възстановяване на сумите по неразрешните транзакции е съвсем различна от задължението на въпросните лица да върнат получените без основание суми, поради което няма съмнение като е пасивно процесуално легитимиран по предявения от ищеца иск.

Ищецът С. М. е предявил иск с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗПУПС за осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД да му възстанови сумата от 28 900 лв, представляваща стойността на 4 платежни операции, неразрешени от ищеца, с които от неговата банкова сметка, разкрита в ответната банка, са преведени парични суми по сметки на 3-ти лица, както следва:

• превод на сумата от 4 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 08:44:04 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 08:37:36 ч. до 09:03:42 ч.;

• превод на сумата от 9 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 10:14:03 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• превод на сумата от 10 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр Ц. Б., извършен на 02.12.2020 год. в 10:30:51 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• превод на сумата от 4 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр А. Й., извършена на 02.12.2020 год. в 10:29:55 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.,

Предявен е кумулативно и иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 507,06 лева – обезщетение за забава върху главница от 28 900 лева, за периода от 03.12.2020 год. до 19.10.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата от 28 900 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2022 год., до окончателното изплащане на сумата.

В Им се твърди, че на 02.12.2020 год., около 08.00 ч., С. В. М. установил, че телефонът му няма връзка с мрежата на „Виваком“/БТК/ ЕАД. Около 10.00 ч., получил от Виваком на електронната си поща, писмо, изпратено в 09.28 часа, с което бил уведомен, че е изпълнена успешно заявка за смяна на СИМ карта, определена за телефонния му номер. Веднага, от втория си телефон, той се обадил на кол център на оператора, обяснявайки, че не е давал заявка за смяна на СИМ карта, уточнявайки, че и ползваната от него СИМ карта към момента не е активна и не може да я ползва. От кол центъра на Виваком му било обяснено, че заявката за смяна на СИМ картата е направена от приложението на „Май Виваком“. Въпреки настояванията на ищеца, от страна на оператора не били предприети каквито и да е действия за спиране на новата карта и преустановяване възможността да се провеждат разговори с нея. Междувременно, ищъцът твърди, че установил, че има известие, уведомяващо го, че непознато за него устройство Hauawei Y 7 2019 е влязло в профила му в Google. Веднага подал рапорт до Гугъл, че това влизане не е от него и поискал профилът да се защити, в отговор на което му била представена парола на мобилния му телефон, но към този момент била активна само новата СИМ карта към номера на телефона му, поради което СМС – а бил изпратен на непознато за ищеца лице – заявител на направената промяна на СИМ картата и блокиране на неговата. Твърди се, че посредством така представената парола, третото неизвестно лице е влязло в профила на ищеца и е получило достъп до всички налични пароли за достъп до сайтове и приложения, включително потребителско име и пароли за електронното банкиране на ищеца в „Юробанк“ /Банката/. В офис на оператора било установено, че от телефонния апарат на ищеца не е била направена заявка за смяна на СИМ карта. Ищецът бил принуден да закупи две нови СИМ карти за него и за съпругата си, за да се възобнови ползването на мобилните устройства. Картата на съпругата му била активирана около 15.40 – 16.00 часа, при което тя получила три СМС – а, два от които били изпратени от Банка ДСК АД, в която имала банкови сметки, отнасящи се до движението им. Опитите й да влезе в приложението, с което управлява банкирането си, се оказали безуспешни, поради блокирането им им със сменени пароли. Имала пропуснато обаждане от Отдел Банкова сигурност към Банка ДСК, при разговор със служител на който отдел била уведомена, че от сметката й е извършен превод към Л. В. в размер на 11 680 лева. Установявайки това, към 16.00 часа, съпругата на ищеца веднага му се обадила да провери сметките си. Ищецът твърди, че направил безуспешен опит да влезе в своето интернет банкиране. Отивайки в клона на „Юробанк“, бил уведомен, че негови средства са преведени чрез електронно банкиране към три лица с четири превода. Твърди се, че на 02.12.2020 год., при представяне на искане за възстановяване на неправомерно направени преводи от неговата сметка, ищецът е разговарял с управителя на клона на „Юробанк“– М. К.а, която му заявила, че лично е оторизирала преводите, повишила е дневния лимит над сумата от 10 000 лева, без негово съгласие и одобрение, въпреки че се усъмнила, защото заявките за вдигане на лимита били направени по електронен път. Твърди се, че тъй като нямало практика за вдигане на лимита по електронен път, управителката се свързала с номера на СИМ картата /различна от ползваната от ищеца/, провеждайки разговор с третото лице, неправомерно боравещо с данните му, но не направила опит да установи самоличността на лицето от другия край на телефонната линия. На 03.12.2020 год., ищецът и съпругата му подали жалби до оператора и до полицията. При извършените действия по разследването били установени престъпни действия, извършени от трети лица на 24.11.2020 год. в магазин в гр.София, МОЛ Парадайз, където били закупени две СИМ карти, които не били привързани към клиент / телефонен номер. Твърди се, че на 01.12.2020г., в 22.56 часа, от приложение „Май Виваком“ била заявена и направена смяна на СИМ карта за мобилен номер •••••••••• (номерът на ищеца), при което била активирана СИМ карта № ICC •••••••••••••••, а на дата 02.12.2020г., в 09.21 часа, отново от профила на ищеца в „Май Виваком“, била направена смяна на СИМ карта № ICC ••••••••••••, привързана отново към същия телефон и съответно – спряна тази, ползвана от ищеца още при първото неправомерно привързване на СИМ картата към неговия номер. Установено било още, че на 02.12.2020 г. са извършени четири превода от банковата сметка на ищеца в „Юробанк“ към три лица, както следва: към държател на банкова сметка К. Г. в „Пайнетикс“ АД, суми от по 4 950 лева и 9 950 лева; към държател на банкова сметка Ц. Б. в Райфайзенбанк България, сума от 10 000 лева; към държател на банкова сметка А. Й. в Първа инвестиционна банка, сума от 4 000 лева. Въпреки своевременно направеното искане за връщане на сумите, от страна на Банката не били предприети незабавни действия по спиране на преводите в приемащите банки. Вследствие изложеното, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 28 900 лева. Твърди, че е от страна на ответната банка е допуснато неправомерно увеличаване на дневния лимит за транзакции, без да е удостоверена самоличността на лицето. Въпреки породилите се в служител на Банката съмнения относно правомерността на транзакциите – превод на суми и увеличение на дневния лимит, и проведен разговор с третото лице - наредител, не били предприети постъпки за установяване самоличността му. Не били извършени действия, които да локализират транзакцията като рискова. Неприлагането на софтуер, отчитащ промяна на паролите, сочело на немърливост от страна на банката. Налице била непълнота в протоколите за сигурност и разписаните в тях процедури. От страна на Банката не били осигурени в достатъчна степен канали за движение на комуникация и информация с клиентите, довело до липса на възможност за установяване самоличността на нареждащия транзакцията, доколкото е налице получаване на заявка от различни от ползваните от ищеца устройства, довело до натрупване на рискови фактори, задължаващи банката да предприеме действия по спиране на транзакцията, явяващо се в пълно противоречие с чл.100, ал.4, т.1, 2 и 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Налице били несвоевременни действия от страна на банката за връщане на превода, забавяне на обработката на представения сигнал, предвид липсата на данни кога е допуснато реално превеждане на средствата и кога същото е получено в приемащите банки. Поддържа, че случаят попада в хипотезата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС, когато за самата транзакция липсва съгласие от страна на ищеца, още повече, че същата е окачествена като рискова от служител на Банката. Налице било зловредно действие, което следвало да бъде локализирано като такова и рисково по съществото си от страна на доставчика на интернет банкирането, който риск е бил отхвърлен от служител на банката.

Ответникът признава, че между „Юробанк България“АД и ищеца е налице облигационна връзка по силата на договор за откриване, водене и закриване на спестовна сметка в лева, сключен с „Банка Пиреос България“ АД, който след вливането на последното на 12.11.2019 год. в „Юробанк България“АД, е мигрирал като договор за разплащателна сметка към дружеството правоприемник „Юробанк България“ АД, като сметката получила и своя нов IBAN: ••••••••••••••••••••, както и това, че страните са обвързани от сключен договор за регистрация и ползване на услугата „Интернет банкиране“. Не оспорва и това, че процесните 4 бр. платежни операции представляват междубанкови кредитни преводи, одобрени и потвърдени чрез допълнително средство за защита и сигурност приложението „софтуерен токън“, инсталирано на мобилния телефон на ищеца, успешно осчетоводени и изпълнени автоматично от банковата система. Оспорва твърденията на ищеца, че четирите платежни операции не са разрешени по смисъла на закона (чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС), че ищецът не е в договорни или други отношения с лицата получатели на преводите К. Г., Ц. Б. и А. Й., че ползваният за потвърждаване на четирите транзакции софтуерен токън не е активиран от ищеца, не е инсталиран на негово мобилно устройство и съответно, че не е ползван от него за извършване на тези транзакции. Сочи, че тъй като от всички твърдения на ищеца, както и от приложените към исковата молба доказателства, пряко и безспорно се установява, че четирите транзакции, извършени на 02.12.2020 г. за общата сумата от 28 900,00 лв., били, са осъществени чрез използването на услугата „интернет банкиране“ от профила в нея на ищеца С. М. и са били потвърдени от последния с инсталираното на неговия личен мобилен телефон приложение „софтуерен токън“ или ,,m-Token Postbank“, с правилното въвеждане на всички персонализирани средства за сигурност (кодове за достъп, пароли, биометрични данни и др.). Оспорва като недоказани твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че трето лице е закупило SIM-карта от „Виваком България“ ЕАД, чрез която е успяло евентуално да придобие контрол върху неговия мобилен номер ••••••••••, след което го е използвало за промяна на дневния лимит за преводи през услугата „интернет банкиране“ и за потвърждаване на процесните четири превода чрез „софтуерен токън“, както и че това доказвало доказателствено релевантния факт, че не той, а някое друго неизвестно трето неоправомощено лице е извършило тези четири превода. Счита, че дори тези данни и обстоятелства да се окажат верни, то те са такива извън обозримия и мислим контрол на банката, извършени са от трето лице, а платежните операции са окончателно потвърдени и станали неотменими по смисъла на чл. 85 от ЗПУПС преди уведомяването от страна на ищеца, извършено с Формуляра за оспорване на плащания с банкова карта от 02.12.2020 г., поради което преведените суми не подлежат на възстановяване съгласно чл. 6 и чл. 8 от разд. X на ОУИБ. Ответникът уточнява, че достъпът до приложението ,,m-Token Postbank“ се осигурява с определен от самия оправомощен държател персонален идентификационен номер („ПИН“) или с биометрични данни, като допълнителна сигурност се постига с технологичното ограничение, че това приложение не може да бъде инсталирано едновременно на повече от едно мобилно устройство. Поддържа, че инсталирането на приложението софтуерен токън и потвърждаването на платежни операции с него впоследствие се извършва под изключителния контрол на съответния потребител, като на всеки отделен етап при достъпа до електронното банкиране, при заявяването и активирането на това допълнително приложение за потвърждаване на плащания, е използвано задълбочено двуфакторно удостоверяване идентичността на платеца, състоящо се във факторите: „знание“ - парола за достъп до ИБ и „притежание“ - уникалните еднократни кодове за достъп, изпратени по два независими канала, достъпът до които следва да се осъществява само от клиента, а именно - на предоставените от него телефонен номер и имейл, регистрирани в системата на банката. При самото потвърждаване на процесните спорни плащания, приложеното от банката двуфакторно установяване идентичността на платеца се изразява във вход в системата на „интернет-банкиране“ с парола и потребителско име (фактор „знание“) и потвърждаване на плащането чрез фактора „притежание“ (отключване на приложението „софтуерен токън“ чрез ПИН-код или биометрични данни и натискане на бутона „потвърждавам“), който представлява подпис, генериран чрез притежаваното само от клиента активно приложение „софтуерен токън“. Сочи се, че четири платежни нареждания за посочените в ИМ кредитни преводи са успешно, безсъмнено и еднозначно подписани, одобрени и потвърдени чрез софтуерния токън ,,m- Token Postbank“, регистриран и ползван от титуляря на сметката и оправомощен държател, по смисъла на ОУИБ - С. М.. В процеса по потвърждаване на преводите чрез софтуерен токън ,,m-Token Postbank“, банковата сметка на получателя и сумата на превода се визуализират / показват на екрана на мобилното устройство (смартфона) на оправомощения държател, като се изисква неговото потвърждение и съответно в конкретния случай всички оспорени платежни операции са били потвърдени/подписани именно по този начин. Освен това, в банковата система (основна, „интернет банкиране “ и всички подсистеми и приложения за сигурност) не е налице каквато и да е следа от достъп или външна намеса от трето неупълномощено лице в процеса на съставяне, запаметяване, подписване, одобряване и потвърждаване на процесиите четири платежни нареждания, поради което за банката не е имало друга възможност или някакво съмнение в тази операция, освен да я изпълни (както е и длъжна по закон и съобразно договорните си отношение с клиента), така както е наредена, което е и станало на практика. Поддържа се, че софтуерният токън осигурява максимална сигурност на плащанията и отговаря изцяло на регулаторните изисквания на чл. 24, параграф 2, буква „б“ от Делегирания регламент (ЕС) № 2018/389 и чл. 100, ал. 4 от ЗПУПС, като в ОУИБ изрично е договорено, че използването по електронен път на софтуерния токън от оправомощения държател има действието на негов правно валиден подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. С оглед на тези данни и обстоятелства, ответникът счита, че процесните 4 превода следва да се приемат за надлежно подписани и потвърдени от ищеца. Посочва още, че от съображения за допълнителна сигурност по отношение приложението „софтуерен токън“, въпреки възможността да се инсталира на различни мобилни устройства, е въведено изричното ограничение, че това приложение не може да бъде активно на повече от едно устройство. Това означава, че дори да бъде инсталирано на друго устройство, ако е налице вече активно приложение на предходно, на второто устройство приложението няма да може да се активира. Освен това, при опит за нова активация на приложението, задължително първо се деактивира предходното активно приложение, т.е. на системно ниво потребителят задължително узнава, в случай че трето злонамерено лице би се е опитало да активира софтуерен токън от негово име, което няма да бъде успешно ако потребителят с предходно активния токън не даде своето изрично съгласие за неговото деактивиране. Сочи се, че от техническа страна, приложението „софтуерен токън“ представлява софтуерна система за издаване на еднократни авторизационни кодове при електронни дистанционни плащания. Въз основа на изготвено от клиент на банката платежно нареждане за дистанционно електронно плащане, системата издава еднократен уникален код, който има валидност няколко минути и се изпраща на клиента, чрез това мобилно приложение. Тази система е една от възможностите за т.нар. „двуфакторно автентифициране“ и има за цел да повиши сигурността на плащанията, като обвързва плащането с получаване на верния код. Кодът се получава само на регистриран в банката телефонен номер с инсталирано и активно мобилно приложение, като по този начин се избягват възможностите за извършване на плащания от неоторизирано трето лице. Видно от публикуваните материали на официалната интернет страница на ответната банка, прилагането на „софтуерен токън“ или „m-Token Postbank“ за своите клиенти започва на етапи, след м. септември 2019 г. Поддържа се, че съгласно чл. 15 от разд. V. и чл. 3 от разд. VII. на ОУИБ, ищецът е бил длъжен да предприеме всички разумни мерки за опазване и предотвратяване на неразрешен достъп до неговите персонализирани средства за сигурност (каквито съгласно ОУИБ са софтуерният токън „т-Токеп Postbank“, кодът за достъп /комбинация от потребителско име и парола/ до системата „интернет банкиране" „e-Postbank“), като неизпълнението на това задължение представлява „груба небрежност“ от негова страна. Идентични задължения (за опазване от нерегламентиран достъп) ищецът има и по отношение на своя „Персонален идентификационен код“, с който се отключва софтуерният му токън, като неизпълнението на това задължение също се счита за „груба небрежност“ от негова страна.

В обобщение, ответникът поддържа неоснователност на иска, обосновани с твърдения за това, че е доказано, че процесните транзакции са разрешени по смисъла на ЗПУПС, както и че от страна на ищеца е допусната груба небрежност и неизпълнение на вменени му с договора и общите условия задължения.

Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказатествата по делото, съдът прие следното:

Съгласно чл.79, ал.1 ЗПУПС, В случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми

съответните компетентни органи за това.

Няма спор в съдебната практика, че отговорността на доставчика на платежни услуги да възстанови сумата на ползвателя на услугата по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква независимо от това дали същият е положил дължимата грижа. Посочената разпоредба е въведена в националното ни законодателство чрез транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, като една от целите на същата, съгласно Преамбюла на Директивата, е чрез установените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги, а за да има доверие в пазара на платежни услуги, трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги; Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на трети лица (освен ако самите ползватели не са причина за увреждането). С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС , съдържаща дефиниция за разрешена и неразрешена платежна операция (Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението и. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена), за да се приеме, че платежната операция не е разрешена, достатъчно е клиентът да твърди, че тя не е наредена от него или е извършена без негово съгласие, като в доказателствена тежест на ответника – доставчик на платежни услуги, е да установи, че именно ищецът е наредил операцията, респективно, че тя е извършена с негово съгласие.

В тази връзка, съгласно, чл.78, ал.1 ЗПУПС, Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. А според на чл.78, ал.4 ЗПУПС, Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги.

Във връзка с горното, съдът съобрази, че с Решение от 11.07.2024 г. по дело С- 409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 (идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС), предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, СЕС е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, е формиран извод, че при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност .

Съгласно чл.75 от ЗПУПС, Ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:

1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални;

2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването;

3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.

По делото няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че процесните 4 бр. транзакции са осъществени на 02.12.2020г., а именно: - превод на сумата от 4 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 08:44:04 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 08:37:36 ч. до 09:03:42 ч.;

• превод на сумата от 9 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 10:14:03 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• превод на сумата от 10 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр Ц. Б., извършен на 02.12.2020 год. в 10:30:51 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• превод на сумата от 4 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр А. Й., извършена на 02.12.2020 год. в 10:29:55 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч

Следователно, посредством посочените транзакции, от сметката на ищеца в ответната банка са преведени по банкови сметки на трети лица общо 28 900 лв.

Основният спорен въпрос по делото е дали горепосочените транзакции са извършени със съгласието на ищеца, явяващ се титуляр на банковата сметка, от която са извършени 4-те превода.

Установява се, че с молба, подадена от ищеца и адресирана до ответника „Юробанк България“ АД, клон в гр.Хасково, приета в Банката на 03.12.2020 год., е направено искане да му бъдат възстановени преводите, извършени от банковата му сметка с IBAN •••••••••••••••••••••••, от представеното по която извлечение се установява, че на 02.12.2020 год. са извършени преводи от сметката му в размери от 4 950 лева, 9 950 лева, 10 000 лева и 4 000 лева. По делото е приет и формуляр на Пощенска банка за оспорване на плащания с банкова карта, подаден от ищеца на 02.12.2020 год. до Пощенска банка, с която са оспорени следните трансакции, извършени на 02.12.2020 год., а именно – два превода към К. Г. в размери на 4 950 лева и на 9 950 лева; превод към Ц. Б. в размер на 10 000 лева и превод към А. Й. в размер на 4 000 лева. Отбелязано е, че ищецът не е използвал карта с № 5169 0700 1020 0847 и не е разрешавал използването на картата за извършване на изброените трансакции.

Установява се, че с писмо от 23.12.2020 год., ищецът е уведомен от ответната банка, че оспорените от него 4 бр. платежни операции са били разрешени по смисъла на ЗПУПС и изпълнени в съответствие с всички приложими изисквания на закона, поради което липсват основания за възстановяване на тяхната стойност.

Видно от представеното по делото писмо от 10.12.2020 г., ищецът е уведомен от Оператора Виваком, че на 24.11.2020 г,. от техен магазин 4153, намиращ се на адрес в гр.София, МОЛ Парадайз Център, бул.“Черни връх“ № 100 са закупени две SIM карти, едната с IСС ••••••••••••••••, а другата - с IСС •••••••••••••••••. Картите били платени при закупуване и не били привързани към определен клиент. Според писмото, на 01.12.2020 г., в 22.56 ч., от профила на ищеца в My VIVAKOM, след влизане с потребителско име и парола, била направена смяна на SIM карта за мобилен номер ••••••••••, при която била активирана SIM карта с IСС ••••••••••••••••. Също така, на 02.12.2020 г., в 09.21 ч., от профила на ищеца в My VIVAKOM, след влизане с потребителско име и парола, била направена смяна на SIM за мобилен номер ••••••••••, при която била активирана SIM карта IСС •••••••••••••••••. От страна на оператора е потвърдено, че смяната на SIM картите е направена по надлежния ред и не били установени нарушения в процеса. Посочено е, че към датата на писмото, услугата по договора с ищеца се предоставя на SIM карта IСС •••••••••••••••••, активирана на 02.12.2020г.

От приетото по делото допълнително споразумение от 29.10.2020 год. към договор за електронни съобщителни услуги, сключен между ищеца и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – гр.София, се установява, че същото е с предмет – промяна на тарифен план и продължаване срока на договора за мобилен номер ••••••••••, SIM сериен номер /IСС/ •••••••••••••••••••••, клиентски номер ••••••••••, за срок от 24 месеца.

Видно от мотивите на представеното пред първата инстанция постановление от 06.01.2021 год. на Окръжна прокуратура – Хасково, с което материалите по преписка с вх.№ 2228 / 2020 год. са изпратени по компетентност на Софийска градска прокуратура, преписката е образувана на 03.12.2020 год. по жалба на С. С. М.а и С. В. М., относно извършени транзакции без тяхно съгласие от банковите им сметки. Прието е, че намесата в профила на ищеца и на съпругата му в мобилния оператор Виваком е извършено посредством закупени в гр.София, сим карти и непосредствено след това са извършени преводи по сметки в гр.София. Като доказателство е представено също постановление от 31.03.2022 год. на Софийска градска прокуратура, с което, поради неустановяване на извършителя, е постановено спиране на ДП № 8 / 2021 год. по описа на ГДНП, пр. пр. № 111/2021 год. на СГП, образувано за това, че пред м.декември 2020 год. са използвани данни от платежен инструмент – банкова карта без съгласието на титуляра – престъпление по чл.249, ал.1 от НК и за това, че през м.декември 2020 год. неправомерно е осъществен достъп до информационната система или части от нея, като случаят е немаловажен – престъпление по 319 а, ал.1 от НК. Според изложеното в мотивите на постановлението, в хода на разследването е установено, че С. и С. М.и, в периода 01.12.2020г. – 02.12.2020г. са били с деактивирани Sim карти на телефоните, които ползвали – ••••••••••, ползван от М. и ••••••••••, ползван от М.а.

Според заключението на допуснатата пред първата инстанция компютърно-техническа експертиза, на 01.12.2020 год. в 22,56 ч. и на 02.12.2020 год. в 9,20.56 ч. са извършени две промени на СИМ картите „привързани“ към абонатен номер ••••••••••. Промяната на потребителския номер /••••••••••/, асоцииран с новата СИМ, в системата на Виваком, е ставала автоматично – чрез регистрация в електронна платформа My Vivacom за управление на потребителски услуги, достъп посредством потребителски профил с потребителско име и парола чрез мобилно приложение със същото име My Vivacom, както и през web версията на Портала - vivakom.вg/online. Направената от ищеца регистрация датирала от 10.04.2018 год. Промяната била извършена през web версията на портала, чрез използване на компютър. Самото закупуване на СИМ карта представлявало търговска операция и не водило до автоматично активиране на същата, както и не я обвързвало с определен абонатен номер, поради което не била направена идентификация на лицето, което я е закупило. Идентификацията се правела в портала My Vivacom, като и на двете дати, входа в портала My Vivacom е бил успешен, 1 минута преди извършване на промяната на SIM картата. Процедурата по влизане в платформата My Vivacom от момента на първоначалната регистрация в нея била създадена така, че да идентифицира с потребителско име и парола всеки конкретен потребител. Нямало ограничение за вход в нея и използването й на географски принцип, нито ограничение за използване на ново устройство (smart телефон или таблет).

Според експертизата, процедурите за потвърждение в „Юробанк България“ се извършвали напълно автоматично, като нареждането на превод в интернет банкиране „е-Postbank“ се осъществявало след извършена успешна електронна идентификация, включваща въвеждане на комбинация от потребителско име и парола, известни само на потребителя. Всеки нареден превод през профила в „е –Postbank“ трябвало да бъде потвърден от инсталиран на мобилния телефон на клиента софтуер /приложение/ - „m - Token Postbank“. Активирането му ставало чрез получаване на два кода, независими един от друг уникални и еднократни – един чрез SMS / Viber съобщение до телефонен номер и на имейл на потребителя, предоставени в офис на банката, които се заявявали в профила „е –Postbank“.

Според заключението, на 02.12.2020 год., за периода от 08:43:48 часа до 10:30:51 часа, били осъществени следните преводи от сметката на ищеца, както следва: сума от 10 000 лева с получател С. Б.; сума от 4 000 лева с получател А. Й.; сума от 9 950 лева с получател К. Г.; сума от 4 950 лева с получател К. Г.. Системите на Банката не събирали и съхранявали информация за устройството, от което стандартно/редовно се влиза в системата. Експертизата е констатирала изпратени до телефонния номер на ищеца съобщения на 01 и 02.12.2020г: за вход от нов за потребителя IP адрес; код 1 за активиране на „m- Token Postbank“ (код 2 се изпраща на електронната поща); две съобщения за вход от нов IP адрес; три еднократни кода за потвърждение на входа в „е-Postbank“ и допълнителен код за потвърждение на превод от 4 000,00 лв, в което е посочена и част от банковата сметка на получателя.

Във връзка с извършването на процесните преводи, в заключението се пояснява, че при извършване на превод през „e-postbank.bg“, се изпълняват следните действия. На първо място, влизане в личният профил на клиента в платформата с username и password - същите са известни само на потребителя, тъй като при заявяване на желание за он-лайн банкиране в офис на банката се получава стикер с код, а след осъществяване на достъп с този стикер, клиентът задължително трябва да избере потребителско име (username) и парола (password). Следващата стъпка е да се посочи какъв превод ще се прави - в банката или извън нея; След това се попълват IBAN и BIС на получателя, основание за превода и в каква валута. При верен IBAN, се изписва името на титуляра на сметката. След натискане на бутона „изпрати/преведи“, на устройството на клиента се активира приложението „m-Token Postbank“ за потвърждение на превода. Изчаквало се 30 сек. за потвърждение на превода, като при липса на такова, се анулирало.

Според заключението, за периода от 08:08:12 ч., до 08:42:51 на 02.12.2020г., имало седем създадени превода, които били отказани от клиента. Между 08:43:48 до 08:44:04, е направен успешен превод към К. Г. - т.е. изпълнени са всички стъпки, посочени по-горе. В 08:47:08, има превод, отново към К. Г., който е със статус - „отказан от клиента“. Между 10:13:38 и 10:30:51 са извършени останалите оспорени по делото преводи към К. Г., А. Й. (А..Й.) и Ц. Б. (Ц.Б.. Всички те са със статус - „Успешно изпратен“.

Съгласно заключението, инсталирането и активирането на ,,m-Token Postbank“ става, като то първо трябва да бъде изтеглено от Google Play или App Store, в зависимост мобилният телефон с каква операционна система е - Android или iOS. Следва активирането му, чрез въвеждане на „Код 1“ и „Код 2“. Получаването на кодовете става по два различни метода - „Код 1“ чрез SMS/Viber, а „Код 2“ на имейла, който е записан в информационната система на „Юробанк“. В системата „е-Postbank“, потребителите нямат възможност да променят номера на телефона и имейла, на които ще получат кодовете. При смяна на устройството (мобилният телефон) и опит да се използва приложението „m-Token Postbank“, на екрана се появява съобщение, че трябва да се влезе в „е - Postbank“, за да се заяви нов „m - Token“ - т.е. да се получат нови кодове и излиза меню за въвеждане на тези кодове. Осъществяването на преводи през „е - Postbank“ е възможно да се осъществи след успешен вход в системата, чрез потребителско име и парола, които само потребителя знае. Потвърждението на превода става от личният мобилен телефон (SMART) на потребителят с „m - Token“. Използването на това приложение е възможно, след въвеждане на шест цифрен ПИН-код, който притежателят на телефона знае. При смяна на устройството на потребителя трябва да се активира „m - Token“ отново. За целта се получават два кода на личната електронна поща на потребителя и като съобщение (смс или Вайбър) на неговото устройство. Според заключението, това е достатъчно за да приеме, че се прилага „задълбочено разпознаване на самоличността“. Посочено е, че коректно въвеждане на потребителско име и парола (които са известни само на потребителя и се съхраняват в криптиран вид) за вход в „е - Postbank“, и използване на „т - Token“ (ПИН кода е известен на потребителя и не се знае от банката) е достатъчно за идентификация на наредителя. В информационната система на ответната банка се съхранявала само информация за номера на мобилният телефон на клиента и към кой оператор е той, но не и за серийният номер на SIM картата. Оспорените четири транзакции не били засегнати от технически повреди или сривове, за каквито нямало данни в системата на банката. Според заключението, категорично не е възможно трето лице, което не знае потребителското име и парола за вход в „е - Postbank“, да нареди плащания от сметката на ищеца. Посочено е, че при физическа смяна на мобилният телефон, трябва да се направи ново активиране на „m - Token“. Тук отново е необходим достъп до профила в „е - Postbank“ и като нов елемент се добавя достъп до личната електронна поща, т.е. за целта трябва да се знае още една парола - тази на електронната поща. Според заключението, системата на банката идентифицирала IP– адреса, от който е влизано, като всички IP – адреси, за които били изпращани съобщения, били на български оператори.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно и обосновано.

Както се посочи по-горе, фактическият състав за ангажиране на отговорността на оператора на платежи операции, какъвто се явява ответната банка, предвижда наличието на извършена платежна операция, която не е разрешена от титуляря на сметката. В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че към датата и часа на извършването на процесните 4 бр. транзакции, SIM картата, чрез която С. М. е ползвал телефонен номер ••••••••••, е била деактивирана в системата на Виваком, като първо на 01.12.2020г., в 22,56 ч., телефонният му номер е асоцииран с друга SIM карта, а впоследствие, на 02.12.2020 год., в 9,20,56 ч. е извършено ново „привързване“ на номер •••••••••• с друга SIM карта. От информацията по делото от Виваком се установи, че въпросните 2 Sim карти (с IСС •••••••••••••••• и с IСС •••••••••••••••••) са били закупени на 24.11.2020 г, от офис на оператора в гр.София, МОЛ Парадайз Център, бул.“Черни връх“ № и не били привързани към определен клиент, респ. не фигурират в договора на ищеца с мобилния оператор. След активирането им, ползваната от ищеца СИМ карта за телефонен номер •••••••••• е била автоматично деактивирана, поради което и в деня на извършване на процесните преводи - 02.12.2020г., сутринта, между 08:43:48 и 10:30:51, ищецът е не е имал активна мобилна услуга за посочения телефонен номер. Експертизата по делото обаче е констатирала изпратени именно до телефонния номер на ищеца SMS съобщения на 01 и 02.12.2020г: за вход от нов за потребителя IP адрес; код 1 за активиране на „m- Token Postbank“ (код 2 се изпраща на електронната поща); две съобщения за вход от нов IP адрес; три еднократни кода за потвърждение на входа в „е — Postbank и допълнителен код за потвърждение на превод от 4 000,00 лв, в което е посочена и част от банковата сметка на получателя. Видно е, че на 01.12.2020г., в 22.59ч на номера на ищеца е получен SMS за вход в e-postbank.bg от IP адрес ••.••.••.•••, а малко п-късно, в 23.09 ч е получен SMS, с който е изпратен код 1 за m-Token. На следващия ден, 02.12.2020г., на телефонния номер на ищеца са изпратени SMS –и за вход в e-postbank.bg в 08.07ч, 08.27 ч. и 08.28ч., последвани от 3 SMS-а за изпращане на еднократен код от e-postbank.bg, както и SMS от 10,28ч за код за потвърждаване изпращане на превод за сума 4 000 лв по банкова сметка.

От горната фактология може да се направи извод, че ищецът не е могъл да потвърди извършването на процесните преводи чрез приложението „m- Token Postbank“ на 02.12.2020г., в периода между 08:43:48 и 10:30:51 сутринта, тъй като към този момент SiM картата, която е ползвал за телефонен номер ••••••••••, регистриран в системата на банката като начина за комуникация с него във връзка със системата за интернет банкиране на ответната банка, е била деактивирана. Освен това, по делото се установи, че още предния ден, на 01.12.2020г., в 22.59ч в системата на банката е регистриран вход в epostbank.bg от IP адрес ••.••.••.•••, а малко п-късно, в 23.09 ч от системата на банката на телефонния номер на ищеца е изпратен код 1 за m-Token, което означава, че след входа в профила на ищеца в e-postbank.bg е била подадена заявка за нов „m- Token Postbank“. Към този момент обаче, телефонният му номер вече е бил асоцииран към друга Sim карта (на 01.12.2020г., в 22,56 ч.), т.е. около 3 минути преди осъществения вход в профира на ищеца в epostbank.bg от IP адрес ••.••.••.•••, поради което и ищецът не е могъл да получи съобщението за вход в e-postbank.bg, както и за това, че от профила му е заявен нов m-Token, за който е изпратен код 1 за активация. Както бе посочено в заключението на приетата компютърно-техническа експертиза, процедурите за потвърждение в „Юробанк България“ се извършват напълно автоматично, като нареждането на превод в интернет банкиране „е-Postbank“ се осъществява след извършена успешна електронна идентификация, включваща въвеждане на комбинация от потребителско име и парола, известни само на потребителя. Всеки нареден превод през профила в „е – Postbank“ трябва да бъде потвърден от инсталиран на мобилния телефон на клиента софтуер /приложение/ - „m - Token Postbank“. Активирането му ставало чрез получаване на два кода, независими един от друг уникални и еднократни – един чрез SMS / Viber съобщение до телефонен номер и на имейл на потребителя, предоставени в офис на банката, които се заявявали в профила „е –Postbank“. Също според заключението, осъществяването на преводи през „е - Postbank“ е възможно да се осъществи след успешен вход в системата, чрез потребителско име и парола, които само потребителя знае, а потвърждението на превода става от личният мобилен телефон (SMART) на потребителят с „m - Token“. В случая, от данните по делото безспорно може да се приеме, че процесните 3 превода са извършени след вход в профила на ищеца в „е - Postbank“, но съдът приема, че потвърждаването на всеки от преводите с приложението „m - Token“ обективно не могло да бъде извършено от ищеца, тъй като към периода на извършване на преводите, сим картата му за телефонен номер ••••••••••, регистриран в системата на банката като начина за комуникация с него във връзка със системата за интернет банкиране, е била деактивирана, поради което и ищецът е не могъл да използва инсталираното на телефона му приложение „m - Token“. Освен това, по делото се установи, че още на 01.12.2020 г., от профила му в „е - Postbank“ е била направена заявка за нов „m - Token“, за което е бил изпратен код 1 за активиране, който ищецът не е можел да получи, поради дективиране на сим картата му малко преди това. Това означава, че не е могъл и да активира така заявения нов „m - Token“. Съответно, доказаното несъмнено обстоятелство, че процесните преводи обективно не са били потвърдени от ищеца посредством инсталираното на телефона му приложение „m - Token“, съдът приема, че ищецът не е дал съгласие за извършването им, т.е. процесните 4 транзакции не са били разрешени от него, съответно са неразрешени по см. на чл.70, ал.1, изр.2 ЗПУПС. В тази връзка, по образуваното по повод процесните 4 транзакции от сметката на ищеца досъдебно производство е установено, че в периода 01-02.12.2020г., ищецът М. се е намирал в гр.Хасково, докато двете сим карти, с които впоследствие е асоцииран номерът му, са закупени от гр.София и са активирани също там, в кв.Овча купел, коте сочи на съпричастност на трети лица към осъществяването на процесните транзакции, респ. изключва съпричастността и съгласието на ищеца за извършването им. Още повече, по делото няма доказателства за каквато и да е била връзка между ищеца и лицата, по чиито сметки са извършени преводите, която да обоснове някакво основание за извършването им. В крайна сметка, главната причина съдът да приеме тези преводи за неразрешени от ищеца е фактът, че технологията на електронното банкиране на ответната банка изисква при извършване на транзакция, независимо дали е наредена от интернет портала за е-банкиране или от приложението за е-банкиране на телефона на клиента, да бъде потвърдена чрез приложението М-token, което е инсталирано само на устройството на клиента и не може едновременно да бъде активирано на повече от едно устройство и което потвърждаване в случая се установи, че ищецът не е могъл да извърши към датата и часовете на извършване на процесните транзакции. В тази връзка, независимо че според СТЕ, от ответната банка, чрез системата й за е-банкиране, се прилага „задълбочено разпознаване на самоличността“ и че ползвателят на платежни услуги се идентифицира надеждно и еднозначно дори в процеса на създаване и активиране на допълнителното приложение за потвърждаване на плащанията в електронна среда софтуерен токън „m-Token Postbank“, както и впоследствие - при инициирането и потвърждаването на платежните операции с това приложение, когато отключва своето мобилно устройство (с ПИН-код), в случая от доказателствата по делото, обсъдени по-горе, безспорно се установи, че ищецът не е могъл обективно да потвърди процесните транзакции, поради деактивацията на СИМ картата му и липсата на активна мобилна услуга към датата и часа на процесните транзакции. С други думи, независимо от високото ниво на сигурност и идентификация на системата за еплащания на ответната банка, очевидно е намерен начин от 3-ти лица да наредят плащания от сметката на ищеца, без той да е дал съгласия за това.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗПУПС и ответника „Юробанк България“АД носи обективна отговорност за възстановяване на ищеца на сумите по неразрешените от него 4 транзакции, извършени на 02.12.2020г. от сметката му с IBAN ••••••••••••••••••••••, на обща стойност 28 900 лв.

Както бе посочено по-горе в изложението, с Решение от 11.07.2024 г. по дело С- 409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 (идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС), предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната транзакция като неразрешена при извършването й без съгласието на платеца, СЕС е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, е формиран извод, че при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност. В настоящия случай, по делото се установява, че процесните 4 бр. транзакции за извършени посредством използването на системата за е-банкиране на ответната банка, позволяваща идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението му чрез приложението mtoken, с което всяка от процесните транзакции е потвърдена. Както се посочи обаче, това не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС при груба небрежност. А съгласно чл.78, ал.4 ЗПУПС, А според на чл.78, ал.4 ЗПУПС, Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75.

В случая, по делото обаче не бяха ангажирани доказателства от страна на ответната банка, от които да се установява извършена от ищеца измама във връзка с процесните 4 транзакции, нито се доказата неизпълнение на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС при груба небрежност. Не се доказа също ищецът да е нарушил задълженията си да използва платежния инструмент, в случая системата за е-банкиране на банката и свързаните с нея приложения, вкл. m-token, в съответствие с условията за неговото издаване и използване. Не се ангажираха доказателства и ищецът да не е изпълнил задължението си да уведоми банката, като доставчик на платежни услуги за неразрешената употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването (дори напротив, банката е уведомена още същия ден). Не се доказа от банката ищецът да е нарушил и задължението си, след получаване на платежния инструмент, да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Неоснователно и недоказано е поддържаното във ВЖ възражения, че ищецът е действал в условията на груба небрежност, получавайки съответното заблуждаващо електронно писмо (имейл), в отговор на което той е въвел своите идентификатори, пароли и кодове на ползвания платежен инструмент - интернет банкиране, предоставяйки ги съзнателно на трето лице при инсталирането на и активирането на допълнителното приложение софтуерен токън, използвано за потвърждаване на процесиите 4 плащания. Освен че в тази връзка няма никакви доказателства по делото, твърденията на ищеца в ИМ са били, че е получил имейл, че е налице достъп от ново устройство в профила му в GOOGLE и в тази връзка е последвал линк, указващ да бъде последван, за да се защити профила му, като дори в тази връзка няма доказателства. Съответно липсват както признания на ищеца, така и доказателства той да е въвеждал своите идентификатори, пароли и кодове на ползвания платежен инструмент - интернет банкиране, от които да се направи извод, че съзнателно или при условията на груба небрежност, неполагайки дори грижата, която и най-невнимателния потребител ли положил в подобна ситуация, ги е предоставил на трето лице при инсталирането и активирането на допълнителното приложение „софтуерен токън“.

Следва да се посочи също, че доказването неизпълнението на задълженията на ищеца по чл.75 ЗПУПС следва да касае конкретни негови действия или бездействия, каквато конкретика в случая във възраженията на ответника липсва. За да се прецени, че се касае за груба небрежност, ответникът следваше да визира конкретни факти, свързани с действия или бездействия на ищеца, които да бъдат преценени дали покриват тази правна квалификация. В случая, твърденията и възраженията на банката са общи - че ищецът не е извършил изискуемите и необходими фактически действия за запазване в тайна на данните и информацията на ползваното от него електронно устройство за достъп до услугата и приложението и не е положил дължимата грижа на добрия стопанин по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД, базирани на хипотези и вероятности, без конкретика. В тази връзка, неоснователно е възражението на въззивника, че ищецът следвало да докаже изпълнението на задълженията си по чл.75 ЗПУПС. Същото противоречи на нормата на чл.78, ал.4, изр. посл. ЗПУПС, според който, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги се представят от доставчика на платежни услуги. Като цяло, твърденията на банката в ОИМ и във ВЖ за допусната от ищеца груба небрежност във връзка с процесните транзакции са общи, без никаква конкретика и съответно са недоказани, доколкото не са представени доказателства за това, както изисква цитираната законова норма. Да, в случая законодателят дава превес на правата на по-слабата икономически страна в правоотношението по предоставяне на платежни услуги, като прехвърля на оператора на тези услуги тежестта да докаже неизпълнението на задълженията на клиента, при това при груба небрежност. Затова, за доказването на такова неизпълнение, голословни твърдения, основани на общи изводи и хипотези, не са достатъчни..

За пълнота, следва да се посочи, че ищецът е навел в ИМ множество твърдения относно неправомерни действия на служители на ответната банка, вследствие които са му причинени имуществени вреди в размер на исковата сума. Така, ищецът твърди, че е извършено неправомерно повишаване на дневния лимит над сумата от 10 000 лева, без надеждна идентификация на самоличността на автора на заявката за увеличаване на лимита, въпреки породилите се в служител на Банката съмнения относно правомерността на транзакциите – превод на суми и увеличение на дневния лимит и проведен разговор с третото лице - наредител, не били предприети постъпки за установяване самоличността му. Твърди се също, че от служителите на банката не били извършени действия, които да локализират транзакцията като рискова, че от банката не е приложен софтуер, отчитащ промяна на паролите, което сочело на немърливост, че е имало непълнота в протоколите за сигурност и разписаните в тях процедури, че от страна на банката не били осигурени в достатъчна степен канали за движение на комуникация и информация с клиентите, което довело до липса на възможност за установяване самоличността на нареждащия транзакцията, доколкото е налице получаване на заявка от различни от ползваните от ищеца устройства, довело до натрупване на рискови фактори, задължаващи банката да предприеме действия по спиране на транзакцията, явяващо се в пълно противоречие с чл.100, ал.4, т.1, 2 и 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи. Наведени са твърдения и за несвоевременни действия от страна на банката за връщане на превода, забавяне на обработката на представения сигнал, предвид липсата на данни кога е допуснато реално превеждане на средствата и кога същото е получено в приемащите банки. Налице било зловредно действие, което следвало да бъде локализирано като такова и рисково по съществото си от страна на доставчика на интернет банкирането, който риск е бил отхвърлен от служител на банката.

Настоящата инстанция намира обаче, че с оглед заявеното от ищеца че за процесните транзакции липсва съгласие от негова от страна, което обуславя и правната квалификация на иска по чл.79, ал.1 ЗПУПС, твърденията за неправомерни действия от страна на служители на банката, доколкото са факт, следва да се вземат предвид само в аспекта на поддържаното от ищеца, че преводите са извършени без съгласието му и че са неразрешени, доколкото отговорността на банката е обективна и доказването на конкретни действия на нейни служители, в причинна връзка с които ищецът да е претърпял имуществени вреди, не е необходимо и е ирелевантно, тъй като не е част от фактическия състав на отговорността на банката по чл.79, ал.1 ЗПУПС. Ето защо, всички свързани с тези твърдения и възражения на ответната банка, че е изпълнила тези си задължения, вкл. по чл. 100, ал. 2 и ал. 4 от ЗПУПС за прилагане на задълбочено установяване идентичността на платеца при извършването на оспорените 4 платежни операции чрез услугата за отдалечен достъп „интернет банкиране“ на ищеца, са ирелевантни, тъй като в случая, отговорността на банката е обективна, безвиновна, ангажирана въз основа на доказаното по делото извършване на процесните транзакции без съгласието на ищеца, като титуляр на банковата сметка, от която са извършени.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният от С. В. М. иск с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗПУПС за осъждане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД да му възстанови сумата от 28 900 лв, представляваща стойността на 4 платежни операции, неразрешени от ищеца, с които от неговата банкова сметка, разкрита в ответната банка, с IBAN ••••••••••••••••••••••, са преведени парични суми по сметки на 3-ти лица, както следва:

• сумата от 4 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 08:44:04 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 08:37:36 ч. до 09:03:42 ч.;

• сумата от 9 950 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр К. Г., извършен на 02.12.2020 год. в 10:14:03 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• сумата от 10 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN:

••••••••••••••••••••••, с титуляр Ц. Б., извършен на 02.12.2020 год. в 10:30:51 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч.;

• сумата от 4 000 лева от банкова сметка с титуляр С. В. М. при „Юробанк България“ АД – гр.София, към сметка с IBAN: ••••••••••••••••••••••, с титуляр А. Й., извършена на 02.12.2020 год. в 10:29:55 ч., чрез ползване на услугата „интернет банкиране“, в рамките на сесия, осъществена на същата дата във времевия интервал между 10:01:15 ч. до 11:01:50 ч., ведно със законната лихва върху сумата от 28 900 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2022 год., до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и съединения кумулативно с него иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 507,06 лева – обезщетение за забава върху главница от 28 900 лева, за периода от 03.12.2020 год. – датата на която е изтекъл срокът по чл.79, ал., изр.1 ЗПУПС, до 19.10.2022 год- датата на подаване на ИМ в съда. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия краен извод и е уважил предявените искове, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще се присъдят сторените разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар от 1585 евро (3 100 лв), които ответникът „Юробанк България“АД ще бъде осъден да му заплати.

Доколкото ответникът е направил възражение, че платения от ищеца хонорар е прекомерен, но без да го мотивира, съдът не следва да го обсъжда по същество, доколкото нормата на чл.78, ал.1 ГПК предвижда, че съдът може да присъди по-нисък размер на разноските поради прекомерност, по мотивирано възражение.

Водим от горното, съдът